/Поглед.инфо/ Подписването на Пакта за ненападение със Съветския съюз от Германия на 23 август 1939 г. се възприема от японското правителство като предателство, като нарушение на тайното допълнение към „Антикоминтерновския пакт“, сключен между Токио и Берлин на 25 ноември 1936 г.

Тайното допълнение към Пакта против Коминтерна гласи

Правителството на Великата японска империя и правителството на Германия признават, че правителството на Съюза на съветските социалистически републики се стреми да постигне целите на комунистическия „интернационал“ и възнамерява да използва своите въоръжени сили за това, и е убедено, че това представлява сериозна заплаха за съществуването не само на някои държави, но и за съществуването на световния мир, за да се защитят техните общи интереси, са съгласни, както следва:

Член 1. В случай, че една от договарящите се страни е подложена на непредизвикана атака от Съюза на съветските социалистически републики или е заплашена от такова непровокирано нападение, другата договаряща се страна се ангажира да не предприема никакви мерки, които биха могли да допринесат за облекчаване на положението на Съюза на съветските социалистически републики.

В случай на горната ситуация, договарящите страни трябва незабавно да обсъдят необходимите мерки за защита на общите си интереси.

Член 2. Договарящите се страни по време на срока на настоящото споразумение се задължават, без взаимно съгласие, да не сключват никакви политически споразумения със Съюза на съветските социалистически републики, които биха противоречили на духа на това споразумение. "

Не осъзнавайки веднага истинските цели на Хитлер, японското правителство изпраща протест в Берлин, но прогерманският посланик Хироши Ошима забавя връчването на нотата на германското правителство, докладвайки го по-късно, когато тежестта на мига отминава.

Политическият шок от сключването на споразумението в Москва е толкова голям, че доведе до смяна на японското правителство.

Когато Хитлер напада Полша на 1 септември 1939 г., международната обстановка не e в полза на Япония. Китай продължава упоритата съпротива, японските войски претърпяват смазващо поражение при Халхин Гол, японско-американските отношения остават напрегнати. След сформирането на нов кабинет на 4 септември, начело с пенсионирания генерал Нобуюки Абе, на 13 септември е публикуван официалният правителствен документ „Основи на държавната политика“, който гласи: „Основата на политиката е уреждането на Китайски инцидент. Във външната политика е необходимо, заемайки твърдо независима позиция, да действаме в съответствие със сложната международна ситуация. Вътре в страната се съсредоточете върху завършване на военната подготовка и мобилизиране на цялата мощ на държавата за войната “.

Въпреки че подписването на съветско-германския пакт за ненападение се разглежда в Токио като удар по японските планове за съвместна борба с Германия срещу болшевишка Русия, японското ръководство не изостря отношенията с Берлин.

Сред японските историци са широко разпространени твърденията, че след фиаското в Номонхан (Халхин Гол) Япония уж се е отказала от конфронтацията със СССР, а Москва, след като е спечелила победа, е гарантирала сигурността на своите далекоизточни граници. Японските автори пишат: „Антикоминтерновският пакт, сключен през 1936 г. между Япония и Германия, пося семената на тревожност в Съветския съюз, който тръгна по пътя на изграждането на комунизма. През 1938 г. местен сблъсък между японски и съветски войски се състоя близо до малкия хълм Заозерная в зоната на държавната граница между Източна Манджурия и Съветския съюз. А през лятото на следващата година също имаше сблъсък в района на държавната граница между Западна Манджурия и Монголия в района на Номонхан (близо до река Халхин Гол) между японски и съветски войски. Тогава Монголия е сателитна държава на СССР и на нейната територия са разположени съветски войски. Самият сблъсък е станал в район, където няма ясно демаркация на държавната граница. В резултат на това Квантунската армия претърпя сериозно поражение, а СССР спечели победа и по този начин изпълни трудната задача да защити Сибир и Далечния Изток. "

Японските стратези обаче продължават да разглеждат Съветския съюз като един от основните си потенциални противници. След събитията в Халхин Гол е взето решение „да се ограничат максимално военните операции в Китай, да се мобилизират бюджетни и материални ресурси и да се разшири подготовката за война срещу СССР“. През декември 1939 г. е приет „Ревизиран план за изграждане на силата на сухопътните войски“. За освобождаване на силите, необходими за бъдеща война, е планирано, ако е необходимо, рязко да се намали броят на японските войски в Китай (от 850 хиляди на 500 хиляди). В същото време е взето решение да се увеличи броят на дивизиите на сухопътните войски до 65, въздушните ескадрили на 160 и да се увеличи бронираните части. На китайския фронт трябва да действат 20 дивизии, останалите трябва да бъдат разположени главно в Манджурия. Определен е крайният срок за завършване на обучението - средата на 1941 г.

За да се осигурят благоприятни международни условия за изпълнението на тази програма, е счетено за целесъобразно да се предприемат дипломатически стъпки за нормализиране на японско-съветските отношения за известно време. Започва да се изразява становище за целесъобразността да се сключи пакт за ненападение със СССР, подобен на съветско-германския. В същото време японското ръководство не се страхува от съветско нападение. Както и преди, целта е да се опита, в замяна на пакт за ненападение, да се постигне прекратяване на съветската помощ за Китай.

Японците също са насърчени да сключат пакт за ненападение от Германия. В същото време Берлин е готов да действа като посредник между СССР и Япония. По време на съветско-германските преговори народният комисар на СССР по външните работи Вячеслав Молотов повдига въпроса дали Германия е готова да повлияе на Япония с цел подобряване на съветско-японските отношения и разрешаване на граничните конфликти. На среща със Сталин Рибентроп уверява съветския лидер, че германско-японските връзки „нямат антируска основа и, разбира се, Германия ще направи ценен принос за разрешаването на далекоизточните проблеми“. Сталин предупреждава събеседника си: „Искаме да подобрим отношенията с Япония. Търпението ни с японските провокации обаче има граница. Ако Япония иска война, тя ще я получи. Съветският съюз не се страхува от това. Той е готов за такава война. Но ако Япония иска мир, това би било добре. Ще помислим как Германия може да помогне за нормализиране на съветско-японските отношения. Не бихме искали обаче Япония да остави впечатлението, че това е инициатива на съветската страна. "

Обсъждането на този въпрос продължава след примирието в битките при Халхин Гол по време на разговора на Рибентроп със Сталин и Молотов в Москва на 28 септември 1939 г. От немския запис на разговора:

.Г-н Рибентроп предложи на Сталин след приключване на преговорите да бъде публикувано съвместно изявление на Молотов и германския министър на външните работи на Райха, което да посочва подписаните договори и в крайна сметка да съдържа някакъв жест към Япония в полза на компромис между СССР и Япония. Министърът подкрепи предложението си, като се позова на телеграма, получена наскоро от германския посланик в Токио, в която се посочва, че някои, главно военни кръгове в Япония биха искали компромис със Съветския съюз. При това те срещат съпротива от определени съдебни, икономически и политически кръгове и се нуждаят от подкрепа от наша страна в техните стремежи.

Г -н Сталин отговори, че напълно одобрява намеренията на г -н министър, но счита, че предложеният път е неподходящ по следните причини: Премиерът Абе досега не е показал желание да постигне компромис между Съветския съюз и Япония. Всяка стъпка на Съветския съюз в тази посока от японска страна се тълкува като признак на слабост и просия. Той би помолил външния министър на Райха да не го обижда, ако каже, че той, Сталин, познава азиатците по-добре от г-н фон Рибентроп. Тези хора имат особен манталитет, на тях може да се действа само със сила... "

От тези изявления на Сталин става ясно, че той е бил готов да преговаря с японците за пакт за ненападение, но е чакал японското правителство да попита първо. Осъзнавайки това, германското ръководство продължава да работи с Токио. Германия обаче не е безкористна.

Временното нормализиране на съветско-японските отношения по време на войната с англосаксонците е от полза за Германия. В този случай беше по-лесно да се подтикне Япония да предприеме действия срещу Великобритания в Далечния изток, което според изчисленията на Хитлер може да неутрализира Лондон. „Заловена в трудна ситуация в Западна Европа, Средиземноморието и Далечния изток, Великобритания няма да се бие“, каза той. На срещи с японския посланик в Берлин, Ошима, Рибентроп казва: „Мисля, че най-добрата политика за нас би била да сключим японско-германско-съветски пакт за ненападение и след това да се противопоставим на Великобритания. Ако това успее, Япония ще може свободно да разпространява властта си в Източна Азия, да се движи в южна посока, където се намират нейните жизненоважни интереси. " Ошима с ентусиазъм подкрепя Рибентроп.

Японското правителство обаче продължава да се колебае, опасявайки се, че сключването на японско-съветския пакт за ненападение ще усложни отношенията на Япония със западните сили. В същото време Токио разбира значението на посредничеството на Германия при уреждането на японско-съветските отношения. Японският вестник „Мияко“ пише: „Ако е необходимо, Япония ще сключи пакт за ненападение със СССР и ще може да се придвижи на юг, без да се чувства ограничена от други държави“. Взето е предвид също, че такъв пакт дава на Япония печалба във времето за цялостна подготовка за война срещу СССР. През септември 1939 г. принц Фумимаро Коное казва на германския посланик в Токио Ойген От: „Ще са необходими още две години на Япония, за да достигне нивото на технологиите, оръжията и механизацията, демонстрирани от Червената армия в битките в района на Калхин Гол“.

За да демонстрира намерението си да нормализира отношенията със СССР, японското правителство реши да започне преговори за сключване на търговско споразумение между двете държави.

Перспективата за съветско-японско уреждане намали надеждите на западните сили за сблъсък между Япония и Съветския съюз. През декември 1939 г. правителството на САЩ се опитва да получи официално потвърждение от японското външно министерство, че пактът за ненападение не е включен в програмата на преговорите между Токио и Москва. За да успокои западните сили и да ги насърчи да направят отстъпки на Япония в Китай, японското правителство се присъединява към антисъветската кампания, започнала в САЩ, Великобритания и Франция във връзка със съветско-финландския конфликт.

Нормализирането на съветско-японските отношения също не се харесва на Чан Кайши. Тайните планове, насочени към разгръщане на война между Япония и СССР, са откровено изразени от командира на 5 -ти военен район на Китай, генерал Ли Зунчжен, в разговор със съветския посланик А.С. Панюшкин на 12 октомври 1939 г .: „Войната на Запад е от полза за СССР. Германия, Англия и Франция ще затънат във войната. Те няма да имат време за СССР. Англия може да тласне Япония към война със СССР от изток. Ако има война на запад, тогава, без да се тревожи за западните си граници, СССР може да нанесе решителна удар срещу Япония. Това ще доведе до освобождаване на потиснатата Корея, ще даде възможност на Китай да върне изгубените територии. При условие, че на запад има война, Англия ще приветства война между СССР и Япония, тъй като в този случай Великобритания няма да се притеснява, че Индия и Австралия ще бъдат превзети от Япония. " Генералът казва, че тази гледна точка "се подкрепя от много членове на правителството, включително Чан Кайши".

За да предотврати уреждането на съветско-японските отношения, китайското правителство в края на 1939 - началото на 1940 г. поставя пред Сталин и Молотов въпроса за скорошно сключване на военен съюз между СССР и Китай, според който СССР ще се ангажира да увеличаване на помощта за Китай. В същото време китайците се опитаха да заинтересуват съветското правителство от възможността да получат китайски територии след войната за съветски военни бази на полуостровите Ляодун и Шандонг. Перспективата за изостряне на отношенията с Япония заради Китай обаче не устройва на Сталин, чиято основна цел беше да избегне въвличането във войната.

Съветското ръководство се стреми да спечели време, да осигури на страната възможно най

-дълъг мирен период, за да има време да се подготви за отблъскване на агресията, чиято неизбежност Кремъл осъзнава. Плановете на Сталин включват опит за сключване на съветско-германско споразумение с Япония, което ще даде, макар и кратко време, време за подготовка за голяма война.

Превод: В. Сергеев