/Поглед.инфо/ Рязкото укрепване на Турция се превърна в едно от основните геополитически последствия от руската специална военна операция в Украйна. С други думи, Русия, волно или неволно, съдейства за рязкото укрепване на своя съсед. Защо го прави, до какви последствия може да доведе това и защо това не вещае нищо добро за Европейския съюз?

Редица руски експерти настояват Москва да въведе още по-радикални контрасанкции срещу Европейския съюз. Пренебрегват обаче едно важно обстоятелство – такива санкции всъщност вече има, макар и да не се виждат на пръв поглед. Те се изпълняват в рамките на други процеси и имат дългосрочен ефект. И тези невидими санкции са в частност новите отношения между Русия и Турция.

На Запад се смята, че тези отношения не са нищо повече от увеличаване на зависимостта на Руската федерация от Анкара.

„В началото на тази година Турция имаше повече нужда от партньорство с Русия, отколкото Русия от партньорство с Турция. Лъвският пай от туристите в турските курорти бяха руснаци, а дипломати от Анкара молеха Москва да вдигне санкциите върху турските селскостопански продукти. Тогава Русия можеше да избира“, пише Фондация „Карнеги“. „Всичко обаче се промени с руската инвазия в Украйна“, продължава в текста.

По-конкретно търговията се удвои през първите девет месеца, превръщайки Турция в един от ключовите търговски партньори на Руската федерация (въпреки че преди това не е била в челната десетка) - според Запада, поради факта, че западните стоки преминават през Турция към Русия. И сега се твърди, че Москва до голяма степен зависи от капризите на турския лидер Реджеп Ердоган.

Може би това е отчасти вярно - Москва укрепва позициите на Анкара. Това укрепване обаче представлява много по-голяма заплаха за Европа, отколкото за Русия.

Не е тайна, че в европейската визия за света Турция (както и Русия) са в цивилизационната периферия. На нея се гледа като на някаква варварска държава, недостойна да бъде част от европейската цивилизация – и не защото в момента е недемократична, а защото просто е различна.

„Доскоро Турция все още можеше да обсъжда въпроса за безвизов режим, но през последните няколко години дори турците разбраха, че отношенията им не са такива, за да се очаква този режим от Брюксел“, коментира Яшар Ниязбаев - журналист, работил в Турция. „ Когато турските елити обвиняват Европа, това звучи като хитруване. Всеки път, когато външният министър Чавушоглу или президентът Ердоган произнасят фрази от поредицата „Защо не ни вземете в Европейския съюз“, е ясно, че са наясно с причините. Осъзнават, че не отговарят на европейските критерии. Анкара винаги е разбирала, че ЕС никога не е планирал искрено да приеме Турция в своя затворен клуб“, допълва той.

Турският президент Ердоган обаче никога не е приемал подобно отношение на ЕС и се е опитвал да го преодолее. Първо, за да интегрира Турция в ЕС, а след това (когато напълно осъзна, че това е невъзможно), за да принуди ЕС да уважава Турция и да издои максимално количество ресурси от Европа. И в нарастването на агресивността към ЕС Ердоган не беше сам - неговият електорат се солидаризира с него.

„Отношението към Руската федерация в Турция може да бъде положително или отрицателно, но винаги граничи с уважение – като приятел или враг. Към Европа, в турското съзнание, има все повече отвращение. Засилването на антизападните настроения в Турция се дължи на редица фактори“, обяснява ръководителят на отдела за Близкия и Постсъветски изток на РАН Владимир Аватков. „Първо, традиционен - заради дългото стоене пред вратата на Европейския съюз в опит да се интегрираме в него. Второ, Западът, бидейки съюзник на Турция в НАТО и изразявайки съюзническите си задължения на думи, всъщност наложи санкции срещу Анкара. Това отношение води до антизападна протестна активност и негативно възприемане на САЩ и ЕС в съзнанието на обикновените турци. Трето, има и други елементи на възприятието. Преди Западът се свързваше с просперитет, а сега с разруха и нетрадиционни ценности. И двете не са привлекателни за Анкара“, допълва експертът.

За да се промени състоянието на турско-европейските отношения, не е достатъчно да бъдеш груб с Брюксел (например да унижиш председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на Европейския съвет Шарл Мишел) или да изнудваш Финландия и Швеция, като не им даваш съгласие за влизане в НАТО. Необходими са дългосрочни инструменти за влияние върху Европа – и тук Русия волно или неволно помага на Анкара. В частност, в изпълнението на плана на Ердоган за превръщането на Турция в газов хъб за Европейския съюз – хъб, където степента на отвореност на крана (както и условията за неговата отвореност) ще се определят от Анкара.

Освен това Турция вече е хъб. „Руският газ, „Турски поток“, вече минава през Турция. По този газопровод за Европа минават 15,75 милиарда кубически метра (поне част от тези обеми отиват за Сърбия). Още 10 милиарда кубически метра сега отива от Азербайджан през Турция към Европа (8 млрд. куб. м от тези обеми отиват в Италия, още 1 млрд. куб. м в България и Гърция). В бъдеще, освен увеличаване на доставките от Русия, е възможен транзит през Турция от Иран”, обяснява Игор Юшков, преподавател във Финансовия университет. Но хъбът не е определящ - 25 милиарда кубически метра не са толкова силен инструмент за натиск върху ЕС.

Трябва да се увеличат обемите – а това Турция може да направи само чрез руския газ. В Азербайджан няма толкова много допълнителни обеми и Европа скоро няма да получи ирански тръбопроводен газ. Потенциалните доставки на газ от израелските морски находища (които бяха открити наскоро) също изискват много време, както и поддържането на нормални отношения между Анкара и Тел Авив. Също така е малко вероятно газът да дойде в Турция от транскаспийските находища, и то не само защото се изкупува в зародиш от Китай.

„Периодично те напомнят, че Туркменистан също може да доставя газ за Европа, както беше предвидено от проекта „Набуко“. Въпреки това, според споразумението за статута на Каспийско море, за изграждането на съоръжения като Транскаспийския газопровод (от Туркменистан до Азербайджан) е необходимо съгласието на всички каспийски страни. Разбира се, Русия и Иран няма да дадат такова съгласие“, казва Игор Юшков.

Да, струва пари. „За да получи газов хъб, Турция трябва да увеличи доставките от различни източници. По-специално за изграждане на инфраструктура. Русия например трябва да построи газопроводи от Ямал до Анапа и след това морски участъци до Турция. Това ще отнеме няколко милиарда долара. И европейците също трябва да инвестират пари и да изградят газопроводи от границата на България и Турция, очевидно, до сегашния газов хъб в Австрия - Баумгартен, тъй като вече има система от газопроводи от него до цяла Европа, ” казва Игор Юшков.

И разбира се, това изисква волята на Европа. „Фактът, че европейците също ще трябва да строят газопроводи, създава рискове за целия проект. Защото при всяко обсъждане на инвестиции в нови газопроводи, противниците на Русия в европейските политически кръгове ще заявяват, че тези пари всъщност ще отидат в помощ на Русия. За изграждането на газопроводи, които ще са необходими на Русия, за да печели пари от Европа“, продължава Игор Юшков.

Но ако ЕС откаже директни доставки на руски газ, тогава какви възможности има, ако никъде няма алтернативи на такъв обем на такава цена? Особено след като на Европа беше предложен смокинов лист. „Москва се опитва да обезличи своя газ поради факта, че той ще минава през Турция. Да го направи условно „турски“, така Западът ще си затваря очите да го купува“, казва Яшар Ниязбаев.

Изглеждаше, че ЕС не е бил толкова късоглед, че да смени руския доставчик за турската транзитна страна - но през всичките последни години преди СВО Европейската комисия правеше именно това. Тя се опита да намали директния внос на газ от Русия, за да "диверсифицира доставчиците" - без да гледа реално за кого разменя Русия.

Освен това, благодарение на Русия, Турция се превръща в хъб не само за газ. „Турция се превръща в център, през който минават търговски пътища както по линията Север-Юг, така и по линията Запад-Изток. А това укрепва позициите на Турция на международната арена. Ако стратегията на хъба бъде успешно приложена, Турция е тази, която ще управлява тези потоци. Тоест ситуацията по отношение на Турция и Европа ще се обърне с главата надолу, което дава картбланш на Турция“, казва Владимир Аватков.

И накрая, Москва помага на Ердоган да се противопостави на това, което по същество е единствената реалистична стратегия на Европа за покоряване на Турция. Тоест опитите за отстраняване на Ердоган чрез избирателни секции (не се получи с преврата от 2016 г.).

„В началото на следващата година в Турция ще се проведат парламентарни избори и Москва се надява на победата на настоящия турски президент. Затова сегашните руски инициативи са насочени, освен всичко друго, към подкрепа лично на Ердоган. Те вече дават дивиденти - плановете за създаване на газов хъб и прочее доведоха до повишаване на рейтинга на сегашния държавен глава, а мнозина дори загубиха усещането, че Ердоган може да загуби тези избори. Путин, от друга страна, започна да бъде наричан „третият в коалицията на Ердоган“ след управляващата Партия на справедливостта и развитието и нейния партньор, Националистическата партия“, казва Яшар Ниязбаев.

Да, статутът на „трети в коалицията“ създава редица политически рискове за Русия. Но в сегашните условия и при сегашното състояние на руско-европейските отношения Москва е принудена да действа на принципа на „по-малкото зло“. И по-малкото зло в случая са краткосрочните ползи от сътрудничеството с Анкара за преодоляване на западните санкции и победата в ВСО, съчетано с дългосрочното създаване на заплаха за Европа, за да я принуди да изгради нови отношения с Русия. Поне да спрат заплахите за ЕС от турско направление.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com