/Поглед.инфо/ Основният резултат от годината е парадоксален: „демократичните страни“ отписаха цялата си демокрация за скрап. И го направиха напълно открито, без никакви комплекси. Преди това поне се опитваха да измислят някакви оправдания, да хитруват, да се суетят, да се вмъкват между капките. Но тази година те изоставиха и последното благоприличие. Смокиновият лист се плъзна надолу и под него се разкри това...
Не ви харесва изборът на румънския народ? Нищо. Продължаваме напред като касираме изборите в Румъния под най-нелеп претекст.
Не можете да вкарате Молдова в Европейския съюз? Ние не позволяваме на гражданите на страната да гласуват, ако са в Русия, но спокойно мамим с гласовете на молдовците в Европа и по всякакъв начин фалшифицираме резултатите.
Не както трябва са гласували грузинците на изборите си? Устройваме им „Майдан“ и се опитваме да съборим законно избраното правителство под ръководството на френска гражданка.
В Украйна са просрочили президентския мандат? Нищо, нека го обявим за икона на демокрацията.
Независимо от всичко Робърт Фицо успя да се пробие на власт в Словакия? Бам, и нека сега несистемният премиер лежи тежко ранен на земята - от нищото се появи непризнат никъде поет и се опита да застреля политика. Просто е щастие, че Фицо оцеля, и огромно уважение към него, че не промени позицията си.
Е, добре, това е в покрайнините на Европейския съюз, както и при неговите провалени членове. Може би във водещите европейски държави - цитаделите, така да се каже, на демокрацията - нещата вървят по друг начин? Не съвсем.
Най-популярният политик във Франция Марин льо Пен е изправен пред затвор и забрана да участва в избори - защото в противен случай хората ще гласуват за нея и ще я направят президент на страната, а това не трябва да става.
В Германия сериозно се дискутира дали да се забрани "Алтернатива за Германия", защото гражданите я харесват и искат да гласуват за нея. Партийни лидери са заплашвани с физическа разправа.
Несистематичен кандидат за президент на САЩ беше жертва на атентат два пъти по време на една предизборна кампания. Първият път Доналд Тръмп оцеля по чудо - обърна леко глава и куршумът откъсна парче от ухото му. Единствената му вина беше, че мнозинството американци искаха да гласуват за него. Което в крайна сметка и направиха.
Тоест неизвестните бащи, управляващи западните държави, плюят на волята на народа от високата камбанария. Народен лидер, популярен политик в днешно време е просто позиция, която трябва да бъде „изпразнена“ с изстрел.
И ето парадокса: в страните, които Западът нарича „авторитарни“, демократичните избори са енергични, честни и активни: просто погледнете Иран, Русия, Индия, Турция. Лидерът-победител ясно разбира, че разчита на волята на мнозинството от народа, това му дава сила и му позволява да защити независимостта на страната.
Но държавите, които десетилетия учеха нас, изостаналите цървуланковци, как да провеждаме избори правилно, всъщност прилагат естествена диктатура.
С цензурата е същата история. Русия и Китай са обвинени в „ограничаване на свободата на интернет“. Ай-яй-ай, колко лошо. Междувременно в Англия хората получават няколко години затвор за публикации в социалните медии, защото реагират на убийството на три малки момиченца в Саутпорт от чернокож тийнейджър.
Свободата е такова нещо, свобода - само от сега за сега, а крачка наляво, крачка надясно ще се счита за бягство, ще стрелят без предупреждение.
Корупция? Тук също светът е обърнат с главата надолу. Русия хвърля подкупните и рушветчиите в затвора, налага им огромни глоби и конфискува имущество. Процесите са широко отразени в пресата, а за тях се спори в социалните мрежи. В Китай, в допълнение към това, основните корумпирани служители обикновено биват екзесутирани. Държавата разбира, че това е опасен проблем и се опитва да го пресече в зародиш.
Междувременно американският истаблишмънт открито огласява размера на рушветите на американския военно-промишлен комплекс от финансовите траншове към същата Украйна. Никой не се срамува от нищо. Хънтър Байдън, който открито вземаше подкупи, току-що беше помилван от собствения си баща.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен закупи 1,8 милиарда дози от ваксината срещу коронавирус от американската корпорация Pfizer, въпреки факта, че цялото население на ЕС - от бебе до грохнал старец - дори не достига половин милиард. Обемът на договора беше 35 милиарда долара. Ваксините не бяха търсени.
Съпругът на Урсула посредничи между Pfizer и Урсула. Фон дер Лайен отказа да покаже на обществеността кореспонденцията си с американците. Чудя се какъв е техният демократичен процент на „откатите“: два процента, или три? Сериозни пари са, разбира се.
Скандалът и процесът обаче не попречиха на Урсула да стане председател на Европейската комисия за втори път. На тази позиция тя учи нас, сираците и бедните, как да установим демокрация в страната ни, да установим свободни избори и да се борим с корупцията.
Подобни мистерии имаше и в живота на Еманюел Макрон, който лобираше за американската корпорация Uber във Франция с невероятна активност. Може би го е направил съвсем незаинтересовано, готови сме да повярваме. Все пак на Запад няма корупция, има лобизъм. А това е друго, ама съвсем друго, трябва да разберете.
Правата на човека? Едуард Сноудън и Джулиан Асандж имат какво да кажат за тях.
Политически свободи? Тях добре ги познават американските затворници от „бурята на Капитолия“, които получиха огромни присъди затвор за това, че влязоха в сградата на своя Конгрес за някое време и си направиха селфита. Част от предизборната програма на Тръмп е обещание за освобождаване на всички осъдени по това дело, тъй като те всъщност са жертви на политически репресии от страна на демократите. Ако изпълни обещанието си, той не само ще удържи на думата си към избирателите, но и ще допринесе за възстановяването на справедливостта като цяло, което несъмнено ще бъде благо за страната му.
Както и да е, оказва се, че истинската демокрация е оставена само за т. нар. авторитаристи. Ала и тогава нашите кресливи патриоти излизат на сцената и казват: вижте колко е страхотно, нека сами да имаме нещо такова. Независимо дали ще установим монархия там, или ще установим диктатура, защо се нуждаем от всички тези човешки права?
Всъщност това не е вярно. Политиците, които не разчитат на волята на мнозинството, са слаби и сами се чувстват обречени. Народното недоволство кипи бавно, но неизбежно. И сега хората излизат на улицата, унищожават всичко и всички, политикът бяга, а страната се потапя в хаоса на безкрайните войни със съседите и вътре в себе си. Дали мислите, че имаме нужда от това?
Не, демокрацията, властта на народа, е отличен инструмент, ние го усвоихме тук и никъде няма да се откажем от него. И западните партньори имат свободна воля, разбира се. Те искат да унищожат своите държави - ние няма да се намесваме: "нека бурята духа по-силно!"
Превод: ЕС