/Поглед.инфо/ Изглежда, че Борис Джонсън, както мнозина на Запад, е попаднал в капана на собствената си западна пропаганда и вярва в западната изключителност, както и в приоритета на проблема с климата за всички страни. В последния момент той дойде на себе си и започна трескаво да вербува Владимир Путин, разказа му за планове за подобряване на отношенията с Русия, беше учтив и услужлив, но не можа да го примами в Глазгоу.
Русия и Китай пренебрегнаха не само конференцията за климата в Глазгоу. На италианската среща на Г-20, също посветена предимно на климатичните въпроси, Пекин и Москва бяха представени от външните си министри. Висшите служители на Русия и Китай също пренебрегнаха Г-20.
Това свидетелства за две неща:
1. Москва и Пекин са напълно разочаровани от способността на Запада да работи адекватно в рамките на международните многостранни структури. Те няма да разрушат тези структури, но стават второстепенни платформи за тях, използвани за експертен диалог и предварителна проверка на позициите. Москва и Пекин не смятат за необходимо да приемат каквито и да било обвързващи документи в рамките на подобни структури.
2. Тъй като Западът остава един от основните участници в международната търговия и неговите пазари все още са сред най-атрактивните, Русия и Китай не могат да пренебрегнат декларирания от тях „зелен“ дневен ред, тъй като техните производители могат да попаднат под дискриминационната система на „зелените“ данъци въведени от Запада. Москва и Пекин ще работят заедно, за да подготвят асиметричен отговор на западните действия.
Какъв ще бъде асиметричният отговор на Москва и Пекин? Това става ясно от едновременното приемане от двете правителства на програми за постигане на нулеви емисии до 2050-2060 г. В ЕС съответните планове се прилагат за периода 2035-2050 г. Но Европейският съюз, с неговата перманентна криза и недостиг на ресурси, едва ли ще може да осъществи толкова бързо стратегически инфраструктурни проекти, които също изискват разработване и внедряване на нови технологии.
Опитът от развитието на Русия и Китай през последните десетилетия показва, че инфраструктурните пробиви (хиперзвук, развитие на ядрената енергетика, нови военни технологии и пробивни логистични проекти) са доста способни на тези сили. Сътрудничеството ще увеличи възможностите им с пъти.
Задачата на Москва и Пекин е рязко да изпреварят Запада в областта на „зелените“ технологии чрез въвеждане на напълно нови, неочаквани изобретения. След това западните „екологични оръжия“, включително „екологичните данъци“, могат да бъдат обърнати срещу Запада. Основното е, че очевидно Москва и Пекин ще бъдат първите, които ще създадат нов технологичен ред и така ще си осигурят абсолютно глобално лидерство в края на XXI- първата половина на XXII век.
Западът не може да предотврати това по никакъв начин. Въпреки факта, че Джо Байдън си позволи да изрази недоволството си от "неконструктивната" позиция на Русия и Китай, изразена в отсъствието на техните лидери в Рим и Глазгоу, САЩ и ЕС са се договорили за съвместни икономически санкции само срещу Китай . Противно на правилата на СТО, ЕС и САЩ ще въведат защитни мита върху китайската стомана с аргумента, че е „мръсна“ (не е екологична). Няма съмнение, че Пекин ще отговори, което означава, че ръцете на САЩ и ЕС ще бъдат вързани в борбата с Китай в Азиатско-тихоокеанския регион. В Европа вече нямаха достатъчно сили за Русия, но сега тя ще получи свобода на действие в региона.
Позицията на Запада спрямо Русия беше формулирана възможно най-кратко от датския премиер, обяснявайки защо нейната страна е дала зелена светлина на "Северен поток 2". „Бяхме против“, каза тя, „но технически и юридически не можехме да направим нищо, както от гледна точка на международното, така и на националното право. Следователно го позволихме."
Знаем колко лесно е за Запада да тълкува (и пренаписва) международните и вътрешните закони, когато има нужда от това. И тук щяха да пренапишат. Истината е, че е нямало как. Нямало е сили и ресурси за влизане в конфронтация с Русия в контекста на нарастващата конфронтация с Китай и развиващата се системна криза на западния модел.
През следващите години Западът ще има още по-голямо желание да постави Русия на нейно място, но няма да има сили. Напротив, в политическите и експертните среди на Западна Европа се обсъжда въпросът кой от лимитрофите да се пожертва, за да се умиротвори Русия. Освен това, ако в Украйна, поради интелектуалната недостатъчност на преобладаващото мнозинство от нейните политически и почти политически фигури, не обръщат внимание на тези теоретични (досега) изследвания на „Стара Европа“, то в Балтийските страни се притесняват. Въпреки че са членове на НАТО и ЕС, те имат съответен исторически опит.
Талин и Рига започват да се радват на Москва. Вилнюс, свързан с конфронтация с Беларус, засега чака, но това чакане едва ли ще продължи дълго.
В същото време някой взе Михаил Саакашвили и го предаде на грузинските власти по напълно грозен начин. Отначало този някой убеди Мишо, че в Грузия го очаква триумфално шествие до президентския дворец, а след това, когато експрезидентът беше просто вкаран в затвора, се оказа, че никой не планира да се бори за освобождаването му. Но Саакашвили и неговите "мишисти" бяха най-мощният дразнител за Русия в Грузия. Сегашната власт също е русофоби, но прагматична, с тях може да се работи, а тези са диви, само могат да хапят. Предаването на Мишо на Русия значително улеснява работата в грузинско направление в частност и по принцип в Кавказ.
Западът оставя своите улики под формата на прозападни правителства, но се опитва да не се конфронтира. Той не разполага с ресурси за два фронта едновременно (с Русия и с Китай). Затова Западът хвърля в краката на Русия лимитрофите, които са трудни за овладяване, надявайки се, че необходимостта от овладяване в нейната сфера на влияние ще лиши Москва за дълго време от възможността да води активна политика в азиатска посока. Мисля, че нашите „партньори” грешат в това, но все пак нямат друг избор.
И на този фон Владимир Зеленски пристига в Глазгоу. Той се среща с Ангела Меркел, която вече не е канцлер, но все пак представлява Германия, хвана Байдън по време на кафе пауза, спря генералния секретар на НАТО някъде в коридора и разказва на всички за „руската агресия“ и пита всеки за пари. Реакцията на всички е еднаква – кой е той и какво му трябва?
Зеленски не разбира, че отдавна е момче от миналото, което се опитват да забравят, че е по-добре да седи тихо и да не напомня за себе си. Саакашвили също да си беше седял тихо, в Холандия, да си отглеждаше лалетата и децата с бившата си съпруга, да си беше писал мемоарите как „спечелил“ „Петдневната война“ срещу Путин през август 2008 г. и в дългите зимни вечери да си пушеше трева и да беше пил кюрасо. Вместо това той гладува в грузински затвор.
Но урокът не беше научен и на срещата на високо равнище за околната среда Зеленски избухна в реч, че отказът на Запада да се съобрази с Будапещенския меморандум е довел до появата на две „екологични бомби“ в центъра на Европа: в Крим и Донбас. В Донбас се оказва, че мини са наводнени, но няма достатъчно вода. В Крим гъсениците на танковете на „руските агресори“, създали там военноморска база (вероятно тя не е съществувала преди), смазват уникалната природа на полуострова, която преди това е била продуктивно използвана за дачи и дворци на киевските олигарси и свитите им. Дори Зеленски е имал апартамент там.
Относно "екологичните бомби" - в президентската канцелария са измислили такава алегория, за да паснат с болката си на екологичната среща и да поискат пари.
Но не им бяха дадени пари. Там са се усъмнили тяхната адекватност и за да се превърне най-накрая в Саакашвили (времето на упадъка) на Зеленски му остава само едно: на фона на острата вътрешна политическа криза, да отприщи и моментално загуби външна война. Западът няма да има нищо против, но и няма да помогне. И, между другото, през тринадесетте години и три месеца, изминали от войната от 08.08.08 г., възможностите на Русия значително нараснаха, а нейното самоограничаване сериозно намаля. Никой не знае как ще стане този път, но определено не както беше преди и не както се очаква.