/Поглед.инфо/ Индия изпрати най-малко 50 000 военнослужещи до границата с Китай, до планинското плато Ладах, в допълнение към 200 000 души военен контингент, който вече е разположен там. Общият брой на индийските войски на оспорваната с Китай територия се е увеличил с пъти и половина в сравнение с юни миналата година, когато имаше сблъсъци, по време на които бяха убити 20 индийци и 4 китайци.

Индия също е разположила бойни самолети в оспорваната зона, а нейният флот "е изпратил бойни кораби по ключови морски пътища в Индийския океан, за да наблюдават морската търговия от и до Китай", пише “Ейжа Таймс”.

КНР засили военната групировка на Синцзянското командване, което отговаря за патрулирането на спорните зони по границата с Индия в подножието на Хималаите и изгражда бункери и писти в граничните райони.

Въпреки няколкото кръга преговори за уреждане на териториалния спор, напрежението не отшумява. Страните не си имат доверие. Китай укрепва военната си транспортна инфраструктура в Тибет, а Индия прави същото.

Японският бизнес вестник “Никей” обвинява Пекин за ескалиране на напрежението в Ладах. Твърди се, че той се е възползвал от факта, че миналата година Индия е била разсеяна от ситуацията в граничните райони „заради въвеждането на най-строгата на света изолация от коронавируса“ и „тихо е влязъл в ключовите гранични райони във високопланинския регион на Индия”. В резултат на това „шокираната Индия откри, че Народоосвободителната армия на Китай е окупирала стотици квадратни километри гранични райони, укрепени с тежко въоръжени бази“, пише японският вестник.

Най-популярният вестник в Индия, “Хиндустан Таймс” бие тревога: „Китайската армия се опитва да превземе индийската земя. Китайският флот се опитва да завземе териториалните води на други страни”. Индийското правителство остава спокойно, но това само засилва критиките на опозицията към премиера Нарендра Моди.

Китайският “Глобал Таймс” сочи с пръст индийската страна, отбелязвайки, че Индия може да предизвика "нов граничен конфликт, за да отклони вниманието от влошаващата се икономическа и пандемична ситуация" в страната.

В тази ситуация западните медии демонизират Китай и в същото време преувеличават стремежа на Индия към Запада. "Дойче Веле" например твърди, че "Индия е започнала курс на военно и икономическо сближаване със САЩ, Европейския съюз и Великобритания и е застанала на страната на Запада срещу Китай". Германският политолог професор Хериберт Дитер е убеден, че срещата на върха на Г-7 през юни, на която бяха поканени Индия, Южна Африка, Австралия и Южна Корея, стана "първата среща на високо равнище на коалицията срещу Китай" и в същото време демонстрира слабостта на сътрудничеството в рамките на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка).

“Дойче Веле” настоява за присъствието „дълбок конфликт между Индия и Китай, който вече е довел до въоръжени сблъсъци с ранени и убити“, и го счита за симптоматично за „разширяването на военното сътрудничество в Азиатско-Тихоокеанския регион между САЩ, Япония, Австралия и Индия в рамките на групата “КУАД”, която някои наричат “Тихоокеанския НАТО. "

Междувременно участието на Индия в икономическо и военно сътрудничество със Запада по никакъв начин не съвпада с намерението ѝ да разгърне военен конфликт с Китай. Известният индийски анализатор, общественик и бивш дипломат Бхадра Кумар критикува както публикациите в западните медии, така и позицията на индийските "хипернационалисти", които пречат на мирното разрешаване на териториални проблеми между двата гиганта от Азия. „За да постигне мир на границата, Индия трябва да демилитаризира политиката си към Китай“, казва Бхадра Кумар. Той посочва помирителния тон, публикуван на 15 юли от китайската информационна агенция “Синхуа” относно граничната конфронтация в друг спорен регион - на платото Доклам. Опитният политик оценява ситуацията трезво, осъзнавайки, че „войната с Китай ще унищожи Индия поне за две следващи поколения“.

Междувременно Индия изглежда на Вашингтон като удобно средство за сдържане на „китайския дракон“. Американските медии представят Китай като „международен престъпник, анексиращ териториите на други страни и подготвящ се за война не само с Индия, но и с Америка и Русия“. Реалното състояние на нещата в оспорваните региони на Хималаите обаче изглежда различно.

Сън Вейдон, посланик на Китай в Индия, наскоро заяви, че „граничният спор е въпрос, оставен от историята, който трябва да бъде правилно включен в двустранните отношения, а Китай настоява за разрешаване на спорове чрез преговори. Индия и Китай имат повече общи интереси, отколкото несъответствия ".

Цян Фен, директор на изследователския отдел в Института за национална стратегия към университета “Цингхуа”, заяви че китайските и индийските войници в конфликтните зони вече са отдалечени и напрежението е спаднало значително, въпреки че все още няма споразумение по всички спорни територии. Според китайския експерт двете страни поддържат комуникация по военни и дипломатически канали, а също така се предлага и гореща линия. "Настоящата ситуация на границата между Китай и Индия е много по-добра, отколкото през същия период на миналата година."

Независимо от това, един от факторите на недоверието на Пекин към индийската политика остава засилването на реториката на индийските „хипернационалисти“ през последните години. Лидерът на опозиционната Индийска национална конгресна партия Рахул Ганди, внук на Индира Ганди и правнук на Джавахарлал Неру, не скри възмущението си по време на сблъсъците през юни миналата година. „Защо премиерът мълчи? Защо се крие? Имаме право да знаем какво се е случило. Как смее Китай да убива нашите войници? Как смеят да завземат нашата земя?", написа Рахул Ганди.

И отрицателният принос на САЩ води до влошаването на китайско-индийските отношения. През февруари 2021 г. Джо Байдън и Нарендра Моди, разговаряйки по телефона, се съгласиха да засилят сътрудничеството в Индийско-тихоокеанския регион „срещу заплахите на Китай“. През март Индия и САЩ проведоха съвместни военноморски учения в източната част на Индийския океан.

Междувременно уреждането на граничните спорове между Индия и Китай с мирни средства е съвсем реалистично. Както отбеляза Путин на срещата на Международния икономически форум в Санкт Петербург, лидерите на Китай и Индия са отговорни хора. Те „винаги ще намерят начин да разрешат проблемите, с които се сблъскват, най-важното силите извън региона да не се месят”.

Превод: В. Сергеев