/Поглед.инфо/ Давос отново събра елита на Европа и света, но вместо ясни отговори за бъдещето предложи добре режисирано политическо шоу, в което лозунгите за независимост, суверенитет и глобално лидерство звучаха по-силно от реалните решения за енергийния глад, икономическите зависимости и геополитическите сблъсъци. Речта на Урсула фон дер Лайен очерта Европа като център на огромна пазарна експанзия и военна мобилизация, но остави извън сметката великите сили и истинските ресурси, превръщайки форума в сцена на илюзии, аплодирани учтиво от публика, която отлично разпознава пропастта между думи и реалност.

Поглед.инфо винаги разглежда Давос не като витрина на обещанията, а като лакмус за реалното състояние и бъдещите противоречия на Европа.

За 56-и път в Давос се събраха умовете на Европа заедно с техни партньори от другите части на света да поумуват как да се върви по- нататък. Давос, между другото, е изключително любопитно и красиво местенце, което от векове е събрало интереса на крупния финансов и банков елит, но не толкова заради природните си забележителности, а като средище за определяне на бъдещи перспективи за развитие. Защо точно там, нямам обяснение, защото освен една единствена къса търговска улица и една зала в размер на наш среден дом на културата нищо друго не привлича вниманието. Е, разбира се, и кацналият на баира над града позанемарен дворец. Лично на мен още първия път ми направиха впечатление две неща – ширналата се зелена морава току до централната улица, по която пасяха с представителен и опрятен вид местна порода крави, а около тя беше невероятна чистота. Както каза един от моите съпътници, те ходят май в химически тоалетни. Другото бяха сухите магистрали по време на обилен снеговалеж. На неграмотните като мен ни беше подсказано, че там те са с подово отопление! Един час разходка и толкова, ако нямаш друга работа. Иначе си е късмет да се родиш в Давос, защото пожизнено получаваш бонус заради факта, но това за нас си е в областта на фантастиката.

Сага за форума. Още първия ден на участниците за тяхно удоволствие и добро настроение им беше представено едно политическо шоу – изпълнението на популярната комедийна актриса от брюкселския театър, Урсула фон дер Лайен. Заслужава си да се отбележи, че тя го завърши при, както ще напишат мисирките, френетични аплодисменти, като за малко не вдигна юмрук, когато извика своето призив-послание: „Европа трябва да става все по- независима! Да живее Европа!“ Достойна за уважение позиция, ако в залата повечето не я познаваха добре и не умееха да прозират през приказките й традиционно скритите мотиви. Червена линия в нейното изказване беше, че най-актуалното в момента е да се бие самара, колкото може по-силно, за да може най-после да се сети магарето. Аналогията пряко сочи за кого се отнася това. В началото на своето изказване със закачената усмивка на добрата леля от Брюксел госпожата се опита да ни нарисува картинката на нашето прекрасно бъдеще. Не забрави обаче да обяви за недосетливите мотото на своите разсъждения по темата – не на лихвите, да на пазарното сътрудничество. Разказа ни обилно за извършващата се в момента пазарна експанзия на Европа, с цел под наша егида да се превърне планетата ни в една огромна икономическа зона, в която ще пазаруват свободно и ще живеят от добре по-добре над 2 милиарда човека. От нейните думи разбрахме, че след като подписаха съглашението с южноамериканските страни, пред кабинета й в Брюксел има опашка от желаещи да се включат в подобно споразумение от всички краища на света – било шейхове от арабските страни или пигмеи от австралийските пустини или племена от най-затънтените африкански кътчета. Даже конкретно бе споменат Моди, който в Индия всеки момент я чака, даже препира от нетърпение да подпише и той. На такива изхвърляния в нашия край им викаха „Посмали, Манго!“. Всичките два милиарда хора предстои да заживеят нов щастлив живот, но се оказа, че има изключения, които не са включени в нейните сметки като например хората в САЩ, Русия, Китай и други техни партньори с многомилионно население. Кротко скроен фарс като опит да се покаже фокуса, как могат да се изолират великите сили, да не говорим за членовете на останалите световни форуми. Едва ли някой се е смял в Давос, по-скоро си е почесал главата, слушайки такива ахинеи. Важното е, че в залата седят образовани хора, които са научени възпитано да слушат, макар и да не вярват на глупостите й.

Втората част на нейното изказване вече беше посветена на сериозните въпроси свързани с енергийните проблеми. Очакваше се, че това ще бъде особеният акцент в словото на президентката на европейската комисия. Интересно, откога тя стана президент, но това са да кажем дребни закачки, защото следвайки административната нормална, тя си е един прост председател на комисия. Както и да е. Та по въпроса за енергийната ситуация в Европа, тя каза, че изключително много инвестиции са насочени към нейното развитие като инфраструктура и като технологии. Малко скромничко обаче беше засегнат въпроса за това, че алтернативата от ветрогенератори и други перки, мотаещи се из страните на Европа, съвсем не е достатъчна за решаване на енергийните въпроси. Нито звук, нито думичка за газ, за въглища, за доставки на енергийни източници от САЩ, откъде ли не другаде. Това беше така, с леко махане на ръка, небрежно отметнато от изказването като тема. Един вид, специалистите предстои да се занимават с нея. Без дори да помисли „президентката“, че тези които седят в залата, кански пищят от енергийния глад.

Третата тема в изказването на Урсула беше любимата й. Направо се захласна, като взе да говори за 800-те милиарда, които ще решат проблема със сигурността на Европа. Как 3 пъти се е увеличило военното производство. Не се чуваше, как реагира залата, защото допускам, че народът в шепа е умирал от смях, като е слушал как, примерно, при наличието на един единствен завод за тежки танкове в Европа 3 пъти се е увеличило производството. Тоест, от един са станали три завода. Същото и при дроновете. Няма смисъл да споменаваме за „нероден Петко“ – нашия завод за барут. Ако се вгледаме в нещата, пак стигаме до оня емблематичен израз за „голия тумбак и чифтето пищови“. Такива дреболии на нея не могат да й развалят настроението. В екзалтиран тон тя клетвено огласи, че докато е жива Европа Украйна ще бъде защитавана докрай. Само оставаше да каже - до последния европеец, но се въздържа. Но пък заяви нещо съвсем оригинално – „Всички искаме мир!“ и добави още по-невероятното, че по този въпрос плътно ще се работи с Тръмп. Представяте ли си го това да се каже точно в този момент на отношенията между Европейският съюз и САЩ.

Нямаше как след всичките захаросани вицове, които бяха разказани на публиката, да не се стигне до Гренландия. „Нашата реакция е категорична“, заяви главнокомандващата и обясни, че в момента се разработва пакет за европейска подкрепа на острова. Там се предвижда, както тя изреди, първо, масови инвестиции. Да се чуди и мае човек, Гренландия от вчера ли съществува, досега някой обърна ли внимание има ли инвестиции в тая страна няма ли? Как така изведнъж се сетихме? На второ място бе подчертано, че ще продължи „съвместната работа“ със САЩ и с всички партньори от северните страни, за да се защити суверенитета на народа. Ето това е - казваш го и си вярваш. Все едно, че Тръмп няма да дойде на другия ден. Другото обаче, което беше подчертано като трети момент е от особено значение - предстои Европа да разработи собствена стратегия, в която „суверенните народи сами да решават, как да живеят“. Господи, доживяхме слепите да прогледнат! Най-после стана въпрос, че в Европа има суверенни народи и те щели да имат правото сами да решават бъдещето си. Ние, европейците, наистина ще станем абсолютни мазохисти, ако ще трябва още да търпим подобна наглост. Право в очите ни да говорят хора за суверенни права, които до вчера твърдяха, че единствено Европейският съюз решава кой е жив и кой не е в Европа. И никакви отклонения с разните му национални интереси.

Разбира се, стигна се до края, когато Урсула наша, както бе споменато по-горе изрева своя категоричен лозунг, който прозвуча като призив за война с всички, които са тръгнали срещу Европа. Не беше трудно залата да схване основната позиция на водещата ни лидерка, по всяка вероятност с любопитство й се любуваха, защото са в очакване на още по-голямото шоу. Когато Тръмп ще дойде, нали той със сигурност също има подготвено шоу. А после, след неговото изпълнение не се знае кой ще плаче и кой ще се смее. Но това е въпрос на часове, трябва ни малко търпение и да не пропуснем да заемем мястото си в първите редове на зрителите.