/Поглед.инфо/ Американският стратегически ядрен комплекс отслабва. На практика няма перспективи за динамичното му развитие. Но точно тази слабост прави изнемощяла Америка особено опасна.
Модернизацията на основните елементи на ядрената триада във Вашингтон е под голям въпрос. Така, предвид настоящото състояние на нещата, междуконтиненталните балистични ракети „Минитмен“, въведени в готовност преди повече от половин век, не могат да бъдат заменени от ново поколение ракети по-рано от началото на 2040-те. Ако, разбира се, „Минитмен“ изобщо доживеят тази дата, защото по това време тези ракети ще станат на 70 години!
Американците обаче дори още не са започнали да разработват ново поколение МКБР! Като цяло някои експерти изразяват разумно съмнение дали при съвременните условия Вашингтон по принцип е способен на такава задача. Всъщност през последните 50 години застой научната и конструкторските школи за създаване на такива ракети са напълно изгубени, изчезнали са и да се създадат отново при настоящата вътрешна криза в САЩ е меко казано, много сложно. Във всеки случай подобен опит ще изисква много време и много пари.
Безпрецедентен случай се превърна в ярко потвърждение на тази криза: едно от основните чудовища на американския военно-индустриален комплекс, корпорацията „Боинг“, която през 60-те години на ХХ век създаде настоящите „Минитмен“, доброволно отказа да се бори за държавната поръчка за новото поколение МКБР, въпреки невероятната си стойност, която достига почти 100 милиарда долара! Очевидно конструкторите на „Боинг“ смятат, че такава задача е просто невъзможна за тях.
Не по-добро е положението и с втория компонент на американската ядрена триада – ядрените ракетни подводници. Настоящите подводници от клас „Охайо“, първата от които влиза в експлоатация във ВМС на САЩ през 1981 г., ще започнат да се отписват още през 2027 г. В същото време ядрените съдове ново поколение клас „Колумбия“ дори не са започнали да се строят, въпреки че по-рано се предполагаше, че първият съд от този клас ще влезе в бойната сила на флота през 2021 година.
Днес официалният краен срок за готовността на първата "Колумбия" е отложен с 10 години - до 2031 г., но експертите са убедени, че всъщност този срок е нереален и най-вероятно в най-добрия случай може да се говори за началото на 2040-те. Между другото, до тази дата дори не се планира разработването на нова балистична ракета с подводно стартиране, която да замени сегашния „Трайдент-2“, който е в експлоатация от 1990 г.!
Третият компонент на американската ядрена триада, стратегическата авиация, също има големи проблеми. Най-ефективната му част са древните бомбардировачи Б-52, най-младият от които вече е на 58 години. Нещо повече, ситуацията е толкова сериозна, че през последните години Пентагонът беше принуден да се върне към експлоатация след ремонт на два самолета, които преди това бяха изведени от експлоатация и стояха на т.нар. "самолетно гробище" единият - седем, а другият десет години!
В същото време перспективите за създаване на новия стратегически бомбардировач Б-21 „Райдър“ остават много неясни. Той трябваше да бъде въведен в експлоатация в средата на миналото десетилетие, но все още не е известно дори кога ще може да направи първия си експериментален полет. След което, между другото, както показва американският опит - например със стратегическият бомбардировач Б-1Б „Лансър“ - ще минат още поне 10 години, преди серийният продукт да бъде пуснат в експлоатация. И никой не се заема да прогнозира колко години ще отнеме за производството на тези 100 бройки от новите самолети, които Вашингтон иска да поръча. Но вече със сигурност, също поне десет.
Каквото и да се говори, новото поколение американски стратегически бомбардировачи ще могат да заменят допотопния Б-52 не по-рано от средата на 2040-те!
На този тъжен фон американските политици изглеждат леко обезумели. В новия екип на президента Байдън все повече се говори, че Вашингтон трябва напълно да се откаже от базираните в силоз наземни МКБР и напълно да ограничи програмата за създаване на ракети от ново поколение, които трябва да заместят безнадеждно остарелите „Минитмен“, като по този начин ще се спестят повече от 260 милиарда долара. Що се отнася до ракетните подводници, броят им също се предлага да се намали не от сегашните 14 на 12 единици, както вече е предвидено в настоящата програма, а с поне с още една трета.
В сравнение с този погром, състоянието на стратегическия ядрен комплекс на Русия, чиято модернизация е почти завършена и пълното превъоръжаване на цялата триада с ново поколение носители, ракети и бойни глави трябва да бъде завършено през следващите няколко години , изглежда като модел за финансово благосъстояние и бойна ефективност, напълно непостижими за днешна Америка.
Не е изненадващо, че генералите и адмиралите на Пентагона полагат отчаяни усилия да спасят стратегическия ядрен комплекс на САЩ от окончателно разложение. През февруари 2021 г. ръководителят на стратегическото командване на САЩ адмирал Чарлз Ричард се опита да напомни на американския елит защо страната изобщо се нуждае от ядрена триада.
За да направи това, той избра стария изпитан път и очерта няколко традиционни „истории на ужасите“, свързани с възможността за ядрена война на САЩ с Русия и Китай. По-рано американската пропаганда използва тези истории на ужасите, за да промива мозъка на американските жители. Но сега очевидно вече не е възможно да се достигне до съзнанието на американския политически елит с помощта на други аргументи.
Въпреки това, много от мислите на адмирал Ричард, дори и в тази форма, трябва да бъдат признати за доста здрави.
Той каза: „Трябва да се адаптираме към днешната стратегическа среда, разбирайки мащаба на заплахите, които идват от нашите опоненти. Трябва да се справим с предизвикателството. До края на това десетилетие - за първи път в историята на САЩ - ще трябва да се изправим срещу двама конкуренти с ядрен потенциал. Трябва да се подготвим за това, защото съществува реална възможност регионална криза с Русия или Китай да ескалира бързо до конфликт с използването на ядрено оръжие..."
Тук обаче генералът не може да се задържи в рамките на здравия разум и преминава към езика на американските пропагандни стереотипи, заявявайки, че използването на ядрено оръжие е възможно именно от Русия или Китай, „ако смятат, че загуба в конфликт с използването на конвенционални оръжия може да застраши техния политически режим или държава “.
На фона на това, че от всички ядрени държави само САЩ имат официална позиция във военната си доктрина относно възможността за превантивен ядрен удар, както и на фона на оглушителни военни провали на въоръжените сили на САЩ във войните от XXI век - било то в Ирак или Афганистан - и пълното безсилие на Пентагона при разрешаването на кризите около Венецуела, Северна Корея или Сирия, подобни изявления биха изглеждали дори смешни, ако не беше възможен ядрен конфликт.
И такъв - и тук адмиралът несъмнено е прав - е съвсем реален. И този тъжен факт не може да бъде пренебрегнат. Цялата история на човечеството недвусмислено свидетелства, че веднъж измислени оръжията, рано или късно, със сигурност ще бъдат използвани на практика.
Между другото, в ситуация на нарастващо изоставане от Русия, нарастващата ядрена мощ на Китай създава особено главоболие за САЩ. Ричард предупреждава: „Подобно на Русия, Китай действа агресивно, оспорва демократичните ценности и прекроява глобалния икономически ред в своя полза. Китай продължава да прави технологични скокове във всички области. Инвестира значителни ресурси в усъвършенствани хиперзвукови ракетни системи, както и разширява военните си възможности в космоса. През следващото десетилетие се очаква китайските ядрени арсенали да се удвоят, или дори да се утроят“.
Заключението на адмирала е следното: „Мислехме, че нашата концепция за стратегическо възпиране ще работи в бъдеще, но нещата могат да бъдат различни. Опитът ни в борбата с неядрени въоръжени противници ни накара да вярваме, че използването на такива оръжия е невъзможно и не заслужава внимание. Това не е вярно! Особено в условията на криза и докато нашите ядрени противници продължават да развиват своя потенциал и да се проявяват в глобален мащаб. "
Това заключение е съвсем правилно. С едно-единствено изменение. Основният подбудител на ядрен пожар, ако се случи, не дай боже, ще бъде Вашингтон. Грохналият чичо Сам днес има всички признаци на прогресираща старческа деменция и наистина може да очакваме всичко от него.
Следователно развитието и модернизацията на руския ядрен комплекс трябва да продължи в постоянен режим, без да спира за минута. В съвременните условия това е единствената надеждна гаранция за нашата безопасност.
Ние сме руснаци, с нами Бог. Господи благослови!
Превод: В. Сергеев