/Поглед.инфо/ Всеки четвърти гражданин в Австрия се чувства самотен и копнее за повече социално взаимодействие. Мнозина вече не могат да си позволят редица социални дейности като посещение на кафене напр., което особено във Виена е културен ритуал, поради нарастващите разходи. Това сочи проучване на Каритас Виена – благотворителна, нестопанска организация, която е в тясно взаимодействие с Католическата църква. То показва колко дълбоко е пуснала корени самотата в обществото.

Според Клаус Швертнер, директор на Каритас Виена, пандемията от коронавируса е изострила значително проблема.„Делът на хората, които са били принудени да ограничат социалните си контакти поради инфлацията, /която през декември 2025 достигна по официални данни 3,8 процента – приблизително двойно над средното ниво в ЕС, бел.ред./ почти се е удвоил между 2023 и 2025 г.“ Това ясно сочи, че пандемията от коронавирус може да е приключила, но „ самотата е тихата пандемия, която продължава“, заяви Швертнер на пресконференция във Виена. Резултатите от проучването бяха представени преди т.нар.„Син понеделник“- третият понеделник на януари традиционно смятан за най-депресиращия ден в годината, тъй като се предполага, че в този ден много хора се чувстват отпаднали, депресирани и стресирани вследствие на кратките светли часове, края на коледните и новогодишни празници и нарушените новогодишни обещания. За първи път подобно изследване е направено през 2023 г.

Във връзка с големия брой хора, страдащи от самота, директорът на Каритас Виена призова за създаването на национален план за действие за борба с нея, включващ специален представител на правителството. „Нуждаем се от пакт срещу самотата и широк съюз между федералното правителство, провинциите, общините, религиозните общности, бизнеса и гражданското общество.

Федералното правителство трябва да осигури по-силна подкрепа за местните инициативи и доброволческата работа и да създаде фонд за дигитализация и иновации – фонд, който ще направи възможни повече проекти като чат мрежата“, заяви Швертнер.

„Самотата е тема, за която хората не обичат да говорят. За 61% тя все още е социално табу“, каза журналистката Барбара Щьокъл. Тя подчерта, че това „не е просто въпрос на индивидуални житейски ситуации, а е социален и политически проблем“. Възрастните хора и тези с ниски доходи на домакинствата са особено засегнати. Например, 31 на сто от анкетираните на възраст 65 и повече години съобщават, че се чувстват често самотни, а във всички възрастови групи тази цифра е 20 на сто. Сред хората с ниски доходи на домакинствата 43 на сто съобщават, че се чувстват често самотни. „Възрастта и доходите са решаващи фактори. Колкото по-възрастен е човек и колкото по-нисък е доходът, толкова по-самотен е човекът“, каза Швертнер. Той съобщи, че повече от една пета от анкетираните се чувстват по-самотни, отколкото преди пет години, а също така изпитват голям страх да не станат още по-самотни. Делът на хората със стабилни социални контакти е намалял значително между 2023 и 2025 г. Един на всеки десет анкетирани няма на кого да разчита при спешен случай.

„Самотата води до значителни негативни последици както за психичното, така и за физическото здраве“, предупреди Томас Вохеле-Тома, психиатър и медицински директор на Каритас. Освен това, самотата е „доказан рисков фактор за много заболявания, свързани с начина на живот, и има пряка връзка особено с деменция, съдови заболявания и рак“, посочи той. Вохеле-Тома настоя не само медицината, но и политиката да участват в прилагането на мерки за ефективна борба с проблема.

Разговорите могат да помогнат в борбата със самотата. „Две трети от анкетираните са съгласни с твърдението, че един добър телефонен разговор помага на хората да се чувстват по-малко самотни, независимо от възрастта или доходите“, съобщи Флора Гал, ръководител на чат мрежата, стартирана по време на първата карантина заради COVID-19 през април 2020 г. 4100 доброволци са на разположение всеки ден от 10:00 до 22:00 часа на безплатен номер за анонимни разговори. Гал каза, че услугата е идеална, особено за хора, „които вече не могат да напускат домовете си“.Едно обаждане трае средно 28,5 минути. Всеки месец се осъществяват между 1000 и 1800 обаждания. „През декември 2025 г. е имало 41 на сто повече обаждания, отколкото през декември 2024 г.“, посочи Флора Гал. Броят на обажданията непрекъснато се е увеличавал и „2025 г. е била годината с най-много минути за разговори – 1 865 000“, каза тя като съобщи, че миналата година успешният австрийски модел с чат мрежата е бил представен и в Германия.„Доброволчеството също е много важна форма на превенция, която помага на хората да избегнат чувството на самота“, каза директорът на Каритас.