/Поглед.инфо/ В Киев силно се радват на резултатите от посещението на украинския президент Зеленски в Анкара - и призовават Ердоган да участва в т. нар. Кримска платформа. Какви интереси обединяват Украйна и Турция, как двете държави възнамеряват да се противопоставят заедно на Русия и защо такова сътрудничество представлява заплаха преди всичко за самата Украйна?

Много руски експерти пишат, че Украйна се завръща в състоянието на Запорожката Сеч - тя се деиндустриализира, демонтира държавните институции. Тя обаче се връща към това и от гледна точка на геополитическите концепции. „Следователно Полша и Турция се превръщат в двата основни партньора на Украйна в сдържането на Русия. Всичко е като през XVII век “, казва Анатолий Октисюк, украински политолог и анализатор в центъра “Дом на демокрацията”

Пари, технологии, сила

Тясното партньорство между Киев и Анкара започва по време на управлението на Петро Порошенко, когато той се опитва да изтласка Руската православна църква от Украйна, като получи томос от Цариградския патриарх Вартоломей. Без помощта на Ердоган (който не само държи Вартоломей на каишка, но може да сложи намордник на патриарха - както стана по време на преобразуването на Света София в джамия), никакъв томос нямаше да освети Киев. Освен това Турция финансира терористични организации на кримските татари, избягали от Крим в Херсон и Киев.

След идването на Зеленски на власт първоначално отношенията с Ердоган се охладиха. „Новият президент беше фокусиран върху диалога с руснаците. Сега той смята, че Русия не е готова да върне Крим и Донбас, както и да нормализира отношенията до нивото от 2013 г. В същото време всички в Киев разбират, че Турция има технологии и пари. А също е и държава, която може да окаже натиск върху Москва. Татарската общност дори е уверена, че Турция ще помогне за завръщането на Крим “, продължава Анатолий Октисюк.

Ето защо Зеленски отиде в Анкара - и си тръгна там с пълна торбичка. Както с обещания, така и екстри.

Така украинският президент успя да привлече турския султан към кримския въпрос. И въпросът дори не е, че в окончателната декларация на срещата се казва за намерението на Турция да „положи усилия”, насочени към „деокупация на Автономна република Крим и град Севастопол”. Това е само рутинно изявление, което Ердоган прави редовно. Въпросът е в изявлението на Зеленски, че Ердоган е готов да се присъедини към така наречената Кримска платформа - инструмент за консолидация на международни партньори за защита правата на кримчани и деокупация на украинския полуостров.

Самият турски лидер не потвърди тези стремежи, но и не ги отрече. Защо би ги опровергал, ако руският Крим е част от "тюркския свят" на Ердоган? Анкара е инвестирала милиони долари в създаването на територията на украинския Крим на собствени групи за влияние, включително полутерористични организации на кримските татари. Естествено, Турция остана изключително недоволна от прочистването на полуострова от тези групи след 2014 г. от ФСБ и сега активно финансира кримскотатарските екстремисти в Украйна. И тук интересите на Зеленски и Ердоган се сливат - нито единият, нито другият се нуждаят от руски Крим.

Не само Крим обаче. В същата заключителна декларация на срещата беше казано за намерението на Турция да подкрепи „възстановяването на контрола на Украйна над определени области на Донецк и Луганск“. И дори е ясно как - чрез доставяне на оръжие на Киев.

Киев подписа рамково споразумение за военно сътрудничество с Анкара, което предвижда „задълбочаване на взаимодействието в 21 посоки“. Страните изразиха намерението си "да стартират и осъществят съвместни проекти за изграждане на военни кораби, БПЛА и всички видове турбинни двигатели". Тук особено интересни са безпилотните самолети, които според Зеленски „са способни драстично да променят ситуацията на бойното поле“.

Украйна (която преди това закупи шест апарата “Байрактар” от Турция) планира да закупи от Турция още шест до 12 комплекса (всеки комплекс има четири планери и една базова станция). Освен това те очевидно ще се произвеждат на територията на Украйна - в рамките на сглобяването на детайлите. Това дава на Киев не само нови възможности за избиване на руснаци в Донбас и бомбардиране на градовете на ЛНР и ДНР, но и технология за производство на дронове. А като череша на тортата, Турция даде на Украйна около 25 милиона долара за нужди на отбраната.

Но какво получава Турция в замяна на тази помощ? Подобряване на отношенията с великата украинска държава?

Скъп плацдарм

Ердоган може да обявява колкото си иска, че Турция възприема „Украйна като ключова държава по отношение на сигурността и стабилността на нашия регион“. Всички напълно разбират мястото на Украйна в регионалната хранителна верига и някои са убедени, че дейността на Анкара в Киев ще доведе до проблеми за Ердоган, особено с Русия. „Ако Турция действително се присъедини към така наречения проект „Кримска платформа“, който по същество е антикримски съюз, враждебен на кримчаните, тя ще направи сериозна стратегическа грешка“, казва ръководителят на кримската парламентарна комисия по народната дипломация и междуетническите отношения Юрий Гемпел.

В геополитически план обаче Турция печели още една точка на напрежение в руската периферия - в допълнение към вече съществуващите плацдарми в страните от „тюркския свят“ (Азербайджан и централноазиатските държави). След това ще може да окаже натиск върху Русия да отпусне отстъпки на Сирия и като максимум - да укрепи идеологията на „тюркския свят“ в регионите на Руската федерация.

Що се отнася до преките икономически ползи за Анкара от развитието на отношенията с Киев, те са очевидни. „Турция разширява присъствието си в Украйна. Иска да изкупува земя, да се занимава с хазарт и строителство на пътища. А украинците изобщо не са против - някои дори се застъпват за появата на турска база на украинска земя ”, казва Анатолий Октисюк.

Зеленски заяви, че скоро Украйна и Турция ще подпишат споразумение за зона за свободна търговия. Страните не могат да се споразумеят за нея от времената на президента Кучма, тъй като според киевския политолог Руслан Бортник „турската страна предлага да се подпише договор без селскостопанския сектор, тъй като не иска да вижда силните украински конкуренти на своя пазар, а украинските лобисти се опитват да попречат на Турция да навлезе на украинския пазар на леката промишленост ". Сега вероятно въпросът ще бъде решен в полза на Анкара. „Няма непостижими резултати за добри приятели. Договарянето на подобни споразумения може да бъде лесно само с онези държави, чийто пазар не означава нищо. Турция и Украйна са напълно различни. Нашият общ икономически потенциал е огромен “, уверява украинският президент.

Някои експерти, разбира се, вярват, че потенциалът е огромен само на хартия. Че Зеленски ще заблуди Ердоган - както навремето измами китайците, които инвестираха в “Мотор Сич” и бяха изпратени у дома, след като американците се обадиха. „Може да се случи така, че турците ще трябва да се изправят на опашка заедно с китайците в международен арбитраж и след това да чакат дълги години за обезщетение за загубите си, защото Украйна не е толкова богата държава“, казва Андрей Пилипенко, член на борда на Украинско-китайския инвестиционен клуб.

Подобен ход обаче все още е малко вероятен - турците не се държат толкова тревопасно като китайците. Ердоган е с пъти по-агресивен от Си Цзинпин и определено няма да мълчи. И това означава, не само че ще бъде трудно Ердоган да бъде измамен - Киев няма да може да изгради равностойни отношения с Анкара. Само страни с пълен суверенитет, без ограничения от конфликти, могат да си сътрудничат с турския султан при равни условия. И Украйна очевидно не е такава.

В противен случай страната става зависима от Турция - както се случи с Катар. Който в замяна на турската защита не само дари на Ердоган президентска яхта на стойност половин милиард долара, но и се превърна в трамплин за Турция в Персийския залив. Така обаче Доха допълнително утежни изолацията си (тъй като за противодействащите саудитски и ирански блокове все пак Турция е общ враг). Така Украйна, залагайки на сътрудничество с Ердоган, ще ядоса както Русия, така и Европа.

Като цяло украинските лидери трябва да научат историята на Запорожката сеч. Тогава ще научат, че през прословутия XVII век турците не само са си сътрудничили с казаците срещу Москва, но и безсрамно са грабили същите казаци, попълвайки пазарите на роби с бъдещи украинци. Така че, ако ще се върнем в състоянието на Запорожката сеч, то нека докрай.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели