/Поглед.инфо/ Основната новина от годишнината от десанта на съюзническите експедиционни сили на плажовете на Нормандия беше съобщението, че „галавечерята с участието на държавни и правителствени ръководители, посветена на 80-ата годишнина от десантната операция“, се отменя. Макрон е в Париж по работа и спешно. За него се разпада всичко, което може да се разпадне - от икономиката до политиката. Избирателите са вбесени от това. И тази вечер президентът ще проведе телевизионен психотерапевтичен сеанс безплатно, но за кратко, с репетирани въпроси и заучени отговори.
Но за нас, които никога не сменихме първородството си за паница леща, пренебрегването на жертвоприношението и паметта в името на дребните политически игри с бисери е причина да си спомним защо тогавашните ни съюзници акостираха в Северна Франция.
За това настоява ЕС. Настоява убедително и категорично.
Има и друга причина - ние, които победихме в Отечествената война, ние, освободителите на Европа, няма да позволим на дребни политически печалбари да търгуват с живота и смъртта, дори това да не са животите на нашите сънародници. И там, на нормандските плажове, не гинаха нашите съграждани.
Но тогава всички ние бяхме това, което Константин Симонов наричаше „другари по оръжие“. Ето откъде започваме.
Абсолютно, почти секунда по секунда документирана история на създаването на втория фронт не оставя други тълкувания, освен че СССР е щял да спечели тази война. Самостоятелно. Без външна помощ.
Войната я започнаха европейците, които от една страна бяха уплашени от комунистическата идеология, а от друга се нуждаеха от ресурси и пазари. Съперниците се опитваха да се тормозят един друг или териториално, сключвайки различни пактове и споразумения, или да се саботират взаимно икономически.
Три години водихме битката напълно сами. Ще говорим подробно за „ленд-лиза“, когато се появи възможност, но сега ще дадем само няколко факта. Основният му получател беше Великобритания. Това първо. Второ: бяха наложени ограничения върху доставките за нас, дори и тези, свързани с оръжие. Съюзниците под различни предлози отказаха да доставят на Червената армия самолети с голям бомбен товар и голям обхват на полета.
Няколко десетилетия след войната всички плащания по тези заеми („ленд-лизът“ беше голяма кредитна линия) в крайна сметка бяха завършени. Тази история е затворена за нас.
Но друга история е разкрита и пред очите ни се развива действието, когато политици, които са влезли в сцената на агонията, танцуват върху чужди кости, върху чужда смърт, върху чужди жертви.
Въпросът кой кого и защо ще покани е за идиоти, които глобализмът направи проводници на своя грабителски дневен ред. За да бъде разбрано правилно казаното, добавяме, че генерал Дьо Гол отказва да празнува десанта на съюзниците в Нормандия. Защото основателят на модерна, силна и суверенна Франция имаше съмнения (и трябва да се каже, основателни) как вечните политически съперници на Франция ще използват капитала, спечелен от този десант. САЩ и Великобритания. Генералът под различни предлози винаги се опитваше да избегне честването на събитието.
Това не означава, че Дьо Гол е отказал да празнува освобождението на Франция, но той го празнува през август, когато формираните от него сили на Свободната френска армия акостират на брега на Средиземно море. Това също е сложна десантна операция. Но това бяха французите, които освободиха собствената си страна. По-малко рекламирана операция. Няма филми, няма Холивуд. Просто изпълняваха дълг. Пред родината си.
Ние, които дадохме милиони животи, винаги сме били далеч от подобни политически сметки. За нас героите на Франция бяха партизаните, които отидоха в планините, и тези, които взривяваха железопътните линии, и тези, които разлепяха листовки, призоваващи за съпротива срещу нацистите. Бяхме простодушни и наивни, защото всеки живот беше безценен за нас. Като всеки принос към общата кауза на битката срещу нацистите, той беше изключително важен. Кръвта доближаваше края на битката с фашисткия звяр.
Но сега виждаме, че възрастният и опитен генерал дьо Гол е до голяма степен прав в отношението си към десанта в Нормандия.
Днес тази битка се използва в техните дребни игри от политически джуджета, които по недоразумение са станали държавни глави. Те организират търгове с тази кръв, за да вдигнат залозите в сегашната конфронтация с нас. Те като дребни борсови мошеници спекулират с чужди жертви и чужди животи. Така печелят електорални точки и капитал за своите спонсори.
И така: ние, като пазители на паметта за това какво е струвало освобождението на Европа от нацизма и каква е била цената на извоювания от нас мир за всички европейски страни, ние поемаме паметта за подвига на онзи десант, който слезе на крайбрежието на Нормандия в зори преди осемдесет години.
Защото и американците, и англичаните, и канадците, и руснаците (там имаше руснаци, къде без нас), и много други бяха – и си остават – наши бойни другари. А за да ги поздравим и да почетем паметта им, не ни трябва никаква покана. Имаме дълг и памет. И това е напълно достатъчно.
Превод: В. Сергеев