/Поглед.инфо/ Американската битка за политическа коректност и равенство достигна космически размери и то в истинския смисъл на думата. НАСА прие нови стандарти за космически пътувания, които под претекст за защита на жените, дискриминират мъжете астронавти. Този ход обаче има други, много по-дълбоки причини. Включително финансови.

Без никакви фанфари, тихо и мирно, американската космическа агенция (НАСА) реши да намали стандартите за радиационна безопасност за мъжете в съответствие с разпоредбите за млади жени. Предполага се, че този ход ще увеличи равенството между половете сред астронавтите.

Космическата радиация е една от реалните заплахи за космическото пространство. Нивото на радиация от космическите лъчи се измерва редовно с инструменти от различни страни. Например, по време на полета на марсохода “Кюриосити” (а също и по време на работата му там) нивото на радиация беше измерено доста точно. Както заключават учените, тя е била равна на 1,01 сиверта за типична мисия от 860 дни.

Нека запомним тази цифра - 1,01 сиверта. Тя е изключително важна.

Наследство от минала епоха

Преди това стандартите на НАСА за космическо излъчване бяха разумни - макар и много консервативни. Те бяха консервативни, защото изхождаха от концепция, която все още не е доказана: всяка доза радиация вреди на хората. Вярно е, че в експериментите не е възможно да се определи вредата от дози до един сиверт годишно върху животни. Никой няма да провежда такива експерименти върху хора, така че остана само опитът на тези, които са пострадали от атомни бомбардировки или загинали от остра лъчева болест в Чернобил (по-малко от 30 души).

Проблемът с оценките на тази основа е, че всички тези хора са получили дозите си за много кратко време - часове или дни. За да се оцени вредата от космическата радиация, трябва да се вземат предвид дози от 0,003 сиверта на ден. Да ги сравняваш директно е като да сравняваш 300 убождания с пръст с круше. Енергията изглежда е подобна, но ефектът е съвсем различен. В крайна сметка вредата от радиацията върху живите организми идва от увреждане на ДНК . Клетките разполагат със средства за възстановяване на увредената ДНК, защото в природата има много фактори, които им вредят и без такива средства бихме си имали в големи проблеми. Малките дози радиация всеки ден могат да бъдат компенсирани от човешкото тяло. И това не е просто теория.

През 1945 г. в Съединените щати правилата за човешки експерименти са много различни от днешните. Затова на американеца Албърт Стивънс, който има рак на стомаха в четвърти стадий, е лесно инжектиран интравенозно около микрограм плутоний. Забравят, трябва да кажем, да го информират. А и е трудно да се получи съгласието му: по това време плутоният е част от тайна военна програма на САЩ. Като цяло, тогава такива инжекции са получени от 18 души, които се смятат за неизлечимо болни, но никой от тях в крайна сметка не умира от някакви ефекти, свързани с радиацията. Няма дори никакви болезнени прояви, свързани с това: дозите са недостатъчни.

Въпреки това, Стивънс или е диагностициран погрешно, или ракът му е обърнат след инжекцията (от време на време раковите тумори се унищожават от имунната система, дори при привидно безнадеждни пациенти). В крайна сметка той живее 21 години след инжекцията и умира едва през 1966 г. Ако радиацията по някакъв начин го е увредила, тогава това е незабележимо за медицината. Той (след инжекцията) не е имал нито рак, нито някакви патологични процеси, които не са свързани с напредналата възраст на починалия. Дозата, която получава, е 3,0 сиверта годишно или общо 64 сиверта. Нека запомним това число.

Политическа коректност в космически мащаб

За да обобщим: науката не знае за човек, който би умрял от ежедневно излагане на дози с „продължителна сума“ от един сиверт на година (дозата, която се получава при пътуване до Марс). Но науката знае случаи, когато човек получава 3,0 сиверта годишно без най-малки негативни последици. Но НАСА изхожда от изключително консервативни оценки, следователно, за всеки случай, в следлунната ера, тя определя максимално допустимата доза радиация за астронавтите на 0,5 сиверта годишно (за всички) или 4,0 сиверта за цялата кариера.

Но именно 4,0 сиверта е позволено да се приема само от мъже на около 50 години: за тях рисковете от радиация са минимални. На жените са предписани дози под няколко сиверта на кариера. Това означаваше, че те могат да летят до Марс само 1-2 пъти - за разлика от по-възрастните мъже, за които подобна възможност би била 3-4 пъти в живота им.

Тези дни обаче НАСА реши, че има по-важни неща от полета до Марс. През лятото на 2021 г. за първи път бяха издадени препоръки към Агенцията за въвеждане на нови радиационни стандарти. И в края на годината Службата на ръководителя на здравеопазването и медицината в НАСА издаде нови препоръки - и не отразява много действията им в пресата.

Националната академия на науките на САЩ основава своите препоръки върху работата на групата на Хедвиг Хрисак, жена, добре позната в света на радиационната биология. Аргументите ѝ за преразглеждане на дозата обаче изобщо не бяха научни. „Хрисак отбеляза: една универсална граница на радиация е по-изгодна поради своята простота. Освен това това ще бъде предимство за жените астронавти, които в старата система на радиационни ограничения имаха по-ниска граница от мъжете и по този начин не можеха да прекарат толкова дни в космоса, колкото техните колеги мъже”.

Трябва да посочим директно: всъщност жените астронавти няма да получат нищо от новите граници. Това е просто ограничение за техните колеги от мъжки пол. Ако на съседа, който не харесвате, му умре кравата (или ѝ орежат правата, както в новите стандарти на НАСА), това няма да е предимство за вас. Това ще бъде катастрофа за него, но не повече.

Новата радиационна граница, наречена на името на Хрисак, се основава на нивата на смятаната за най-уязвима група към радиация - жени под 35-годишна възраст. Организмите на мъжете, дори в много по-опасните условия на атомни бомбардировки (където дозата се получава във възможно най-кратък срок, а не се разтяга с години), издържат много повече. Причините, поради които мъжете са приравнени с жените, са от типа “така всички ще бъдат лишени поравно”. Тъй като се страхуват да пуснат отново жените на Марс, това означава, че ѝ мъжете няма какво да правят там.

Всъщност НАСА е наясно, че днес няма научни доказателства, които да приемат ниските дози радиация, типични за астронавтите, за опасни за човешкото здраве. В крайна сметка именно тази агенция е отговорна за данните, които показват, че астронавтите умират от рак с 38% по-рядко от обикновените американци. Разбира се, това не означава, че космическата радиация намалява вероятността от рак. По-скоро астронавтите имат сериозна физическа активност, която, както отдавна е известно от други научни трудове, намалява вероятността от рак.

Какво означава всичко това за изследването на космоса?

Проблемът обаче не е само в неутралността на пола на новите радиационни стандарти. Всичко е много по-лошо: дори за жените те са станали три пъти по-ниски, отколкото са били в края на миналия век. Причината за това не са нови данни за космическата радиация. През 90-те години на миналия век човечеството лети на “Мир”, а днес на МКС, но и там, и там нивото на радиация е едно и също.

Новите експерименти върху животни не са причина за преразглеждане. Опитите за излагане на плъхове на нива на радиация, типични за пътуване до Марс - от порядъка на сиверт за 860 дни - единствено подобряват умствените им способности. В същото време не е беше възможно да се фиксират негативните последици от облъчването. Авторите (руските учени) на съответния научен труд директно пишат „...открити са успокояващи, антидепресантни, намаляващи агресията и насърчаващи растежа на когнитивните способности, ефектите на йонизиращата радиация върху централната нервна система“. Да, механизмът на това действие остава неясен.

Истинските причини за преразглеждането на радиационните стандарти са в сферата на политиката на НАСА. Ако ограничите радиацията, която един астронавт може да получи до 0,6 сиверта, тогава можете лесно и просто да летите до Луната - и дори да прекарате 2-3 месеца там. Но няма да стане за летене до Марс . В крайна сметка, в такава експедиция не можете да получите по-малко от 1,0 сиверт.

Причините на НАСА да предпочита Луната пред Марс са лесни за разбиране. НАСА – в тесен контакт с изпълнители като “Бойнг”– разработва ракетата СЛС от 2011 г. насам. Въпреки че е изминало повече от десетилетие, ракетата не е извършила нито един полет. Но най-важното е, че ракетата СЛС е просто твърде слаба, за да изпрати кораб с необходимия размер и маса на Марс.

Междувременно “Спейс-Екс” разработва пакет превозвач-кораб, наречен “Старшип” от пет години. За разлика от СЛС, той е много по-мощен и може да изпрати кораб до Марс. Той вече има полети и успешно кацане (засега) в земната атмосфера. “Старшип” трябва да извърши първия си полет в орбита през март 2022 г. И въпреки че шансовете за успех са умерени, това е твърде остър контраст с неизползвания досега СЛС.

И накрая, най-важното. СЛС успя да овладее 23 милиарда бюджетни долара, няколко милиарда годишно. “Старшип” все още не е виждал бюджетни пари, а общата цена на програмата му възлиза на само няколко милиарда долара, които СЛС изяжда за една година. В случая със СЛС НАСА преследва умишлено политически проект. Както пише Ерик Бъргер, известен наблюдател на космическата индустрия в САЩ, "НАСА знае, че Конгресът - като заложи сериозно на СЛС и работните места, които тази програма предоставя, няма да поддържа програма, базирана само на “Спейс-Екс”.

Това е основната причина НАСА да пречи на мисиите както на “Старшип”, така и към Марс. Агенцията просто не е в състояние да създаде ракетата, необходима за колонизирането на Марс.

Ако НАСА е похарчила 23 милиарда долара и десет години за ракета до Луната и тази ракета никога не е летяла, тогава носителят и корабът за Марс ще изискват още много десетки милиарди за разработка, които НАСА все пак няма да даде. Защото на фона на вече тестова летяща и по-мощна система “Спейс-Екс”, харченето на десетки милиарди долари за поредната марсианска ракета е твърде много дори за богатите САЩ.

Самоувереният Илън Мъск е трън в очите за НАСА, не по-лош от руския Роскосмос. Ако Агенцията реши да играе при неговите условия и да лети до Марс, НАСА вече няма да разполага с бюджети за своите ракети и кораби. Всички пари ще отидат в “Спейс-Екс”. Това беше смисълът на "ревизирането" на правилата за радиация на НАСА. Разбира се, неутралността на половете е добра, но нещо друго, което позволява на служителите да запазят контрол върху паричните потоци, е още по-добре.

Ще свърши ли работа това? В дългосрочен план не. Илън Мъск вече заяви, че радиацията по пътя към Марс не е достатъчно висока, за да има смисъл да създава допълнителна радиационна защита, като по този начин показва, че не цени неутралното по отношение на пола мнение на НАСА по този въпрос.

Но служителите на НАСА не са особено фокусирани върху дългосрочната перспектива. Дори ако до края на 2020 г. Мъск изпрати хора на Марс, винаги можете да кажете: „лудият милиардер е готов да проправи пътя към други светове с трупове“. И ще обещават, че на астронавтите на “Спейс-Екс” ще им пораснат рога от радиация или ще развият рак.

Да, след 30-40 години подобни обещания НАСА ще трябва да си върне думите. Но тези, които днес приемат неутрални по отношение на пола стандарти за радиационна безопасност, които не се основават на науката, ще бъдат отдавна пенсионирани дотогава.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели