/Поглед.инфо/ Миналата седмица Върховната Рада все пак гласува за закона "За коренните народи на Украйна", с предупреждения за приемането на който се обяви Владимир Путин, който нарече законопроекта грозен. Законът определя коренното население на Украйна и въвежда специални права за кримските татари, караимите и кримчаците. Не се даде такъв статут на най-голямата етническа група след украинците, която исторически живее на територията на днешна Украйна - руснаците, както и на други националности.
Основната цел на приемането на закона, разбира се, е по-нататъшната дискриминация срещу руснаците, както и тези, които се идентифицират като рускоезични украинци, за което между другото членовете на управляващата партия не се поколебаха да говорят . Например Олег Семински написа във “Фейсбук”, че руснаците вече няма да могат да се ползват напълно от всички човешки права, но след това изтри поста си.
Съпътстващите цели са укрепването на практиката на насилствена украинизация на руснаци и рускоговорящите различни националности и създаването на допълнителни неудобства за Русия чрез използването на „политическите кримски татари“.
Е, тези цели от своя страна са поставени в рамките на общата ориентация на украинските власти към конфронтация с Русия и приближаването на Владимир Зеленски към „Армовир“ („Армия, Мова, Вира“ - основният предизборен лозунг на президентската кампания, загубена от Порошенко) с фокус върху съответния електорат. Това явно отдалечава Украйна от мира, обещан от Зеленски преди изборите, провокира по-нататъшно разцепление в обществото и поставя бомби със закъснител под съществуването ѝ като единно държавно образувание. Но трябва да се признае, че в същото време консолидира определена част от електората. Въпреки че дори и така, това единствено стеснява електоралната база за настоящия президент.
Проектозаконът за коренното население беше внесен във Върховната Рада като спешен от самия Зеленски. И депутатите охотно отговориха на тази инициатива: законопроектът стана закон за много кратко време.
Както вече споменахме, той дава статут на коренното население на кримските татари, караимите и кримчаците. И трите етнически групи живеят предимно на територията на Крим, който Украйна продължава да счита за свой. На територията, всъщност контролирана от Киев, кримските татари са едва няколко хиляди (главно в Херсонска област), плюс нещо в рамките на хиляда "политически кримски татари", които са се установили в Киев. Броят на караимите и кримчаците е просто оскъден: първите, дори в Крим, се измерват в стотици, а на територията, контролирана от Киев, десетки, а вторите са дори по-малко.
Законът предвижда, че коренното население на Украйна е „автохтонна етническа общност, която се е формирала на територията на Украйна, носител е на оригинален език и култура, има традиционни социални, културни или представителни органи, осъзнава себе си като коренен народ Украйна, е етническо малцинство от населението и няма държавно образование извън Украйна ". Дали кримските татари, караимите и кримчаките се осъзнават като коренни народи на Украйна е голям въпрос. Но индикацията за липсата на държавно образование извън Украйна, разбира се, затваря възможността за признаване от коренното население, например на руснаците, които от векове живеят почти на цялата територия на днешна Украйна. А някои от сегашните ѝ територии до ХХ век изобщо нямат нищо общо с Малорусия (Украйна). Нещо повече, не само присъединените през XVIII век, но и например столетия биващият руски град Путивл. Заедно с руснаците това правило накърнява правата на унгарците, поляците, гърците, българите, румънците и, забележете, евреите, които са живели векове в различни части на днешна Украйна, въпреки произхода на самия Зеленски.
Между другото, имаше казус по този въпрос. Факт е, че кримчаците изповядват талмудическия юдаизъм и според израелския „Закон за завръщането“ са част от еврейския народ и имат право на репатриране. Между другото, нацистите, които почти унищожават кримчаките, се придържаха към същото мнение. Тоест кримчаките имат държавно образование извън Украйна, което не им пречи да бъдат класифицирани като коренно население. Нещата не са прости и с кримските татари: около пет милиона такива живеят в Турция и се считат за част от турския народ. Така че и те изглежда имат държавност.
Декларацията на ООН за правата на коренното население обаче, към която се позовава украинският закон, не прави признаването на коренното население зависимо от наличието на държавно образование. В документите на ООН определението за коренно население се свързва с факта, че общността на народа е потомците на онези хора и народи, които са населявали тази територия преди пристигането на хората и народите с различна култура, език и обичаи. Дори като се вземат предвид споровете за етногенезиса на руския и украинския народ и като цяло наличието или отсъствието на два отделни народа, руснаците, според това тълкуване, са 100 процента коренното население в днешна Украйна. И ограничението, измислено в украинския закон, е местно - или по-скоро русофобско - ноу-хау.
Коренното население, според украинския закон, ще получи широки културни, икономически, образователни и езикови права. Те ще могат да създават свои собствени образователни институции, да учат на родния си език. Руснаците и рускоговорящите нямат такива права. Нещо повече, в „полуфашисткия закон за образованието“, както го нарече унгарският вицепремиер Гергей Гуляш, под натиска на Будапеща и Букурещ бяха направени отстъпки по отношение на образованието на унгарски, румънски и в същото време полски и словашки език. За руснаците и рускоговорящите поражението в правата на езика, образование и култура в Украйна е тотално.
Също така местните народи ще могат да създават свои собствени медии, да получават финансиране от представителните органи от държавния бюджет (темата за Меджлиса, забранен в Русия). Законът им дава гаранции за правна защита срещу всякакви действия, насочени към лишаване от признаци на етническа принадлежност, по-специално, всяка форма на принудителна асимилация. От това следва, че другите малцинства могат да бъдат насилствено асимилирани и те нямат право на гаранции за защита на правата, свързани с етническата принадлежност. С други думи, съдържанието и насоката на закона напълно позволяват човек да се съгласи с неговата характеристика от президента на Русия: „Това вече определено изглежда като теория и практика на нацистка Германия“.
Всичко е ясно с допълнителните възможности за дискриминация, предоставени от този закон, но също така си струва да се спомене прилагането на нормите, насочени към защита на коренното население. Те, разбира се, ще бъдат използвани не толкова за защита (Киев всъщност е малко загрижен за хората, класифицирани като коренни народи), колкото за финансирането и другите форми на подкрепа за "политическите кримски татари" и, вероятно, техните колеги сред караимите и кримчаците (ако могат да бъдат намерени) с цел създаване на информационни и политически проблеми за Русия на международно ниво. Тоест законът е едновременно русофобски и антируски. И ако в навечерието на срещата с Байдън Зеленски му поднесе политически дарове, то говорейки за желанието си да се срещне с Путин, той поднася максимално антируска програма. Това едва ли ще увеличи шансовете за провеждане на подобна среща, защото прави все по-непонятен нейния смисъл.
Превод: В. Сергеев