"Продоволствената криза и гладът в Афганистан не са изключени. Всъщност Афганистан вече е в състояние на изкуствени системи за поддръжка на живота, като помощта идва предимно от международни институти за развитие, както и от ООН, Европейския съюз и САЩ, т.е. западни източници и институти, близки до Запада ", каза той.
"Талибаните са под международни санкции, не само едностранни санкции на САЩ и ЕС, но и под санкции на ООН", обясни експертът.
" Ето защо, формално, идването на талибаните на власт може да означава, че тези санкции могат да бъдат разширени до цялата страна и ще доведе до сериозни проблеми с храната", допъни той.
" Доставките на храни от Световната програма по храните и други международни организации може да са изложени на риск", продължи Кортунов.
Според експерта статистиката от последните години показва, че годишната помощ за Афганистан възлиза на около пет милиарда щатски долара, но тази сума не е достатъчна, за да задоволи нуждите на населението на страната.
"Смята се, че минималната сума, необходима на Афганистан за поддържане на основни социални институции, за да се избегне глада в определени региони, възлиза на един милиард щатски долара на месец, т.е. 12 милиарда годишно", отбеляза Кортунов.
"Някои казват, че са необходими два пъти повече, като се има предвид, че ръстът на населението в Афганистан е сред най -високите в света, а продължителността на живота е сред най -ниските", продължи експертът.
" И около половината от афганистанските деца под пет години са недохранени", обясни той.
Той отбеляза, че въпреки факта, че въпросът за по -нататъшните доставки на храни за Афганистан не е уреден, някои държави, например Китай, продължават да помагат на Афганистан, но е необходима консолидирана позиция на международната общност за предотвратяване на продоволствена и хуманитарна криза.
"Необходима е обща позиция на международната общност и тя трябва да бъде ангажирана на хартия в съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, които във всеки случай трябва да предвиждат резерви по отношение на хранителната помощ", добави той.
По думите му обаче ключовият въпрос е кой ще контролира разпределението на хуманитарна и хранителна помощ в страната.
„Имаше такива прецеденти, когато на държави и режими, подложени на санкции, бяха предоставени резерви и бяха получени хранителни помощи", разказва експертът, но добавя:
"Но възниква логичен въпрос кой ще контролира разпределението на тази помощ. Това винаги е било препъни камък за програмите за подпомагане на Сирия, тъй като Западът твърди, че ако всичко се остави на преценката на Дамаск, помощта ще бъде разпределена в интересите на [президента Башар] Асад и неговия вътрешен кръг, а не в интерес на сирийския народ. Не е изключено същата позиция да бъде заета и по отношение на талибаните “, каза Кортунов.
"Това означава, че международната общност ще бъде готова да предостави хранителна помощ, но при условие, че ще бъде предоставен безпрепятствен достъп до нуждаещите се райони и всичко няма да бъде предадено на талибаните, които ще решат на кого да помогнат", разясни експертът.
След като САЩ обявиха края на операцията си в Афганистан и началото на изтеглянето на войските си, талибаните започнаха офанзива срещу афганистанските правителствени сили.
На 15 август талибанските бойци влязоха в Кабул, без да срещнат съпротива, установявайки пълен контрол над столицата на страната в рамките на няколко часа. Президентът на Афганистан Ашраф Гани заяви, че се е оттеглил, за да предотврати кръвопролития, и впоследствие е избягал от страната. Американските войски напуснаха Афганистан на 31 август.
Превод: СМ
