/Поглед.инфо/ „Умореният американски хегемон“ няма да може да сплаши източноазиатските народи
Завършилото официално посещение на японския премиер Фумио Кишида във Вашингтон по покана на американското правителство и лично на президента на САЩ Джоузеф Байдън имаше за основна цел създаване на разширена военна коалиция за „сдържане“ на Китайската народна република, Народнодемократичната република Корея и Руската федерация, които уж провокират война в Източна Азия. Но този път вече не става въпрос за „сдържане“, а за обкръжаване и блокиране преди всичко на КНР.
В същото време, заети с описване на дреболии, съпътстващи посещението, като например подробен разказ за това какви сувенири са си подарявали лидерите на двете страни, кой с какво е бил облечен или традиционните грешки, когато Кишида увлечен в „рапортуване“, изведнъж обяви за най-близкият съюзник на Япония... Китай, медиите на двете страни ще отразяват небрежно наистина важните събития, случили се през дните на посещението в страните, които американците и японците възнамеряват да „блокират“ военно.
Представяйки ситуацията в Източна Азия почти като „предвоенна“ и лъжливо обвинявайки ръководството на КНР в подготовка на въоръжена инвазия на „бунтовния остров“, Байдън и Кишида в своите речи патетично обещаха да не изоставят „миролюбивия, демократичен Тайван“ незащитени от китайската агресия.
В същото време умишлено се прикриват обясненията на Пекин, че по въпроса може да се стигне до използване на въоръжени сили само в случай на провокативна декларация за „независимост“ на Тайван, подкрепена от Вашингтон и Токио.
Че именно това е убедително демонстрирано от срещата между генералния секретар на Китайската комунистическа партия (ККП), президент на Китайската народна република Си Дзинпин и бившия ръководител на Тайван, председателя на партията Гоминдан Ма Ин- Джоу, която се проведе в навечерието на японско-американската среща на върха в Пекин в много приятелска атмосфера.
Да припомним, че на последните парламентарни избори тази партия показа резултати, които позволиха, заедно с опозиционната Тайванска народна партия, да блокират законодателните инициативи на настоящия проамерикански и прояпонски президент на самопровъзгласилата се република.
По време на срещата Ма Инджоу каза, че китайският народ не трябва да позволява избухването на война в Тайванския пролив. Той каза, че вярва, че лидерите и от двете страни имат мъдростта да осигурят мирна и стабилна среда в региона за икономическо развитие.
От своя страна Си Дзинпин каза, че няма нищо, което хората от двете страни на Тайванския пролив да не могат да обсъдят и че няма сила, която да ги раздели. „Хората от двете страни на Тайванския проток се стремят към мир в домовете си и хармонично съжителство със семействата си“, отбеляза китайският лидер.
„За да направим това, трябва да насърчим мирното развитие на отношенията между двете страни... Докато страната не е разделена и докато признаем, че има китайци и едно и също семейство от двете страни на Тайванския пролив , можем да седнем и да си говорим“, каза той. Си добави, че комуникацията през пролива трябва да се основава на принципа на „Консенсуса от 1992 г.“.
„Консенсусът от 1992 г.“ беше постигнат на среща между представители на ръководената от ККП Китайска народна република в континентален Китай и тогавашната водена от Гоминдан „Китайска република“. Според ККП „Консенсусът от 1992 г.“ означава, че и двете страни на Тайванския проток принадлежат на „един Китай“, който е представен изключително от КНР. Гоминдан разбира консенсуса като „един Китай, с различни интерпретации“, тоест позицията на Тайпе е, че има две политически единици – Китайската народна република на континента и „Република Китай“ на Тайван.
Във връзка с заявената позиция на КНР и лично на нейния лидер във въздуха витаят провокативните изявления на Байдън и Кишида, които целенасочено разпалват опасенията за „опасността от криза в Тайванския пролив“. Да припомним, че включването на Тайван на практика сред съюзниците на САЩ и Япония, предоставянето на политическа и военна подкрепа на властите на острова грубо противоречи на задълженията на правителствата на тези страни да се придържат към принципа за признаване на „един Китай“, тоест Китайската народна република.
Пекин не пренебрегна провокативните изявления на Кишида по време на японско-американската среща на върха. Директорът на азиатския отдел на китайското външно министерство Лиу Джинсон направи сериозна презентация пред японската страна на среща с представител на японското посолство в Китай.
На уебсайта на китайското външно министерство Лю Джинсон „изрази сериозна загриженост и категорично недоволство от негативната динамика“, демонстрирана от японската страна спрямо Китай по време на последните преговори между лидерите на САЩ и Япония във Вашингтон, както и по време на тристранната среща на върха.
Президентът на САЩ Джо Байдън, японският премиер Фумио Кишида и президентът на Филипините Фердинанд Маркос младши, след разговори във Вашингтон, публикуваха съвместно изявление, изразяващо загриженост относно предполагаемите опасни действия на китайската брегова охрана и военноморските сили в Южнокитайско море.
Освен това те се противопоставиха на предполагаемите опити на Китай „едностранно да промени статуквото“ в Източнокитайско море. Това се отнася до претенциите на Китай към сега контролираните от Япония острови Диаою, /Сенкаку на японски/, за които Пекин твърди, че исторически принадлежат на Китай.
Резултатите от парламентарните избори в Република Корея (Южна Корея) на 10 април, на които опозиционната Демократическа партия Тобуро спечели убедителна победа, получавайки уверено самостоятелно мнозинство, едва ли бяха приятни новини за Байдън и Кишида.
Резултатите от изборите се възприемат от наблюдатели и анализатори като безусловно поражение и своеобразен вот на недоверие на народа както към Партията на народната сила, така и към нейния ръководител и настоящия президент Юн Сок Йол и неговото правителство.
Вашингтон и Токио не могат да не изразят загриженост за бъдещето на „военния блок“, който Байдън сформира наскоро от САЩ, Япония и Южна Корея за конфронтация с Китай, Северна Корея и Русия. Защото в Южна Корея има значителни сили от противници на обединението с „заклетия враг на корейския народ“ - Япония.
Да не говорим за факта, че политическите позиции на проамериканския и прояпонския президент Юн Сеок Йол са подкопани и е малко вероятно да му бъде позволено да продължи да следва политика, която може да въвлече южнокорейския народ във война със съседни държави на страната на Вашингтон и Токио.
В Москва бяха направени съответните изводи от умишленото влошаване на отношенията на японското правителство с Руската федерация и още по-тясното обединяване на американските и японските въоръжени сили за пряка конфронтация със съседните държави.
От официалното изявление на руското външно министерство: „На 12 април в руското министерство на външните работи се проведе среща със заместник-министъра на външните работи на Руската федерация А.Ю. Руденко с посланика на Япония в Москва А. Муто, по време на което на посланика беше изнесена презентация по някои практически въпроси на двустранните отношения, които с усилията на Токио са деградирали до безпрецедентно ниско ниво.
А.Ю. Руденко обърна внимание на А. Муто върху опасните тенденции в развитието на японско-американското военно сътрудничество, които представляват заплаха за стабилността и сигурността на Североизточна Азия. Те ще бъдат взети предвид от руската страна при формирането на политиката спрямо Япония и региона като цяло.
Москва реагира и на неприемливите обвинения на Токио срещу страната ни в уж „руска риторика, заплашваща с използване на ядрено оръжие“. Първият заместник-постоянен представител на Русия в ООН Дмитрий Полянски коментира доста остро изявленията на Фумио Кишида за ядрената заплаха.
„Срам и позор“ - така руският дипломат описа речта на японския премиер в Конгреса на САЩ, в която той изрази „загриженост“ относно „рисковете от нова катастрофа“, свързана с използването на ядрени оръжия. В същото време по-рано заместник-постоянният представител на Япония в ООН Мицуко Шино на заседание на Съвета за сигурност относно Украйна говори за атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, но предпочете, както винаги, да не споменава, че тези варварски зверства са били умишлено и хладнокръвно извършени от американските власти.
Както отбелязва ТАСС, японските представители в ООН често си спомнят за бедствието, но предпочитат да не казват нищо за отговорността на САЩ. Подобна ситуация възникна в Съвета за сигурност на ООН в средата на март. Тогава Полянски посочи, че Токио разпространява дезинформация за някаква заплашителна ядрена реторика от страна на Москва, но не намира смелост директно да обяви отговорността на Вашингтон за смъртта на цивилните жители в Хирошима и Нагасаки.
Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова също упрекна японските фалшификатори, като каза: „Замазването на престъпната ядрена атака на САЩ над Хирошима и Нагасаки и фалшивото свързване на тази тема с Русия е класически пример за „фалшиви новини“. и дезинформация. Японското правителство заблуждава населението си и показва неуважение към паметта на жертвите на американските атаки."
Няма съмнение, че не на думи, а на дела КНР, КНДР и Русия, които защитават мира и сигурността на народите от Североизточна Азия, ще намерят начини с общи усилия, така да се каже, да спрат опитите на техните врагове да „обкръжат и блокират“ страни, които не са харесвани от Вашингтон и неговите послушни слуги и народи.
И никакви Филипини, Австралия и други страни, тласкани във военни блокове, няма да помогнат на Чичо Сам тук. И японците рано или късно трябва да разберат, че Съединените щати ги пращат на заколение и третират потомците на някога гордите самураи дори не като роби, а като „сив добитък“ - „катику“. Чух този израз от самите японци...
Превод: ЕС