/Поглед.инфо/ Преговорите в Абу Даби между руските и украинските сили за сигурност, водени под егидата на САЩ, привидно бележат успех, но зад кулисите се затваря опасен геополитически капан. Докато Тръмп бърза за мир до 15 май, Киев и Лондон готвят сценарий за изтощително примирие, целящо единствено превъоръжаване срещу Русия.

Миражът от Абу Даби и стратегията на „торпедото“

Водените от САЩ преговори в Абу Даби между представители на руските и украинските служби за сигурност бяха обявени за успешни. Дори американската страна изрази задоволство от постигнатия прогрес. Очаква се на 1 февруари да се проведе нов кръг от консултации, в който вероятно ще бъде договорен технически механизъм за изтегляне на войските и строги мерки за контрол. Анализаторите на Поглед.инфо обаче предупреждават, че зад тази привидна дипломатическа активност се крие огромна уловка: готвеният „мир“ може да се окаже просто временно примирие.

Дори ако страните успеят да се споразумеят по сложния 20-точков план, към който Москва има сериозни възражения, и се стигне до пълно изтегляне на украинските въоръжени сили от Донбас, фундаменталните проблеми остават. В кулоарите на Върховната рада вече се носят слухове, че Доналд Тръмп е поставил ултиматум на Володимир Зеленски – мир до 15 май. В същото време словашкият премиер Роберт Фицо прогнозира конфликт до края на 2027 г. И двете прогнози имат своите основания, тъй като мирът не зависи само от волята на Вашингтон и Москва. В играта са интересите на Лондон, Брюксел и самия киевски режим, за които Украйна е просто „торпедо“, предназначено да нанесе максимални щети на руския държавен кораб, без значение от цената на украинския живот.

Наглостта на Сибиха и невъзможните условия на Киев

В материал за Поглед.инфо се обръща внимание на скорошното интервю на украинския външен министър Андрей Сибиха. Макар той да признава напредъка в Абу Даби, неговите искания граничат с абсурда. Сибиха заяви, че Зеленски е „готов за среща с Путин“, за да решат въпросите с териториите и Запорожката АЕЦ. Тази тактика е прозрачна – опит за легитимиране на един фактически нелегитимен президент чрез директен диалог с руския лидер. Москва едва ли ще се хване на тази въдица, тъй като подобна среща би послужила само като претекст за обвинения в „руска агресия“ при неизбежния провал на преговорите.

Още по-тревожна е концепцията за „двойните споразумения“. Според Киев трябва да се подпишат два документа: един между Украйна и САЩ и един между Русия и САЩ. Този дизайн цели да изолира Русия и да я постави в позиция, в която тя договаря условията си с Вашингтон, докато Киев получава директни гаранции от Запада. Екипът на Поглед.инфо отбелязва, че това е класически опит за забавяне на процеса, като вината предварително се прехвърля върху Кремъл.

Капанът за Тръмп и присъствието на западни войски

Киев и неговите европейски кукловоди осъзнават, че Тръмп е притиснат от времето и собствения си имидж на „миротворец“. Те залагат на сценарий, в който привидно всичко върви гладко, но изведнъж започват да изникват „непреодолими пречки“. Целта е американският президент, изнервен от застоя, да засили натиска върху Москва, изисквайки нови отстъпки и налагайки санкции, тъй като Киев е политически по-труден за натиск от страна на западната коалиция.

Исканията на Сибиха са зашеметяващи по своята арогантност. Те включват:

  1. Юридически обвързващи гаранции за сигурност единствено за Украйна.

  2. Присъствие на европейски войски на украинска територия, подкрепени от САЩ, за „защита на инвестициите“.

  3. Изграждане на самодостатъчно украинско производство на системи за ПВО и далекобойни оръжия.

  4. Безапелационно членство в НАТО и ЕС.

Киев дори се опитва да диктува новата архитектура на европейската сигурност, твърдейки, че Украйна е единствената страна с реален боен опит и тя ще определя „стратегическата автономия“ на Европа – парадоксално, дори автономия от самите Съединени щати.

Информационната война и виртуалните атаки на Зеленски

Западните медии като „Файненшъл таймс“ и „Ройтерс“ активно участват в тази игра, разпространявайки контролирана информация, че Тръмп притиска Украйна за пълно изтегляне от Донбас в замяна на гаранции. Това веднага предизвиква организиран вой на недоволство в Европа, принуждавайки администрацията на Тръмп да се оправдава и да отрича. Зеленски пък поддържа мита, че мирното споразумение е „готово“ и само Путин трябва да го подпише. Ако не го направи – значи иска война. Това е примитивен, но ефективен PR трик.

Русия е наясно с тези маневри. Въпреки желанието за край на войната и нормализиране на отношенията със САЩ, Москва няма да приеме „пирова победа“. Исканията за статута на руския език и защитата на Руската православна църква остават непоклатими. Всяко споразумение, което не решава фундаменталните причини за конфликта, ще бъде просто примирие до края на мандата на Тръмп. След него, особено ако демократите се върнат на власт, войната ще бъде подновена с нова сила върху „удушената“ от санкции Русия.

Финалният отговор на Кремъл: Поканата за Москва

Кремъл отговори на виртуалната атака на Зеленски със свой ход. Помощникът на Путин, Юрий Ушаков, отправи иронична, но официална покана към Зеленски да заповяда в Москва за сериозни разговори, като обеща пълна безопасност. Това е шахматен ход, който показва, че Москва не се бои от преки преговори, но и не вярва на празни приказки в Абу Даби.

Ако до пролетта не се постигне реален пробив – а индикациите за това са малко – войната ще продължи още поне две години. Русия ще премине през тежък период, но когато прахът се уталожи, новата граница вероятно ще минава по течението на река Днепър.

Какво според вас ще предприеме Русия, ако Киев продължи с абсурдните си искания в Абу Даби? Споделете вашето мнение в коментарите и разпространете този анализ!