Ако се ограничим само до това твърдение, действията на западните демокрации изглежда са насочени към изпълнение на задълженията към Полша, поети по-рано и подсилени от британско-полското споразумение за взаимопомощ, сключено в случай на германска агресия на 25 август 1939 г. И обратното - позицията на СССР, която предишната седмица сключва договор за ненападение с Германия, за слабо информираните хора прилича на съучастническа с агресора.
Според привържениците на това мнение Съветският съюз е трябвало да пренебрегне сигурността си, чакайки как зад гърба му Великобритания и Франция (преди всичко Лондон) ще се споразумеят за сближаване с Берлин за сметка на интересите на СССР.
За разлика от днешните критици на съветско-германския договор за ненападение, много съвременници на тези събития добре разбират стратегическата валидност на действията на съветското ръководство. „Невъзможно е да се каже у кого този договор вдъхва по-голямо отвращение - у Хитлер или у Сталин. И двамата са наясно, че това може да бъде само временна мярка, продиктувана от обстоятелствата. Антагонизмът между двете империи и системи е фатален ... Фактът, че подобно споразумение е възможно, бележи цялата дълбочина на провала на английската и френската политика и дипломация от няколко години. В полза на Съветите трябва да се каже, че за Съветския съюз е жизненоважно да изтласка изходните позиции на германските армии възможно най-далеч на запад, така че руснаците да спечелят време и да могат да наберат сили. Макар и политиката им да е хладно пресметлива, то в този момент е до голяма степен реалистична”, пише Чърчил.
Показателно е, че фактът на подписването на пакта Молотов-Рибентроп не спира усилията на Лондон в немска посока. В същите августовски дни продължават да се провеждат негласни преговори с Берлин с оглед постигане на широко сътрудничество. Британските власти търсят начини за излизане от германско-полската криза по такъв начин, че да не им се налага да изпълняват поетите ангажименти към Полша. Действията на британското и френското правителство в тези дни показват, че отново са искали да прибегнат до методологията на Мюнхен, когато през есента на 1938 г. германско-чехословашката криза е решена чрез умиротворяване на Третия райх за сметка на Чехословакия. Сега западните демокрации се опитват да „спрат“ Хитлер по подобен начин, вече за сметка на Полша.
В деня на подписването на съветско-германския договор, на 23 август, Хитлер получава писмо от британския премиер, в което последният призовава ръководителя на Третия райх да разреши конфликта с Полша по мирен начин, предлагайки своето посредничество. Чембърлейн, опитвайки се да добави тежест към аргумента си, предупреждава, че страната му, в този случай, е готова да изпълни задълженията си по Британско-полския договор. Писмо, подобно на английското, също е изпратено до Берлин от френския премиер Даладие. Хитлер, който е твърдо фокусиран върху войната с Полша, привидно дава съгласие да преговаря с нея, но дава да се разбере, че не се е уплашил от скритата заплаха в думите на британският премиер: “Ако Германия бъде нападната от Англия, тя е готова за това”.
На 25 август „Нацист № 2” Херман Гьоринг, чрез свой представител, се свързва с британския външен министър Халифакс. В отговор е получено писмо, от което следва, че Лондон се надява на мирен изход от конфликта между Германия и Полша. Писмото е представено на Хитлер, който по този начин получава поредното потвърждение на ангажимента на Лондон към Мюнхенския курс за мир.
На политическата арена се появява и последният участник от Мюнхенския сговор, италианския диктатор Бенито Мусолини, който предлага посредничество в германско-полските преговори.
В предложенията на Лондон и Париж Хитлер вижда възможността да ги изолира от Полша, така че след това, без намеса, да се справи с последната. В отговор на писмото на Чембърлейн, фюрерът предлага да се сключи германско-британски договор, според който Великобритания ще улесни завземането на Данциг и полския коридор от Полша в полза на Германия. Той гарантира на Варшава нови граници, но иска връщането на колониите или еквивалентни територии, обещавайки да защити Британската империя за това.
В нота от 28 август британското правителство предлага на Германия първо да разреши различията си с Полша, като сочи, че последната се е съгласила да започне преговори. Продължавайки да прикрива последната военна подготовка зад дипломатическата игра, Берлин изпраща ответна нота до Лондон на следващия ден със съгласие, но иска пристигането на полския представител за преговори не по-късно от 30 август. Ген. Халдер, началник на генералния щаб на сухопътните войски на Вермахта, сочи много ясно идеята за неговото политическо ръководство в дневника си: „Фюрерът иска да забие клин между британците, французите и поляците ... Поляците ще пристигнат в Берлин на 30 август. На 31 преговорите ще прекъснат. На 1 септември ще започнем да използваме сила”.
Чембърлейн, който е обещал на сънародниците си година преди, че е „донесъл мир” от Мюнхен, и този път демонстрира късогледство. На 30 август в лично писмо до Хитлер той казва, че отговорът на Германия за готовността за преговори с Полша се счита за „спешен“, като приветства „проявата на желание за английско-германско разбирателство, което се проявява по време на обмена на мнения“.
Тъй като полският представител не пристига в Берлин навреме - до полунощ на 30 август, Рибентроп внася на британския посланик Хендерсън предложения за „уреждане“ на конфликта с Варшава. Те са изненадващо „меки“, защото осигуряват единствено завръщането на Данциг и плебисцит във връзка с полския коридор. Според по-късното признание на Хитлер тези предложения всъщност са измама, предназначена да получи алиби в очите на германското население и световното обществено мнение.
Този трик обаче не успява или не искат да успеят да разгадаят в Лондон и Париж. Съглашателската миризма от Мюнхен буквално удря в носа. Посланик Хендерсън в писмо до ръководителя си Халифакс изразява убеждението, че „предложенията на Германия не застрашават независимостта на Полша“.
През целия ден 31 август западните демокрации се стремят да приложат надутите немски предложения. Чрез своите посланици във Варшава и Берлин те оказват натиск върху полското правителство, за да го принудят към преговори. И така, сутринта на 31 август френският посланик в Берлин Кулондр иска от своя полски колега Липски да получи разрешение от правителството си той - Липски, да проведе среща с германското правителство. От своя страна Халифакс два пъти за деня с телеграма призовава посланика във Варшава Кенард да накара полското ръководство да ускори отговора на предложенията на Берлин.
По средата на деня полският министър на външните работи Юзеф Бек информира писмено Хендерсън за готовността на неговото правителство „да участва в пряка размяна на мнения с германското правителство“. Вечерта Липски се среща с Рибентроп, но предаденото им съобщение остава без отговор. За какви преговори може да се говори, ако Хитлер по обяд на 31 август издава заповед да започне изпълнението на плана “Вайс” за нахлуване в Полша?
„Миротворецът“ Мусолини, закъснявайки с 20 години, предлага Великобритания, Франция и Германия да се съберат в Рим на 5 септември на конференция за „проучване на точките от Версайския мирен договор, които причиняват всички неприятности днес“. Показателно е, че на следващия ден, когато сраженията вече са в разгара си на полска земя, френското правителство се съгласява на такава конференция, без дори даде условие за спиране придвижването на Вермахта на полска територия.
Едва към края на деня на 1 септември германското външно министерство получава нотите на Великобритания и Франция, от които следва, че и двете страни ще защитят Полша, ако Берлин не изтегли войските си оттам. В същото време, чрез дипломатически канали е докладвано в Берлин, че бележките са само предупреждение, а не ултиматум. Американският журналист Шиърър, който е в Берлин през онези дни (авторът на добре познатата книга „Възходът и падението на Третия райх“) с основание отбеляза по този въпрос, че британското правителство „сякаш излъчва миризмата на Мюнхен“. Хитлер дори не удостоява авторите на нотите с отговор.
В пълния смисъл на думата римейк на Мюнхен, разбира се, не се състоя. Но едва на третия ден от войната правителството на Чембърлейн представя на Германия категоричен ултиматум за прекратяване на военните действия, който е отхвърлен. Вермахтът стремително се отправя на изток, а полската държава бързо наближава краха си.
В онези дни във Варшава може би са оплаквали провалената съветско-британско-френска военна конвенция, която би могла да спаси Полша от кошмара. В британските и френските управляващи среди през август - септември 1939 г. вероятно не са мислили за това. Но дори и там няма как да не са си спомнили през май - юни 1940 г. осуетения (не по вина на СССР!) опит за колективен отпор на Хитлер. Но тогава Вермахтът навлиза в Париж, а британските експедиционни сили бягат през Ламанша.
Превод: В.Сергеев
