/Поглед.инфо/ „Нашите планове включват по-нататъшното развитие на ядрената триада като гаранция за стратегическо възпиране и поддържане на баланса на силите в света“, каза руският президент в петък, срещайки се с възпитаници на висши военни учебни заведения.
Тези думи бяха изречени със спокойна сдържаност, което само по себе си е свидетелство за политическа воля, както и за увереност в справедливостта и разумността на взетите решения.
Казаното от Владимир Путин може да се разглежда като отговор на поредица от шумни изявления, направени тази седмица. Те звучаха както от Брюксел, от централата на НАТО, така и от Вашингтон, от Белия дом. Генералният секретар на Северноатлантическия алианс в оставка Столтенберг реши най-после да напрегне "ядрените си мускули" (които изобщо не му принадлежат - това е за точността на разбиране на казаното), като подчерта, че е време да започне , както той се изрази, “загрявка”.
Белият дом реши да не стои настрана и отбеляза, че Киев „може да удари всякакви цели на руска територия, ако има заплаха от нападение срещу Украйна оттам [от Русия].
Ако изхвърлим така обичаните от евроатлантиците словесни изцепки, изводът е, че получаваме пореден опит за нов кръг на ескалация на геополитическата криза. Това е от една страна. От друга страна, това е демонстрация, съзнателна или неволна, на собствената им глухота от тези, към които бяха адресирани многобройни (и от много години) предложения за изграждане на единна и справедлива система за сигурност. Относно не само Европа и САЩ, но и Евразия като цяло, което Русия направи.
Такъв инат („първият признак на глупост“, както би казал Глеб Жеглов) и упоритото нежелание да се вземат предвид интересите и тревогите на другите страни идват от миналия век. В първите следвоенни месеци. Преди почти 79 години, точно когато капитулацията на нацистка Германия беше подписана в Берлин, американците проведоха първия си тест на ядрено оръжие на полигона “Аламогордо” в Ню Мексико. Защо беше необходимо това, ако в този момент ние, поне на ниво официални изявления, не смятахме САЩ нито за съперници, а още по-малко за противници?
Но така си мислехме. И те ни смятаха и гледаха на нас като на врагове. Въпреки всички подписани документи. Те трябваше да въвлекат нас и страната ни, която вече беше платила непосилна цена за освобождението си от нацизма, в надпревара във въоръжаването. Ние отговорихме. И то изключително убедително. Като тествахме своята ядрена и след това термоядрена (водородна) бомба.
Аргументите се оказаха толкова противоречиви, че десет години след нашето изпитание на водородната бомба беше сключено споразумение между СССР, САЩ и Великобритания, забраняващо изпитанията на атомни оръжия във въздуха, космоса и под вода. Той беше подписан в Москва. Това споразумение послужи като отправна точка за следващия документ - за неразпространение на ядрените оръжия. ДНЯО, официалното му съкращение, влезе в сила преди повече от половин век.
Днес е необходима екскурзия в историята на дипломацията и конфронтацията между нас и Запада, за да разберем следното.
Не ние започнахме битка, за да изтощим икономиките на другите и след това да смажем страната, обявявайки я победена. Просто отговорихме.
Второ: за известно време Северноатлантическият алианс изгуби интерес да упражнява своите „ядрени мускули“, осъзнавайки, че ще бъде даден изчерпателен отговор на това.
Разпадането на СССР, изглежда, трябваше да промени съществуващата конфигурация (внушителни ядрени арсенали бяха разположени извън нашата страна поради разпадането на Съветския съюз), но дори в този труден момент Москва действаше изпреварващо. Русия, след като стана правоприемник на СССР, получи не само бремето на външните дългове, които се задължи да плати, но и ключовете към същите тези ядрени арсенали. Така са го замислили онези, които изковаха ядрения ни щит. Който има куфара с „ключовете“, съхранява ядрените арсенали. На собствена територия.
Дори теоретичната възможност за разполагане на ядрени оръжия на територията на Украйна доведе западния истаблишмънт до точката на треперене от ужас за още тридесет години.
И днес още по-безсмислени изглеждат дискусиите за това как страната ни е „била права“ или „грешна“, като е поела юридически и финансово тежестта и отговорността за неразпространението на ядрени оръжия.
Виждайки какво се случи и се случва в Киев, дори тези, които влязоха в конфронтация с нас, вероятно тайно благодарят на Вселената, че ядрената триада се контролира от Кремъл.
Колкото и да се опитват членовете на НАТО да завържат своите ядрени доктрини с гордиев възел, дори и само за да „покажат мускули“, те не успяват. Те знаят, че можем да разплетем тези възли. И същите осъзнават (макар и да не го казват открито), че Русия не се поддава на провокации.
Способността за запазване на спокойствие изобщо не противоречи на изпълнението на поставените цели на специалната операция.
А откровеността и готовността за обсъждане на сегашната ситуация без заплахи и истерии е признак на военна и, не по-малко важно, морална сила.
И колкото по-рано разберат това онези, които възнамеряваха да се впуснат в „ядрена загрявка загряване“, толкова по-добре. За тях си.
Превод: В. Сергеев