/Поглед.инфо/ Западът е възмутен, НАТО протестира, Пентагонът е на границата на нервен срив - военни кораби и подводници на Руския флот отново ще имат база в Куба. Въобще, това не е нов сюжет, разговорите за такава възможност, а именно връщането на нашите военни в Куба се водят от вече няколко години, започвайки от 2014-та, когато стана ясно, че дружбата между Вашингтон и Москва не се получавала. В последно време контактите по военна линия между Хавана и Москва се активизираха и именно това предизвика нервна реакция на Запад, най-вече в САЩ.

Русия вече свикна на такива реакции. Всеки път, когато у Чичо Сам възникнат и най-малките подозрения за връщане на руските бази в Куба, американският политически естаблишмънт изпада в предсказуема истерия и започва да заплашва Москва с какви ли не страшни наказания и съкрущителни "отговори" и военни мерки. Но практиката през последните години не един път показва, че в запаса на Вашингтон няма нито такива наказания, нито такива практически мерки.

И заради това американските страхове растат. През ноември 2018-та те се обостриха на фона на визитата в Москва на новия кубински ръководител Мигел Диаз-Канел, който стана глава на Острова на Свободата след 60-годишното управление на братята Кастро. Надеждата за смяна на курса при новото ръководство не се оправдаха, което впрочем не е изненада. Тръмп, който ненавижда всичко свързано с Барак Обама, не остави непокънат камък от плахите опити на предшественика си да започне диалог с кубинските власти.

Резултатът от тази безподобна американска глупост бе предсказуем. И ето сега в коридорите на Пентагона, Държавния департамент и Конгреса гърми нова истерия. Тя започна още през февруари тази година, когато в Куба отида на шестдневна визита главнокомандващият на ВМФ на Русия адмирал Николай Евменов.

Тогава официалните руски източници доста неясно заявиха:

"Адмирал Евменов проведе редица срещи с ръководството на отбранителното ведомство на Република Куба, а също така посети различните обекти и подразделения на Военноморските й сили."

Това беше достатъчно за американците да си направят еднозначен извод - става въпрос за нова руска военноморска база в Куба.

След това последва една кратка пауза, но в август внезапно се активизира говорителят на Държавния департамент Морган Ортагус, която заяви заплашително:

"Създаването в Куба на бази на руския флот с разгръщането на балистически ракети се явява основно нарушение на договореностите между Москва и Вашингтон, действащи от времето на Карибската криза."

"В отговор на тази провокация от Москва ние разглеждаме вариант за използването на сила и следим внимателното военната дейност на руснаците близо до границите на САЩ, в зоната на преките американски интереси", заявиха и от Пентагона.

Какво предизвика такъв страх зад океана? Първо, за изминалите шест месеца от визитата на Евменов в Хавана на тези обекти, които той посети се случиха някои промени, които американците считат за подготовка на нов етап на руско-кубинското военно сътрудничество. Въпреки че никой в Москва, от самото начало не е крил, че визитата на командира на флота ни не беше толкова свързана с въпроса за възстановяването на кубинските ВМФ, колкото с модернизацията на бреговата инфраструктура, в тези пристанища,в които е възможно да пристигат руски кораби и подводници за попълване на запасите, когато са на бойна служба в региона.

Често в тази връзка се споменава дълбоководният залив Сиенфуегос, където още в 70-те периодически са хвърляли котва кораби на ВМФ на СССР. Но пълноценна военноморска база на Съветския съюз никога не е имало в залива. Тя не е и нужна на Русия. Съвсем друго нещо ни трябва - Москва търси най-евтиният и ефективен отговор на активизацията на НАТО в Европа и възможното разположение на американски средни ракети.

Летателното време на тези ракети до Москва е 5-7 минути, което радикално съкращава нашите възможности да реагираме своевременно на удар. Да се спрат САЩ по пътя на тази авантюра може само по един начин - чрез създаването на еквивалентна ракетна заплаха за американската територия.

Но къде Москва може да разположи свои ракети така, че летателното им време до Вашингтон да е 5-7 минути? Само в морето, в Атлантическия океан, на бреговете, на които се намират и Вашингтон, и Ню Йорк, както и огромно струпване на други стратегически американски градове и военни, промишлени и финансово-икономически инфраструктури.

Именно така постъпи през 1983-та и Съветският съюз, когато заради упорството на американската страна се провалиха преговорите за съкращаване на ракетите със средна дължина в Европа.

Тогава в непосредствена близост до атлантическия бряг на Америка нашите разгърнаха групировка подводни ракетоносци 667А с термоядрени балистични ракети, които имаха обсег от 2500 километра. По този начин въпросът бе решен - Вашингтон и Ню Йорк се оказаха в същото положение като Москва и Ленинград. Разбираемо, американците се върнаха на масата за преговори.

Какво по-лесно? Трябва да се повтори този военно-стратегически маньовър и това е всичко. Но първо, съвременните подводни стратегически ракетоносци са с ракети, чиито обсег е повече от 8000 километра, а това е безсмислено и опасно от военна гледна точка, поне що се отнася до приближаването им до американските брегове. И второ, поддръжката на такава групировка подводници въобще няма да е евтина.

И тук може да ни помогне кубинският залив Сиенфуегос. Защото пълноценна и съответно скъпа военноморска база там не ни е нужна. Напълно достатъчна е една скромна инфраструктура, която позволява качественото обслужване на простите технически нужди на подводниците и създаването на елементарни битови условия за кратък отдих на екипажа. Това ще позволи да се създаде до американските брегове необходимата групировка ракети, прицелени в стратегическите центрове на източноамериканския бряг, което ще повиши коефициента на оперативното напрежение на нашия флот няколко пъти.

Как може да стане това? Ето как - атомните подводници на Северния флот, които извършват мисии покрай бреговете на САЩ няма да се връщат в родината всеки път след дълго пътешествие. Досега това нямаше как да се избегне, тъй като допустимият "предел на издръжливост" на моряците-подводничари в условията на автономно плаване без излизане на повърхността беше около три месеца. След това човешкият организъм почва да има проблеми и моряците постепенно губят способност за качествено изпълнение на служебния си дълг, което повишава риска от катастрофа или авария.

Заради това, продължителността на бойната служба не можеше да надвишава три месеца, в края на които подводницата е длъжна да се върне в базата за отдих на екипажа. В съветски времена със специално постановление на Съвета на министрите на СССР дори моряците на наборна служба получаваха право на 20 дена отдих в санаториум след всяко автономно плаване. И това е при положение, че техниката за разлика от човешкия организъм няма такива ограничения. Тя би могла да е изправна в морето без проблеми и поправка за шест месеца или година.

Така. Пункт базиран в Куба ще позволи да се удължи срока на боева служба на нашите ядрени съдове в пъти повече! Няма да им се налага всеки път да прекосяват Атлантика, за да се върнат в базата си на Колския полуостров. Смяната на екипажа може да се извършва директно в Куба. От Русия например в Сиенфуегос може предварително да се изпраща вторият екипаж. А първият екипаж, завършил задачата си, след предаване на материалните части за подновяване, може да отива в родината за отдих. Нещо подобно СССР практикува през 70-те и 80-те в Средиземно море, където екипажите на дизелово-електрическите подводници от Проект-641, намиращи се в състава на легендарната 5-та оперативна ескадра, се сменят в югославските пристанища.

В случай на такава схема с Куба, всеки наш подводен ракетоносец може да не се връща у дома, а да изпълнява две-три бойни мисии до бреговете на САЩ. При това на борда на новите руски многоцелеви ядрени подводници от проекта 885М ще се намират 40 свръхточни крилати ракети "Калибър" с обсег от 2500 километра. Тези ракети летят с дозвукова скорост, но американците няма как да ги засекат, тъй като те не се занимават със създаването на системи на ПВО и ПРО на бреговете си за защита от крилати ракети. Толкова са уверени, че не си въобразяват, че такова нещо може да се случи.

Сега е ясно, че може. Още повече, много скоро, в допълнение на "Калибър", ще има и 40 универсални пускови установки прицелени в мишените, както и хиперзувковите "Циркон", способни да поразяват всяка цел на далечина от хиляди километри в рамките на 5-6 минути.

Плюс, в допълнение на 9 единици "Ясен" от 885-ти проект в боевата композиция на подводния ни флот до края на десетилетието ще има и 8 единици от модернизирания проект 949 "Антей", всяка от които е способна да носи 72 ракети "Калибър" или "Циркон". Два такива кораба, К-266 "Орел" и К-186 "Омск" вече са включени в състава на Северния и Тихоокеанския флот.

Смятам, че всичко това ще произведе необходимия отрезвяващ ефект за американските ястреби в Пентагона. Поне на тези, които не са си изгубили напълно разума от русофобия....

Ние сме руснаци и Бог е с нас! Господи благослови!