/Поглед.инфо/ Държавата призрак

Идеологията не може да се създава за държавите. Напротив - държавата се създава за идеологията. Идеологията е винаги по-първична от държавите. Фактът, че днес нашата държава започва да разбира какво не ѝ стига, е правилен и своевременен. Но идеологията не може да бъде технологична поръчка: “подайте ни идеологията тук!”. Не става така. Подобна поръчка се превръща в серия от концептуални откъси, които става единствено за използване в грубата пропаганда.

Държавата е и изражение за мисли, на Идеи. Каквато е тази Идея, Идея-Управница, както говорят руските философи-евразийци, такава и ще е държавата. Днес такава Идея очевидно няма. Затова и руската държава е призрак. Отчасти е инерция и проблясък на славното минало, отчасти предусещане на бъдещето. Но в миналото Русия се гради на Идея - древната езическа, след това православната, византийската, след това започва да се вдъхновява от образа на Третия Рим, след това с Петър, от светските образци на европейските суверенни монархии, и накрая, става територия на осъществяването на съветската идеология. През 90-те години всякаква форма на руската Идея - и монархическа, и съветска, и национална - бива отхвърлена. И след това закономерно последва дълбока криза, чиито последици не са преодолени и досега. Либералната идеология де придава на държавата никаква ценност, разглежда я като преходен момент в хода на глобализацията. Така всяка Идея беше опразнена от държавата. Следствие на това е членът от Конституцията за забраната на държавната идеология. Но това, на свой ред, е пряко следствие от държавната идеология. Но това, на свой ред, е пряко следствие от идеологията на създателите на Конституцията, които са либерали. Така Русия става призрак.

Разбира се, реформите на Путин внушават надежда за бъдещето. Либерализмът започва да се изживява, но и досега не е изживян. И тази точка за отсъствието на идеология прескочи в новата версия на Конституцията, само че подправена. Затова, ако Русия и да я има като държава, това е инерция на миналото и внимателно очакване на бъдещи промени. Русия като държава на бъдещето може да я има само на основата на Идеята, а това може да настъпи единствено след окончателен и необратим отказ от либерализма, глобализма и западничеството.

Днес руската държавност живее за сметката на заем, взет от бъдещето. Властта е легитимна единствено доколкото намеква, че всичко ще се промени скоро и Русия отново ще стане - от призрак или корпорация - пълноценен субект на историята, тоест държава с Идея.

Как да се отговори на предизвикателството на глобализма?

Оттук идва логичен въпрос. Осъзнаха ли управляващите елити на Русия, че критичният момент е настъпил? Че без Идея, съответно без идеология, държавата няма бъдеще, а настоящето неизбежно се приближава към естествения си край?

За да се разбере важността и необходимостта от идеологията, трябва да се съзрее. Трябва да се осъзнае, че се намираме в критичен момент на историята. Нали именно сега е настъпил онзи критичен момент в историята на руската държавност, когато без идеология тя повече не може да съществува. Ние не живеем във вакуум. Ние живеем в много сложен, напрегнат, драматичен и конфликтен свят, където Русия и редица други цивилизации са се оказали пречка по пътя на валяка на либералната идеология, глобализма, който непоколебимо се движи към своята цел. И идването на администрацията на Байдън на власт, и неговите груби и предизвикателни нападки по адрес на президента на Русия, описват за страната ни това, с което ще се наложи да се сблъскаме в близко бъдеще. Глобалистите явно са решили да предприемат опит да се върнат към ситуацията от еднополюсния свят, наложил се през 90-те години и да стъпчат всички огнища на многополюсния свят, които започнаха постепенно да се появяват на картата на световната политика. Преди всичко става дума за Русия и Китай, а също така за редица ислямски общества. И това означава ескалация именно на идеологическата война - войната на Идеите. От една страна е идеологията на либералния глобализъм, претендиращ за универсалност и че е единствен. А от друга? Каква Идея? При цялата уродливост на предполаганото от либералите бъдеще, те имат образ на това бъдеще и то основано на логиката на изграждането на западната цивилизация в епохата на Модерна и Постмодерна. А при нас? Какво бъдеще искат съвременните руски власт?

Историческото и идеологическо разширяване на съвременния Запад

За да се разбере доколко е сериозно всичко и доколко принципно значение има идеологията за самото битие, съществуване на Русия днес, трябва да обърнем внимание на това, с какво си има работа Руския, в какъв глобален контекст се намира тя.

Ние не се намираме в идеологически вакуум. По света вече 500 години се разпространява петното на западноевропейската цивилизация на Модерна със своите ценностни модели, правила и императиви. И това петно само се разширява. То започва със западната Реформация, а още по-рано с философията на номинализма, спора за универсалиите. Напомням, че номинализмът е направление в западноевропейската теология и философия, отказало се от идеята, общото в съществуването и разглеждащо ги като имена. Съгласно номинализма има индивиди, отделни особи и вещи, но видовете и родовете вещи - идеи - представляват условни имена и конвенции. За номинализма “народът”, “етносът”, “културата”, “духът” и “душата” са прости имена, на които не съответства нищо от битието.

Постепенно, в много отношение в хода на колонизацията на планетата – западноевропейският Модерн се разпространява сред цялото човечество, придобива формат на активна, агресивна идеология под формата на либерализма. След това либерализмът оцелява две идеологически битки – с фашизма и комунизма и през 90-те години побеждава тотално. Франсис Фукуяма тогава провъзгласява „края на историята“.

С разпада на СССР на света започва еднополюсен „момент“. в очите на самите либерали това е „закономерен“ триумф на тяхната идеология, на техните Идеи, победили всички останали. Тоест еднополюсният свят става изражение не само на геополитиката и стратегията, а също на икономическото и технологичното превъзходство на Запада, но и момент на идеологическа победа.

Либерализмът като освобождение от всичко, включително от държавата

Настоящите глобалисти в лицето на Байдън, справили се с Тръмп, имат намерение да дадат на тази 500-годишна тенденция на западноевропейската цивилизация окончателно и финално въплъщение. И това не е просто самохвалство или безотговорен утопизъм. Зад това стои мощта на историческия процес на целия западноевропейски Модерн, силата на движение по курса, който Западът избира още в зората на Новото време. Не трябва да се отнасяме твърде леко към това. Всичко, което се нарича „прогрес“ и „развитие“ в очите на либералите, намира своето изражение в глобалната капиталистическа система, която днес става планетарна. До края н делото остава малко – да се опразни съществуващата предвид историческата инерция национална държава и открито да се провъзгласи властта на Световното правителство, общочовешкото гражданско общество.

На идейно равнище прогресът в оптиката на либералите се свежда към централната формула – необходимостта да се освободи индивида от всички форми на колективна идентичност. „Либерализмът“ от англ. liberty, лат. libertas — означава „свобода“, но под нея либералите разбират именно „свобода от“ – от всички външни социални, културни, съсловни, религиозни, национални политически, полови ограничения, които произтичат от обществената природа на човека. Затова либералната идеология не може да бъде държавна, защото тя води – рано или късно – до изпразването на държавата, до „освобождението“ от нея.

Ние пребиваваме в либералната матрица

Либералната идеология е контекстът на нашето съществуване и в Русия. Докато смятаме Русия за „европейска страна“ и споделяме като цяло основните западни ценности – капитализъм, пазар, гражданско общество, права на човека, либералната демокрация, секуларизма и прочее, ние се намираме в идейното поле на либерализма. Докато имаме работа със Запада и като цяло използваме неговите рецепти и препоръки, използваме неговите технологии и стратегии, търсенето на собствена идеология е просто невъзможно.

Идеологията на либерализма се намира върху руското общество, но и вътре в него. Тя прониква в нас и като ценностна система, и като технологии, и като икономически строй, и като политически институции, и като културни образци. Затова, когато разсъждаваме в концепциите „технологично развитие“, „изкуствен интелект“, „цифровизация“, „пазар“, „капитализъм“, „социални иновации“, „гражданско общество“, „права на човека“, „модернизация“, ние без съмнение приемаме идеите, технологиите, начина на живот, пронизани от либералната идеология.

На пръв поглед може да ни се стори, че това не се отнася до технологиите и че те са „идеологически неутрални“. Това не е така. „Тик-Ток“, „Фейсбук“, „Зуум“, „Ютюб“, „Туитър“, „Гугъл“, програмите, мрежите, приборите, джаджите, които ние обичайно използваме – те не са просто инструменти, а продукти на идеологията, които работят в едно зададено направление. Те косвено, а понякога и пряко! – служат по-дълбоко да се внедряват в съзнанието, в бита, в начина на живот, в поведението глобалната либерална идеология, която е свързана с освобождаването на индивида от всички форми на колективна идентичност. Социалните мрежи дробят естествените колективни връзки и ги подменят с изкуствена виртуална атомизирана агломерация. Така се случва виртуализацията на самия човек, чието битие незабелязано мигрира към киберпространството, става „бот“, придобива нов – виртуален живот и нови свойства. Това освобождаване е освобождаване от реалността, от живота на обществото.

В съвременната кибернетична цивилизация си имаме работата с последния и абсолютен стадий на развитието на капитализма, която вече е тук, която завладява нашите умове, душа и тела. И това е повече от сериозно.

Затова и въпросът за Идеята на руската държавност не може да бъде поредната технологична поръчка, поставена от прагматичните елити, за да може в краткосрочна перспектива нещо да противодейства на рязко засилващия се натиск от новата американска администрация. Не може да се противостои на либерализма, като се приемат неговите основни положения. Това съществено радикализира въпроса за идеологиите. Всякакъв осмислен отговор и всяко предложение трябва да се градят на основателна мирогледна, философска научна работа по опровергаването на либерализма, а това на свой ред ще доведе до дълбоко преосмисляне на цялата история от последните пет века. Ако не изкореним либерализма, а корените му отиват до западноевропейското Ново Време, няма да постигнем нищо и всичко ще бъде единствено козметична, недействителна корекция.

Ако Русия има държавна Идея, то тя трябва да бъде не просто нелиберална, а антилиберална и освен това антикапиталистическа.

Следователно, когато говорим за идеология, не става въпрос само за това как можем временно и за момент да се мобилизираме. Ние сме вътре в отровна либерална идеология, която бързо ни разяжда.

Русия се държи на последен косъм. Тя почива на Путин, на нашия народ, на нашата армия, на нашия патриотизъм, на ехото на славната ни история. Ако държавата не е наситена с идеология, тогава този косъм ще се скъса.

Призракът може лесно да се разсее. Но може да служи и като бледа приблизителна скица на нова сочна картина на руското бъдеще, създадена от свежи сили.

Императив на преображението на управляващата класа

Днес в различни страни може да се чуе мнението, че руските власти предвид изострянето на отношенията със САЩ при новия президент осъзнават нуждата от разработване на идеология, на която да се опрат и държавата и обществото за защита и укрепване на суверенитета при толкова сложните условия на новата конфронтация. Ако това е така, то това е повече от своевременно.

Но трябва трезво да се разбере, че всички адекватни предложения в този тон, молби и заръки няма да свършат работа, докато самата власт не извърши много тънка работа. Тази работа е да се преобрази съзнанието на управляващата класа, преди всичко лично на президента. Държавата трябва сама да разбере, че не му е просто „нужна идеология“, а че самото то не е цел сама по себе си, а инструмент за историческото битие на Русия като цивилизация, като народ, като субект и в края на краищата, като Идея. Не Идея за държавата, а държава Идеята. А това уж променя всичко. В такъв случай не просто властта дава „поръчка за идеология“, а властта просто чува гласа на историята и се отзовава, съгласила се с историческото битие и мисия.

Само в този случай идеологията може да се състои.

Идеологията изисква преобразувания, вътрешна трансформация на управляващата класа. За това е необходима голяма решимост.

В тази ситуация, в която се намираме, каквито и да е инициативи на политическите технологии просто няма да свършат работа. Властта трябва да е съзряла за идеология. Тогава това ще стане вътрешно преобразяване на самия дух на властта. Днес има впечатление, че за руския управляващ елит дух уж не съществува, а идеите са просто приложение към машините, елемент от технологиите. Ако не се промени именно този фактор, либерализмът и западът ще победят.

Или капитализъм, или Русия

И така, основното, за което става дума – не идеология за държавата, а държава за идеологията. И тогава всичко ще се нареди хармонично.

Сега по същество за руската Идея. Тази идея, в която и да е версия, лява или дясна, авангардна или консервативна, в същността си не е съвместима с капитализма.

Капитализмът изобщо не е неутрално явление. Това е идеология, а не просто технология. Това е свеждане на всички ценности към пазара, материята, индивидуалната собственост. И не става дума просто за лява критика, марксизъм или социализъм. Руските консерватори, от славянофилите до монархистите и евразийците, са не по-малко жестоки противници на капитализма от народняците и болшевиките. Капитализмът е противоположен на руската идентичност, и макар в нашата история да е свален от левите, ако идеологическата победа беше за руските десни, то съдбата му щеше да е същата – за което ясно свидетелстват консервативните утопии на руските автори – от идеолога на селячеството Чаянов до монархиста и славянофил Шарапов.

Капитализмът е абсолютна отрова, която разяжда и дух, и култура. Там, където управлява капиталът, човек се превръща в стока и изчезва. И не случайно днес глобалистите постепенно заменят човечеството с постхуманитарни същества – Изкуствен интелект, гиборги, роботи, химери и други продукти на биоинженерството. Или капитализъм, или човечество. Може и по друг начин: или Русия, или капитализъм.

Антикапитализъм от дясно

В Русия е невъзможна и недопустима появата на някаква версия на алтер-капитализма.

Когато ние отхвърляме капитализма, веднага ни идва на ум социалистическата идея. Това решение е възможно, но съществува огромен спектър на мисли, досега недостатъчно усвоени и не използвани на практика – това е десният антикапитализъм, който включва и монархични, и православни, и традиционни проекти. Често може да се чуе мнение, че консерваторите изобщо не се интересуват от икономиката и затова проектите им не са приемани на практика. Това е заблуда. Един от развитите от руските консерватори идеи в частност, на Дмитрий Менделеев – е теорията за „руския протекционизъм“, включваща детайлен план за индустриално развитие на Русия с цел да се превърне в независима, икономически суверенна държава.

Икономистът-народняк А. В. Чаянов разработва план за развитие на Русия, залагайки на селячеството, което трябва да стане водеща сила включително с научен и културен суверенитет. Именно идеите на Чаянов са взети от болшевиките по време на НЕП, което и помага за възраждането на страната от развалините на чудовищната Гражданска война. Аграрният сектор от периферен трябва да стане основа за културното изправяне на народа, а селото да се превърне в център на развитието на науката, занаятите и изкуството. Днес този футуроаграрен проект е лесно осъществяван с помощта на информатиката и придобива особено значение предвид новите екологични предизвикателства пред човечеството.

Важно е да се обърне внимание на „философското стопанство“ на великия руски философ Сергей Булгаков, който разбира икономиката като религиозен и духовен акт. Субект на стопанството, според него, не трябва да са класите или индивидите, а народите, а лъчите на Божията премъдрост, света София. Тук имаме работа с напълно различна икономика – със сакралност на труда, който се превръща от материална нужда, в акт на свободно утвърждаващо живота творчество, което е така близко до руската етична традиция. Човек работи, не за да свърже двата края или да забогатее, или (най-често) да обогатява другите, а да постигне призванието и мисията си. Човек гради храм, за да всели в него дух.

Като цяло за руското общество принципът на справедливостта винаги е бил над индивидуалната изгода или дори рационалната ефективност. И икономическата мисъл, когато остава руска, се върти около това основно положение. Това го срещаме във всички версии на руската икономическа теория. И практически нито в една не се признава капитализма, вече на теоретично равнище (не говоря за практика), защото е последователно отхвърлящ социалната справедливост (в името на егоистични цели и рационална оптимизация).

Към синтеза на дясната и лява (антилиберална) икономика

Капитализмът в Русия трябва да бъде осмислен, подложен на деконструкция, разкрит и преодолян. Защото именно в капитализма е същността на либерализма и глобализма. Това е основната базова установка на руската Идея. Ако властта не е съгласна с тази точка, то тук всичко спира. Всяка идеология, която не отхвърля капитализма, няма шанс да бъде руска. Друго въпрос е дали лявото или дясното ще преобладава в този антикапитализъм. Ето това е тема за дискусии и спорове, обсъждания и полемика. При това отчасти всичко се повтаря: преди век и половина руските революционни демократи и късни социалисти с негодуване отхвърлят либералния утилитаризъм на Дререми Бънтам и неговата знаменита теза, че „истински е това, което е полезно“, а от другия фланг консерваторите-славянофили смятат същия лагер и този лагер на англосаксонската буржоазна идеология, която той представя, за метафора на това, което Русия трябва да отхвърли най-решително.

Тоталната неприязън към либерализма и либералите, тоест антикапитализмът (отляво и от дясно) е общ знаменател на руската Идея във всичките ѝ версии.

Според мен вместо да се потапяме във вътрешни битки и да засилваме разкола на леви и десни, днес основното е двете антикапиталистически алтернативи – лявата и дясната – да се обединят. Нека всичко започне с историческия съюз – трябва да се свали идеологическото господство на либералите в руското общество и да се подготви територията за руската Идея. Важно е да се спаси държавата и това трябва да обединява днес всички. Основната заплаха за това е либерализмът – както външния (глобалистите, Байдън, НАТО, проектът за Голямото нулиране), така и вътрешният (петата и шестата колона на либералите в самата Русия). Въпросът за левия и десен капитализъм, за предпочитанията или, напротив, за техния нов идеен синтез, следва да се отложи за известно време. Засега капитализмът преобладава, това явление е второстепенно. Първо трябва обща победа, а след това изясняване чия идея е по-добра. И този, който се придържа към друга последователност съзнателно или не, но играе в полза на нашия общ враг, врага на Русия, врага на руската Идея.

Руската идея като начин на живот

Когато се замислим за конкретното съдържание на идеологията за държавата, ние в никакъв случай не трябва да започваме от нулата. Исторически ние можем и трябва да се опрем на огромното идейно наследство на великите руски мислители – и отново, както леви, така и десни. И славянофилите, и народниците, и евразийците, и монархистите, и православните мислители от предишните векове оставят след себе си огромен масив дълбоки и верни мисли, проекти, проекти, предчувствия, стратегии и планове. Трябва просто да се отнесем към тях с необходимото внимание, любов и уважение. Голяма част от това идейно наследство е преиздадено днес и преди да поучаваме другите, трябва самите ние да усвоим този пласт от руската мисъл. По този въпрос трябва да сме последователни: с руската Идея трябва да се занимават само тези хора, които дълбоко – интелектуално и екзистенциално са потопени в руската традиция, които се смятат за нейно звено и част.

Контурите на идеологията, която ни е нужна, са забелязани и от много съвременни мислители и интелектуални центрове. Съществена работа по тази насоченост е проведена от:

  • В „Изборски клуб“, съсредоточен в последно време на оформянето на Руската мечта по инициатива на Александър Проханов

  • В Евразийското движение, където 30 години не прекъсва труда по установяването и развитието на руската школа по континентална геополитика

  • В структурите на Световния руски народен събор, където са подготвени много основателни разработки по образа на бъдеща Русия и още в няколко авторитетни и влиятелни центрове на патриотичната възраст.

Въпросът за Идеята за държавата, това не е задача за нас, представителите на тези и други водещи интелектуални групи. Това до голяма степен е задача и за самата власт. Вече нееднократно властващите елити се опитват с прагматични цели частично да заимстват стратегиите и интелектуалните разработки на патриоти и изкуствено (бих казал, дори противоестествено) да ги обединят с либералните установки, които и до сега преобладават в елитите. Но както преди това не даваше никакви значими резултати, така и ще се повтаря отново и отново. Лишените от съдържание патриотични или евразийски формули просто ще губят своя смисъл, следователно ще бъдат дискредитирани. Примесите на либерализма, като зараза, ще ги разядат отвътре. В резултат на печалба ще останат единствено групите на властващите корумпирани и циниците, на които не им пука под какви лозунги ще вършат черното си дело.

Едва ли има смисъл от участие в друга подобна итерация на поръчка за патриотизъм. Пак няма да свърши с нищо и не може. Вече сме минали през това. За да работи нашата руска Идея, така че тя наистина да може да се превърне в най-важния инструмент и подкрепа за държавата, трябва да вземем решение за тази идеология. И властите трябва да го направят.

За нас, патриотите, руската Идея е начин на живот, това е дълбокото историческо убеждение и теоретично изразена мисъл, това е нашата идентичност. Към която и версия да се придържаме. За нас Русия и Идеята, ние сме ѝ предани именно в това качество. А за властта все още не. И докато положението е подобно, няма да мръзнем.

Днес цялата идеологическа история на Русия е застинала в извънредно неустойчиво равновесие. Всеки момент едното блюдо ще натежи над другото и събитията ще започнат да се развиват стремително в една или друга страна. Сега сме в състояние на застинало положение. То продължава вече дълго време, непоносимо много. Но не може да е вечно.

Путин свърши огромна работа, за да изведе Русия от 90-те, но в определен момент спря на половината път. Той прие компромиса между патриотизма и либерализма, между Русия като цивилизация и Русия като развита европейска държава и застина. Това върши работа – дори по-дълго отколкото можеше да се предположи. Но всеки процес си има край. И той неумолимо приближава.

Днес трябва само една златна акция, която да наклони везните. Една малка акция, прашинка - и цялата идеологическа структура ще започне да работи. Засега се сдържа изкуствено. Сдържа се от властта, същата, която уж иска да има идеология. Или не иска? Ето къде се крие основният проблем. Тя постоянно отлага за по-късно. Но идва момент, когато “по-късно” става “сега” - “сега или никога”.

Ако властта, именно тя, а не народът, не обществото, не патриотичните интелектуални центрове или отделни институции и групи на населението - се реши на Идея, това ще стане поврат. Но това ще значи, че компромисът между взаимоизключващите се неща - Русия и глобалистката либерална система - ще бъде окончателно решен в полза на Русия. Либералният глобалистки Запад и Русия са антитези. Това са героят и драконът, черното и бялото, светлината и тъмнината. Между тях не може да има компромис - ако побеждава Светлината, то Тъмнината отстъпва, ако настъпи Тъмнина, светлината гасне. Или-или. Никакво и-и”.

Да се обърне погледът на властите към руското начало

Трябва да се започне от самия връх. Докато няма принципно решение у самата мласт, всички наши препоръки, съвети и очаквания ще са напразни.

Патриотичните интелектуалци, обединени в “Изборский Клуб”, “Евразийското движение”, структурите на Световния Руски народен събор и други центрове, а също отделни автори, са написали десетки хиляди страници, издали са стотици книги и списания. Фактически следва да констатираме, че основните направления и силови линии на руската идеология са разработени. Очертани са основните вектори на теорията. Но има и цяла редица конкретни предложения - и по организиране на практическия стопанско-икономически (индустриален и аграрен) живот, по устройването на селата (строителството на домове и пр.), и по бюджета, и по извеждането на финансовата система изпод контрола на глобалните структури, и по суверенната валута, и по развитието на руското защитено киберпространство, и по всички останали ключови моменти. Имаме представа за глобалната културна стратегия в страната, за усъвършенстването на образованието, за развитието на изкуствата. Цялото това време - паралелно с либералните платформи от 90-те години и продължението им по инерция след това и въпреки техните реформи - в Русия се води алтернативен интелектуален живот, почти не достигащ до екраните, престижните форуми и широките държавни медии. И въпреки това руските мислители четат, мислят, обсъждат, пишат, публикуват през всичките тези години. Но това е един вид идеологическа тайна съпротива, така и не излязла на светлина напълно, въпреки патриотичните тенденции, които започнаха да преобладават с Путин. В идеологически план Путин също остава под решаващото влияние на либералите и западниците, въпреки че се стреми по всякакъв възможен начин да защити суверенитета и независимостта на Русия. Следователно се създава фалшиво впечатление, че либералите имат всички проекти и идеи за бъдещето, а на патриотичния полюс има пустота, носталгия, архаизъм и „безотговорно мрънкане“. Всъщност има идеология, просто властите дълго време не искаха да чуят за нея. Ако поискат, това би било възможност за ново начало.

Ако Русия отново направи същия компромис със Запада, с глобалния капитализъм, както преди, нищо няма да се получи отново. Просто ще има суетене и загуба на време. Ако властите наистина са узрели да действат, да създават, това е друг въпрос. Но те просто трябва да отворят очи и да насочат погледа си там, от който в продължение на 30 години са се отвръщали с отвращение - към руското начало.

Голямото нулиране” като присъда на Русия

Днес виждаме ясни признаци, че Русия е осъдена от Запада. Това е особено остро във връзка с така нареченото „Голямо нулиране“. Това присъда.

От началото на 2000-те привържениците на глобализацията и еднополюсния свят започнаха ера на постоянни системни провали. Нападението на мюсюлманските екстремисти на 11 септември, след това неуспехите в Близкия изток и Централна Азия, след това икономическият растеж на суверенния Китай, завръщането на Русия на Путин на историческата арена. Световното правителство през 90-те изглеждаше на една ръка разстояние. А от 2000-те тази цел на световния триумф на либерализма започва да се отдалечава. Кулминацията на поредица от тези неуспехи беше изборът на американския президент Доналд Тръмп през 2016 г., който предложи окончателно да се отмени глобализацията и националните проблеми на САЩ да се решават като отделна сила със свои интереси. Вторият мандат на Тръмп най-накрая щеше да изпрати глобалистите в миналото и многополюсността щеше да се превърне в необратим факт.

Именно в такава критична ситуация за тях глобалистите, които заложиха на Байдън, направиха всичко по силите си да вкарат своя кандидат в Белия дом. Това се превърна за тях в сигнал за „нова нормалност“, възстановяване на баланса на силите, който се бе развил през 90-те години на ХХ век, преди глобализацията да започне да спира. Това е смисълът на "Голямото нулиране" - за да върне всичко в еднополюсния свят, когато ислямският свят беше потопен в кървави междуособици, Китай послушно следваше директивите на МВФ и Световната банка, а Русия се срина и се подчини на политиката на Запада и неговите емисари - руските либерали и олигарси. Ако не се направи този скок (именно това е лозунгът на предизборната кампания на Джо Байдън - „Bild Back Better“ - „Ще възстановим отново и по-добре“), тогава либералите ще трябва да забравят за глобализма и световната хегемония. Това може да се счита за агония или може би за последната битка. Във всеки случай говорим за това, че наближаваме момента на решителен сблъсък. Суверенна Русия, Русия на Путин, е просто невъзможна, неприемлива при такъв сценарий. Тя трябва да бъде „възстанови като през 90-те години“. На всяка цена.

Виждаме, че представителите на глобалистичните кръгове в самите САЩ вече дори не се съобразяват със собствените си - американски - дисиденти, по-специално с Републиканската партия, с повече от 70-те милиона души, които са гласували за Тръмп. Маските са паднали. Всеки критик на глобализацията в САЩ или извън тях автоматично се превръща в обект на репресии - медийни (изключване от социалните мрежи), икономически, политически и т.н. Един губернатор от Демократическата партия предложи да спре продажбата на самолетни билети на поддръжници на Тръмп. Това е “култура на отменянето” в целия ѝ тоталитарен блясък. Либерализмът става агресивен, нетърпим и се превръща в световна диктатура пред очите ни. Намек за несъгласие с политиката на джендъра, ЛГБТ движението, феминизма, практиката на покаяние (за извършени или неизвършени) расово мотивирани престъпления и т.н. и други идеологически нагласи става основа за социално, а в много случаи и административно преследване.

И тук глобалистите не правят никакви компромиси. Сега им трябва всичко или нищо. Ето как либерализмът става фанатичен, нетолерантен и тоталитарен. Всичко, което му се прииска, бива обявявано за „теория на конспирацията“, фалшиви новини или пропаганда. Истината е само една и само либералите я притежават. Всичко останало е "фашизъм". Това е логиката на глобалистите. И Русия в такава система от координати неизбежно се превръща във враг - при това най-сериозния, основен и опасен.

Руски орден

Ако ни е съдено да оцелеем и да победим в такива условия, тогава можем да го направим само с идеология, с Идея. В крайна сметка от другата страна имаме работа с либералната идея. Докато не утвърдим собствената си идея, ще бъдем парализирани в зависимост от критериите и правилата, които не са зададени от нас. И дори да спечелим според тези правила (както Китай днес), те просто ще бъдат променени от тези, които са ни ги наложили.

Идеята е налице. Сега трябва да трансформираме правителството, държавата. Самият Путин трябва да бъде събуден. Държавата трябва да участва в руската Идея.

Когато стигнем до Светото Причастие, казваме приблизително следните думи: „Нека Светото Причастие бъде за мен светлина, а не палещ огън, да не се изгоря със своите грехове...

Уви, руската идеология просто ще изгори мнозина във властта. Тъй като при много нейни представители е просто невъзможно да се придвижат по-напред в историята. Идеологията изисква чисти сърца, дълбоки души, високи мисли. Идеологията е идея. Идеята се нуждае от определен - духовен - орган. Както в човека, така и в държавата. Или от Орден. Руски Орден.

По отношение на конкретните проекти за развитие на идеологията, ако някой наистина се нуждае от такива, ние винаги ще бъдем готови. Струва ми се, че ще продължим с това, което винаги сме правиливъв времена на критична опасност за държавата. Ако днес властите обърнат внимание на идеите и идеология (и се надявам, че това ще стане), това е последната камбана. Или сега, или никога. Не трябва да започва с нас, патриотичните мислители. Властта трябва да започне от себе си. Без голямо прочистване в рамките на настоящия политически режим е невъзможно да се заемем с изграждането на руската държава, възраждането на страната.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели