Като начало предлагам психически да се потопим в историята на човечеството и да открием с някаква изненада: хората не се променят.
Човек, роден днес и поставен в ранна детска възраст преди няколко хиляди години, психически няма да се различава от връстниците си.
По същия начин и обратното: бебе от Римската империя, някога в съвременна Москва, Париж или Ню Йорк, ще стане обикновен средностатистически гражданин и ще придобие целия набор от умствени свойства, които се предполага, че ще бъдат получени на това конкретно място.
Разбирайки, че подобен експеримент не е осъществим, въпреки това го считам за подходящ и допускам: и в двата случая може да има леки физически разлики (например, леко увеличен среден ръст на населението), че има дреболии, които нямат значение, тъй като тази акселерация, както дойде, така си и отиде през 90-те, а останалата част от анатомичното разсейване винаги е съществувала.
Тоест, при цялото привидно развитие и напредък на света с неговите общоприети закони на еволюцията, цивилизацията е твърде млада, за да покаже качествени промени в човека, както външни, така и вътрешни. Особено вътрешни.
Е, какво правя? Това искам да кажа, че Светите писания, известни на нас, отдавна са разбрали вътрешната структура на човека и затова са формулирали строг списък на греховете и заповедите, валидни за всяка епоха от миналото, настоящето, включително бъдещето, дори и близо, дори безкрайно далече.
Тук не бива да грешите и да търсите разликата във вероизповеданията, както и да се опираме на атеизма. Струва си да помислим и да разберем главното: няма значение дали Бог съществува или не съществува (вярвам, че има, но това е моето лично мнение), дали той има образа на човек или неговите контури изобщо са неразбираеми, дали писанията са написани от него лично или са вдъхновени от упълномощени лица хора (пророци). Важно е още нещо: от хиляди години, чрез кръв и сълзи, чрез неуспехи и постижения, хората, въпреки всичко, се научиха да различават греха от правдата, доброто от злото, красотата от грозотата, болестта от нормата.
По този начин се е формирал невидим морален облик, в много отношения идеален и следователно недостижим, но от това не опетняван във времето. Облик, за който всеки от нас знае, и ако копаеш малко по-дълбоко, биискал всеки да притежава в душата си, но нещо все ни пречи през цялото време. Някого притеснява повече, някого по-малко, но всичко тук е много индивидуално и ... относително.
Малко за относителността, която хората измислиха, за да оправдаят действията си.
Този термин не трябва да се бърка с юридическата казуистика, използвана за съпоставяне на акт със закона. Като цяло отделям всички мои разсъждения от такива понятия като закон, държава, политика и други, за които се предполага, че има еднакви отговорности пред закона.
Като краен пример: убийство е извършено, следователно, от т.нар. от закона, убиецът трябва да бъде наказан, независимо от мотива на престъплението. Но в същото време, независимо дали убиецът ще бъде наказан или не, доколко наказанието е справедливо или не, освен справедливостта, съществува общество и то има свои морални критерии. И това общество има право да дава собствена оценка на този или онзи акт. Оценката не е непременно публична и ясно формулирана, достатъчно е да разберем, че я има и че я има в нейните проявления.
Просто казано, едно общество в себе си може лесно да оправдае убиеца, ако прецени, че деянието е извършено в ситуация, която има определени мотиви, които отговарят на преобладаващите социални морални критерии.
И ако тези критерии не съвпадат със закона, толкова по-лошо за закона.
Идеалът е съвпадение на критерии, но затова е идеал - да бъде недостижима мечта за идеалистите. Следователно, можем да говорим само за тяхното максимално доближаване, тогава теоретично няма да има фатално разминаване в понятията закон и справедливост в обществото.
И така, ние се доближихме до разбирането за съществуването на вътрешните критерии на обществото, но по подразбиране, както изглежда, първоначално те считаха тези критерии, близки до моралните и етични стандарти на здравия организъм, независимо дали е индивид или колектив.
Животът обаче изобщо не е това, което рисуваме в нашето виртуално въображение, в реалния свят дори едно общество може да бъде психично болно, а да не говорим за индивид. И тук, просто, основата е изключително важна, с която е необходимо да се провери в оценката здрав / болен. И вече посочих такава основа по-горе - това са Свещените Писания, които формулират списък на смъртните грехове и заповеди, останали непроменени от векове и хилядолетия.
По този начин, проверявайки, можете да се доближите до разбирането на степента на здравето или заболяването, както и на връзката им. Ако едно общество е толерантно към нарушаване на заповедите и смъртоносните грехове, което ви позволява просто да си купите снизхождение, то е по-болно, отколкото здравословно. И това не зависи от това, което е записано в законите, както и от тяхното изпълнение или неизпълнение от всеки отделен човек. Това е просто показател за здравето и нищо повече.
Още примери.
Вчера присъдата бе обявена на Кирил Серебреников - три години изпитателен срок. Няма значение, че е прекарал същите три години в следствен арест. Не е важно също така, че част от обществеността се изправи в негова защита, фигурите на руската култура говореха, а западната „интелигенция“ също даде единен глас в негова защита. Важното е само, че руското общество в огромното си мнозинство добре разбира чудовищната вреда, която такива художници нанасят с изкуството и затова вече е считала присъдата за твърде лека. Това е основният показател за психичното здраве на обществото.
Или вземете същия Михаил Ефремов. Сериозни сили са хвърлени пряко или косвено в неговата защита. Домагаров, Соколов, Леонтиев, медии, адвокати, пари и т.н. и т.н. И отново, няма значение каква ще бъде окончателната присъда, има значение само тоталното осъждане, което руското общество обединява, като ясно отделя зърната от плявата. В крайна сметка моралното осъждане, което този, така да се каже, наследствен актьор получава от външния свят, е много по-важно от думите в съдебното решение. И с това отношение на обществото той все още прекарва остатъка от живота си.
В заключение, за болния Запад.
Тотално почитане на Златния телец, вековен грабеж на целия свят около нас, признаване на нашето расово превъзходство, погълнато от майчиното мляко, снизхождение към всякакви извратени отклонения и издигането им в норма, публични хомосексуални бракове - това е средата, в която се формира и продължава да се формира твърдата психична матрица на Запада, и в която вече не можем да различим греха от правдата, доброто от злото, красотата от грозотата, болестта от нормата най-накрая.
И това е необратимо, което означава, че западът е обречен! Целият!
ПС: Не знам каква конкретна мотивация диктува американската дипломатическа мисия да окачи знамето на ЛГБТ на сградата на посолството си (булевард Новински), но отговорът на Кремъл (през устата на Песков) е достоен за отговора на Велика сила. Смисълът е прост: глупостите на всички трябва да бъдат видими. По същия начин, както през 2017 г., в отговор на лишаването от имущество на руската дипломатическа мисия в САЩ, децата на американски дипломати бяха поканени публично на новогодишната елха в Кремъл.
Въпреки това, западното общество никога не би могло да оцени такава щедрост. Манталитетът е различен, следователно, думата „щедрост“ липсва в техните речници.
Ние не сме просто различни с тях, има пропаст между нас. Така беше, така е и така вероятно ще бъде. Във всеки случай, докато някой от нас изчезне или след време осъзнае приближаващия се край на пропастта.
Превод: Поглед.инфо
