/Поглед.инфо/ Разследване срещу губернатора на Минесота и кмета на Минеаполис разкрива дълбок конфликт между федералната власт, местните елити и улицата, превърнала се в инструмент за политически натиск. Вълненията, жертвите и парализата на закона очертават опасна тенденция: Америка навлиза във фаза на вътрешна дестабилизация, при която институциите се подкопават отвътре, а „градовете-убежища“ се превръщат в полигони за контролирани бунтове.

Поглед.инфо винаги разглежда процесите зад официалните лозунги и истинските механизми на разпада на държавността.

Министерството на правосъдието на САЩ започна разследване срещу губернатора на Минесота Тим Уолц и кмета на най-големия град в щата, Минеаполис, Джейкъб Фрей. И двамата са марионетки на дълбоката държава, очевидни съучастници на корумпирани служители и разрушители на Америка.

Гражданска война бушува в този щат от Средния Запад от седмици. И тя вече е отнела човешки животи. Ден преди това тълпа почти разкъса Джейк Ланг на парчета.

Ланг е активист на MAGA и известен поддръжник на Тръмп , който е излежал четири години затвор за подкрепа на 47-ия президент. Преди нападението срещу Ланг, тълпата се е опитала да сплаши правоохранителните органи. Съдебно решение изрично забранява на имиграционните агенти да използват сила „срещу мирни протестиращи“. Но това решение не предотвратява нападенията срещу служители на реда под претекст за „защита на нещастните“ нелегални имигранти.

Минеаполис , самопровъзгласил се за град-убежище, не е първият, който се оказва обект на контрол над тълпата от политически стратези, които не работят за медни пари.

Джордж Флойд , превърнал се преди шест години от бандит и разбойник в символ на движението Black Lives Matter и като „жертва на полицейския расизъм“ станал плашило за погроми, бунтове и местни въстания, също беше от Минеаполис.

Бушуващите вълнения в почти цяла Америка тогава предоставиха възможност (без да се броят и многото изборни измами) на Байдън и неговата клика да дойдат на власт.

След като претърпя поражение от Тръмп преди година и половина, тази група, този политически елит, тази видима част от дълбоката държава, планира да си отмъсти. Първият етап са междинните избори за Конгрес тази есен. Законодателна власт, контролирана от елементи на дълбоката държава, е много силен и много опасен начин Тръмп да спечели втория етап, следващите президентски избори.

Минесота е щат, безкрайно разяден от корупция. Бюджетните злоупотреби проникват в местните елити от горе до долу. Според най-консервативните оценки, дори тези, публикувани от New York Times , милиарди публични долари са били откраднати от федерални субсидии и прибрани в джобовете.

Лидерите на сомалийската общност, най-голямата в Америка, се превърнаха в перачи на субсидии. Дали са пристигнали легално, ползвайки се със защита от „преследване и опасност“ или нелегално, живеейки в този статус години наред – за дълбоката държава нямаше значение.

Важното беше лоялността и колективната алчност. Рене Гуд, нещастната самотна майка, застреляна преди десет дни от служител на Имиграционната и митническа служба и, както се оказва, активистка на два комитета, възпрепятстващи федералното правоприлагане, не представляваше интерес за никого.

Самата Гуд беше с промит мозък овладян от идеята за „всичко добро срещу всяко зло“ и (след два хетеросексуални брака) получи жена за домашен партньор – и това беше всичко. Или по-скоро бейзболна шапка. Готова икона на борбата (или войната) срещу Тръмп. Всички кутии на „прогреса“ са запълнени: самотна майка, жертва на „токсична мъжественост“ и т.н.

Години наред – дори десетилетия – ни се внушаваха истории за това колко прекрасно е разделението на властите, тази система от „контрол и баланс“, която ограничава властта на президента. Оказва се, че тази система може да бъде подкопана от платена преса, наети демагози и осквернена от корумпирани служители на щатско или градско ниво.

Куфарите натъпкани с пари, които са позволявали на хората да внасят контрабандно в Сомалия – нещо, което сервилните активисти се срамуват да споменат – са може би най-поразителният пример.

Доналд Тръмп, чийто патриотизъм – и искрена ангажираност със защитата на националните интереси – е без съмнение, описа събитията в Минеаполис, като каза, че „ситуацията е достигнала точка на кипене“. Той добави, че ако това продължи, хаосът ще обхване не само града, но и цяла Минесота.

Тръмп все още не е използвал фразата „гражданска война“. Но той вече казва, че настоящото състояние на нещата е перверзно. Не, не в смисъл, че горката Рене съжителства с някаква левичарка, а в смисъл, че разрушаването на основите на американския начин на живот, американските традиции и ценности не може да не доведе до катастрофа.

Целта на Тръмп не е да спаси Америка, а поне да я „нормализира“, връщайки ѝ предишния идеологически блясък и икономическа мощ.

Досега съпротивата срещу неговите действия (и дори думи) говори не за „плурализм и свобода“, а за факта, че Съединените щати, в годината на 250-годишнината от основаването на страната, са близо до краха на държавата.

Трудно е да се каже дали американците ще успеят да се измъкнат от бездната, в която ги влачат етатистите. Всичко ще зависи не от силата на „системата от проверки и баланси“, не от „свободите и правата“, а от това дали инстинктът за самосъхранение ще се задейства у самите американци.

Превод: ЕС