В стара барачка на бул. "Сливница" в Коньовица има две вълшебни зарчета за табла. Паднат ли, старци на по 80 години лазят по земята, докато не ги намерят. Светиня са, защото са от Гунди... Не е възможно някой да е толкова съвършен…"Възможно е, Георги Аспарухов беше такъв. Хора като него се раждат веднъж", уверява ме пламенно домакинът ми Павел Миланов - Палигара. "Той беше сякаш от друг свят", добавя старецът и очите му се пълнят със сълзи. И той самият сякашeизваден от друг свят. На 85 години е все така висок, слаб и мускулест, стои изправено. Стегнат е и продължава да обикаля София на колело. Павел целува ръка, говори някак бавно и подредено, с красиви думи. Извинява се предварително за изрази като "спал с жена" . Защото и той като Гунди не знае що е цинизъм...
В тишината на притихналата барачка, в компанията на бременната котка Сузи и френската булонка, спомените нахлуват като свеж бриз в лятната жега... Ей ги двамата - Гундарата и Павел,седят на миндера отсреща, а откъм мивката на двора се чува веселият смях на Котарака (Никола Котков). Мие марули и репички... "Никола много обичаше мастичката. И като дойде – донесе една бутилка. Ние с Гунди играем табла, а той прави салатата. И Кукуша (Димитър Йорданов - б.р.) понякогадонасяше голяма диня и със спринцовка вкарваше в нея мастика. А Гундара му разправяше: "Абе ти докога с тая мастика ще имаш това сърце?". Кукуша имаше голямо, здраво сърце и на "втория етаж" - високите топки, беше най-добрият. България по онова време седем пъти участва за световната купа. Двете десетилетия от 1950-а до 1970-а са златни години за футбола ни.
Но други, романтични години са били тогава. Павел Миланов - Палигара е бил капитан на "Спартак София" и на "Славия". Опитва се да си спомни, дали не е останал единственият жив играч, републикански шампион със "Славия" от 1947 г. 12 години е играч на националния, има ордени и медали, за които не иска да говори. Нали темата е Гунди... Никога не се е женил. Имал е приятелки, но до брак все не стига. Но една полякиня "тича по него така, както жените тичат по Гунди". "Много я обичах, но пожела да зарежа бащиния си дом и да живея с нея в Полша, а аз съм родолюбец", въздиша Павката.
Излизал е, макар и само за един сезон, и срещу Гунди, но... "Тогава на игрището може да се бутаме, след товасе прегръщахме и пак си бяхме приятели", разказва Палигара. Наистина ли тогава са получавали малко пари? "Зависи. Аз си внасям още от началото и досега тегля от лихвите. При победи ни даваха и монети от сребро" - Павката ги нарежда на масата, отзад с лика на цар БорисIII.
Точно Павел е човекът, запознал Гунди с Котков. Тогава великият футболист е още юноша и играе в ДНА (Дом на народната армия) - Пловдив. Там го вземат като войник. Палигара пък е в "Спартак София" - отбор, който сега не съществува, но тогава е бил в А група. Двамата излизат един срещу друг за Купата на Съветската армия. Никола Котков тогава е в "Локомотив София". Гунди го убеждава да отиде в "Левски". На тренировките двамата се обиграват бързо и са неудържими на терена.
Павката и Гунди стават такива приятели, че след мачовете той идва заедно с Котков в бараката. "Беше голям запалянко по табла и шах, милият, и като седнеше да играе с мен, не му се ставаше. А аз му викам: "Гундара, хайде да свършваме, че Величка (съпругата на Гунди - б.р.) колко пъти ти звъня да се прибереш, утре имаш мач. А той си стоеше с Котарака", спомня си Павел. Защо "Котарака"? “Защото Котков като котарак се вреше между отбраната на противника. Като тръгне, направи един финт, втори финт и с демираж (бързина) се мушкаше между отбранителите и вкарваше", смее се Павел. Та съберем ли се тримата, Котарака се провиква откъм чешмата: "Аз после ще ти играя шах на тебе, да ти докажа, че шахът не е да скачаш високо и да риташ, а е умствена игра". Имал бил повече акъл от нас. А Гундара му отвръща: "Щом имаш толкова акъл, седни тук на една табла, да те направим за смях". Ей такива закачки си разменяха."
"Гундара беше душата на Левски и най-добрият футболист в историята на българския футбол”, категоричен е Павел.“Какво го правеше изключителен?... Неговата скромност. Талантът трябва да е скромен - така ни учеха навремето. Сега ги учат да ядат и да пият, и с извинение, безразборен секс... А нас, националите, десет дена преди важен мач ни изолираха на Белмекен, Боровец или в Банкя. През прозорците сме бягали", спомня си ветеранът. И се сеща за една случка в Пловдив. "Една вечер Гунди ми вика: "Аз тука имам едни филибелийки (пловдивчанки - б.р.), ела. Ще ти кажа откъде да се измъкнем. В тоалетната до хола имаше отворен прозорец и излязохме оттам. Той тогава беше още ергенче. Викам му да внимава, че имаме важен мач на другия ден. На другия ден сме с него под душовете и го питам: "Абе снощи какво стана с ония русите?" А, вика, целувахме се, гушкахме се, ама нищо повече, нали ми каза, че трябва да си пазя силите", разказва Павел.
Стигаме до темата Величка, която много от футболните другари на Гунди недолюбват, доверява ветеранът. "Тя го свали. Тогава спортуваше и следваше във ВИФ. След всеки мач Величка го чака с още една приятелка и вика: "Хайде, ще ходим на танцова забава". Така станаха нещата", спомня си Павката. "Величка много го ревнуваше. А той й казваше: "Абе писна ми, ела да видиш, само мъже сме тук, при Павката. Нямаме ли право да си кажем по една мъжка дума?" Беше направо обожаван от жените - и верен само на една жена! Излизаме от стадиона, а след нас - момичета, някои - ученички с престилки и чанти. Искат му автографи. Той подпира листчето на коляното си и пише, а някоя го гали по гърба... Нахални! Той вика: "Извинявайте, уважих ви, ето ви автограф. Но моля ви, не посягайте, съпругата ми е много ревнива". Така се опитваше културно да ги отблъсне... Предан до смърт и непокварен като дете... Мои приятелки, като ме поканеха на рожден ден, ми казваха да заведа и Гунди. Беше все едно да съм с Тодор Живков. Даже за обществеността у нас Гунди беше по-велик от Тато", уверява футболистът.
В ушите му още звучи атмосферата на онези трибуни - 25-30 хиляди на крака ръкопляскат. И никой не му е завиждал? "Беше благородник. С всеки беше добър, учтив, възпитан. Даже имаше един от ЦСКА, викахме му "Първа хирургия" - на терена рита, хапе, щипе. Гледаха как да изкарат Гунди навън, защото нямаше друг начин да го спрат. Но на терена просто ги възпираше да злобеят срещу него. Псувни никога не ползваше, дори и когато беше напечено. Представете си, противник му вика: "Ей сега ще ти извадя червата, мамка ти!". А нашият отминава, все едно оня говори на вятъра", пали се Павлето.
Гунди е 11 пъти подред футболист на годината. "Но тогава това означаваше да си много скромен и дисциплиниран в тренировките и на терена. Трябваше да си възпитан, културен, да се държиш дружелюбно с противника си, през целия сезон да нямаш жълт и червен картон. А сега…", въздиша ветеранът.
Веднъж “арестуват” Гунди. Предстои мач България - Франция тук, срещата е в 15 ч., а в 10.30 ч. Гундарата и Котарака пристигат при Павката за порцията си табла и шах. "И някак си ми вървеше зарът, все аз биех. По едно време звъни Величка: "Хайде, бе, обаждат ми се от националния, има пресконференция на стадион "Юнак", а капитана Георги Аспарухов го няма. Викам, при Павката е". А Гунди вика: "Чакай, Вели, защо толкова зор даваш... Не, не съм с дами, тука съм, при Павката, вземи кола и ела". И по едно време пристига черна волга със сини перденца, служебна, на МВР. Влизат милиционерите тук в двора: "Идваме да арестуваме Георги Аспарухов. Защо не е отишъл на пресконференцията на стадион "Юнак"? А после се викат: "Айде, Гунди, влизай, че цяла пресконференция тебе чака", смее се ветеранът.
Павката с легендарната си барака е като Странджата за бившите ни футболисти. Тук продължават да идват старите му другари. Има и красиви чашки за кафе, за дамите им. Като дойдат те, Павката вади кафето и мелачката. На стените са залепени плакат на "Славия" и снимки от календар с разголени момичета - радост за окото на Павката и гостите му. Когато заразказва за деня преди нелепата катастрофа на 30 юни 1971 г., дълго сдържаните сълзи потичат по лицето му. След 41 години Павката продължава болезнено до преживява онези няколко кошмарни дни. Ужасната вест му съобщава Величка по телефона. Даже в скръбта си жената го упреква, че в последните часове не е била заедно с Гунди, защото той е бил с него. Защото преди фаталното пътуване Гунди отскача до Павката. Като млад легендата е играл в "Ботев Враца", отборът има юбилейно честване - 50-годишнината от създаването си, и за да привлечат хора от цяла България, канят като почетни гости Гунди и Котков. "Като дойде, ме помоли за туба. Попитах: "Ти нямаш ли пари, бе? По пътя има бензиностанция, ще заредиш, ако не ти стигне". Вика: "Всички пари оставих на Величка", и се засмя. Беше заредил, но искаше да си има резерва, че можело с врачанци да се почерпят на Леденика, в ресторанта над пещерата. "Беше толкова обаятелен, че всички искаха да го видят, да се докоснат до него, да бъдат с него", умилява се Павката. Дава му туба от 10 л. "Бензинът тогава струваше стотинки, но Гунди даваше всичките си пари на Величка. Беше над тия неща, за него парите никога не са били важни. Но тогава ми се молеше: "Хайде, ела с нас, бе, Павка, знаеш ли как хубаво ще си прекараме!". И това май бяха последните му думи към мен", просълзява се отново Павката.
На другия ден много рано сутринта Гунди и Котков тръгват за Враца. Някои по-възрастни запалянковци помнят в детайли какво се случва след това. На завой излиза камион, от силния удар пламва алфата и Гунди и Котков изгарят като факли.
На погребението ковчегът на Гунди е закован, за да не види никой обезобразеното му тяло. Величка, с шише валериан, моли Павката да стои до нея, ако й стане лошо. Тя припада в ръцете му. "Бил съм и на погребението на цар БорисIII. Но такова като на Гунди и Котков не се помни! Бяха дошли с автобуси хора от цялата страна и всички плачеха. Когато започнаха да слагат венци на гроба, се образува камара, висока колкото моята двуетажна къща. Дойдоха пожарникари и сложиха стълби, за да могат да качат всички венци. Цяла България скърбеше. Предприятия, министерства, всички спряха работа и отидоха на погребението, но не под строй, а спонтанно. Цяла София беше тръгнала към гробищата. Кордони от полиция спираха хората, тъй като нямаше къде да се поберат всички и тълпата можеше да премаже някого", трие очите си Павката.
В бараката старите другари всяка година продължават да се събират, за да почетат Гундарата и Котарака. И задължително сипват ракията в елегантни чашки с дръжки и розички по тях. "Гунди ги донесе от Португалия, бяха 12, но за повече от 40 години все пак четири оцеляха. Гунди каза тогава: "Харесаха ми, че са малки и пикантни", казва тъжно Павката. С тях и сега пият ракия, вермут. На шкафчето в ъгъла, където сега спи бременната котка Сузи, всяка година слагат тепсийка, пълна с пясък, и палят свещи за всички починали. Вдигат тост за здраве на живите и заупокой на мъртвите. Дали духът на Гунди още броди из двора и в бараката? "Често го сънувам, и сега, като хвърля зар и ми върви много, викам: "Гунди е зад гърба ми". Зарчетата и те са подарък от него. Още ги пазя. И като паднат на земята, казвам: "Никой да не мърда, докато не ги намерим, няма да си тръгвате. Те за мен са светиня! Неговите ръце са ги хвърляли!", трие сълзите си Павката. Опитва се да си спомни колко години трае дружбата им.
Разговорът е към края си, на лицето му се изписва разочарование. Сякаш иска да остане в оня красив свят... Но темата Гунди е безкрайна. "Той беше такъв добряк, че и лъжицата ще ти даде, няма да яде, за да има за теб. Случвало се е в ресторант някой да си изпусне прибор, а Гунди веднага му дава своя и търпеливо изчаква сервитьорът да му донесе нов.Алкохол пийваше по един пръст, само за здравето на някого. Чист и по душа - и психически, и физически, потникът му светеше от чистота. Никога не се жалеше от тренировките. Правехме кросове в Борисовата градина, а но той никога не се оплака, че е изморен. А пък към Величка как мило се отнасяше: "Хайде бе, Вели, моля ти се, не ми се карай. Аз още малко ще остана, само още един час. После, като се върна, ще те гушна..."
Преса