/Поглед.инфо/ Целият свят е изправен пред проблема с високите лихви и инфлацията. Според икономистите тази ситуация е дългосрочна. Освен това експертите все повече правят паралели с икономическия шок от 70-те години. Докога световната икономика ще бъде в това състояние и как тези проблеми засягат Русия?

Ситуацията с високите лихвени проценти и инфлация в света ще се задържи дълго време, каза икономистът и бивш руски финансов министър Михаил Задорнов на Финансовия конгрес. Това каза по време на сесията „Високите лихви в света – това ли е новата норма?“

„Ще подчертая три причини: съществуващи постоянни бюджетни дефицити, предимно в развитите страни, но също и в някои развиващи се страни, искания за увеличаване на разходите за отбрана до цената на зеления преход, обслужване на дълга и цяла поредица от допълнителни доста големи бюджетни разходи. И накрая, въпросите за икономическата ефективност вече избледняват на заден план. Всяка страна иска да създаде определен контур на технологична безопасност“, изброи Задорнов.

Освен това, посочи той, бюджетните разходи играят огромна роля за инфлацията, преди всичко в развитите пазари.

„Ще ви дам няколко цифри. Какво стана? Огромният фискален стимул от 2020-2021 г. се изрази в бюджетна подкрепа за енергийните тарифи за домакинствата и предприятията в Европа. САЩ 2020-2021 г. – подкрепата срещу коронавируса възлиза на 18% от БВП през 2020 г. и 9% от БВП през 2021 г. Тоест САЩ са похарчили – сега цитирам официалните данни на МВФ – 5,3 трилиона долара за субсидии, от които точно половината е пряка подкрепа за населението“, продължи Задорнов.

Той добави още, че в Германия коронавирусната подкрепа за две години възлиза на 15% от БВП, а във Великобритания - 9% от БВП през 2020 г. и 5% от БВП през 2021 г.

„Би било странно да се очаква, че такъв размер на допълнителни бюджетни инжекции няма да предизвика инфлация. Това, което бих отбелязал, е, че ситуацията в развиващите се пазари е различна: средният размер на двугодишен фискален стимул е 5% от БВП. И, естествено, това води до много по-малко инфлационни последствия“, заключи Задорнов.

„В исторически план периодите на стагфлация отнемат продължителен период от 5-10 години. Този път високото ниво на инфлация се задържа доста дълго време, дори по исторически стандарти.

Редица централни банки на развитите страни от 2008-2009 г. започнаха да прилагат политиката на количествено облекчаване, което всъщност беше необезпечен проблем. В резултат на това наблюдавахме ускорен растеж на паричните агрегати, които в периода на пандемията започнаха активно да влияят върху нивото на потребителските цени“, казва Владимир Евстифеев, ръководител на аналитичния отдел на „Зенит Банк“.

„Наистина можем да кажем, че целият свят навлезе в ера на инфлационен растеж и високи лихвени проценти“, съгласява се Екатерина Новикова, доцент от катедрата по икономическа теория на Руския икономически университет „Плеханов“. Тя смята още, че проблемите са започнали с глобалната финансова криза от 2008-2009 г., когато развитите икономики са продължили да живеят, заемайки все повече и повече заеми и търсейки нови пазари за своите стоки и услуги.

„Сега ситуацията се влоши поради преразпределението на целия глобален пазар, което се случва пред очите ни. Поради фрагментацията на световната икономика самата Европа загуби източници на евтини природни ресурси, а това от своя страна доведе до повишаване на цените на много стоки и услуги. Освен това, поради нарастващите цени, европейските компании не могат да се конкурират на световния пазар с производителите от Китай, което означава, че печалбите на такива компании намаляват, което води до намаляване на данъчните приходи и бюджетните дефицити в много европейски страни“, казва Новикова.

Увеличението на данъците е неизбежно

Много страни ще видят увеличение на данъците, Русия вече е предприела тази стъпка, казва бившият ръководител на руското министерство на финансите. „Използвайки примера на Великобритания, аз съм абсолютно сигурен, че следващото правителство рано или късно ще повиши данъците. И то в редица страни. Това е един от инструментите за балансиране на днешната трудна, преди всичко бюджетна ситуация“, отбеляза той.

И все пак повишаването на лихвените проценти в страните от Г-7 все още има низходящ ефект върху инфлацията, макар и не толкова бързо, колкото биха искали световните централни банки, казва Наталия Милчакова, водещ анализатор във „Фрийдъм Финанс“. Тя вярва, че високата инфлация може да продължи няколко години, започвайки от 2022 г., но малко вероятно десетилетия.

„Много подобна ситуация вече се разви в света през 70-те години на ХХ век, когато западният свят и редица развиващи се страни с пазарна икономика преживяха период на висока инфлация поради високите цени на петрола. Но икономическият шок от 70-те години на миналия век отне около четири години, тоест до 1974 г. проблемът беше решен. Важна роля изиграха не само високите лихви, но и, от една страна, резкият спад в търсенето в западните страни на все по-скъпи стоки и автомобили, а от друга страна, продуктивните преговори между САЩ и Саудитска Арабия: Рияд се ангажира да продава петрол в щатски долари, а ОПЕК намали производството и съответно доведе до високи цени на петрола“, казва Милчакова.

Но пълното повторение на ситуацията от началото на 70-те години на миналия век днес е почти невъзможно. ОПЕК+ все още оказва сериозно влияние върху цените на петрола, но от друга страна извън организацията има други големи производители на петрол, които чрез увеличаване на доставките на петрол могат да намалят ефективността на влиянието на ОПЕК+ върху цените. Такива страни включват например САЩ, Канада и Бразилия.

„Но има фактори, които все още не могат да бъдат регулирани. Например прекъсвания във веригите за доставки, водещи до недостиг на стоки, суровини или компоненти. Тези проблеми станаха актуални през 20-те години на XXI век по време на пандемията от коронавирус, като актуалността на този проблем остава поради геополитически причини“, казва Милчакова.

„Без икономически сътресения ситуацията около лихвените проценти може да се нормализира в рамките на три години. Примери за „сиви лебеди“, които могат да влошат проблема с инфлацията през следващите 5-10 години: рецесия в Съединените щати, петролен шок, влошаване на геополитически проблеми, причинена от човека катастрофа. Но тежестта на дълга и демографията са проблеми, които сами по себе си са ограничени“, казва Оксана Холоденко, ръководител на отдела за анализи и промоция в БКС.

За Русия проблемът с инфлацията също е актуален. „Ние сме част от глобалния свят и внасяме определени стоки, които по обективни причини не могат да се произвеждат у нас. Ако цената на тези стоки се е увеличила, тогава тя ще бъде по-висока като стойност на руския пазар. Друг е въпросът, че ние се стремим да подобрим позицията си чрез разширяване на съюза БРИКС и увеличаване на броя на пазарите за продажба“, казва Новикова.

„Високата инфлация се „изнася“ чрез цената на вносните стоки, а Русия все още не е преодоляла критичната си зависимост от вноса. Оттук и нарастването на годишната инфлация през юни, според Министерството на икономическото развитие, с 9,2%. Първи успехи в борбата с инфлацията можем да очакваме към края на 2024 г. – началото на 2025 г., когато високите лихви ще окажат влияние върху икономиката“, казва Милчакова.

Има и вътрешни причини, които засега правят невъзможно намаляването на лихвите - това е повишаване на потребителската активност, увеличаване на кредитирането и увеличаване на бюджетните разходи, отбелязва Евстифеев.

„Руската икономика изглежда прегрята на фона на значително увеличение на бюджетните разходи. Банката на Русия обаче активно се бори с нарастващата инфлация. Инфлацията вероятно ще започне да намалява през есента. По-дългосрочната перспектива зависи от траекторията на фискалния импулс. Ако се нормализира, икономиката ще се върне към нива на балансиран растеж от 1-2% годишно с темпове на инфлация, доближаващи целевите стойности на Централната банка на Руската федерация“, казва Евстифеев. Целта на ЦБ е да постигне инфлация не по-висока от 4-4,5%.

„По въпросите на паричната политика Русия като цяло действа независимо от развитите страни. Това беше улеснено от взаимни санкции. Но през следващата година ЦБРФ може да премине към режим на намаляване на основния процент. Може би процесът ще започне през есента, подобно на действията на Федералния резерв на САЩ“, заключава Холоденко.

Превод: В. Сергеев