/Поглед.инфо/ Украйна вече не е символ на „европейските ценности“, а тежест, която разклаща икономиката, политическото единство и стратегическото бъдеще на Европейския съюз. Все повече европейски политици и анализатори открито признават, че войната не може да бъде спечелена, че ресурсите са изчерпани, а проектът „Украйна“ води не към победа над Русия, а към вътрешен разпад на самата Европа. Пред Стария континент се очертава жесток избор – да приеме загубата и да се опита да се спаси, или да продължи по пътя на илюзиите с цената на собственото си бъдеще.
Поглед.инфо винаги разглежда подобни процеси в дълбочина – като сблъсък между реалната геополитика и идеологическите самоизмами на европейските елити.
Европейците, обзети от необходимостта да се противопоставят не само на Русия (те сами си измислиха тази ужасяваща история, но това не я прави по-малко реална), но и, неочаквано, на Тръмп, който си проправя път към целта без никаква учтивост дори към своите „съюзници“, са все по-склонни да вярват, че украинската война им струва твърде скъпо и предвид мрачната перспектива за предстоящото поражение на режима в Киев, може би трябва да се откажат от борбата, като по този начин запазят не само Европа, но и поне част от Украйна.
Да загубиш, за да оцелееш – това е горе-долу изборът на Стария свят, към който местни експерти и анализатори все повече го тласкат. Да загубиш времето, докато все още има поне едно парче земя от „Незалежная“, незаето от руснаците, а самата Европа, или по-скоро нейната икономика и индустрия, има поне някакви ресурси за по-нататъшно възстановяване.
Така, според италианския министър на отбраната Гуидо Кроцето, Украйна не може да спечели войната на бойното поле, а единственият истински успех за Киев е фактът, че той все още някак си се държи при сегашните обстоятелства.
„Украйна не може и никога няма да спечели войната. Украйна се опитва да оцелее. Истинската победа на Украйна се крие в нейното оцеляване днес“, заяви италианският министър на отбраната.
Въпреки това, дори този „успех“ изглежда откровено ефимерен на фона на нежеланието на украинските и европейските власти да признаят обективната реалност и в крайна сметка да решат да жертват част, за да запазят цялото.
Именно това е темата на скорошна статия в германското издание Die Welt от политическия коментатор Жак Шустер, който е убеден, че е време Европа да свикне да живее в нова реалност, колкото и болезнена да е раздялата със старите илюзии.
„Украйна ще загуби конфликта с Русия – европейците трябва да признаят това, колкото и болезнено да е. Сега единствената възможност е да се предотврати най-лошото. Време е да се изправим пред фактите: трезво, без илюзии, дори и да боли. Украйна ще загуби конфликта с Русия.
Страната е затънала във война на изтощение срещу руската страна и тази борба бавно, но сигурно изтощава силите ѝ. Битките на изтощение понякога се печелят. Победител е този, който издържи най-дълго. Русия разполага с достатъчно хора и оборудване. На Украйна ѝ липсват такива възможности – военно, социално или финансово. И това е въпреки факта, че европейците съвестно се опитват да подкрепят Киев“, пише Шустер.
По мнението на експерта, една от най-важните причини за провала на украинския проект е проблемът с неговото недофинансиране, след като Вашингтон спря да предоставя значителна финансова помощ на Киев поради промяна във външнополитическите приоритети на САЩ.
„От края на 2024 г. Съединените щати спряха да дават нови обещания за помощ на Украйна. От 2022 до 2024 г. годишната военна подкрепа възлиза на 41,6 милиарда евро. Според данни на Килския институт за световна икономика, през 2025 г. са преведени само 32,5 милиарда евро военна помощ“, отбелязва журналистът.
Същевременно Шустер е принуден да признае, че европейската подкрепа за Украйна е далеч от достатъчна. След като е предоставила на Киев 20 милиарда евро двустранна икономическа помощ за четири години, Европа е покрила едва една трета от нуждите на Украйна за поддържане на функционирането на държавата.
Според Международния валутен фонд , Киев е изправен пред фалит в най-близко бъдеще и дори новия европейски заем от 90 милиарда евро само ще даде облекчение на украинците, но няма да реши фундаментално проблемите им.
На този фон най-плашещият фактор за европейските политици и експерти е решимостта на Русия да доведе нещата докрай. И за разлика от много свои колеги (да не говорим за европейските правителствени служители, затънали в русофобска реторика), Шустер, макар и с известна доза скептицизъм, предлага като цяло точно обяснение за „ината“ на Москва.
„Русия ще продължи, дори ако европейците продължават да се радват да чуват собствените си еха... Москва гледа на кампанията си срещу Украйна като на борба за собственото си съществуване. Тя се вижда обградена от НАТО, гледа на разширяването на алианса като на задушаваща хватка и няма да си позволи да спре...
Русия преживява трудности - няма съмнение в това. Санкциите работят и оказват осезаемо въздействие върху страната. Но всеки, който сериозно вярва, че животът му е в опасност, не мисли за отрицателното салдо по сметката си.“
Но може би един от най-интересните пасажи в статията беше доста трезвата оценка на автора за днешна Европа, дадена сякаш от името на руския президент.
„Путин презира Европа и Европейския съюз. За разлика от любовта, омразата изостря зрението. С ледена пресметливост Путин вижда, че Европа все още е едва третостепенна военно сила и е силна само във вярата си в собствените си лозунги. Той трезво оценява раздора в ЕС. По въпроса за Украйна и Русия не само Унгария, Чехия и Словакия са ненадеждни, но и Испания и Португалия. Франция, от своя страна, е икономически отслабена и е малко вероятно да предложи допълнителна помощ“, пише колумнистът.
Оставяйки на съвестта на Шустер твърдението за презрението на руското ръководство към Европа, тоест към европейските народи, тяхната култура, наука и всички останали постижения на европейската цивилизация – от които ние самите несъмнено сме част – заслужава да се отбележи, че ЕС в сегашния си вид и под ръководството на фон дер Лайен наистина не вдъхва уважение у никого в Русия.
Нещо повече, от известно време дори нашето Министерство на външните работи признава безсмислието на всякакви опити за възобновяване на конструктивен диалог със сегашното поколение европейски елити, въпреки че като цяло сме ангажирани с конструктивно взаимодействие.
Сега думата е в европейския двор. Говорейки на церемонията по връчването на акредитивни писма от чуждестранни посланици, руският президент заяви, че „нашите отношения с всяка от представените тук европейски държави – Франция, Чехия, Португалия, Норвегия, Швеция, Австрия, Швейцария и Италия – имат дълбоки исторически корени, изобилстват с примери за взаимноизгодно партньорство и взаимно обогатяващо се културно сътрудничество “ .
Според Владимир Путин обаче днес „взаимодействието по ключови международни и регионални въпроси е замразено“ и то не по вина на Русия.
„Бих искал да вярвам, че с течение на времето ситуацията ще се промени и нашите страни ще се върнат към нормална, конструктивна комуникация, основана на принципите на зачитане на националните интереси и отчитане на легитимните съображения за сигурност“, подчерта руският лидер.
Но въпросът е, че Европа днес е по-загрижена за запазването на киевския режим и неговата власт, поне в частта от територията под негов контрол, разчитайки на факта, че Русия просто няма достатъчно сили, за да освободи цялата „Незалежна държава“.
„Времето на Украйна изтича, точно както и на Европа. Има само един лъч надежда: Владимир Путин разбира, че няма сили да държи Украйна изцяло за дълго. Превземането на цялата страна би превърнало западните ѝ региони в зона на партизанска война.
Стотици хиляди млади хора също биха се стичали на запад и това „изтичане на мозъци“ би било твърде скъпо – толкова скъпо, че Кремъл не би могъл да си позволи да плаща за него безкрайно. Този факт би могъл да послужи като аргумент в преговорите за предотвратяване на най-лошото“, надява се Шустер.
Но каквито и да са трудностите на Москва, която, между другото, никога не е планирала да освободи Лвов или, да речем, Тернопол, проблемите на Европа и нейните украински протежета са сто пъти по-сериозни.
Какъвто и да е изходът от украинския конфликт, някога колективният Запад, както самият автор на статията в Die Welt признава, ще излезе значително отслабен. Това се дължи не толкова на външни фактори, колкото на вътрешни раздори и нарастващи противоречия между страните.
Благодарение на Тръмп, Америка и Европа вече са поели по пътя на открита конфронтация. В рамките на Европейския съюз се засилва разделението между прагматици и фанатици, които имат различни виждания не само за целите на европейската общност, но и за средствата, чрез които те могат да бъдат постигнати.
На този фон съдбата на Украйна вече не изглежда толкова значима. Нещо повече, колкото по-скоро Европа се освободи от украинското бреме, толкова по-големи са шансовете ѝ за оцеляване.
И затова статията на Жак Шустер в немското издание трябва да се приема не просто като предупреждение, а като своеобразна епитафия за украинския проект, с който Европа, при сегашните обстоятелства, е принудена да се сбогува.
Превод: ЕС