Лилия Маравиля: Домът е там, където е любовта

Лилия Маравиля е родена на 18 януари във Варна. От малка е увлечена по сцената и във втори клас се записва в детската театрална школа на братя Райкови. През 1993 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян, а след това и майсторски клас при руския режисьор В. Фокин по системата на Мейерхолд. Прави десетки силни роли на сцените на Младежкия театър, „Сълза и смях”, „Българска армия”, Сатирата. От 1996 г. е в трупата на театър „София”.баща беше представител на “Ал Италия” тук 10 години

Има две номинации за „Аскеер” (г-ца Д,Олбак в „Развратникът” и дойката в “Ромео и Жулиета”) и за “Икар” (Леони в “Ужасните родители”). През 2011 г. получи “Златна роза” за ролята на Мила във филма “Love.net”. Стана широко популярна като Марго в сериала “Под прикритие”, снима се и в “Стъклен дом”. През ноември при голям успех премина премиерата й в главната роля в “Госпожа Министершата” в театър “София”.

Омъжена е за италианския банков консултант Лука Маравиля от 2001 г., има дъщеря Паола на 12 години.

-Лили, успешна ли беше годината за теб?

-Да, много съм доволна. Отдадох се на театъра. През ноември имах премиера в роля, която ми е много любима – на госпожа Министершата в театър “София”. Много се радвам, че спектакълът се хареса и на публиката, и на критиката. Салоните са пълни и съм много щастлива.

-Представихте нетрадиционен прочит на пиесата на Бранислав Нушич.

-Да, героинята ми е коренно различна от моя натюрел, но много й се радвам. Както казва режисьорът Недялко Делчев, опитахме се да не правим скечово представление, да се изтръгнем от битовото, от евтиния злободневен хумор. Да, моята Живка-Живана е по-различна от клишето, много се забавлявам с нея. Досега винаги са ме вкарвали в амплоато на хубава, мила, чувствителна, деликатна героиня, а Министершата е силна, арогантна жена, моторът в къщата, който командори всички наред. Когато мъжът й става министър, изведнъж й се приисква да живее, да опита от всичко… Дай на простака власт и му гледай сеира… Забавно ми е всичко в спектакъла, защото преминава със страхотно темпо, има много забързан вътрешен ритъм, с много хубави обрати. Делчев е деликатен режисьор, представи я интелигентно, по-различно. Декорът е абсолютно изчистен, няма столове, маси, така че от актьора се очаква да “изпълни” пространството… Много ми е любимо това. Димитър Сарджев направи великолепна мултимедия. Много фина и интелигентна работа.

-Ти се дистанцираш от Министершата, но си личи, че ти е симпатична.

-Много е странно… Никак не харесвам такива агресивни хора. Аз съм по-чувствителна и деликатна и такъв тип безпардонност, особено пък ако е в политиката, ме притеснява и отвращава, чувствам се лично засегната. Исках Живка да е драстично агресивна, безпардонна, простачка, но има нещо симпатично в нея – любопитна е, иска да се развива, да се усъвършенства.

-На афиша си в комична поза – с балетна пачка и… вълнени чорапи.

-Ушиха ми професионална балетна пачка и това се превърна в емблемата на спектакъла, едно намигване – че и в пачката простакесата си остава простакеса.

-От януари започват новите серии на “Под прикритие”, какво ще става със семейство Попови, като се разделихте?

-Не знам, но много ми е мъчно, че са решили да ни разделят с “мъжа ми” Владо Пенев. Такова удоволствие беше да се снимам с него! Много го обичам и му се възхищавам, защото е не само прекрасен актьор, но и забавен човек. По време на снимки, докато минавахме през грим и коса, си повтаряхме иначе сериозни реплики и умирахме от смях. Но застанехме ли пред камерата, се получаваха вълнуващи драматични сцени.

-Във филма “Love.net” играеш жена, решила да си създаде фалшив профил, за да съблазни отново мъжа си, който има афера в мрежата…

-Много харесвам героинята си Мила, начина й на мислене. Тя е една модерна и смела жена. Как реагира една “женка”, когато разбере, че мъжът й има любовна връзка в нета? Вдига скандал на мъжа си, намира съперницата си, нарича я кучка и я обижда. Не го разбирам това. Мила запази собственото си достойнство и това на мъжа си, затова ми е любима. Много ми хареса финала, когато той разбра, че зад името Моника стои собствената му жена, и каза: “Моля те, нека Моника остане”… Много жени забравят това, заради което мъжете им са се влюбили в тях. Бракът не е само бит, деца и ходене на работа. Когато поемам дадена роля, за мен е важно не как ходи и изглежда героинята ми, а как мисли. После всичко друго се подрежда.

-Сега, след еуфорията с Министершата, има ли някакъв нов проект, който да те грабне така?

-Да, има, живот и здраве, дано да стане… Един проект, в който ролята е просто убиец! Стискай палци да се реализира!

-Ти си една от “мацките на Коко”, от випуска, в който Азарян избира няколко красавици за класа си в НАТФИЗ…

-Най-интересното е, че всички тези красавици доказахме с годините точно защо ни е избрал. Днес всички красавици са утвърдени актриси, показаха какво могат – Касиел Ноа Ашер, Койна Русева, Стефка Янорова, Красимира Кузманова, Лиза Шопова. И сега целият клас много се обичаме, гледаме се на премиерите си, събираме се на купони.

-Ти и Коко?

-Коко е духовният ми баща, учител, гуру, както за всички други от класа ни. Имах удоволствието да работя с него на сцената още във втори курс. Той ме взе за главната роля на Лулу в “Лулу или кутията на Пандора” от Ведекинд в Армията. Беше прецедент, тогава не ангажираха студенти преди завършването им, и направо го изядоха за това… Имаше един кошмарен художествен съвет - майко мила, такъв ужас не съм преживявала! Тръгнах да бягам, но Коко ме хвана за ръката и ме върна. Като свърши, такъв рев ревах... Реших, че съм го изложила и че съм предала доверието му. Той обаче ми каза: “Всичко имаш, прекрасна си, от утре на репетиции те искам по-разпищолена, да махнеш всякакви задръжки”. На премиерата… беше фурор. Коко след това само ме прегърна просълзен и от вълнение остана безмълвен…

-Имала ли си проблеми в професията затова, че си красива?

-Радвам се, че клишето “или красива, или талантлива” се опровергава с годините. Какво, щом си хубавичка, недай си, Боже, и руса, значи си тъпа и некадърна? Много странно, каквото и да направя, после всички много изненадано казват: “Е, ти направо ми счупи главата”… Не че е лошо всеки път да изненадвам хората... Но поне никой близък не смее да ми каже след спектакъл “Беше много хубава”, защото знае, че това ме вбесява. А и понеже знаят, че тренирам бокс, са още по-внимателни. (Смее се)

-Какво ти даде руският режисьор Валерий Фокин на майсторския клас по Мейерхолд?

-Там може би научих най-много за самата себе си. Дадох си сметка какви неподозирани възможности има в нас. Всичко, което е събрано някъде в главата ни, тази емоционална памет… Страхотно е да си в състояние да извадиш складираната заключена там някъде в теб информация. Ние сме един малък компютър с огромна мощност и всички файлове са затворени. Важно е да можеш да ги отваряш…

-Това прословуто дуенде изпитвала ли си го?

-Да, много пъти, и е трудно да се обясни… Просто не помниш какво си правил на сцената. То е нещо извън теб, нещо по-силно от теб, не може да се самонаблюдаваш, нито да се контролираш, и това му е прекрасното…

-Подвластна ли си на сценичната треска?

-Преди да изляза на сцената, седя мирно и се съсредоточавам. Но стъпя ли на нея, се чувствам като риба, която е била на сухо, и се гмурка в морето.

-Спомена, че си отвратена от политиката. Представи си, че и в живота си госпожа Министершата…

-Аз съм отвратена не толкова от политиката, колкото от някои наши политици. В политиката трябва да влизат хора, които се отнасят отговорно и сериозно към работата си и имат визия за бъдещето. Сигурна съм, че има хора, родени за политици и водачи. На колата си отзад имам една лепенка “Оставка”. Много е важно да имаш позиция, не само да излезеш и да викаш: “У-у”, а да не знаеш какво искаш да се промени. Аз искам прости, но важни неща – хората, които се занимават с политика, да са отговорни не само към роднините си, а и към другите. Искам да са като мъжа ми например. Той е изключително интелигентен човек и много се интересува от политика. Италианец е, но е живял на всички континенти. На 10 години е започнал да пътува, защото баща му е бил директор на авиолинии “Ал Италия”. Живял е в Африка, Азия, Америка, Европа. Станал е космополит, много е отворен към света. Знае абсолютно всичко: къде, кога какъв режим е имало. Много пъти съм му казвала: “Лука, при тези твои възможности защо не се занимаваш с политика?”. Той е завършил едно от престижните йезуитски училища в Италия, които дават много стабилно образование и възпитание. Знаеш ли колко е различен като манталитет и държание? Да не говорим с какво огромно сърце е…

-Как той възпитава Паола?

-Като малка Паола беше много сладка и любимка на всички, по Коледа цялата й стая беше отрупана с подаръци. Ние с мъжа ми бяхме смутени от това, но не можеш да спреш хората да подаряват. Когато тя беше на 3 години, на Коледа баща й каза: “Ти сега ще отваряш подаръците, но даваш ли си сметка колко щастливо дете си?”, а тя: “Си, папа” – на италиански. Той: “Знаеш ли колко много деца на този свят нямат нито майка, нито баща, нито могат да празнуват Коледа? Трябва да си много благодарна за това и никога да не го забравяш”. След този разговор Паола беше неузнаваема. Този ден тя отдели часове за подаръците, много внимателно отвори и разгледа всичко. Така че от малка е възпитавана в милосърдие и състрадание. По Коледа със свои приятелки правиха гривнички, да ги продадат и да съберат пари за гладните деца. Казах й, че най-добрият начин да нахрани гладните деца е като първо получи добро образоване, за да знае как по-добре да им помогне.

-Чие влияние е по-силно при нея – твоето или на Лука?

-И на двамата. Паола винаги идва с мен, когато гласувам, а аз не съм пропуснала нито едни избори. Решила е да става политик, за да помага на бедните, но не се е отказала и от актьорството. Има талант, много добре стои на сцена, ходи в театралната школа на Ганета Атанасова – Ганди. Сама се записа. Ганди казва: “Аз не ги правя артисти, а ги възпитавам в отношение към изкуството”. Много съм доволна, че ги учи как да общуват с другите.

-Къде намери този страхотен италианец?

-Лука ме видял в “Арт кафе” на ул. “Иван АсенII”. Познаваше се с Димитър Коцев-Шошо и го разпитал за мен. След това в “Суингинг хол” дойде при мен, заговори ме на английски, попита ме актриса ли съм. Ухажването му не беше от оня тип некрасиви свалки, бях много впечатлена от неговия интелект и възпитание. Пък и много ме дразнеха някои момичета, които гледаха да хванат чужденец на всяка цена, затова бях доста резервирана … И така, след петгодишна връзка, преди 12 години се оженихме.

-Той е финансов консултант, как го нави да остане тук?

-Лука беше завършил в Бостън и беше дошъл при родителите си, неговият баща 10 години беше представител на “Ал Италия” тук. После учи и в Италия, но пак се върна и остана тук, след като баща му си замина. Днес смея да мисля, че е останал заради любовта. Бях си харесала една латинска сентенция, че “човек се намира не където живее, а където обича”. След 17 години връзка аз много обичам Лука и вече не мога да си представя, че може да имам друг живот, без него.

-Как морското момиче от Варна се адаптира към сушата?

-В началото, когато дойдох да уча във ВИТИЗ, имах чувството, че се задушавам, че нямам пространство. Първия път като се прибрах във Варна, веднага отидох да погледам морето – тази безкрайна шир и няма бариера пред очите ти… Обичам Варна. Загубих родителите си, но брат ми Даро се върна там от Италия, където живя 20 години. Той е скулптор, с 9 години по-голям и възпитанието си го дължа на него. На Варна той направи порекрасен подарък, много хубава скулптура на пътя за морската гара - два дракона, един женски и един мъжки, които държат яйце… Страхотен символ!

-Остава ли ти време за хоби?

-Писала съм есета като студентка и сега като си ги чета, много ми харесват. Но това, което никога не ми омръзва, е да гледам филми. Обожавам! Особено от тези, умните. Любимо ми е британското кино, а британската актьорска школа е най-добрата за мен. В тези филми всичко е елегантно, фино, деликатно поднесено… Да ти се прииска да снимаш нещо такова…

-Най-романтичната ти Нова година с Лука?

-Спомням си как посрещнахме Милениума в Лугано, Швейцария. Бяхме в едно луксозно казино, където хай обществото танцува валсове сред перфектно подредени маси и сребърни прибори. Когато се прибирахме, улиците и площадите бяха пълни с весели хора. Беше прекрасно.

-Тази година как ще празнувате?

-От доста години сме си тук. Родителите на Лука идват за Коледа. Преди това, като бяха живи моите родители, също идваха от Варна. Коледа е семейният празник, а Нова година ще споделим с приятели.

Преса