/Поглед.инфо/ В началото на годината се случиха толкова много събития в световен мащаб, че интеграцията на Русия с Белорусия се измести на заден план. Посланието на Путин обезсили позицията и значението на Лукашенко, въпреки че нямаше и дума за интеграцията.
Сега става ясно защо Москва и Минск не се договориха за доставките на петрол. Русия вече не смята за необходимо да задържи клана на Лукашенко на власт, превръщащ се по някакъв начин в Антирусия. Цялата тази катастрофа с петрола е, че независимостта за сметка на Русия свършва. Подготвителният предизборен демарш на Лукашенко се оказа неуспешен.
Когато камбаните в Кремъл отбелязаха началото на 2020 г., в същото време на Александър Григориевич му изтече времето да мисли. Интеграционните процеси вече няма да се забавят. Със или без него ще се осъществи Съюзът на Русия и Белорусия.
Русия не се намесва в независимостта на Белорусия, както казват някои мошеници от политическата наука. От силова принуда към интеграция няма полза, освен колосални загуби и Пирови победи. Мисля, че Путин знае всички възможни варианти до последните цифри.
Колхозното управление на белоруската икономика в условията на заобикалящия го капитализъм го доведе отдавна до фалит. Цялата рамка на белоруската икономика се поддържа от рафинирането на нефт и евтиния газ. Освен това технологичната изостаналост на индустрията вече е непреодолима: след като водещите някога предприятия на републиката се превръщат във вторични суровини. И в тази ситуация Лукашенко отправя искания към Русия като към „златната рибка“. Реакцията на „златната рибка“ на последното желание на пушкинската старата жена всеки знае...
Кръвообращението на белоруската икономика се поддържа изкуствено само от петрола от Русия, не може да бъде заменено нито по цена, нито по логистика, и двете страни добре знаят това. През всичките тези години Русия беше принудена да подкрепя нерентабилната белоруска икономика, като нямаше възможността да я модернизира. Освен това Русия беше държана като заложник на геополитическите обстоятелства като дойна крава от Киев и Минск.
Сега времето, когато „братските чувства“, които бяха напълнени с руски нефт и подкрепени от евтин газ като вишничка на върха на тортата, отмина. За това многократно предупреждаваха Лукашенко много преди това. Белорусия с население два пъти по-малко от нефтения Казахстан консумира два пъти повече петрол, тоест четири пъти повече на човек. В този случай петролът е само върхът на айсберга на скритата дотация.
Народът на Русия отдавна пита президента си: „Ако Белорусия е толкова богата, че може да купува петрол на световни цени, тогава защо ние й го продаваме с намаление?“ Съюзната държава Русия и Белорусия, която съществува на практика, но реално на шията на Русия, не устройва нейните граждани.
Плюс това, всички тези шантажи „да отидем в Европа“, „не е нашата война“, флиртът с необандеровците в Украйна и несъюзническите отношения също дразнят Москва. В същото време става ясно, че нито Западът, нито НАТО ще се впрегнат за някоя от бившите съветски републики.
Обяснението е просто - 2020 година е и днес Русия е свръхдържава без участието на своите „братя“. Защо именно чисто вътрешното послание на Путин плаши Запада повече от демонстрацията на най-новите оръжия? Защото те много добре знаят, че руската агресия е продукт, измислен от тях. Но привлекателният образ на Русия за тях е по-страшен от ядрената война, която може да ги изпрати на бунището на историята.
В Москва и на Запад предпочитанията на гражданите на Белорусия са известни - те са за задълбочаване на съюзната интеграция. Следователно, при цялото желание на необандеровската опозиция и техните западни куратори, няма да има „белоруски майдан“. Интеграционните процеси в постсъветското пространство са стратегическа задача за Русия, но само на строго доброволни начала.
Ситуацията с белоруската икономика, която всяка година изисква все повече дотационни инжекции, приключи. Лукашенко така и не успя да създаде самодостатъчна икономика. И републиката, както в средата на 90-те години, отново се намира при счупеното корито.
Превод: М.Желязкова