/Поглед.инфо/ На помощ на Италия, буквално задушаваща се от коронавируса, по-благополучната в този смисъл Русия изпрати 14 самолета на ВКС с медицинско оборудване и персонал. Този жест беше оценен в Европа, но в част от руското общество бе възприето двусмислено: трябва ли да се изразходват ресурси за страните от НАТО, когато самите те може да са необходими за нас? Нужни са, и ето защо.

В класацията на най-популярните (сред туристите) и любимите (по принцип) държави по света, Италия традиционно заема водеща позиция. Изглежда, че всички знаят за мафията и фашизма, за бедността на юг и кризата с боклука в Неапол, за замайващата емоционалност и запазената марка безхаберие, но всичко останало тежи повече - Великият Рим, Ренесансът, гондолите, пицата, неореализмът, високата мода (подчертайте необходимото).

Любима в мирно време, Италия беше предадена от най-близките си съюзници в най-трудния за нея час. Европейският съюз перфектно регулира обемите на тоалетните казанчета и смело въвежда данъци „върху околната среда“, но изглежда, че той престава да съществува още в първите дни на коронавирусната криза, което позволява на членовете му да се разпръснат из националните си квартири и да се скрият зад държавните граници.

Освен всичко друго, единният пазар на лекарства и медицинско оборудване се срива - това, от което Италия се нуждае повече от всеки друг в Европа. Националните ѝ особености - понякога доста хубави, понякога досадни - изведнъж изиграха фатална роля. Рекордните показатели на коронавирусната инфекция и най-високата смъртност от нея са нещо като данък за навика веднага да се лекуват в болници (първите пациенти заразяват другите, а след това и персонала), за европейското лидерство по броя на дълголетници, за големите и сплотени семейства, където по-големите деца продължават да живеят с родителите си.

Последствието от това беше ежедневни кадри на ужас: няколко поколения от една фамилия, хлипащи от смъртта на старците, лицата на лекарите след дежурство, изпъстрени със синини от маски и коментари в италианския сегмент на интернет, говорещи за предателство.

Това не може да се нарече празна дума. Нека съседите да не споделят с нас най-важното - може по някакъв начин да ги разберем за това: „всички са уплашени“, „не им стига и на тях”. Но Италия, която има остра нужда, е просто грабена. Например, Чешката република просто си е присвоила хуманитарна помощ от маски и респиратори, насочени от Китай към Италия.

В разгара на кризата Владимир Путин се обади в Рим и предложи помощ. Може да се обяснява дълго (а ние ще обясним), но ми се иска да мисля, че просто така - поради искрен импулс, все пак говорим за страни, които дори в съветско време поддържаха специални отношения, въпреки личната обида на Брежнев към италианското ръководство (президентът отказа да се срещне с него малко преди отстраняването на Хрушчов).

Премиерът Джузепе Конте, разбира се, прие руската помощ, благодари от името на италианския народ. Тук щяха да се прегърнат (задочно, от разстояние - все пак карантина), да се споменат починалите и да си спомнят град Толиати, но някои от руските коментатори изведнъж ги прорязаха с евросъюзовското „не ни стига и на нас”, сякаш Русия не е щедра душа.

Е, нека да видим от какво сме се лишили с този приятелски жест. „Войските за Радиационна, химическа и биологична защита изпратиха една от 15 подвижни лаборатории, 20 машини за специална обработка от 2065 и 66 от около 20 хиляди войници на руските химически сили”, заяви генерал-лейтенант Игор Кирилов, ръководител на руските химически сили.

С други думи, никой не се лишава за сметка на чуждите (Европейски съюз, НАТО, Запада). Просто критиците на широкия жест изведнъж забравиха в коя държава живеят.

Руската армия, наред с други неща, се подготвя от десетилетия да води война в контекста на активното използване на бактериологично оръжие - малцина могат да се похвалят с това. Следователно, войските на РХБЗ могат да окажат на италианците най-бързата помощ, с акцент върху мобилността и строго по профила им. Получиха заповед, натовариха се, излетяха - както повелява службата.

Не се налага да отслабваме „вътрешния фронт“ за това за сметка на Министерството на здравеопазването или Министерството на извънредните ситуации, Сега не се наложи да жертваме толкова ценните днес устройства за механично обдишване, въпреки че бихме могли: наличието на апарати за механично обдишване в Италия е осем на 100 хиляди души население, в САЩ - 19, в Русия - 27,3, и в Москва - 40 (обяснението за това като цяло е мрачно: за разлика от западните страни, честотата на туберкулозата у нас все още е сериозен проблем: „ако не може щастието да помогне, тогава поне нека нещастието”).

Въпреки това, убедените мрънкала няма да бъдат устроени от факта, че това не са критични разходи за родното здравеопазване. Тук въпросът е принципен: "А те за какво са ни?". А те са ни за опит. Войските на РХБЗ са силни на теория, а сега ще могат да практикуват в „гореща точка“, за да приложат получените знания по-късно, за да спасят Отечеството - ако, разбира се, Отечеството се нуждае от такова спасение, не дай Боже. Коронавирусът поразява всички еднакво и няма намерение засега да се предава.

Тук става въпрос за практическата страна на въпроса. Но има и политически. Подобни жестове неизбежно допълват „меката сила“ - единствената ефективна форма за противодействие на русофобската пропаганда, от която толкова много се оплакваме - и която отдавна се е превърнала в системна в Европейския съюз.

И трябва да разберем, че в случая с Италия това не е теория, а именно актуална политика. Предишното ѝ правителство, отново с Конте начело, беше наречено най-проруското в Европа, докато не настъпи правителствена криза и "Северната лига" на Матео Салвини излезе в опозиция. Две години по-късно Лигата, която много цени сътрудничеството с Руската федерация, съчувства на Москва в конфликта с Киев и силно се застъпва за прекратяване на войната на санкции, има шанс да се върне отново на власт - и неизбежно ще се опитат да я задушат на изборите, като избирателите бъдат традиционно плашени с “влиянието на Русия”.

А това влияние е измислено - Салвини разглежда въпроса за междудържавните отношения между нашите страни чисто прагматично. Но разликата във възприятието остава - за каква Русия става дума: за тази, която либералните европейски медии представят като Мордор, или за тази, която се е притекла на помощ на италианците в труден за тях момент?

Точно така се деактивират пропагандните бомби. Русия дава помощ в период, когато Европейският съюз - вдъхновител и спонсор на антируска пропаганда - не само изостави италианците на произвола на съдбата, но не се посвени и да им открадне респираторите, предназначени за тях.

Най-просто казано, ние строго, в рамките на своите средства и в наша собствена полза, помагаме едновременно на стар приятел, на възможен съюзник и на Италия като такава - страна, която чрез комбинацията от заслуги и качества е толкова обичана по целия свят.

А докато в Брюксел готвят прехвалената европейска солидарност, и далечен Китай (малко по-рано от нас), и изключително стиснатата администрация на Тръмп (малко по-късно от нас) и дори Куба предложиха помощта си на италианците. Хронично бедната Куба, която въпреки това притежава високо развита медицина, изпрати екип от лекари на Апенините. В сравнение с нея велика Русия просто би било срам да бъде алчна.

Жестът на Путин към италианския народ може да се счита за действителна инвестиция в имидж и дългосрочна инвестиция в геополитиката. Може да се оцени като специална операция на войските на РХБЗ по придобиване на опит и за разбиране на обстановката при извънредни обстоятелства. Може да се приеме като никому не обвързващо напомняне, че Русия не е държава на орки и не е враг на Европа, както твърди либералната пропаганда.

Но не можем и да кажем, че с този акт на солидарност и подкрепа по някакъв начин сме лишили себе си и народа си. Това е в най-добрия случай лъжа. В най-лошия случай е отново антируска пропаганда.

Превод: В. Сергеев