Не можете да живеете в свят без правила. Но ако правилата не са честни, ние се бунтуваме и ги променяме. И няма как да се измъкнем от това, защото това, което изглежда справедливо днес, не е непременно справедливо утре. Както и да е, ние се нуждаем от ред, иначе всички ще враждуват помежду си. И това, което е вярно за хората, важи и за нациите.
През 1945 г. Ялтенската конференция създава основата за разделяне на света на сфери на влияние между тримата основни победители във Втората световна война - САЩ, Великобритания и Съветския съюз. По време на Студената война един лагер публично обижда другия, но те винаги сядат на масата и преговарят. Анализът показва, че ако в даден момент съгласието е преминавало в конфронтация, тогава това е послужило повече за сплотяване на лагера, отколкото за осъждане на опонента-партньор.
Тази система не се оспорва от никого и тя съществува до разпадането на СССР през 1991 година.
След това САЩ започват да претендират за ролята на единствената суперсила, способна да управлява целия свят. Но не успяват. Понякога Китай и Русия, наследник на СССР, се опитват да объркат картите. Те също не са постигнали голям успех, но продължават да действат. Великобритания, която по време на Студената война се присъедини към Европейския съюз, а след това се оттегли от него, за да се включи отново в надпреварата („Глобална Великобритания“). Сега не три, а четири сили претендират за поделението на света.
Периодът на хаос, от „Пустинна буря“ до „Прекрояването на Големия Близкия изток“, завърши с удар по американските амбиции в Сирия. Няколко години те не успяват да признаят поражение. Днес руските въоръжени сили имат много по-силни оръжия, докато китайците са по-обучени. Вашингтон трябва да осъзнае реалното състояние на нещата и да се споразумее, в противен случай ще загуби всичко. За него вече не е важно кое е по-добро или по-лошо. За него важното е да оцелее.
Сателитите на САЩ не осъзнаха военната катастрофа в Сирия. Те продължават да лъжат себе си и наричат този въоръжен конфликт гражданска война, въпреки че броят на страните, участващи в него, е по-голям, отколкото по време на Втората световна война. За тях ще бъде много трудно да се съгласят с отстъплението на Вашингтон.
За Великобритания последният шанс ще бъде Ялта-2. Бившата „Империя, над която слънцето никога не залязва“ вече няма военни средства, за да поддържа амбициите си. Но тя запази изключителни умения и проверен във времето цинизъм („Коварният Албион“). Тя няма да откаже да участва на който и да е пазар, ако има някаква полза. Тя следва стъпките на американската администрация, използвайки споделените културни и силови мрежи за влияние. Асоциацията на бащите-основатели “Обществото на пилигримите”, която действаше там по време на първия мандат на Обама, се завръща в Белия дом.
Русия не е СССР, чиито лидери рядко са руснаци. Тя не защитава никаква идеология. Нейната външна политика се основава не на неясна „геополитическа“ теория, а на утвърждаване в света. Готова е да жертва интересите си, но не и да се откаже от ценностите си.
Китай има дълга история и не дължи никому нищо, включително на онези, които са го тормозили в началото на ХХ век. Той се стреми преди всичко да възстанови зоната на регионално влияние и търговия с целия свят. Той е в състояние да чака, но няма да прави отстъпки. Днес той си сътрудничи с Русия, но той помни нейната роля по време на колонизацията си и не се отказва от териториални претенции към Източен Сибир.
Накратко, и четирите сили имат своя логика и цели. Няма да е трудно да се изработи общо споразумение - ще бъде трудно да се приложи.
Пентагонът създаде Работна група по разглеждане на възможните варианти по отношение на Китай, от когото се бои повече, отколкото от Русия. В крайна сметка Пекин ще възстанови зоната си на влияние в ущърб на позициите на Вашингтон в Азия. Затова Белият дом създаде строго секретна група, която да разгледа възможните варианти за нов световен ред. Първата група вече е представила своя доклад, но е класифициран. Дали другата група е приключила работата си, никой не знае.
Тази група анализира бъдещето на САЩ. Дори съставът на тази група е таен. Членовете му са по-влиятелни от възрастния президент. Играе същата ключова роля като Националната група за развитие на енергийната политика на американския президент Буш.
Към момента обаче не е известно какви цели са поставени за тази група, политически или финансови, или и двете. Ясно е само, че НАТО и Белият дом са под влиянието на глобалната финансова система, която не се стреми да променя съюзите, а се адаптира към промените, за да поддържа социалната си позиция с необходимата информация.
Пътуванията на специалните пратеници на Вашингтон предполагат, че администрацията на Байдън се стреми към възстановяване на двуполюсния свят от ерата на Студената война. За Вашингтон това е единственият начин да се избегне война срещу руско-китайския съюз, в която е малко вероятно да оцелее.
При този сценарий Вашингтон в противовес на Китай ще защитава принадлежността на Сибир за Русия, а Москва съответно ще защитава американските бази и владения, разположени в зоната на китайското влияние.
Тази възможност предполага, че Вашингтон признава икономическото превъзходство на Китай. Но той също така му предоставя способността да сдържа "Поднебесното царство", така че то да не се превърне в световна сила в пълния смисъл на думата.
Единственият губещ е Китай, който ще загуби част от зоната си на влияние и ще бъде политически ограничен. Но в даден момент той ще бъде успокоен, като му се позволи да анексира Тайван, който мозъчният тръст на Пентагона миналата седмица признава за "незначителен" за САЩ.
Трябва да се отбележи, че манталитетът остава основната пречка за САЩ. От 2001 г. Вашингтон вярваше, че нестабилността е добра за него. Ето защо той използва джихадисти по целия свят като инструмент за външна политика, като по този начин приложи стратегията на Ръмсфелд-Цебровски. Напротив, споразумение в стил Ялта е залог за стабилността, за което Москва не престава да настоява от две десетилетия.
Президентът Байдън се срещна с британските си партньори, за да подпише обновената Атлантическа харта, след което събра основните си съюзници в Г-7 и в крайна сметка проведе среща с военните и цивилните си съюзници в НАТО и ЕС. И едва след като се увери в тяхната лоялност, той се срещна с руския си колега Владимир Путин в Женева на 16 юни.
Всичко това изглежда доста странно, защото администрацията на Байдън прилага всичко, което администрацията на Тръмп не е имала право да изпълнява. Пропилени са били четири години.
Превод: В. Сергеев
