/Поглед.инфо/ Почти година и половина след парламентарните избори, левицата в Народното събрание най-накрая се опита да даде доказателства за живот, като внесе вот на недоверие за политиката в областта на здравеопазването. Голяма част от дисидентско-опозиционната публика у нас с изненада установи, че БСП все още съществува и е част от политическия пейзаж. Защото, дайте да бъдем честни, състоянието на будна кома, в което социалистите бяха изпаднали след 5 октомври 2014 година, се проточи толкова дълго, че партията заприлича на някакъв мит от древното минало. Вярно е, трудно е да си особено активна опозиция, когато броят на депутатите ти е едва 39 (вече 38, защото Георги Кадиев пое по бойната пътека на независимите депутати и напълно изчезна от ефира, понеже престана да бъде интересен), а те не стигат дори един на вот на недоверие да внесеш самостоятелно и те поставят в необходимостта винаги да търсиш съюзници и да се съобразяваш с техните тактически маневри. Но това няма как да е оправдание.
Ролята на лява опозиция на този кабинет бе иззета от извънпарламентарните свободни електрони, които в социалните мрежи, по форумите и къде ли не отново и отново изобличаваха тази коалиция на огромната сделка, налудничавите изцепки на Реформаторския блок и театралното политическо поведение на Бойко Борисов. Точно свободните електрони разбиха митологията за "новия Бойко", която дежурните по любов към кабинета медии се опитаха са създадат като опит за класическо маркетингово проучване на възможностите лидерът на ГЕРБ да опита своите сили в президентските избори.
БСП се намира в изключително парадоксално състояние. В една обедняваща, направо оскотяваща страна, където регионалните неравенства могат да се сравняват с африканските, левицата не може и не може да отлепи от дъното. България си е навлякла усмирителна риза доброволно за външната политика и безкритично се опитва да се впише в геополитическото статукво на лакеите, а БСП сякаш няма очи да подхване темата и да предложи ярка алтернатива. Провалите на кабинета в почти всяка сфера са като пиротехнически спектакъл, а опозицията плува, носена от теченията, без да може да се закрепи и да покаже наличие поне на някакъв автентичен вътрешен живот.
Въпросът "защо се стигна дотук?" обаче в този случай няма да бъде като диагноза, а като истински изстрел в челото. Защото, като в истински екзистенциален роман, най-големият враг на БСП е самата БСП.
В последните 15 години в левицата се осъществи една изключително интересна трансформация. Клатушкана от вълните на новия политически ред, който рухна след голямата криза, но останките му продължават да се опитват да имитират живот, БСП загуби напълно представа за своята идентичност. Именно така, като парализиращ токсин в тялото на партията, бе инжектирана идеята, че тя трябва да е максимално идейно широка, което ще рече, че милионерите са добре дошли като част от ръководството. И по този начин през годините БСП прати в парламента човек като Добромир Гущеров, след това Георги Гергов стана лидер на БСП-Пловдив. Изведнъж богатите видяха своя шанс в левицата. И нямаше никакво значение, че те изобщо не схващат какво е да си социалист. Гергов, например, (преди година "Галерия" припомни изключително навреме заглавието на негово интервю от вестник "Марица": "Загубих 17 милиона, но съм със СДС") твърдеше, че е намерил своето място в БСП, защото бил с традиционни ценности. Никой не разбра как това се връзва с идеята за лява промяна в страната, но на милионера не само не му бе потърсена сметка, но той така мощно се закрепи на своето лидерско място, и въпреки че БСП остана пета сила в Пловдив на последните местни избори, по никакъв начин не личи това да се е отразило на партийните позиции на Гергов. Точно обратното - оказва се, че стратегически за много фигури в БСП е по-изгодно да си имат договорките с него, защото поверената му организация има достатъчно на брой делегати на висшите форуми на БСП, за да бъде важен и стабилен фактор. И именно това отваря един от най-големите проблеми на левицата днес. Тя е подменила идейното мислене с бизнес такова.
Бизнес-мисленето в БСП е като раков политически тумор. Защото, когато си представиш политиката като една голяма сделка, като някаква фондова борса, на която се търгуват акции, то тогава политическите идеи и разграничения престават да имат някакво значение. И именно през това бизнес-мислене в БСП стана възможно съществуването на групичка, която откровено да се обяви за широка коалиция с ГЕРБ. По този начин всъщност се подлага на ревизия единственото смислено нещо, което БСП направи след разгрома си през 2014 година, а именно да откаже офертата на Бойко Борисов за участие, по-скоро съучастие във властта. Ако левицата беше приела, вероятно днес съдбата на Реформаторския блок щеше да изглежда милостива в сравнение с това, което щеше да се случи със социалистите. Левият електорат е бил подлаган на толкова много експерименти в годините на прехода, но границите на неговото търпение отдавна са преминати. Влизането в коалиция с ГЕРБ щеше да доубие левицата по-бързо и от най-екзотичната отрова, защото ненаученият урок на прехода за всички партии е не как да участваш, а как да се научиш да отказваш участие във властта, когато тя влиза в противоречие с твоите ценности. Но се оказа, че изкушението е по-трайно, отколкото някой някога е предполагал, защото това съмнително лакомство отново изникна на дневен ред в левицата. Очевидно е, че ГЕРБ искат БСП като партньор във властта, защото им трябва прогнозируем съюзник, а не лунатици, които никога не са в съгласие със себе си като реформаторите. Само че, ако БСП преоцени своето разбиране, този път наистина ще оголи огромно ляво пространство, което няма да остане празно. Приближаването до ГЕРБ ще е все едно левицата доброволно да влезе в газова камера. Обаче, когато политиката ти се определя от милионери, никога не знаеш какъв ще е следващият ход. Ако решаваш не със сърцето си, а с банковата си сметка, то тогава дори и самоубийството изглежда като добра сделка за попълване на финансите.
Именно на този епичен фон БСП влиза в отчетно-изборен цикъл, който трябва да приключи с конгрес на 7 и 8 май. Официалната надежда е, че на този форум левицата най-накрая ще изясни на самата себе си коя е, за какво се бори и какво смята да прави за в бъдеще. Вероятно заради това една от точките на конгреса е документ, в който партията се опитва да направи кратка оценка на целия преход от 1989 година насам. Това обаче е нож с две остриета. БСП остана последната партия от началото на прехода и заради това сега, когато се плаща сметката за провала, тя плаща много повече от всички останали. Хората мразят последните 25 години, всички по-различни причини, но когато обърнеш поглед към действителността, единственото, което ти напомня за началото, е БСП и партията събира толкова хейт, че понякога той изглежда абсурден. Проблемът обаче не е само в усещането за наказание, а че БСП заслужава това наказание за някои от своите прояви и за допускането на милионерите в ръководството, които символно да се гаврят с идеите. Това е политическа драма от висш порядък, за която елитът на левицата рядко си дава сметка. Ето защо на избирателите на БСП фразата "ляв курс" им харесва, но доста от тях са изпълнени със съмнения кой ще го осъществява. Георги Гергов ли ще поведе народа на барикадите? Или някой друг с милиони в банковата си сметка? Могат ли милионерите изобщо да говорят за социализъм и да твърдят, че разбират тези, на които уж трябва да бъдат глас? Това е разтърсващ въпрос за левицата. Ако БСП иска да намери бъдеще, тя трябва да мине през този автентичен катарзис и откровено да си отговори на въпроса не за грешките на целия преход, а за това как богаташите станаха част от социалното движение у нас и не го ли тласнаха в максимално грешна посока. Това е терзанието на левия електорат, който все още отказва да припознава друга политическа сила като свой носител, но упорито, на няколко последователни избора, не отива да гласува за БСП. Защото хората очакват последователност и ярка опозиционност, а не робуване на културата на компромиса, която скова социалистическата партия в своя леден дъх. Те искат радикални идеи за промяна, защото статуквото убива България, но дали БСП е в състояние да бъде достатъчно антисистемна, за да може да представи алтернативен план за развитие? Това са въпросите, пред които е изправена левицата, и ако тя успее да отговори на поне няколко от тях, ще получи право на допълнителен живот. Ако се провали в даването на отговори, вероятно агонията ще продължи. А всички знаем, че една партия може да съществува в своя собствен ад достатъчно дълго време, че най-накрая всички да мислят за нея със съжаление, дори не с нетърпимост, както се случи със СДС навремето.
Заради това битката за лидерското място този път ще е изпълнена с известен драматизъм, защото в левицата се очертава не само персонален, но и идеен двубой. Тази битка обаче идва достатъчно късно, за да е интересна само на определен брой избиратели, защото тези, в чието име тя се води, са изтощени от даването на кредит на доверие, който след това бива пропиляван с милионерска страст към разточителство. Но хората, на които им пука, са изправени пред един парадоксален казус - в състояние ли ще бъде партията с толкова много милионери да се промени достатъчно, че да отговори на идеите на гневните, бедните, недоволните, ядосаните, търсещите?
Ако БСП не си го зададе правилно, тогава милионерите ще са победили...
