/Поглед.инфо/ Говорейки чрез видеовръзка на Първия Евразийски икономически форум в Бишкек, Владимир Путин сподели мнението си за санкциите с конфискация: „Нарушаването на правилата, нормите в областта на международните финанси, търговията не води до нищо добро. Само до проблеми за тези, които го направят. Кражбата на чужди активи никога не е носила добро на никого, особено на тези, които се заемат с това неприлично дело".
Разбира се, той не беше първият, който мисли така. Във връзка с адските, както и крадливите санкции на САЩ и ЕС, за същото говориха и преди това шефът на Министерството на финансите Антон Силуанов и външният министър Сергей Лавров. Също така длъжностни лица, които заемат не последното място в руската таблица на ранговете.
Но за първи път - старите хора няма да си спомнят - не просто министър, а суверенният глава на голяма (и освен това ядрена) сила, член на пентархията на ООН, в прав текст нарече крадци равните си колеги-властници. При размяната на взаимни любезности между държавните глави се е случвало да се използват изразите „тиранин”, „злодей” и дори почти „антихрист” (както и синонимни епитети). Но това са думи, обозначаващи космическо, трансцендентно зло. Докато „крадецът“ е дълбоко презрителен епитет и следователно по-обиден дори от „антихрист“. Последният се появява с обгорени криле, тракащи и искрящи, а ако някой е откраднал нещо и е бил хванат в него, тогава къде са изгорените крила?
Една непочтеност, заслужаваща не проклятия, а хладнокръвно отношение. Както посочва Уилям Шекспир,
„С презрение, който се смее след крадеца,
намалява товара от възникналите беди.
Тъй като подвизите на крадците от този (300 милиарда долара) мащаб обикновено се оказват еднократни. Той е откраднал, значи е откраднал, ограбеният трябвало да гледа по-добре, но оттук нататък шансовете на този конкретен крадец да повтори подобен подвиг са минимални. Би било неразумно да се доверите на субект, който е показал степента на уважение към нормите на обществото.
В крайна сметка и преди век имаше подобни санкции. В зората на съветската власт РСФСР касира както вътрешните (никой не обърна внимание на това), така и външните дългове на царското и временното правителство - постановление на Всеруския централен изпълнителен комитет от 21 януари (3 февруари), 1918г. Емисионната цена беше десет милиарда златни рубли (около пет милиарда долара по тогавашния обменен курс).
Естествено при експроприации от такъв мащаб разбойникът посочва: „Какво трябваше да правя, а като цяло само възстановявах справедливостта” (вижте сегашните възвишени речи на висшите представители на ЕС и САЩ). Болшевиките не бяха изключение. Другарят Троцки, между другото, припомни, че през 1905 г., изпълнени с революционна горчивина, кадетите обявиха, че Красивата Русия на бъдещето няма да признае дълговете, поети от царското правителство: „Революцията има право да напомня на кредиторите за царизма: „Господа, предупредени бяхте навреме.” Така че контрареволюционните (по това време) кадети се справят добре в икономиката.
Проблемът е, че красноречието на другаря Троцки не носи голяма полза нито на кадетите, нито на болшевиките. Отговорът на революционното „Дългът пред вратата, но платете в Твер“ (тоест никъде) е кредитна блокада, която всъщност продължава до началото на Великата отечествена война. Да, в блокадния пръстен се появяват пробиви (споразуменията от Рапало от 1922 г. с Германия, чието финансово положение е беше много трудно), но основните потенциални кредитори се държат твърдо: „На Русия нито пени, нито сантим“.
Износът на зърно на дъмпингови цени по време на глад в страната, продажба на всичко възможно (а също и невъзможно, включително колекциите на Ермитажа), "златен поток" на НКВД ("Граждани, предайте валутата") , развитието на златоносната Колима - това следва от красноречието на другаря Троцки. Но през 1918 г. той (а той не беше сам, другарят Ленин е на същата линия) чака световна революция, когато всички въпроси със заемите ще се решат от само себе си.
Но степента на доверие в болшевишката дума за дълго време става нулева и е трудно да се обвинява другата страна за това.
Днес ситуацията е обратна. Напредналите демокрации предадоха Русия с яркия ентусиазъм на болшевиките от 1918 г. И е малко вероятно руското ръководство да бъде по-малко отмъстително от тогавашното ръководство на Франция, Англия и САЩ. Унищожаването на репутацията е не само скъпо, но и дългосрочно скъпо. Освен това не само Русия е в играта тук. Немалко народи и държави (Китай, арабите, Турция и други), виждайки с каква смелост просветеният Запад показва, че финансовите му задължения не струват хартията, на която са написани, също се замислят за съдбата на своите активи .
А на крадеца - заслужените последствия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?