/Поглед.инфо/ За външната политика на Русия в новите международни условия

Конфронтацията между Русия и Запада, която беше ясно отбелязана през февруари 2022 г., също подновява погледа ни за събитията в Европа – в така наречения Стар свят. Тук, в Европа (по-точно в западната част на континентална Европа), две световни войни от 20-ти век се раждат, отлежават и избухват.

Ако говорим за Втората световна война, грандиозните битки, започнали в Западна Европа, обхванаха и Източна Европа, включително тогавашните съветски беларуски, украински, молдовски, литовски, латвийски, естонски републики, РСФСР. Едва когато Втората световна война обхвана Великобритания и САЩ, тези две държави бяха принудени да създадат антихитлеристка коалиция заедно със Съветския съюз, техния идеологически противник. Сталин го нарече Англо-съветско-американския съюз .

От момента на безусловната капитулация през 1945 г. на Германия и след това на Япония, до окончателния разпад на СССР през 1991 г., всички основни членове на антихитлеристката коалиция, включително САЩ и Великобритания, признаха решаващия принос за Победата във войната на Червената армия. Сега дойдоха други времена и все пак ние твърдо помним: само благодарение на Великата победа и принуждаването на агресорите към безусловна капитулация в продължение на 77 години, мирът в Европа и Североизточна Азия беше запазен.

Под крехкото прикритие на мира зрееха силите на една нова война. Дивият капитализъм, който помете републиките от бившия СССР, замени социалистическата система; предполагаше се, че „нова Русия“ ще се подчинява също на „правилата“ на чуждата цивилизация. Не се получи обаче.

На 22 февруари 2014 г. в Украйна се проведе подкрепян от Запада националистически държавен преврат, придружен с масово убийство на хора в Киев. Световната общност си затвори очите за убийствата (лъжата за „небесната сотня“ беше преглътната), но отговорът на това беше обединението на Крим с Руската федерация, което беше стъпка от световноисторическо значение.

Втората стъпка беше преходът на Русия към защитата (не на думи, а на дела) на дискриминираното руско и рускоезично население в източната част на бившата Украинска ССР.

А колективният Запад продължи да „развива” Украйна. Не на последно място имаме предвид разработването на най-голямото находище на шистови въглеводороди в Европа, по-специално в района Юзовская в Източна Украйна, която обхваща ДНР и ЛНР, както и Харковска област. Присвояването на тези изкопаеми ресурси би позволило на Запада да „еманципира“ Европа от руския газ.

На света ще бъдат представени неопровержими доказателства, че започналата на 24 февруари 2022 г. специална военна операция (СВО) на въоръжените сили на Руската федерация в Украйна е била само няколко дни преди нахлуването на украинската армия в територия на ДНР, ЛНР и Руската федерация.

Целите на СВО са определени лаконично – демилитаризация и денацификация. В рамките на новата външна политика на Русия тези определения трябва да бъдат (и ще бъдат) разширени. Въпросът за времето за постигане на тези цели остава открит, но вече е постигнат значителен напредък към възстановяването на територията на ДНР и ЛНР в границите на бившите Донецки и Лугански региони на Украйна. Правят се първите стъпки към демилитаризация и денацификация на Херсон и Херсонска област и е необходимо да се говори за това много по-подробно, отколкото сега.

Западът, който на етапа на подготовката на СВO заяви на всеослушание, че няма намерение да се меси в назряващия конфликт, сега увеличава намесата си. Обичайната измама, на която Западът е толкова невероятно щедър. Много държави участват в доставките на оръжия и военна техника на управляващия украински режим.

И тук безспорен лидер е Полша , която се готви да „отхапе” западната част от Украйна с град Лвов, който преди това в началото на Втората световна война беше полски. Има и други претенденти за територията на отслабената Украйна. Сергей Лавров определи тези действия като "хибридна война", "прокси война".

Стара Европа (Западна Европа) води нещата до продължителна война в източната и северната част на континентална Европа. До такава война, която според западните стратези, ще изчерпи източноевропейските, източнославянските страни. Елемент от плана е привличането на териториите на Швеция и Финландия в „сферата на отговорност“ на Северноатлантическия военен блок. И, разбира се, Украйна.

Друг елемент е създаването на информационни шумови ефекти за възможността и вероятността от глобална ядрена война. Американците се надяват, че ядрената война няма да ги стигне отвъд двата океана. А на „източния военен огън“ ще могат добре да си сгреят ръцете, укрепвайки разклатената си икономика с нови големи поръчки за военно-промишлените комплекси на своите страни.

В тази светлина неотдавнашното оттегляне на Великобритания, втората англосаксонска (ядрена) сила, от Европейския съюз започва да се вижда в нова светлина. Може да се каже, че това е вид застраховка срещу привличането на Великобритания директно в планираната война на Изток като второ издание на Drang nach Osten .

Руската дипломация и руската външна политика са изправени пред най-трудната задача да осуетят тези планове, да гарантират, че задачите, възложени на СВО, се изпълняват на външния фронт, че се спират доставките на въоръжение и военна техника за Украйна от Запада и принуждават сегашният украински режим към мир при нашите условия. И за това не са нужни никакви "посредници" и "гаранти" от Запада. Първо, защото Западът в отношенията си с Русия, е вечно „недоговороспособен“; второ, в постсъветския свят има проблеми, които не се нуждаят и могат да бъдат решени без „помощ“ отвън.

Един от ключовете към успеха на Русия по трудния път, започнал на 24 февруари 2022 г., е отдавна назрялата промяна в икономическия курс на държавата. В новите условия Русия най-накрая трябва да формира самодостатъчна икономика, която да й позволи да бъде снабдена както със средства за потребление (вече се крещи за проблемите с храната), така и със съвременни средства за производство за развитие на най-богатите природни ресурси в света в полза на хората.

А също и да се разработи нов външнополитически курс, насочен (на първо място!) към дългосрочно добросъседство и сътрудничество с най-близките съседи на Руската федерация – бившите съветски републики. Това е наистина стратегическа задача. Неговото решение ще изисква работа на повече от едно поколение.

Превод: ЕС

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?