/Поглед.инфо/ Вече трябваше да обърна внимание на факта, че Първата световна война завърши с ужасна пандемия от грип, която съвпадна с мощни революционни катаклизми. С такива, под формата на контра-културен обрат (краят на 60-те години на ХХ век), съвпадна и пандемията от хонконгския грип.

Между другото, настоящата цифрова революция съвпада с пандемията - може би най-голямата и дори последната в историята на човечеството.

Но Втората световна война не познаваше никаква пандемия. Както обаче и някаква наистина революционна вълна. Напротив, завършва с нещо като глобална контрареволюция.

На първо място, защото не е реализирана най-важната идея на Транснационала- създаването на глобална квазидържава с център във Великобритания. Местната таласократична империя, над която „слънцето не залязваше“, вече беше глобално образувание, свързващо територии в различни части на земното кълбо. Сега оставаше само да се направи последната стъпка, да се включат останалите земи в състава му. Между другото, през 1940 г. планът за създаването на английско-френската държава с доминирането на Англия е сериозно обмислян. Плановете за присъединяване на Франция са активно разработени от правителството на Чърчил. На 15 юни британският премиер прави официално предложение на френското правителство - да обедини двете страни в една. (Проектът е подготвен от Жан Моне, председател на франко-британския комитет).

За да се създаде „английска“ Глобалия, е необходима световна война, по време на която Русия и Германия взаимно да се отслабят толкова много, че да бъдат принудени да се подчинят на Лондон. Тази война се провежда, но СССР въпреки всички загуби запазва своята субективност и отказва да се подчини на Запада. (Въпреки че в самото начало на Втората световна война той е принуден да подпише Атлантическата харта.)

Това е страхотно пречупване. Така Англия за втори път проваля своя глобализационен проект, основан на обезкървяването на Русия и Германия. За първи път това се случва през Първата световна война.

За тази двукратна загуба, транснационалът наказва Мъгливия Албион. Британската империя е демонтирана, а лицензът за създаване на глобална квазидържава е даден на друга атлантическа формация - САЩ. В следвоенните условия обаче не може да става дума за създаване на Глобалия - СССР се затваря и се опъва до смърт.

В резултат на това възниква двуполюсен свят. Геополитически, той е много по-стабилен и консервативен от многополюсния свят от предишните десетилетия, когато избухват две световни войни. Третата световна (гореща) война не се случва. И в социално отношение също не се наблюдава особен напредък. В СССР не се случват трусове. Западният свят, с изключение на част от (по-малка) Германия, също не преживява социални трансформации - въпреки мощното следвоенно комунистическо движение. Революцията избухва в Китай, но там и така част от територията е контролирана от комунистите. И тогава Китай не играе такава роля, както в по-късен момент.

Политическата и икономическата система се променя в Източна Европа. Но е характерно, че в началото Сталин не иска никаква радикална трансформация. Той си представя източноевропейския социализъм като социалдемокрация. През май 1946 г. на среща с полските лидери Сталин казва: „Демокрацията, която е установена във вашата страна в Полша, Югославия и отчасти в Чехословакия, е демокрация, която ви доближава до социализма, без да е необходимо да установявате диктатурата на пролетариата и съветската система... Не е необходима диктатурата на пролетариата, защото при сегашните условия, когато мащабната индустрия е национализирана и класите на големи капиталисти и хазяи са изчезнали от политическата арена, е достатъчно да се създаде подходящ режим в индустрията, да я вдигнете, да снижите цените и да даде на населението повече потребителски стоки. "

Въпреки това, скоро е началото на Студената война и Сталин решава да комунизира Източна Европа - с цел мобилизиране на ресурси. Очевидно е бил движен и от съображения с точно геополитически характер. А самото комунизиране там е много повърхностно, както показват последващи събития.

Що се отнася до Западна Европа, Сталин е категорично против разширяването на ролята на комунистическите партии. 19 ноември 1944 г. той приема делегация на Френската комунистическа партия, ръководена от М. Торез. Тогава водачът меко , но недвусмислено критикува френските другари за неподходящи амбиции и излишния патос. Френските комунисти тогава триумфират, основателно се гордеят с челната си роля в съпротивата срещу нацизма. Те се надяват да запазят собствените си въоръжени формирования, използвайки ги по-късно в борбата за революция. Сталин обаче настоятелно препоръчва да се откажат от оръжия и да се включат в мирно строителство. Според лидера човек трябва да избягва сблъсъците с Шарл де Гол и активно да участва във възстановяването на френската военна индустрия и въоръжените сили.

Като цяло сдържането на западноевропейското движение беше характерно за Йосиф Висарионович още през 30-те години.

Националните елити на двете страни трябваше да се вкопчат в двуполюсния световен ред с всички ръце и крака, гарантирайки относителна стабилност на цялата планета. Но те се поддадоха на глобалните изкушения, към които Транснационалите ги подтикваха по всякакъв начин.

Щатите бяха прелъстени от шовинистичната идея на “Пакс Американа”, като искаха да подчинят колкото се може повече страни по света. В резултат те навсякъде налагат западен капитализъм, като по този начин обединяват планетата. Но не само за Щатите, но и за транснационалите.

В СССР след Сталин мечтаят за сближаване, което да свърже двете системи и държави. За разлика от САЩ, те никога не мечтаят за “Пакс Советика”. Кремъл е по всякакъв възможен начин готов да преговаря със САЩ, правейки грандиозни отстъпки, встъпвайки в конфронтация само по второстепенни въпроси, за да повиши собствената си цена.

Всичко сякаш минава гладко. Но Съединените щати прекратяват конвергенцията и нанасят мощен нокаут на СССР.

Уютният двуполюсен свят се разпадна. Сега специалната нужда от самите САЩ изчезна и Транснационалът се зае с нейното разглобяване. За да направи това, той създаде всички необходими „антропологични“ условия. В края на 60-те години се проведе Великата контракултурна революция, която промени коренно съзнанието на хората - без радикална промяна в политическата и икономическата система. Сега се развива още по-голямата Велика - цифрова революция.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели