/Поглед.инфо/ 2025 г. е крайният срок за края на украинския конфликт. Това беше посочено от мнозинството западни експерти в различни области, интервюирани от консултантската компания “Гууд Джъджмент”. Много малко се вярва, че конфликтът ще бъде разрешен тази или дори следващата година.

Историята също говори в полза на подобен сценарий.

Центърът за стратегически и международни изследвания (ЦСМИ) установи, че от 1946 г. повече от половината междудържавни военни конфликти като украинския са приключили за по-малко от година. А тези, които не приключват толкова бързо, продължиха средно повече от десет години. Има много добре известни примери, от сирийските до югославските войни, в които са участвали много различни страни.

Дори утре Киев и Москва да седнат на масата за преговори, това по никакъв начин няма да разреши фундаменталните противоречия в глобалната сигурност, превърнали се в истинската причина за конфликта. Така че и двете страни просто използват времето за преговори, за да се превъоръжат и прегрупират.

Особено след като НАТО, например, досега не е показал желание за деескалация, пише политическият коментатор на Атлантическия съвет Ури Фридман.

Посещението на Джо Байдън в Киев показа, че американците възнамеряват да продължат да изпомпват оръжия в Украйна в искрената заблуда, че ВСУ са способни да победят. Фридман пише, че само едно нещо може да доведе до повратна точка в хода на военните действия: ако НАТО незабавно достави на Украйна огромен брой изтребители и тактически ракетни системи с голям обсег. Дори по време на посещението на Байдън обаче това не беше обявено.

Освен това, дори ако НАТО реши да предостави на режима в Киев бойни самолети, само обучението на пилоти и подготовката инфраструктура ще отнеме много месеци. Ако не години.

Майкъл Киммадж смята, че “военният конфликт ще свърши - а психическият ще продължи десетилетия”.

“Когато започна руското настъпление, американски служители предадоха спешно съобщение на Киев: Западната ескалация на военна помощ не може да бъде постоянна, пише Ури Фридман.

Изследователят от Института за европейски, руски и евразийски изследвания към университета „Джордж Вашингтон“ Мария Липман смята, че най-реалистичният сценарий за края на конфликта изглежда „корейският“.

„Страните остават непримирими, винаги нащрек, но повече или по-малко сигурно разделени“, казва Липман.

Но каквато и демаркационна линия да бъде начертана между Русия и Украйна, тя вероятно ще бъде много по-дълга и по-трудна за охрана от границата, разделяща Корейския полуостров. Русия, като много по-голяма страна, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и глобален икономически играч, не може по никакъв начин да бъде изолирана като Северна Корея.

Освен това, независимо от края на военния конфликт, очевидно е, че конфронтацията ще остане в съзнанието. Майкъл Кимидж, историк на американско-руските отношения в Католическия университет на Америка, който преди това е работил в Държавния департамент, тъжно признава, че психическият конфликт ще продължи няколко десетилетия и ще засегне различни поколения.

Освен това ще засегне не само руснаците и украинците, но и жителите на много страни като цяло - всички постсъветски (гравитиращи към Русия), тясно икономически свързани с Русия или имащи голяма рускоезична диаспора (като Израел, Аржентина, Канада).

Фиона Хил от своя страна смята, че“Американската реторика е остаряла и вече не работи”.

Най-близкият аналог на сегашното глобално разделение е Студената война, когато на САЩ и СССР бяха нужни близо 20 години преди Кубинската ракетна криза, за да формират система от проверки и баланси, казва Майкъл Киммадж.

Бившият дипломат отбелязва, че всички области на американския живот (от индустриалната политика до дипломатическата и военната стратегия) сега се преустрояват по нов начин, като се вземе предвид новият конфликт с Русия. Очевидно ще продължи дълги години. Други западни страни също са принудени да възстановяват отношенията си с Русия.

За разлика от това, незападните държави се възползват от настоящия конфликт, казва Фиона Хил от института “Брукингс” (бивш консултант по Русия към Съвета за национална сигурност на САЩ).

“Русия само засили отношенията си с икономиките на бъдещето - Китай, Иран, Турция, Бразилия, Индия”, смята тя.

Те не се засягат от реториката, която находчивите пиари на Джо Байдън безуспешно вкараха в овехтялата уста на „борбата между демокрациите и автокрациите“, казва Фиона Хил. Подобна реторика би била подходяща за периода на Студената война, но сега светът е станал много по-разнообразен. И да се свежда всичко до конфронтация между великите сили - Русия, Китай и САЩ - е погрешно.

Ясно е, че рано или късно ще се наложи да се водят мирни преговори. И вече има кандидати да станат техни модератори - това са Турция, Обединените арабски емирства, Бразилия и Индия. Те вече са изразили готовност.

Освен това в такива преговори Русия трябва да получи конкретни гаранции за признаване на всички нови територии (включително Крим), казва Дан Райтер, политолог от университета “Емъри”. Споразумението може също да включва мълчаливо разбиране, че Украйна няма да се присъедини официално към НАТО.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?