/Поглед.инфо/ Понякога остава неясно кой е наказал предателя - дали съдбата, или другарите, които той е предал

„За кучето - кучешка смърт“, така се изрази за безславния край на дезертьора - пилот Максим Кузминов зам.- председателя на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев. Всъщност всяко куче би се страхувало от такъв край: на паркинг в испанския град Виляхойоса 12 куршума бяха изстреляни в Кузминов , а след това беше и прегазен от кола. Не е известно кой е направил това, но такава демонстративна екзекуция говори много.

Това не е първият случай, в който умират от неестествена смърт предатели на Русия и хора, причинили й големи злини. Понякога остава неясно кой е наказал предателя - или съдбата, или другарите, които той е предал. И понякога никой не крие, че смъртта им всъщност е изпълнение на присъда.

ИЗСТРЕЛ ЗА "НЕ ЧОВЕКА"

Владимир Путин наскоро говори за един такъв случай в интервюто си с Тъкър Карлсън:

„... лежи в затвора в страна, която е съюзник на Съединените щати, човек, който по патриотични причини елиминира бандит. По време на събитията в Кавказ, знаете ли какво правеше този бандит? Той нареждаше нашите пленени войници на пътя и ги прегазваше с колата си по главите.

Що за човек е това и човек ли е изобщо? Но се намери един патриот, който го ликвидира в една от европейските столици. Съвсем друг е въпросът дали го е направил по собствена инициатива или не.

Президентът не назовава имена, но е ясно, че този „не човек“ е Зелимхан Хангошвили, родом от Грузия, чеченец по националност, терорист по начин на живот. Той беше активен боец, съюзник на Басаев и Масхадов. Доказано е участието му в терористични атаки срещу руската армия. Включително убийството на 15 души по време на нападение срещу военен конвой в Ингушетия през 2003 г.

Хангошвили беше екзекутиран на 23 август 2019 г. в Берлин. Около обяд въоръжен мъж се разхождал из парка, когато към него се приближил велосипедист и го прострелял два пъти в главата. Ликвидаторът хвърлил пистолета и велосипеда в реката и се опитал да избяга. Но германската полиция го задържа. Съдебната присъда беше доживотен затвор, сега този човек е в германски затвор.

СПРИНЦОВКА ЗА БАНДЕРА

И един от първите предатели и престъпници, екзекутирани в чужбина, беше идолът на днешна Украйна Степан Бандера. След войната Бандера сътрудничи на разузнавателните служби на САЩ и Великобритания, а от началото на 50-те години се укрива в Мюнхен, използвайки документите на германски гражданин, Щефан Попел.

В СССР е осъден на смърт за сътрудничество с нацистите и за престъпленията по време на Великата отечествена война. Нашето разузнаване направи няколко опита да отвлече или ликвидира Бандера, но лидерът на украинските националисти, всъщност обикновен фашист, излиза на улицата, само придружен от многобройна охрана.

Присъдата е изпълнена на 15 октомври 1959 г.: Бандера разпуска охраната на входа на къщата и влиза сам вътре. Там го посрещна агентът на КГБ Богдан Сташински. Той наблюдава Бандера цели 9 месеца, записвайки рутинните му действия и навиците му. В навит на руло вестник съветският агент държи пистолет със спринцовка с калиев цианид. Изстрел - ампулата уцели Бандера в лицето, нацистът изкрещя и падна. Съседи го намерили още жив, но на път за болницата издъхнал.

НОЖ ЗА ДЕЗЕРТЬОРА

Съветското разузнаване беше се сблъсквало с двойни агенти и преди. Ето един пример: през 1930 г. резидентът на нелегалната разузнавателна служба на НКВД в Истанбул Георгий Агабеков решава да избяга на Запад. По една от версите, любовта му към дъщерята на британския резидент Изабел Стрийтър го тласка към предателство. Влюбените се преместиха във Франция, Агабеков заяви, че не е съгласен с политиката на Кремъл и не иска да живее в СССР.

Западните разузнавателни служби не бързаха да осигурят защитата на Агабеков. Младото семейство се оказа разорено. И тогава дезертьорът започна да излива това, което знаеше, на хартия. Написал е 7 книги, в които разкрива информация за съветската разузнавателна мрежа в Европа. Тези публикации нанесоха огромни щети, десетки агенти бяха арестувани.

Едва през 1937 г. служителите на НКВД успяват да извършат многоетапна комбинация и да ликвидират предателя. На Агабеков е предложена изгодна сделка, но той трябва да замине за Испания. Срещата беше насрочена в Пиренеите близо до френско-испанската граница.

Алчността победи, Агабеков захапа въдицата и потегли. Ликвидиран е от офицер от турската армия, вербуван от съветските тайни служби: в испанските планини той намушка Агабеков с нож.

ПИСТОЛЕТ ЗА "АГЕНТА НА СТАЛИН"

Валтер Кривицки също предаде страната си още преди войната. Той започва работа в съветското разузнаване през 1917 г.: в Западна Украйна, зад линията на белогвардейците, той доставя на младото съветско правителство най-ценната информация. По-късно, под прикритието на белогвардейски емигрант, той създава широка мрежа от нелегални имигранти, която действа в цяла Европа.

Самият Кривицки живее със съпругата си в Хага. През 1937 г. неочаквано е извикан в Москва. Чистките на спецслужбите бяха в разгара си, резидентът се уплаши и поиска политическо убежище във Франция. По-късно се премества в САЩ, публикува няколко статии и книгата „Аз бях агент на Сталин“. В тази работа той назова много имена на тези, които са сътрудничили на съветското разузнаване.

Кривицки, между другото, разказа, че британски журналист, който отразява войната в Испания, работи за СССР. Това ясно води към сега широко известния агент Ким Филби: изглеждаше, че го очаква неизбежен провал. Но в Лондон не повярваха на Кривицки и поискаха доказателства.

Кривицки обаче нямаше време да ги предостави: на 10 февруари 1941 г. тялото на дезертьора е намерено в стая в хотел Bellevue във Вашингтон. На този ден той трябваше да се яви пред Комисията по разследване на антиамериканската дейност в Камарата на представителите.

Разследващите от ФБР заключиха, че Валтер Кривицки се е самоубил: до тялото му лежеше предсмъртно писмо. Самоубийството все още се счита за официална причина за смъртта, въпреки че самият Кривицки многократно е предупреждавал, че по този начин съветските специални служби ще се опитат да организират неговата ликвидация.

ВЗРИВНО УСТРОЙСТВО ЗА ТЕРОРИСТА

Наше време, поредната ликвидация. На 13 февруари 2004 г. в столицата на Катар Доха излита във въздуха автомобил, превозващ Зелимхан Яндарбиев, един от терористичните лидери и идеолог на отделянето на Чечня от Русия. Тази фигура се скиташе из целия Близък изток в търсене на финансиране и подкрепа за терористите в Чечня.

След експлозията, катарските власти бързо подвключиха американското ФБР в разследването. В рамките на няколко дни бяха задържани двама заподозрени. И през юни 2004 г. е произнесена присъдата. Авторът на тези редове присъства в съдебната зала. Подсъдимите – двама млади мъже, се държаха спокойно и достойно. Въпреки че нищо добро не ги очакваше: и двамата бяха осъдени на доживотен затвор.

Но Русия и тогава не изостави своите. Властите се разбраха с Катар руснаците да излежават присъдите си в родината си. През декември 2004 г. специален полет транспортира осъдените до Русия. Самият момент на завръщане не беше показан на журналистите, но кадрите обиколиха света: самолетът, който се връща от Доха, и стълбата към рампата, покрита с червен килим.

КЪРПА ЗА КАПИТАНА

През лятото на 1959 г. командирът на най-новия есминец „Сокрушительный“, капитан 3 ранг Николай Артамонов, бяга от Полша на запад. Корабът беше разположен в Гдиня. Според една от версите, Артамонов се влюбил в млада полякиня Ева Гора и заедно измислили план за бягство.

Артамонов наредил лодката да бъде пусната на вода и излезнал в открито море под прикритието на разходка с лодка. Той подмамил кормчията да се насочи към Швеция. След като се предава на шведите, Артамонов се предлага на ЦРУ. Бегълците получават американско гражданство, а самият капитан 3-ти ранг получава работа в разузнавателния отдел на Пентагона.

Предателят остави жена и син в Ленинград. Те бяха сигурни, че Артамонов изпълнява тайна и дългосрочна мисия в интерес на съветската родина. Офицерите от КГБ помолиха съпругата и сина си да напишат писма до предателя, надявайки се да го откажат и да го принудят да работи за родината си. Артамонов сякаш се съгласява... Дори започва да предава документи на КГБ. Но скоро става ясно, че това е дезинформация.

Нашите разузнавачи не показаха, че са разкрили измамата. През 1968 г. се твърди, че Артамонов е привлечен в Австрия, за да продължи контактите си с КГБ. Там го упояват, като притискат носна кърпа с хлороформ към лицето му и се опитват да го отведат в Чехословакия. Но на границата има опашка, операцията се забавя, Артамонов започва да се събужда. Носната кърпа с хлороформ трябваше да се използва отново. Сърцето на Артамонов обаче не издържа и спира.

ПАРЧЕ МЕСО ЗА ЗАМ - РЕЗИДЕНТА

Двама офицери от руското разузнаване, които преминаха към американците, загинаха мистериозно през 2010 г. Става дума за бившия офицер от СВР Сергей Третяков и неговия колега, първия секретар на руското посолство в Отава Евгений Торопов.

Третяков заминава за Отава през 1990 г. под прикритието на служител на посолството. И след 5 години той става заместник-резидент в Ню Йорк. Тогава самият той се свързал с ЦРУ и предложил услугите си. А през 2000 г. заедно със семейството си поиска политическо убежище.

Напускайки посолството, Третяков дори остави бележка на бюрото си: така да се каже, оттеглянето му няма да причини щети на Русия. Въпреки това, както стана известно по-късно, Третяков предал на американците хиляди секретни телеграми и доклади на СВР. Американците му платиха 7 милиона долара, а по-късно предателят написа книга за методите на руското разузнаване.

На 13 юни 2010 г. обаче Третяков почина, след като се задави с парче месо. Поне това е причината за смъртта, посочена в доклада на съдебния лекар. Любопитно е, че точно по това време бушува руско-американският шпионски скандал, който завърши с ареста и размяната на няколко руски агенти, включително Анна Чапман.

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ КАБЕЛ ЗА ДИПЛОМАТА

Вторият разузнавач Евгений Торопов внезапно изчезна от Отава. През 2000 г. той и семейството му изчезват, оставяйки всичко в Канада и Москва. Руското външно министерство се разтревожи и напразно се опита да получи информация от канадците за съдбата на секретаря на посолството. И тогава се появи съвместен доклад на Торопов и Третяков за руските агенти на влияние в ООН.

Стана ясно, че Торопов е предал Русия. През 2010 г., почти едновременно с неуспешното задавяне на Третяков, Торопов се оказа, че е хванал оголен електрически проводник в банята и рухнал мъртъв. Поне това е причината за смъртта, посочена в полицейския доклад.

КОМЕНТАР НА ЕКСПЕРТА

И ЦРУ, и Мосад правят същото

Колко разпространена е практиката за премахване на предатели и престъпници в световните разузнавателни служби? Този въпрос отправихме към Олег Хлобустов, експерт от Фондацията за национална и международна сигурност, историк на специалните служби.

„Елиминирането на дезертьори от собствените разузнавателни служби е доста често срещано явление по целия свят“, каза той. – Това беше особено характерно за първата половина на ХХ век, когато никой не се срамуваше да прибягва до толкова сложни методи. В СССР имаше такава практика.

Въпреки това, след ликвидирането на Степан Бандера през 1959 г., спецслужбите предпочетоха да се откажат от подобни операции. Първо, необходима е много сложна подготовка и второ, ако се разкрие, това често води до загуба на ценни агенти и напрежение между държавите.

Все още обаче се появяват обвинения, че ЦРУ използва подобни методи. Израел дори не отрича тази практика. От 1963 г., когато беше отвлечен първият израелски самолет, се смята, че еврейската държава е извършила повече от 3000 операции за убиване на заподозрени терористи.

Най-известният случай беше преди около 15 години, когато агенти на Мосад се опитаха да отровят служител на Организацията за освобождение на Палестина в Ливан. Отравянето е открито навреме, агентите са задържани, а Израел трябва да предостави противоотрова за лечение на жертвата. Което беше принудена да направи еврейската държава, за да спаси своите агенти и да избегне световната дискредитация на своите разузнавателни служби.

Превод: ЕС