/Поглед.инфо/ Принудителното кацане на самолета на „Райънеър“ в Минск и последвалият арест на основателя на белоруския опозиционен канал „Телеграм“ предизвикаха много остра реакция от Запада. Те не вярват на версията за поставената бомба, те планират да забранят полетите над Беларус и да въведат нови санкции срещу него Нещо повече, в Лондон също видяха „ръката на Москва” в случилото се и затова призовават за едновременно наказване на Русия.
Във вторник посланиците на НАТО ще се съберат, за да обсъдят инцидента с аварийно кацане в Минск на самолет на ирландския „Райънеър“ и ареста на борда на Роман Протасевич, основателят на канала в „Телеграм“ „Некста“, признат за екстремистки в Беларус. Генералният секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг вече нарече инцидента опасен инцидент и призова за международно разследване. Така съдбата на 26-годишния блогър Протасевич беше във фокуса на вниманието не само на европейските власти на различни нива, но и на ръководството на най-големия военен блок.
Трябва да се припомни, че полетът на „Райънеър“, който се отправяше от Атина към Вилнюс, трябваше да кацне в Минск след съобщението за бомба. Съобщава се, че командата за приемане на „минирания“ самолет е дадена от президента на Беларус Александър Лукашенко. Протасевич е задържан при проверка на самолета за наличие на взривно устройство. Съобщава се, че основателят на "Некста" може да бъде изправен пред 15 години затвор - срещу него е заведено дело по няколко члена, включително за "Организация на масови безредици".
Беларуските власти уверяват, че самолетът е кацнал поради съобщения за поставена на борда бомба - съобщава се, че изявлението със заплаха от експлозия е дошло от името на палестинската група „Хамас“, която обеща да взриви самолета в небето над Вилнюс. Но в страните от ЕС тази версия не се разглежда сериозно. Германското външно министерство заяви, че счита изявленията на Беларус за полета за недостоверни. А полският президент Анджей Дуда нарече лъжа предлогът за кацането на самолета.
Междувременно Източна Европа вече започна активно да преувеличава темата за „руската следа“ в инцидента с Протасевич. Първо, полският евродепутат, ръководител на делегацията за връзки с Беларус, Робърт Бедрон, заяви, че основателят на "Некста" е последван не само от КГБ на Беларус, но и от представители на руските специални служби. Чешкият премиер Андрей Бабиш обяви, че четирима руснаци, за които се твърди, че са били на борда на самолета, могат да бъдат замесени в инцидента.
Русия също е призована да отговаря. Лондон ще разгледа възможността за налагане на санкции срещу "Северен поток 2", заяви британският външен министър Доминик Рааб. Британският парламент също призова за санкции срещу газопровода „Ямал-Европа“. Но основният адресат на заплахите засега остава Беларус, който може да бъде изправен както срещу целенасочени санкции, така и срещу пълен бойкот на своята гражданска авиация от Запада.
Минск е обявен за "държавен терорист"
Вилнюс първи реагира на инцидента със самолета, летящ към литовската столица. Литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис се свърза с ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел, нарече инцидента "възмутително предизвикателство за целия ЕС" и поиска "с най-решителни условия" да осъди действията на Беларус.
Последваха присъди - и отново Литва беше първата. Тук беше образувано дело за кражба и отвличане. Президентът на републиката Гитанас Науседа нарече инцидента "акт на държавен тероризъм". По-късно точно същото определение даде ръководителят на водещата фракция на Европейския парламент - Европейската народна партия (ЕНП) - Манфред Вебер.
Същият Науседа, както и властите на Полша, Германия, Франция, Белгия, а след тях и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви разширяването на анти-беларуските санкции. Действащият председател на ОССЕ, шведският външен министър Ан Линде заяви, че ЕС подготвя четвърти пакет от ограничителни мерки срещу Минск.
Прибалтийците първи започнаха да наказват Беларус. Кметството на Рига нареди да се издигне бяло-червено-бялото знаме, традиционно използвано от белоруската опозиция, вместо националното знаме на Беларус на Световното първенство по хокей на лед в Латвия. Отговорът на Минск вече не беше символичен - Министерството на външните работи на републиката призова посланика на Латвия и всички служители на дипломатическата мисия да напуснат Беларус в рамките на 48 часа. „Не можем да оставим подобни провокативни действия без отговор“, обяви белоруският външен министър Владимир Макей.
Западът реши да „удари“ Беларус от въздух
Основното наказание за Беларус беше изключването на републиката от международни полети. С такова предложение полският министър-председател Матеуш Моравецки беше един от първите, който се обърна към ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел. Включват се и по-сериозни европейски сили.
Париж не изключва затварянето на въздушното пространство над територията на Беларус за самолети на ЕС след инцидента с „Райънеър“, заяви Клемент Бон, държавен секретар във френското външно министерство. Международната организация за гражданска авиация (МОГА) вече е получила заявление за спиране на полетите над територията на Беларус, предаде „Ройтерс“, позовавайки се на изявление от Елисейския дворец.
Секретариатът на МОГА обаче съобщи, че организацията няма правомощия да затваря въздушното пространство и ситуации във връзка с принудителното кацане на самолети съгласно Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване. В същото време от организацията съобщиха, че подозират беларуските власти в нарушаване на тази конвенция. САЩ подкрепиха свикването на ранна среща на ИКАО за обсъждане на принудително пренасочване на полета между двете страни от ЕС. Това заяви държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен.
Някои европейски държави, включително Великобритания, която напусна ЕС, вече предприемат строги мерки, без да чакат реакцията на МОГА. Великобритания беше първата в Европа, която отказа да приеме полети на белоруската компания „Белавия“ и задължи авиокомпаниите си да летят около Беларус.
Малко по-рано министър-председателят на Литва Ингрида Шимоните обяви, че републиката няма да разреши полети, които пресичат или планират да преминат през въздушното пространство на Беларус. Основният въздушен превозвач на Латвия, „Еър Балтика“ вече отказа да използва белоруското въздушно пространство. И накрая, президентът на Украйна Владимир Зеленски възложи на правителството да подготви решение за прекратяване на директните полети с Беларус и да затвори украинското въздушно пространство за преминаване на беларуски самолети.
„От гледна точка на авиационните норми и международни правила, Беларус не е нарушил нищо“, каза Роман Гусаров, главен редактор на портала „Авиа.ру“. „Напротив, Минск е изпълнил задълженията си към международната общност. Беларус, като член на МОГА, организация, която е структура на ООН, отговаря пред международната общност за безопасността на гражданските въздухоплавателни средства в нейното въздушно пространство“, допълни той.
Ако спецслужбите на Беларус наистина са имали информация, че самолетът и пътниците са в опасност, те са били задължени да предприемат всички мерки за осигуряване на безопасност и предотвратяване на евентуална терористична атака, обясни Гусаров. Следователно, подчерта той, от формална гледна точка не може да има претенции срещу Минск.
"Но в този случай има политически компонент", добави Гусаров. - Институциите на международното право през последните години се сриват много бързо и се приемат различни ограничения от правото на силните. Следователно МОГА ще бъде подложен на сериозен политически натиск и не изключвам развитието на ситуацията. "
Прецедентите на изключване от тази международна организация все още са неизвестни, но ако международната общност иска да затвори най-важния транзитен маршрут и да полети около Беларус, харчейки допълнителни пари за това, тогава страната може да бъде изолирана, отбеляза експертът.
Европа вижда разликата между Протасевич и Сноудън
Прецедентите за принудително кацане на самолети са известни и реакцията на тези инциденти е напълно различна, отколкото в случая с полета на „Райънеър“, отбеляза германският политолог Александър Рар. „През 2013 г. Франция и Португалия затвориха въздушното пространство за самолета на президента на Боливия Ево Моралес поради подозрението, че избягалият агент на американските разузнавателни служби Едуард Сноудън е на борда. Никой не се обяви против действията, провокирани от САЩ, защото САЩ са съюзник на Европа “, каза източникът. Можете също така да си припомните инцидента от 2016 г., когато на летището в Киев един от пътниците беше отстранен от самолет от украинските правоприлагащи органи - журналистът и активист на антимайдана Армен Мартиросян, арменски гражданин, живеещ в Русия.
Добавяме, че властите често дават заповеди за вдигане на изтребители във въздуха - такъв е случаят например през 2010 г., когато иранските власти, за да задържат лидера на терористичната организация „Джундала“ Абдулмалик Рига, принуждавайки самолет на авиокомпания „Киргиз“ да кацне в Иран, летейки от Дубай до Бишкек. Иран, с цялото сложно отношение на световната общност към тази страна, не беше подложен на допълнителни санкции за това решение. Но сега Беларус се оказва в явно уязвима позиция, отбеляза Рар.
„Сега Западът се вижда по-силен от Беларус и ще го накаже“, каза източникът. "Но въпросът е как можете да накажете Минск." Рар вярва, че ЕС, наред с други неща, ще наложи редица санкции срещу беларуски служители. "Дипломатическите отношения между Запада и Минск сега са на ръба на колапса, но може да пострадат още повече", добави германският експерт.
„Могат да бъдат въведени както лични санкции срещу отделни длъжностни лица, участвали в ареста на самолета, така и всеобхватни санкции от МОГА“, заяви Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет по международни отношения. Той обаче смята, че за да може ЕС да вземе обективно решение, ще са необходими допълнителни производства, в резултат на което въпросът за санкциите може да бъде отложен.
„В същото време отделни държави могат да приемат свои собствени национални санкции: да въведат индивидуални финансови ограничения срещу белоруските сили за сигурност или да намалят броя на дипломатическите работници в посолствата. Този вариант ще бъде най-мекият по отношение на Беларус “, каза източникът.
Изглежда, че недоброжелателите на Беларус в Европа вървят по път на изостряне. Великобритания наложи санкции срещу 99 белоруски граждани и юридически лица, съобщи „Гардиън“. Ръководителят на Европейската комисия заяви, че инвестиционният и икономически пакет на Европейския съюз за 3 милиарда евро за Беларус е замразен. Бившият руски олигарх Михаил Ходорковски посочи някои цели на Запада. Според „Ройтерс“ той вече е призовал Европейския съюз да наложи санкции срещу две стратегически важни предприятия в Беларус - "Белнефтехим" и "Беларускалий".
Превод: В. Сергеев