/Поглед.инфо/ Изминалото време след идването на администрацията на Тръмп на власт недвусмислено показа, че предстои, ако не прекрояване на света, то прекрояване на мислите за това как да се опази той. Всяка от заинтересованите страни разработи и започна да прилага своите подходи за участието си в решаването на този проблем най-вече свързан с войната в Украйна.

Не особено оригинален в това отношение, по-скоро консервативен като концепция се оказа Тръмп, въпреки че при него желанието да се постигне траен мир е все още най-силно. От първия ден той не приема разните поднесени му от европартньорите формули за примирие, за временно спиране на огъня, комбинирани с различни финтове и разправии. Да не говорим за размяната на пленници и трупове, което се прави колкото да се отбие номера. Целта му остана единствено категоричното спиране на войната. Добрите му намерения обаче за съжаление не можаха засега да бъдат реализирани преди всичко заради липсата на подходящия инструментариум и системен подход за осъществяването им. Не можеш да постигнеш целта си, представяйки се в делата си безалтернативно само като военномразец, дипломат и търговец, при положение че твоите партньори са твой антипод. Тоест, те също толкова упорито се доказват само че като военолюбци, не като дипломати и далеч не като търговци. Сред въобразилите се за лидери на Европа група от няколко страни, които, както изминалите дни показаха, могат около себе си да принудят да участват и още други страни, се формира друг вид подход. Нека го наречем с основание не толкова антипутински, а по-скоро „антитръмповски“. В основата му е заложена антиидеята, че мир може да се постигне само със сила.

Цялата тази кашкавица от ескалиращи

намерения, съчетана с твърдоглавието и необоснованото с никакво нормално мислене упорство на брюкселските еднодневни политици, която ни се появява в различен сценичен разрез от две, до три, до осем, че и до 26 страни, нагледно ни демонстрира, че всеки опит да се докоснат противостоящите страни с благословията от САЩ намира ответния ход за съсипване на намерението. Периодично се приемат решения, които наглед изглеждат едва ли не наистина насочени към преустановяване на конфликта в Украйна, а дори с просто око човек може да различи в тях белезите на онова обзело ги яростно желание да направят всичко за да докажат, че няма да позволят на великите сили да се договорят, че няма да допуснат конфликтът в Украйна да се реши с отчитане на интересите на всички заинтересовани страни. Страшничко звучат гарнираните с ругатни и проклятия послания, че няма да стане нищо друго освен това, което те желаят.

Това се видя и на поредното съвещание проведено скоротечно като отзвук от парада на победата в Пекин. Изтърваното от Тръмп в поздравленията му към Пекин, че двете велики сили са се събрали за да кроят планове срещу САЩ, буквално събуди сред ентусиастите в Париж параноичното въображение, че е настъпил техния момент за действие. Уж се събраха само за да информират останалите страни, докъде са стигнали с решаването на украинския конфликт, а се оказа, че набързо са забъркали поредния коктейл от реваншистки фантазии. За да се разбере правилно онова, което беше изложено като резултат от съвещанието, е важно не какво точно им е подсказал дяволът, а съпътстващите комюникето детайли, които издават истинските намерения.

Най-важното решение огласено на съвещанието е, че, щом се „замрази“ конфликта, веднага и незабавно трябва да се вкарат войски на подбраните европейски страни в „Западна Украйна“!!!, за да могат те да обезпечат „превъоръжаването на украинската армия“ с цел възстановяването й като адекватна за противоборство сила срещу Русия. Толкова – ни повече, ни по-малко. Дори най-непредвзетият, или нека да бъда по-конкретен, най-неграмотният политически читател би разпознал същината на това съшито с бели конци послание към европейските народи. Желанието да се покаже на всяка цена, че един вид ние, вашите лидери като европейско ръководство стоим твърдо на своята позиция и категорично с крайни мерки ще се опълчим срещу агресора дори и без да се надяваме на помощта от САЩ. Ако човек обаче се вгледа в приетото решение дори само, например, използвайки аналитичните възможности на нашите любими български политикани от селските кръчми, веднага ще му стане ясно каква величайша глупост е сътворена на това обявено за изключително важно съвещание. Чакаш, веднъж, да се замрази конфликта по някакъв нереален в момента начин при положение, че ти е казано изрично, че ще се спре огъня само при наличие на траен договор за мир, тоест на практика желаното няма да се случи. След това заявяваш, че щом се замрази конфликта, ако речем че стане, веднага ще бъдат вкарани войски, забележете, в Западна Украйна, с други думи ти предварително се съгласяваш с факта, че в Източна Украйна няма да стъпи натовски крак поради една съществена причина – вече си приел, че 2/3 от нея ще минат към руската федерация. А накрая заявяваш, че тяхната мисия в Украйна ще бъде да се превъоръжи украинската армия и се подготви за адекватен отпор срещу Русия. И тук комбинацията от дяволските детайли лъсва, а именно че първоначалното ти заявление, че трябва първо да се замрази конфликта, е лъжа подобна на тази от минските споразумения. Че всичките приказки са само за едно единствено нещо - да може да се опази и довъоръжи украинската армия, за да добавиш към нея натовските инструктори като подкрепа, след което да се размрази конфликта. Ерго, да започнат отново военните действия вече с „нови сили“.

Като слуша всичкото това, всеки нормален европеец би си задал един единствен въпрос, какво в този случай би станало, ако се „размрази“ конфликтът в новия вид ситуация, която се предполага че ще настъпи. Отговорът е пределно прост - ще стане пак война. Но вече съвсем друга. Към отговора има обаче един подвъпрос - кой е този наивник от другата страна, който ще допусне това? Защото в най-популярните учебници за военна тактика и стратегия е казано, че в случай, че се установи подготовка на противниковата страна за война, незабавно, превантивно и категорично се предприема изпреварващ удар. Което всъщност само преди ден Путин вече им го каза. Засега Тръмп е съобщил на заинтересованите, че приема откачения план само за сведение, но няма да вземе категорична позиция. Сигурно е почувствал неприятен сърбеж по дланите си, веднага щом е чул, какво са решили да правят неговите партньори в Европа, без въобще да се съобразят с договореностите от Аляска.

За нас, българите също започва да става все по-интересно. Преди два дена по моя програма реших да мина през удобния проход Омуртаг- Котел за към южна България. И ми се случи случка. От натовския полигон до „Петолъчката“ прекрасният доскоро асфалтов път не беше само изчегъртан, той направо беше демонтиран. Там вече няма път, има чакъл, тоест издълбан е до дъно, уж че се прави спешен ремонт. Когато се прави спешен ремонт, компрометирана асфалтова настилка се маха и се слага нова. Когато обаче се разкопае път до земята, до чакъла, това означава, че се подготвя някаква особено настилка. Така бавно и полека цялата ни страна за наша сметка ще бъде прекопана и трасирана с прекрасни, устойчиви на всякакъв вид тежки оръжия, магистрални, маршрутни пътища, с полигонни паркове, с логистични центрове, с военни пристанища, за да сме готови щом дойде онзи момент на замразяването на конфликта с бързия влак да изпратим и първите си бригади в Украйна. И да зачакаме руските ракети да съсипят всичко онова, което е останало от нашата хубава страна. Невероятен сценарий, който съм убеден, че няма да се случи, но изкопаният път ми навява много тъжни мисли.