/Поглед.инфо/ Още Първата световна война разкри силна зависимост на успеха на бойното поле от състоянието на икономиките на враждуващите страни. Тази зависимост става още по-очевидна през Втората световна война. Как парите, заедно с потта и кръвта на руските войници, донесоха победа в най-кървавата война на ХХ век

Показател за БВП като средство за исторически изследвания

Преди 80 години, на 1 септември 1939 г., започва Втората световна война. Всички свързват войната с танкови атаки, въздушни боеве, бомбардировки, артилерийски обстрели, пехотни движения и други военни операции във въздуха, водата и на бойните полета. Но тилът също участва във войната, т.е. икономика.

Още Първата световна война разкри силната (можем да кажем пряка) зависимост на успеха на бойното поле от състоянието на икономиките на враждуващите страни. Тази зависимост става още по-очевидна през Втората световна война. Без да се подценяват уменията на военните, трябва да се признае, че по време на Втората световна война успехът на военните операции директно зависи от техническото оборудване на въоръжените сили, а то от своя страна зависи от нивото на икономическо развитие на страната.

Икономическите потенциали на онези държави, които са се борили през 1939-1945 г. са оценени с помощта на доста голям набор от различни показатели - както разходи, така и особено физически. От обемите за топене на желязо и стомана до броя произведени артилерийски установки, картечници, самолети, снаряди, патрони и др.

Доста е трудно да се оцени икономическата „тежест“ на страните, участващи във войната, с изобилие от различни показатели. Следователно, всеки автор, писал за Втората световна война, има свой собствен „рейтинг“ на икономиките на страните от онова време. Понякога авторите се различават значително в своите оценки, техните икономически „рейтинги“, меко казано, не съвпадат.

Няма „синтетични“ обобщени показатели за икономиките като съвременен брутен продукт (БВП). Методиката на такава макроикономическа статистика започва да се развива едва след Втората световна война. Подобна работа е организирана в рамките на създадената през 1945 г. Организация на ООН.

През 50-те години се появява първата версия на методологията СНС, в края на 60-те години. - втора версия. От 1993 г. третият вариант все още е в сила. Страните членки на ООН изчисляват БВП и други показатели за СНС въз основа на споменатите методологии (днес почти изключително третата версия). Много страни не се ограничават до изчисляване на текущите показатели, но се опитват да дадат оценки за предишни години, когато няма СНС.

Появи се така наречената „ретроспективна“ макроикономическа статистика. Постепенно любознателните икономисти и статистици достигат времената на Втората световна война. Подобна ретроспективна статистика се оказва интересна не само за икономистите, но и за историците. Помага им по-добре да разберат картините от миналото, по-разумно и уверено сравняват отделните страни по отношение на тяхната икономическа „тежест“.

Втората световна война през призмата на БВП

И от тази гледна точка икономистите и историците не могат да не се интересуват от проблема с реконструкцията на макроикономическата статистика на страните, участващи във Втората световна война. В тази връзка, интересно е проучването на английския статистик и икономист Марк Харисън, посветено на сравнителен анализ на икономическите потенциали на основните участници във Втората световна война: Марк Харисън, Икономиката на Втората световна война: Шест велики сили в международно сравнение, Cambridge University Press, 1998.

Проучването е публикувано преди повече от двадесет години. По-сериозни проучвания по тази тема не са наблюдавани. Бих искал да запозная читателите с някои от резултатите от работата на М. Харисън, особено като се вземе предвид фактът, че Съветският съюз е включен в изследването.

Обобщих резултатите от изследванията на Харисън в две основни таблици. Първата съдържа разчети за БВП на водещите държави от Антихитлеристката коалиция през 1938-1945 г. (табл. 1). Втората е подобна оценка на водещите държави от Хитлеристката коалицията (Таблица 2).

Пет държави са представени в антихитлеровската коалиция (държавите "Съюзници"), а пет са представени в коалицията на Хитлер (държавите от "Оста"). И двете коалиции, както знае всеки компетентен човек, не са константи, съставът им постоянно се променя. И така, антихитлеристката коалиция през януари 1942 г. наброява 26 държави: Голямата четворка (СССР, Великобритания, САЩ, Китай), британските доминиони (Австралия, Канада, Нова Зеландия, Южна Африка) и зависимата държава Индия, страните от Централна и Латинска Америка, Карибите, както и правителствата в изгнание от окупираните европейски държави.

Броят на членовете на коалицията се увеличава по време на войната. До края на военните действия с Япония 53 държави са във война със страните от нацисткия блок. Същото може да се каже и за хитлеристката коалиция (страните от Оста). Тя започва с блок от три държави (Германия, Италия и Япония), но след това съставът ѝ нарасна с различни страни и юрисдикции. Включително териториите, окупирани и анексирани от Третия райх, Италия и Япония. От втората половина на 1944 г. броят на членовете на коалицията на Оста започва да намалява.

И двете таблици показват само основните страни на съответната коалиция. Обърнете внимание, че в двете таблици се появяват две държави. Това са Франция и Италия. Франция през 1940-44г е под окупацията на Германия. Затова М. Харисън я включва в списъка на страните от Оста, защото френската икономика работи за Хитлер, а не за коалицията на Съюзниците. Е, благодаря на Харисън за честното напомняне. Що се отнася до Италия, в края на войната най-близкият съюзник на Третия райх застана на страната на Антихитлеристката коалиция. От 1944 г. според Харисън италианската икономика вече работи срещу Хитлер.

БВП на страните от антихитлеристката коалиция

Анализ на таблица 1 показва, че общият БВП на антихитлеристката коалиция непрекъснато расте. За периода 1938-1945г той се увеличава с 44%. Разбира се, увеличението е осигурено за сметка на САЩ (БВП на САЩ се увеличава 1,84 пъти). Америка наистина не участва във военните действия на Втората световна война, но печели много от войната.

Що се отнася до Съветския съюз, той за периода 1938-1940 година успява да увеличи БВП с 16 процента; през 1940 г. БВП достига максималното си ниво за целия разглеждан период 1938-1945 г. През 1940 г. БВП на СССР е най-големият сред европейските страни. По-специално той е с 32% по-висок от британския.

През следващите две години БВП на СССР спада много рязко, през 1942 г. е с 34% по-нисък, отколкото през 1940 година. И тогава започна възстановяването на съветската икономика. За периода 1942-1945г БВП на страната се увеличава с 25%. През 1945 г. Съветският съюз почти успява да достигне нивото от 1938 година. През 1945 г. БВП на СССР и Великобритания според английския икономист е приблизително еднакъв. А Франция и Италия са безнадеждно по-ниски от тези двама европейски икономически лидери. В същото време БВП на Франция и Италия през 1945 г. е под нивото от 1938 г. съответно с 46 и 35 процента.

БВП на “Оста”

Картината за страните от Оста е напълно различна. Като цяло за коалицията общият БВП расте само до 1941-42 г. (през 1941 г. БВП надхвърля нивото от 1938 г. с 33%). И след 1942 г. започва много силен упадък. Така през 1945 г. общият БВП на Оста е почти два пъти по-нисък, отколкото през 1942 г. Една от причините е, че през последните две години икономиките на Франция и Италия вече не работят за коалицията на Оста.

В Германия растежът на БВП се осъществява непрекъснато от 1938 до 1944 г. (с 24,5%). Сривът идва едва през 1945 година. Освен това през 1945 г. БВП на Германия е под нивото от 1938 г. с 12%. БВП на Япония пада през периода 1938-1945. с 15%.

Трябва да се обърне внимание на доста скромното ниво на БВП на един от най-близките съюзници на Германия - Австрия. Делът ѝ в общия БВП на страните от Оста през 1938 г. е едва 3,5%. И през 1945 г. този дял е 2,6%.

Сега бих искал да покажа как се е променил делът на общия БВП на страните от антихитлеристката коалиция и общия БВП на страните от Оста. През 1938 г. първата надвишава втората с 2,4 пъти. Освен това, пропорцията е следната (превишаване, брой пъти): 1939 - 2.3; 1940 - 2,1; 1941 г. - 2,0; 1942 г. - 2,1; 1943 г. - 2,3; 1944 г. - 3,1; 1945 - 5,0. Както виждате, до 1941-42г. страните от Оста намаляват икономическото си изоставане от страните от антихитлеристката коалиция. И от 1943 г. то започва да се увеличава бързо. И през 1945 г. става петкратно.

Кръвта като втори компонент на победата

Тези цифри ясно илюстрират тезата, изказана в началото на статията за силната зависимост на успеха на бойните полета от състоянието на икономиките на воюващите страни. Вярно е, че когато се използват макроикономически показатели, за да се опише и обясни историята на Втората световна война, е опасно да не изпадаме в прекомерен „икономизъм“.

И така, от таблица. 1 следва, че делът на СССР в общия БВП на страните от антихитлеристката коалиция е бил доста скромен (през 1942-1945 г. - около 15%). И все пак именно Съветският съюз дава решаващия принос за победата над Хитлер. Сравнително ниският дял в общия БВП на антихитлеристката коалиция се компенсира от непропорционален дял от пролятата кръв. 70-80% от загубите за цялата Втора световна война немските въоръжени сили претърпяват на съветския фронт [Константин Рожнов. Западът и СССР: принос към победата]

Разгледах статистическите данни за човешките загуби в страните от антихитлеристката коалиция. Ето числата: СССР - 27 милиона души, Великобритания - 450 хиляди, Франция - 600 хиляди, САЩ - 418 хиляди. Аз изброявам най-важните „съюзници“. В тази група СССР съставлява 95% от пролятата кръв през Втората световна война. Ако обаче делът на СССР в общия БВП на коалицията беше по-висок, може би делът в пролятата кръв би бил по-нисък? Но нашата пролята кръв вероятно би била още по-голяма. Ако не за пролятата пот на съветския народ, извършили подвига на индустриализацията. Така нашата победа над Хитлер се състои от два компонента: пролята пот и пролята кръв. БВП решава много, но не всичко.

Послепис: Горещо препоръчвам работата на Марк Харисън на историците. Той е професор в Университета на Уорик, известен английски икономист, чиито изследвания се фокусират върху икономиката на Първата и Втората световна война, икономическата история на 20 век, включително на Съветския съюз и съвременна Русия.

В допълнение към споменатата по-горе работа ви съветвам да обърнете внимание на две монографии на Харисън за икономическата история на СССР и анализ на планираната система на Съветския съюз: „Комплексът на Съветската отбранителна промишленост от Сталин до Хрушчов“, „Съветско планиране в мир и война 1938-1945“.

Превод: В.Сергеев