Камен Воденичаров: Момчето в мен все още беснее

От създаването на легендарната студентска програма "Ку-ку" са минали 23 години, а Камен Во си е същото възторжено и нахъсано момче. Все така е леко артистично разпилян и трескаво чертаещ нови проекти, а главата му е пълна с куп планове и мечти. "В кризата човек трябва да опитва много повече неща, защото много по-малко можеш да реализираш" - така той обяснява основното си житейско кредо. Актьор, тв водещ, продуцент, шоумен, собственик на телевизия... Камен Во продължава да опитва всичко, което му харесва да прави, а денят му е все така трескаво динамичен и изпълнен със събития.

Камен Борисов Воденичаров е роден на 13 май 1966 г. в София. Завършва куклено актьорстко майсторство в класа на проф. Николина Георгиева и кино и телевизионна режисура при Людмил Стайков в НАТФИЗ. Като студент участва в създаването на Независимите студентски дружества и на Федерацията на независимите студентски дружества през 1989 и 1990 г. Един от основателите на Студентска програма „Ку-Ку“ (1990 г.) и тв предаването „Каналето“ (1995 г.) заедно с Тончо Токмакчиев и Слави Трифонов. През 1998 г. поема ръководството на ММ като собственик, по-късно продава акциите си. Водещ е през първия сезон на риалити шоуто "Сървайвър", на тв шоутата по БНТ "В неделя с..." и "Неделя Х 3". Продължава да участва в "Шоуто на Канала" като актьор в скечове и като режисьор. Автор е на проекта документални филми "5 минути София".

-Камене, наскоро се върна от фестивала в Кан, какъв беше поводът?

-И личен, и служебен. Отидох да си потърся подкрепа, другарчета, копродуценти за проекта ми, с който кандидатствам по програма "Медии" на ЕС. Имах няколко срещи с колеги и продуценти... Притеснява ме обаче, че като част от Евросъюза и с достъп до фондовете, вместо да се развиваме и да се равняваме по добрите модели - не само киното, но и изобщо в икономиката - ние изоставаме. Капсулираме се, не виждаме по-далече от носа си, подвластни сме на предубеждения, непрекъснато се случват някакви машинации, фалшификации, кой кого излъгал, убил, заклал... А светът си върви напред и никого не чака.

-Какво се случи в "Неделя х 3" по БНТ?

-Разминаха ни се идеите за развитие на предаването. Е, не ми беше много уютно и комфортно, след като направих два, според мен, много добри сезона с "В неделя с...", а после и "Неделя х 3". Но не си тръгнах обиден r сега продължавам с "Шоуто на Канала", с Тончо правим хамалите и други скечове. Новото е, че от Нова година и режисирам цялото предаване, като се редуваме с Жоро Торнев и Мишо Ланджев. За моя радост телевизията подкрепи и проекта ми "Пет минути София", епизодите бяха излъчени от Коледа до 3 март. Качихме ги във всички VBOX канали, в youtube и продължават да ги гледат. От края на юни ще пуснем още няколко епизода.

-Напоследък май повече те тегли режисирането?

-По-скоро, вече ме съм запален и по това. Междувременно завърших и кино и телевизионна режисура в НАТФИЗ при Людмил Стайков. Направих един документален филм за Преображенския манастир. Срещите ми със Стайков и с всички преподаватели бяха много полезни. Оттогава имам няколко идеи и кандидатствам за различни проекти. Освен петминутките за София, септември кандидатствам по проект за документален филм. Имам си интересни теми и работата зад кадър много ме влече.

-Покрай протестите в края на зимата хората си припомниха как по барикадите през 1997-ма звучаха като химни песните ви от "Каналето", енигматична остана твоята "Не съм избягал"... Промени ли се много оттогава?

-Променихме се като държава и като личности, но основни неща остават неразрешени, нереформирани и ни дърпат назад, тъпчем на едно място. За тези 15 години от 1997-ма можехме да сме много по-напред във всяко отношение. Винаги съм бил гневен винаги от това, което ме е дразнело, и съм го изразявал чрез скечовете и песните. Но най-много се гневя на това, че един и същи прийом и сценарий се използва отново и отново, за да се постигнат групови монополистични цели. Протестът на хората беше спонтанен и емоционален в първите два-три дни, а после отново се намесиха хора, пратени, за да пренаредят нещата.

-Ако сега би режисирал едно ново атомно "Ку-ку"?

-Днес няма как да се получи същото, защото информационната среда е съвсем различна, слава Богу. Тогава имаше само една национална телевизия и едно радио. Докато сега каналите за информация са десетки.

-Сагата с бюлетините не беше ли подходяща?

-Да, това е божественото атомно "Ку-ку" на 2013-а. Но докато за онова бяха достатъчни десетина човека, главно новинари, днес ще са нужни верига от телевизии и местни канали да повторят новината, да се включи и социологическа агенция...

-Имаме нов кабинет, какво би предупредил управниците?

-Същото, за което предупредих на площада пред "Александър Невски" на най-големия митинг на СДС след победата през 1997-ма.Тогава много лошо ме погледнаха, но казах на Костов, че ако продължат да правят номерата на предшествениците си, хората следващия път тях ще изметат...

-В това революционно време, не е ли назрял моментът за ново "Ку-ку"?

-Бих подкрепил сегашните студенти за това, но много трудно някой би ги пуснал, колкото и много телевизии да има. Ние имахме по-голям шанс тогава, работихме на мускули заради желането за промяна. През 1991-ва си казвахме колко ще е готино до края на века - за 7-8 години, да се оправят нещата. Мечтаехме си тогава, че знакът, че сме се оправили, ще е денят, в който пуснат магистралата от морето до София....

-При раздялата ви със Слави оставихте впечатлението, че всеки получи и се захвана с това, което искаше, и че той тегли повече към комерсиалното, а ти - към по-изисканото, артистичното?

-Не е точно така. Това не значи, че аз не се интересувах от финансите и от възможността да печелиш добре. Слави притежава таланта на организатор, продуцент, има усет и характер как да проведе една по-дълга линия. Затова бяхме толкова силни заедно - защото аз и Любен Дилов се занимавахме по-скоро с креативната част, а Слави - с финансите. Въпреки че и аз през годините се понаучих, заедно с партньорите си Тончо, Тони Танов успяхме да изградим един много добър бизнес модел в "ММ". Но след като продадохме 66 % от акциите, новият ни партньор реши да направи спортен канал с лиценза на "ММ" - "Нова спорт"...

-Времето отми ли обидите между теб и Слави?

-Да. Мисля че и двамата сме така скроени. Ето, успяхме да реализираме един чудесен "Сървайвър", на който той беше продуцент, аз водещ. Двамата със Слави сме вече пораснали, помъдрели и се чуваме от време на време.

-Бихте ли направили отново нещо заедно?

-Защо не? Въпросът е какво. Екипът ни доста се нарои. Голямата грешка на всички ни е, че не намерихме онзи ключ, който да ни позволи да си останем заедно, да останем банда, а всеки да има творческата и финансовата свобода да реализира и свои лични проекти. Но много хора около нас, свързани с медиите, до голяма степен ни "помогнаха" и ни подбутнаха това да се случи, защото никой не искаше толкова силна група. В момента хората от нашата школа са продуценти, режисьори, автори, сценаристи и имат договор с тези, които ни разбутаха... А представяш ли си ако не ни бяха разбутали - щяхме да имаме собствена телевизия...

-Въодушеви се, като заговори за това... Все така емоционален...

-Да, но вече доста пораснах.

-Остана ли нещо от онова нахъсано и превъзбудено момче от Студентския парламент през 1990-а?

-Да, то си е в мен и продължавам да беснея и да се ядосвам на неуредици и глупотевини, на простотии, които не зависят от мен. Затова, когато имам възможност, пътувам. Ето, десетте дни във Франция ме изпълниха с идеи и проекти. Дори, както ми се смеят моите родители, ми подействаха добре и на гастрита. Това, което ядеш в техните супермаркети на същата цена, е много по-качествено. И резултатът е, че от седмици не съм вземал талцид. Да, моят гастрит е от емоции и нерви, но и от храна.

-По едно време се заговори, че ще изневериш на посланията в "Не съм избягал" и ще забегнеш в Барселона?

-Имам много приятели там. Споменах в едно предаване, и кой чул-недочул, преиначиха нещата. Исках да продам жилището си и да си купя един хубав апартамент в Барселона, да си ходя лятото, да го давам под наем, но не и да емигрирам. Но не можах да събера сумата.

-А хрумвало ли ти е наистина да избягаш в среда, полезна за гастрита ти?

-Да, хрумвало ми е, в среда, полезна и за гастрита, и за душата ми. Франция е моята страна и Париж е моят град.

-Париж... Докато тук се коментираше твоята сексуалност, никой не те попита за твоята голяма парижка любов от 90-те - моделът Елина Кешишева... Защо не продължи тази красива приказка?

-Елина остана във Франция. Имаше кариера като манекен. А после лека-полека очи, които не се виждат, се забравят.

-Защо остана "сам, но не самотен"?

-Защото непрекъснато съм фокусиран върху това, което работя. Имал съм по-неангажиращи връзки, живял съм в една по-бохемска, "долче вита" среда. И сега, когато това темпо е намаляло и когато този клубен ритъм вече не е същият, не само защото аз съм се променил, а защото светът не е същият, мисля, че това е един мой пропуснат шанс. А колкото до моята сексуалност, абонат съм на жълтата преса от години, непрекъснато се пише за някакви измислени драми, скандали. С Любо Киров например сме приятели повече от десет години, много си помагаме, но това беше изкривено. Напоследък съзнателно спрях да поствам мои лични снимки, защото ги крадат и пишат под тях небивалици.

-Това изостря ли гастрита ти?

-Да, не може да не ми действа. Лятото с Камен Балкански, много добър мой приятел, с когото от деца сме заедно, бяхме на Боровец с много голяма компания. С него сме скиори от деца. Обичаме също да наемаме колелета и да джиткаме насам-натам. Постнах във Фейсбук наша снимка с Камен, с колелетата и каските, и писах за страхотния ни купон на Рила. Някой я беше откраднал и публикувал с текст: "Камен върти педали на Боровец с непознат мъж"...

-Приятелите ти казват, че си ларж, щедър, великодушен, но и че си много чувствителен на тема предателства. Кое те изкарва от равновесие?

-Предателствата по-скоро ме натъжават. А от равновесие може да ме изкара несправедливостта - в реалния живот или от екрана. Виждаш как някой ти говори по телевизията неща, за които е взел пари, а ти се прави на Фифи Перото, и искаш да се пъхнеш в екрана и да го удушиш! Колкото до приятелите, останаха най-истинските, при тях драмите са преодолени, изживени, простено е. Много важно е да можеш да простиш.

-Непрекъснатите втурвания в нови проекти не попречиха ли на приятелствата и любовните връзки?

-Ами да, попречиха. Може би съм бил преклено експанзивен, емоционален, не търпящ възражения и сигурно имам вина за много от "счупените чаши". Там, където съм осъзнал вината си, съм опитал да дам заден ход, да потърся извинение и прошка. Където считам, че съм бил абсолютно прав, продължавам да го отстоявам. Но като цяло с годините доста се кротнах, вслушвам се и разглеждам нещата от различен ъгъл. Давам си сметка, че непоколебимостта ми, превъзбудеността за проекти и идеи ми изиграха лоша шега. В последните години гледам, преди да предприема нещо важно, три пъти да помисля, преди да срежа. Има няколко загубени приятелства, за които съжалявам. За любов... Има си хора, които остават в сърцето завинаги, но чак пък да страдаш... Не може да върнеш времето назад.

-Чувстваш ли се все още леко отлепен от земята, в смисъл на популярност?

-Мисля, че съм бил винаги земен, сговорчив, диалогичен, което обаче не значи, че не я е имало тази "отлепеност". Познавам всички хора, които станаха популярни през последните 15-20 години, и всички преминахме през такъв период на усещане за недосегаемост, непогрешимост, абсолютна правота, едва ли не за допир до някаква божественост. Което е доста тъпо, но трябва да преминеш през него, да изживееш последствията, за да го осъзнаеш.

-Теб какво те върна обратно на земята?

-През тези години поне 3-4 пъти съм започвал всичко отначало. Връща те на земята провал, загуба на близък човек. Но пък роднините, близките, приятелите са онези хора, които най-много ти търпят щуротиите.

-Казваш, че си сам в момента, нямаш сериозна връзка, продължаваш да искаш дете... Но не може да го създадеш с кого да е...

-Мисля си за това от време на време... Не го приемам като неуспех, по-скоро го чувствам като една неудовлетвореност от нещо непостигнато.

-Твоята неизиграна роля, в смисъл и на проект?

-Много съжалявам, че телевизия "ММ" не продължи по начина, по който я бяхме замислили. Това ми е много голяма болка.

-Песните ти до една бяха хитове. Сега би ли влязъл да запишеш нещо?

-Да, с Тончо записахме една смешна песен като хамали и до края на юни ще я пуснем. С Момчил направих една много хубава песен - "Тихо е". Но аз съм актьор, който пее, не съм певец като Любо, Миро, Орлин, които са със страхотни вокални възможности. Това ми е съпътстваща програма. Пък и кажи ми за какво да запиша песен? На кого да дам между 2 и 5 хиляди лева за текстова, записи, музика? Кой да го завърти и кога да отида аз на участие?

-Твоето най-хубаво прекарано свободно време?

-Зимата много обичам да ходя на ски. Това ми е страхотно разтоварване. Обичам да си чета книжки, да гледам хубави филми.

-Някога съжалявал ли си, че не си се снимал достатъчно в киното?

-Имам малко роли, но и при 3 до 4 филма на година на кинематографията как да съжалявам. Имам участие в "Испанска муха", наскоро правиха една тв новела "Като водата". Но да, съжалявам, че не съм участвал в някой голям филм. Бих се снимал и в сериал, ако е хубава ролята. Играе ми се и кукли, харесва ми работата с деца. Ние с Тончо напоследък играем в една пиеса на Бургаския театър - Борислав Чакринов възстанови "Българският модел 20 години по-късно" по Станислав Стратиев. Много е зареждащо. Даже сега се замислям есента за доста по-смело присъствие чисто актьорски в някои спектакли.

-Пълен си с проекти...

-Ами пълен съм, защото в днешно време, за да може човек да продължи напред и да се развива, трябва да прави много повече неща, отколкото преди. Един от пет проекта става. Но важното е, че ще имам хъс и енергия. Жалко обаче, че в България енергията е основно разрушителна, че се пилее по лоши неща...

-Трудно е да повярва човек, че си вече на 48... Но времето е пожалило лицето ти...

-Да, косата не си я боядисвам, за сведение на жълтите медии, имам малко прошарено само над ушите. Но това по-скоро го отдавам на гена. Майка ми и баща ми, слава на Бога, са младолики и в добро състояние.

-Защо един доказал се и обичан тв водещ няма собствено предаване?

-Тема за дълъг разговор... Проектите ми не се допускат. Търсил съм варианти и в други телевизии, но там си има вече обособени продуцентски звена. Може пък тв продуцентите да смятат, че съм писнал на хората...

Преса