/Поглед.инфо/ Скандалът с думите на руския патриарх Кирил получи свръхистерични медийни интерпретации. На какво ли не са наслушахме за една седмица - това било демонстрация на имперско самочувствие, руснакът тропал по масата, самият патриарх пък бил "цигарен митрополит", "ченге от КГБ", президентът Румен Радев мълчал позорно, България пак паднала в руски капан. Но така се получава, когато има криза на успокоителни хапчета. Заради това в този текст ще се опитам подредено, стегнато, по точки и обективно (доколкото ми позволяват силите) да се опитам да изясня същността на "скандала" и въпроса къде се разминаха България и Кирил, както и защо. Смятам, че си дължим глътка въздух след спарения въздух на интригите, манипулации, злобните атаки и откровената бесовщина на Валери Симеонов.
И така:
1. Датата 3-ти март не е само наш национален празник. Тя е ключова дата в две истории - нашата и руската. Ние често пропускаме този факт, както и че всяка от страните има право да я защитава като част от своята история и да отстоява собствената си историческа истина за нея. Това не означава, че ние трябва да сме съгласни с всяка руска интерпретация, но със сигурност не ни дава основания да смятаме тази дата за своя собственост и по никакъв начин не ни дава правото да манипулираме оценките за нея според нашата моментна политическа конюнктура. Когато превърнем обратното в правило, сме обречени да влизаме от скандал в скандал.
2. Трябвало ли е патриарх Кирил да говори така? Имперски ли е бил неговият тон? Това е въпрос на оценка. А и на самочувствие. Когато имаш достойнството на независима държава, тогава имперският тон няма никакво значение. Можеш да го изслушаш и да махнеш с ръка. Но когато си храненик на чужди фондации като голяма част от "възмутилите се", тогава превръщаш всичко в гръмокипяща истерия. Обективно погледнато - нито един чужд гостенин, официално поканен в България, не е длъжен да се съобразява с дрязгите от нашата собствена политическа кухня, а трябва да следва интереса на своята. Руският патриарх постави пред Румен Радев проблема с историческата истина от гледна точка на своята страна. Това ли е толкова страшно? За пореден път да ни напомнят, че ние сме свързани с Русия и исторически, и морално, а и емоционално?
3. Няколко дни преди посещението си Кирил направи знакови изявления, които препотвърди на българска земя - признанието, че руското православие щеше да бъде невъзможно без българското, че приносът на България за азбуката и писмеността е огромен. Той буквално призна България за втори православен център след Константинопол, нещо, което звучи за първи път от руска страна. И тук стигаме до наш местен проблем - дали България успя да разчете това послание както трябва? И дали всъщност някои кръгове не се уплашиха от това възможно стратегическо сближаване чрез поклона на една Велика сила към нас. Защото това беше поклон. Не нареждане, не имперско съскане, не огромно самочувствие, а поклон. И в медийния шум след това съзирам твърде много предварително замислена интрига, за да остане признанието на Кирил на заден план.
4. Гледах няколко пъти записа на думите на Кирил към Румен Радев. Не виждам той да се кара или да тропа по масата. Това са литературни преувеличения. Всеки може да има собствено тълкуване на сцената. Аз виждам в нея друго - това е обръщение на патриарха към един трезвомислещ политик със собствена позиция, обръщение, в което има призив за съдействие за възстановяване на историческата истината. В нито един момент тонът му не излиза от тази рамка.
5. Кирил не се възмущава от думите на Радев на Шипка, когато той споменава националностите на загиналите за свободата ни воини, а напротив - подкрепя ги. Наистина ги подкрепя. Причината за огорчението на патриарха идват от формулировките в съпроводителния текст към тържествената заря - проверка. Там вместо националностите "финландци, поляци, литовци, украинци" се споменаваха държавите "Финландия, Полша, Литва, Украйна".
Дайте да върнем лентата назад, за да уточним малко исторически подробности, защото няма да схванем огорчението на Кирил без тях. Единствените държави (държави, а не националности, да подчертаем отново), които участват в тази война са Руската империя, Обединеното княжество Влахия и Молдова, Княжество Сърбия и Княжество Черна гора. Други държави нямат място във възпоменателните слова и точно срещу това се възпротиви патриарх Кирил.
Ако продължаваме практиката за изброяване на националностите с принос към победните резултати на Руско-турската освободителна война и нашето Освобождение, тогава как би било коректно да оценяваме приноса на "поляците", които са участвали в тази война както в качеството си на васали на Руската империя в състава на руската армия, така и в качеството си на доброволци на страната на Османската империя в състава на Полския легион, наброяващ 20 000 човека?
6. Изброяването на националности в качеството им на спомогнали или загинали за нашата свобода е порочна практика, която бе наложена от настоящето гадже на Деси Банова в качеството му на президент и беше опит за реверанс към натовските ни партньори и изкуствена подмяна на тогавашните идеали за национално освобождение с политкоректните днес "евроатлантически ценности". Това не означава, че не трябва да помним всяка капка пролята кръв за нашата свобода. Но ние сме длъжни да поставим край на тази практика, защото по подобен начин рискуваме сериозно да обидим мнозина други неспоменати участници на наша страна в тази война - например босненските и херцеговински въстаници, арменците, гръцките доброволци, японците дори.
7. Тук вече възникват и други въпроси. Кой умишлено вкара в съпроводителния текст на тържествената заря подмяната на цитираните от президента националности с имената на държавите от НАТО? И дали можем да окачествим това като провокация на едната от властите в държавата срещу друга такава?
Целта на тази провокация е преди всичко всяването на вътрешен разкол в българското общество, без някой да го е грижа как това ще рефлектира върху международния имидж на страната ни. Цяло чудо е, че Босна и Херцеговина, Армения и други днешни държави, дали жертви в тази война за нашето Освобождение, не са отправили протестни ноти за неглижирането на приноса им чрез премълчаване в изброяването на жертвите. Само от Руската империя са участвали над 60 етноса, представени в момента от различни държавни или федеративни образувания!
8. Всъщност патриарх Кирил у нас даде глас на едно настроение в Русия, което поне може да бъде разбрано. На това отдавам и рязката реакция на руското общество. До нея се стигна чрез серия от наслагвания, предизвикани от ревизионистките опити за пренаписване на руската история. И случаят у нас беше капката, която преля чашата. Принципно не е добра идея да коментираме какво се говори в руските телевизионни предавания за България. Тонът там е оскърбителен, гневен, минаващ границите. Но просто си пуснете и български медии, особено навръх празници - там само благост ли се лее или е пълно с най-гнусни опити за подмяна на историческата истина и изкарването на Русия поробител?
9. Досега Русия се надяваше на здравия разум и очакваше реципрочно уважително отношение към себе си. След като не го получи, тя показа, че може да реагира и по друг начин. Между другото - руските медии изчакаха близо два дни реакцията на президентската администрация в отговор на молбата на патриарха за възстановяване на историческата истина. След като не я дочакаха, те изказаха своето мнение по казуса.
10. Отношенията с Русия са стратегически и важни за България. Но новото им формулиране минава през една нова оценка на историческите ни и културните ни връзки, оценка, която да не се влияе от политическите ни дребнотемия, а да отчита конкретните факти. Това няма как да се случи, ако ние смятаме, че можем да говорим каквото си искаме за Русия, а да очакваме насреща само приятелство, любов, цветя и много рози. Живеем в напрегнато време, в окото на геополитическа буря и именно в такива мигове е добре да сме наясно със себе си, да правим мъдра преценка и да не губим традиционните си приятели в името на краткотрайни политически познанства.
Ето това е урок, който тепърва ни предстои да научим.
