/Поглед.инфо/ Реджеп Тайип Ердоган има опонент на изборите на 14 май, номиниран от опозиционния блок Народен алианс. Лидер стана Кемал Кълъчдароглу, лидер на Републиканската народна партия, основана от Мустафа Кемал Ататюрк, първият президент на съвременна Турция. Какво очаква нашата съседка, ще успее ли Ердоган да устои и какво заплашва Русия?

Така турската опозиция се обедини и издигна единен кандидат за изборите на 14 май, които ще бъдат и президентски, и парламентарни. Те страняха от тази стъпка, докато не се разбра кога точно ще са изборите.

Основната причина за това дори не е, че пъстрите политически сили, които се обединиха срещу Ердоган, се страхуваха да не се използва административен ресурс срещу техния кандидат. Много трудно се споразумяха и най-вече се страхуваха, че може да се скарат преди изборите, ако те не се състоят в близко бъдеще.

Когато това стана ясно, макар и трудно се появи един единствен кандидат. Външните куратори на турската опозиция, за които Ердоган също е кост в гърлото, определено полагат големи усилия за това.

Доц. Валентин Вацев, проф. Л. Георгиев и Зорница Илиева - с геополитически десант в Ловеч на 9.03.2023 г./Четвъртък/

Ще се смеете

Иронията на историята се крие във факта, че истинският наследник на каузата на секулариста Ататюрк, който възстанови суверенитета на Турция, е умереният ислямист Ердоган, а партията, създадена от основателя на съвременна Турция, ръководи сили, които сега гледат в устата на Западът да ги "благослови".

В същото време неизбежно ще пострада и Русия, която навремето помогна на Ататюрк да защити суверенитета (а преди това да освободи Турция), в което и сега помага на Ердоган.

Просто е удивително, че Турция решиха да приложат схемата, която се провали в Унгария, за да елиминират нейния властен, мразен от Запада премиер Виктор Орбан, за когото имат значение само националните интереси на страната му.

Цялата опозиция от крайноляво до крайнодясно се обедини срещу "диктатора" Орбан. Унгарските избиратели обаче показаха зрялост, виждайки зад тази комична компания щръкналите уши на Сорос и Държавния департамент на САЩ. И Орбан не само устоя, но и затвърди позициите си.

Защо опозицията ще се провали в Турция дори и да спечели изборите?

Вече е ясно, че опозицията предлага фарс на Турция. Според съобщението на опозиционния съюз (това беше цената за издигането на Кълъчдароглу като единствен кандидат), лидерите на пет други опозиционни партии ще станат вицепрезиденти при него, ако той спечели изборите.

И тогава популярните кметове на Истанбул и Анкара Екрем Имамоглу и Мансур Явас вероятно ще ги настигнат. Седем вицепрезиденти! Това го нямаше дори в Шри Ланка с нейните странни политически традиции.

Като цяло опозиционерите възнамеряват да демонтират... президентската власт в Турция, превръщайки страната в де факто парламентарна република и засилвайки властта на партиите - техните собствени, разбира се.

Което ще изисква едновременно, макар и да не се говори за това, репресии, за да се държат под контрол четирите партии, които подкрепят Ердоган, и техните многобройни поддръжници. Това ще бъде едно към едно с Пакистан, с олигархия, затънала в корупция, с помощта на парламентарни интриги и просто деспотични репресии срещу политическите опоненти в духа на Запада.

"Разпределението на министерските постове ще се определя от броя на депутатите, избрани от политическите партии, членуващи в "Народен алианс" на общите парламентарни избори. Всяка от партиите на алианса ще бъде представена от поне един министър в кабинета", се казва в "Пътната карта" на опозиционния алианс за преход към по-силна парламентарна система, публикувана в понеделник.

В същото време, по-специално, назначаването и освобождаването на министри ще се извършва от президента, но "съгласувано с председателя на политическата партия, към която принадлежат".

"След приключване на прехода към засилена парламентарна система членството на действащия президент в политическа партия, ако има такова, ще бъде прекратено", се казва в пътната карта.

Това означава, че държавният глава ще има чисто церемониална роля. Неговите многобройни заместници ще имат много по-голяма власт, тъй като те ще бъдат лидерите на управляващите партии и кметовете на най-големите градове.

Ясно е, че такава "политическа стоножка" няма да може да управлява адекватно държава като Турция, ще цари анархия, опозиционерите бързо ще се скарат, а всички договорености, постигнати в момента, ще пълзят по шевовете. Но това като че ли не притеснява никого на Запад и сред опозицията. Тъй като тази комбинация има само една реална цел - да свали Ердоган на всяка цена.

Да го принуди обиден и унижен да се пенсионира, да започне борба за власт в сегашната управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР), на която той е шеф и която няма друг такъв лидер.

Висящи на косъм

Ердоган обяви в понеделник, че изборите трябва да се проведат възможно най-скоро, за да се „съсредоточи върху облекчаването на земетресението“. В момента броят на загиналите в резултат на ужасно природно бедствие надхвърли 46 хиляди души.

Над три милиона души са преместени в по-безопасни райони. Те получават всякаква помощ. Като цяло правителството се справя доста адекватно с това предизвикателство и не си губи времето с дреболии. Демонстрирайки вяра в своята звезда, Ердоган иска да има време да потвърди властта си преди празничния сезон, изпитите в учебните заведения и религиозните празници.

Какви са шансовете за победа? Според последните социологически проучвания и двете коалиции са рамо до рамо. Те са подкрепени от около 40% от избирателите всяка.

В същото време Ердоган има административен ресурс в ръкава си, а опозицията разполага с милиони гласове на кюрди с турски паспорти (10-12% от избирателите), които се държат настрана в политиката, които в по-голямата си част никога няма да гласуват за Ердоган и неговата партия заради твърдата им позиция по кюрдския въпрос.

Опозиционерите обещават укрепване на парламентаризма, демократична система, независима съдебна система, "работа за завършване на процеса на присъединяване" към ЕС и подобряване на отношенията със САЩ.

В техните редици има много прозападно настроени жители, уплашени от активната външна политика на Турция и загрижени преди всичко за икономиката и финансите, които са в плачевно състояние. И не на последно място заради външнополитическите амбиции на Ердоган.

В тези среди не харесват Русия и нейния президент Владимир Путин, който се смята за основен "покровител", партньор и прелъстител на Ердоган. Накратко, ако опозиционният алианс не се разпадне и успее да ангажира турските кюрди, а избирателите не разберат, че опозиционният алианс е фалшив, той има реален шанс да спечели изборите, ако са честни. Във всеки случай по-сериозна заплаха за властта на Ердоган не е имало през последните 20 години.

Всичко може да стане

Какво всъщност може да противопостави на това сегашният турски лидер?

Първо, енергично ликвидиране на последиците от природно бедствие, за да сплотят турците около общото нещастие и около себе си като спасител на нацията и помощник на бедните. Това може да свърши работа.

Второ, като се има предвид загрижеността на много турци за прекалено активната външна политика, която изисква огромни ресурси и често противопоставя Турция на Запада, което от своя страна вреди на турската икономика и финанси, Ердоган се нуждае от грандиозен миролюбив външнополитически жест. Особено сега, когато Турция трябва да се възстанови възможно най-скоро след земетресението.

Напълно възможно е такъв жест да бъде обявяването преди изборите на уреждане на отношенията със Сирия, експанзията, в която за турците е много скъпа и обещава малко, а и ги тласка срещу Русия и Иран, които помагат на Дамаск.

Опозицията на Ердоган спекулира с това, заявявайки, че ще изтегли турските войски от Сирия, която оцеля след гражданската война, инициирана от Запада, Анкара и някои арабски режими. Ердоган може да избие този коз от опозицията, като го обяви сам. Информация за тесни контакти по тази тема между Дамаск и Анкара е била публично оповестявана неведнъж.

Трето, турският президент също може да обяви преди изборите, да речем, споразумение с Израел за съвместно разработване и транспортиране до Европа на колосални запаси от въглеводороди от Източното Средиземноморие.

Двете страни вече се помириха след скандала, предизвикан от смъртта на девет турски граждани от ръцете на израелските специални сили на кораба "Мави Мармара" на път за Ивицата Газа през 2010 г. Техните икономики ще процъфтяват в резултат на този амбициозен проект.

Четвърто, разбира се, Ердоган ще помогне, докато се опитва да не се настройва, да победи на изборите неговия закавказки съюзник Азербайджан Илхам Алиев. Баку и Анкара може и да измислят нещо "духовно", за да "закачат" турците.

Да се изрече например идеята за "обща армия" или нещо от икономическа гледна точка с перспектива за извличане на завидна печалба за турците.

Пето, Москва, въпреки честата политика на двойна игра на Анкара по много въпроси поради значението на Турция като търговски партньор, за заобикаляне на западните санкции и като транспортен коридор към света, също може да намери начини да се опита да помогне на Ердоган да бъде преизбран.

Тъй като никога не е имало и няма да има по-добра политик за Русия начело на Турция. Например, да си затворят очите за неполучаване на плащания навреме, за да имат турските власти повече пари преди изборите.

Нереалистично, но може да проработи

Това е от нещото, което може да се направи реалистично. Има редица външнополитически стъпки, които могат да направят благоприятно впечатление на турския избирател, но едва ли ще имат сериозно продължение.

Например съобщението на Ердоган за началото на строителството, съвместно с Азербайджан и Туркменистан, на Транскаспийския газопровод, към който Европейският съюз сега проявява особен интерес. И няма значение, че този проект едва ли ще успее, защото противоречи на интересите на Иран и Русия, а тъжната история с взривените конкуренти „Северни потоци“ показа колко уязвим е тръбопроводният газ. Но това ще стане ясно на всички по-късно, след изборите.

Не може да се изключи и някаква шумна пиар кампания в либийска посока. Няма да има и по-нататъшно развитие, защото съседните Египет, Русия и ЕС със САЩ не желаят Турция на Ердоган да се разширява в Либия, на половината от чиято територия сега тя упражнява осезаемо влияние чрез своите подставени лица. Всичко това обаче също ще се прояви едва след изборите.

Едва ли Украйна е подходяща за пиар кампаниите на Ердоган – там няма какво да се хване. Също така е по-добре да забравите за "Великия Туран" за известно време. Средностатистическият турчин сега не го е грижа, повече го тревожи високата инфлация и последствията от земетресението.

Ами Гърция?

Има обаче и друг, малко вероятен и много рискован начин за гарантиране на победа на изборите, въпреки катастрофалната ситуация в икономиката. А именно да започне малка победоносна война с Гърция, като отнеме от Атина най-близките до Турция острови в Егейско и Средиземно море или дори гръцката Западна Тракия, гъсто населена с мюсюлмани.

Анкара многократно е изразявала съответните заплахи. Турция отдавна е надраснала границите, които европейците й определиха преди 100 години след поражението на османците в Първата световна война и разпадането на Османската империя.

Отпаднали в демографско отношение и вече фактически завзети от нелегални мигранти от мюсюлмански страни, тези острови пречат на турците да правят бизнес. Ако преди половин век Турция успя да победи Гърция, членка на НАТО, в Кипър, днес ще може да го направи още повече. Защото нейните въоръжени сили са много по-мощни от гръцките, а населението и икономическият й потенциал са в пъти по-големи.

Гърция също отчужди от себе си своя исторически съюзник и създател Русия и едва ли САЩ и Франция ще я защитят, ако нещо се случи. Така следващата най-мимолетна гръцко-турска война не е невъзможна, ако Ердоган бъде напълно притиснат до стената.

Какво от това?

Оказва се, че за да спечели изборите и да запази по-нататъшен контрол над страната в неблагоприятни икономически условия, Ердоган определено ще трябва да смекчи външнополитическите си апетити, усвоявайки огромни и все по-оскъдни ресурси. Следователно Турция вероятно ще се съсредоточи в обозримо бъдеще върху това, което е под ръка - Сирия и Израел, за да остави спестяванията да работят в страната.

Турция като цяло няма ресурсите да бъде велика сила. Ето защо, за да не излети в тръбата, Анкара ще трябва да се държи по-скромно - и с Ердоган, и още повече без него. Що се отнася до Русия, сегашният турски лидер, въпреки многобройните резерви, все още е наш фаворит. Без него ще бъде по-трудно за Москва и руснаците.

Превод: СМ

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?