/Поглед.инфо/ На дадената вечеря от генералния секретар на ООН Пан Ки-мун след сесията на ООН бяха фиксирани интересни „детайли“ по отношение на дипломатическия протокол. Китайският президент Си Дзинпин и папата не взеха участие в мероприятието. Те напуснаха ООН незабавно след приключване на тяхното участие в сесията. Нарушаването на протокола по време на официални мероприятия е добър източник на информация за размисъл и анализ. Сър Джон Финет (1571–1641), известен английски церемониал-майстор описва в своя личен дневник следния любопитен, но изключително труден момент в неговата професионална кариера. Възниква протоколен конфликт между френския и испанския посланик. Кой от тях двамата да седи от дясната страна на папския посланик по време на една конференция?! Естествено, папският посланик има само една дясна ръка. Церемониал-майсторът намира блестящ изход от трудното положение. Той моли папският посланик да извика от Париж папския нунций. Посланикът искрено се смее на тази странна молба, но я изпълнява. При това положение, по протокол е абсолютно естествено от дясната ръка на папския посланик да седи нунцият. На испанският и френският посланик им било предоставено свободно правото на избор. Французинът избрал лявата ръка, все пак е по-близо до папския посланик. Испанецът си избрал дясната страна. Макар и през нунция, все пак получавал по-почетното място. И двамата посланици били доволни. Има компромисни решения в дадени ситуации, но има и очевидни нарушения на дипломатическия протокол, които говорят много за това, което се премълчава.
Да се върнем на тържествената вечеря в ООН. На масата от дясната страна на Пан Ки-мун бе поставен американският президент Барак Хюсеин Обама II. До него седеше кралят на Холандия Вилем-Александър Клаус Георг Фердинанд с титла Негово Кралско Височество Принц Орански. От ляво на Пан Ки-мун седеше президентът на Русия Владимир Путин. До него бе поставен Абдула II бин ал-Хусейн, крал на Хашимитското кралство Йордания. Обръщението на генералния секретар на ООН към гостите бе: Your Majesty, Your Highness, Your Excellency, Ladies and gentlemen! На български: Ваши Величества, Ваши Кралски Височества, Ваши Превъзходителства, дами и господа! ООН не е монархическа организация. ООН е светска организация. От ляво и от дясно на Пан Ки-мун седят Тяхни Превъзходителства! Генералният секретар започна обръщението си първо към тези, които седят през човек до него. Очевидно има разминаване с протокола. Пан Ки-мун прави дълбок реверанс към кралските особи. На преден план се извежда монархическият елемент.
На сесията на ООН в Ню Йорк през септември т.г. световните лидери в лицето на Барак Обама, Владимир Путин и Си Дзинпин предложиха своя визия за излизане от кризата и бъдещето на света. Много преди тях през февруари 2015 г. лорд Джейкъб Ротшилд заяви публично: „Ние наблюдаваме най-опасната от края на Втората световна война геополитическа ситуация“. Сложната геополитическа картина, слабият ръст на световната икономика, поевтиняването на основните световни валути и близките до нулата лихвени проценти са фактори, които повишават рекордно рисковете за инвеститорите, каза Джейкъб Ротшилд пред британския вестник „Телеграф”. Лордът предложи три варианта за излизане от световната криза. Криза на индустриалното общество, което в момента е ограничено от икономическия ръст, от ресурсите, от екологията и т.н. Първи вариант. Полагане на усилия за удържане и продължаване във времето на сегашното състояние, в което се намира света. Налагане на реформи за излизане от дълговата, ресурсната и екологичната криза. Борба с появилите се терористи, сепаратисти, екстремисти и други подобни. Втори вариант. Възстановяване на американската икономика за сметка на държавите, които ще бъдат въвлечени в Третата световна война. Ограбване от САЩ на страните, които ще бъдат включени в Трансатлантическото и Транстихоокеанското сътрудничество. В Третата световна война, за пред общественото мнение, ще воюват силите на Злото срещу силите на Доброто. Злото е „Ислямска държава“. Доброто е Демокрацията. Третата световна война ще бъде отличен „форсмажор“ за САЩ, за да не си върнат дълговете. Апропо, папата през септември 2014 г. публично заяви, че Третата световна война е започнала. После повтори още веднъж своето изказване. Трети вариант. Изграждане на нов валутен свят. Преизчисляване и преминаване от нефтодолари към карати и унции. В Китай вече е натрупано огромно количество злато. Около 30 000 тона. За да се достигне целта е необходимо да се прекъсне връзката на американският долар с нефта. Да се убие нефтодолара. Да се анулира сключената през 1945 г. сделка на палубата на крайцера „Куинси“ между Франклин Рузвелт и краля на Саудитска Арабия Абдул-Азиз бин Абдул-Рахман ибн Фейсал Ал Сауд. Точно след тази сделка се появи нефтодоларът като отчетна единица в световната търговия. След Втората световна война преди Бретънудския договор в САЩ бе закарана голяма част от златото на света- около 25 000 тона. С натрупването на 30 000 тона злато в Китай на хоризонта се появи златният юан. При реализиране на третия вариант печелят тези, които изграждат новия валутен свят.
В световните медии непосредствено след сесията на ООН някак си между другото минаха кратки информации за четиридневното посещение на Си Дзинпин в Лондон. Визитата на президента на Китай във Великобритания бе наситена със символика. Любопитно бе да се наблюдава по Euronews как Техни Величества чакат близо 15 минути идването на Си Дзинпин. Невероятно изглежда снимката на английската кралица Елизабет II, която при ръкуването си със Си Дзинпин се покланя пред него. Нейно Величество почти елиминира изпълнителната власт в Лондон при посещението на китайския президент и се включи в Голямата игра. Нещо като критичен намек за правителството. Бъкингамският дворец се зае с работата, за която английските министри получават заплата. Типично по британски вестник Guardian написа: „Китай е във възход, а САЩ са в упадък. Британия не може да игнорира тази реалност… Нас не ни устройва ситуацията с правата на човека в Китай, която по нашите мерки, изисква подобрение, при това в много отношения… Но, ситуацията с правата на човека не е основание ние да се откажем от изграждането на по-тесни връзки с Китай.” Елизабет II позволи на Си Дзинпин да нощува в Бъкингамския дворец. Нещо повече! На Си Дзинпин бе предоставена като транспортно средство Кралската каляска. Той е първият чужд държавен глава, който се разхожда с нея по улиците на английската столица. Кралският прием, даден на Председателя на Китай като на равен на Британския Монарх е всъщност английски поклон на ръководителя на Поднебесната. Медиите разпространиха уникални кадри. Си Дзинпин слиза от Кралската каляска и влиза в Бъкингамския дворец. Уникално и невиждано до този момент! Си Дзинпин при посещението си в британския Парламент показа завидно самочуствие. Там той каза: „Да, у вас от XIII век има парламент. Но ние започнахме да говорим за върховенство на закона и права на човека преди 4000 години и започнахме да кодифицираме всичко това пред 2000 години. Така, че дайте да запомним, кой тук е древна държава“. На тържествения обяд на очи биеше ярко червената рокля на Кейт Мидълтън, съчетана с драгоценна тиара на нейната глава. Съгласно китайската традиция червеният цвят символизира благополучие и процъфтяване. Експертите добавиха, че червена рокля жената облича само на своята сватба. Съпругата на Си Дзинпин бе изолирана от своя съпруг и почти не се появи на официалните снимки. Както и съпругът на Кейт, принц Уилям Артър Филип Луи Маунтбатън-Уиндзор, херцог на Кембридж. Въпреки, че точно него го сочат като наследник на британската корона. Червената рокля на Кейт бе обсипана със скъпоценни камъни (вероятно брилянти), които наподобяваха звездите на китайския флаг. Един от брилянтите бе поставен в областта на сърцето. Образът на „невеста“ се допълваше от тиарата, която не й принадлежи, и която принцесата слага за втори път през живота си. Първия път, по време на сватбата с принц Уилям.
В своя тост Елизабет II обяви „глобалното партньорство на Британия и Китай“. Споменат бе с уважение и Дън Сяопин, който отне от Лондон Хонконг. От своя страна в своя тост Си Дзинпин бе още по-откровен и конкретен. Той каза: „Великобритания и Китай представляват Великата Източна и Великата Западна цивилизация“, и въпреки, че „географски се намират далеч един от друг“, двете страни „отдавна и тясно си сътрудничат“. Ключови са думите на Си Дзинпин : „Както гласи старата китайска поговорка, възможност може да се появи само веднъж, затова възползвайте се от нея, докато не се е изплъзнала. Във Великобритания също имате известна пословица: „Мъдрият човек превръща промените в щастие“. И в този момент, когато за нашето всеобхватно стратегическо партньорство тече второ десетилетие, давайте да се възползваме от тази възможност, за да работим заедно и да възвестим за още по-доброто бъдеще на китайско-британските отношения“. Първото държавно посещение на Председателя на КНР във Великобритания се е състояло през 2005 година. В тоста на Си Дзинпин има три ключови акцента. Първи. Признаване на различните цивилизации. При това Китай претендира за лидерство в Източната, а на Англия признава лидерството на Западната. Втори. „Възможност може да се появи веднъж, за това възползвайте се, докато не се е изплъзнала“. Прекалено откровени думи за китаец. Китай като ледоразбивач върви напред и предлага на Британия да го последва. Предложението се прави еднократно. Друго няма да има. Това са думи от позиция на силата. От независима позиция. Трети. „Мъдрият човек превръща промените в щастие“. По-ясно казано, промените в Британия са неизбежни. Искате или не искате. Вие все още можете да се спасите, ако тръгнете заедно с Китай, а не против него.
Британците отлично разбраха посланието на Поднебесната. Статусът на „невеста“ в лицето на Кейт подчертава това. Вторият символ, показващ приемане на договаряните бъдещи роли бе дрескодът за официалния обяд, който бе фиксиран за мъжете. Те всички трябваше да носят бели вратовръзки. Всички с изключение на Си Дзинпин. Той бе в традиционен китайски костюм. Вратовръзката е древен символ на подчинение и задължение. На признаване на правилата на играта. На входа на Бъкингамския дворец се вееха четири флага. На Китай, на Хонконг, Union Jack и на Royal Dutch Shell. Роял Дъч Шел е англо-нидерландска петролна компания, втората по големина частна енергийна компания и една от шестте най-големи в петролния сектор. Фамилията Ротшилд е мажоритарен собственик в нея. По време на посещението на Си Дзинпин в Лондон на практика бе обявен публично съюзът между Уиндзорите, Ротшилдите и Червените дракони. Те заедно ще строят новия финансов свят без нефтодолари, а с карати и унции. Световно известната абревиатура BRICS се пише на китайски с два йероглифа. Те означават „златно кюлче“. Тоест новият финансов свят ще се строи от Лондон и Хонконг, а не от Ню Йорк както до този момент. В Поднебесната има три властови групи. Комсомолци-либерали, партийци-маоисти и Червени дракони-националисти. Трите групи не се сражават помежду си, а са обединени около „трона“ за благото на империята, за благото на Поднебесната. Например, премиерът Ли Къцян е от комсомолците-либерали. Водещи са Червените дракони. При представянето на Си Дзинпин, който е от групата на Червените дракони, по ВВС бе казано, че той е президент на Република Китай, а не на Народна република Китай. Това означава, че Поднебесната скъсва с комунизма. Си Дзнпин е представен в преносен смисъл като „император“. Това означава, че вече „няма“ Тайван. Има само един Китай. На 25 октомври т.г. последва незабавно посещение на краля на Холандия Вилем-Александър Клаус Георг Фердинанд в Поднебесната. Очевидно не е ставало въпрос за увеличаване на стокообмена между двете страни. По-скоро са продължили стратегическите преговори, започнати в Лондон преди броени дни. Преди няколко години няколко експерти подхвърлиха тезата, че британският и европейският елит се готвят да се прехвърлят в Австралия и Нова Зеландия. Тогава подобни виждания се приемаха като патологична конспирология. На фона на казаното по-горе тази екзотична идея започва да придобива сериозна аргументация. Прехвърлянето на европейския елит в Нова Зеландия и Австралия има смисъл, ако там се прехвърли центърът на неговото икономическо и военно-политическо влияние. В противен случай въпросният елит ще загуби своя днешен статут. Днес Австралия се милитаризира ускорено. Страната получава големи партиди от най-новите американски самолети F-35. САЩ прехвърлят на австралийска територия корпуси на морска пехота и дислоцират допълнително в региона бойни кораби от своя ВМФ. Най-вероятно Сингапур, където британците имат все още голямо влияние, ще стане финансов център на европейския елит, който ще се прехвърли в Азия.
Обърнете внимание! Великобритания първа се затича от европейците, за да заеме място в новата международна банка, която създаде минала есен Китай – Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции. След британците в банковата институция влезнаха 57 държави, между които Франция и Германия. САЩ нямат път към тази банка. Американците болезнено приеха британското „предателство“. Администрацията на Барак Обама през март 2015 г. обвини Великобритания, че „постоянно се приспособява“ към Китай. Това влоши двустранните отношения между Вашингтон и Лондон. „Това, което най-много ни разочарова, че нямаше никакви консултации с нас. Британия даже не ни информира“- твърди служител на американската администрация. САЩ отдавна са разбрали, че се готви нов тихоокенски световен център. През 2009 г. Хилари Клинтън публикува в списание Foreign Policy станалата известна статия „Тихоокеанският век на Америка”.
Тук е мястото да обърнем сериозно внимание на едно изказване на военния министър на Руската федерация Сергей Шайгу. Той твърди, че Москва се готви да строи своя военно-морска база в Сингапур. През призмата на описаното по-горе редица изказвания на някои политици, които „висяха във въздуха“ придобиват определен конкретен смисъл и логика. През юни 2013 година Хенри Кисинджър организира неформална среща между американския президент Обама и президента на Китай. Барак Обама и Си Дзинпин постигат конкретно споразумение. Разговорът се провежда във Флорида. Мястото на срещата е в имението Аненберг Sunshine Village, което се свързва с организацията Бней Брит. Тогава определено се постигат договорки за разграничаване на китайската и американската сфера на влияние. По това време Хенри Кисинджър говори за създаване на G-2 между Поднебесната и САЩ. Обаче китайците не възприемат тази идея и я отхвърлят. Договорката е Китай да строи „Новия икономически пояс на пътя на коприната“ и „Морския път на коприната“, които включват логистика и инфраструктура за китайските стоки, предназначени за Стария континент. За САЩ като „Сила на морето“ са оставени Трансатлантическото споразумение и Транстихоокеанското споразумение. Времето предвидено за преход към Новия финансов ред е около 10 години. Това ще позволи на Поднебесната да оползотвори и вложи натрупаните огромните количества долари в изграждане на „Новия икономически пояс на пътя на коприната“ и „Морския път на коприната“. Въпреки острата реакция на Пекин относно Транстихоокеанското сътрудничество, то няма да нанесе големи щети на китайците. До 2025 г. ще бъде намален само с 1% китайският експорт. Казаното по-горе дава достатъчно основание да се твърди, че така анонсираният периодично крах на долара няма да се случи така скоро. В противен случай ще бъде хвърлен на вятъра огромният дългогодишен труд на китайските работници и селяни.
САЩ започват отчетливо да губят все повече от своите водещи позиции в света. Pax Americana бавно, но методично се свива. Транстихоокеанското сътрудничество през призмата на изместващия се геополитически център изисква от САЩ болезнени промени. Япония явно е осмислила тенденциите в глобалната политика. Токио полага систематично огромни усилия за подобряване на отношенията си с Москва. С неизбежното свиване на глобалното американско присъствие по света, Япония не желае да остане „тет-а-тет“ с Китай. Само Русия може да гарантира на Токио независимо бъдеще. Много е важен фактът, че Южна Корея и Филипините не заявиха свое участие в Транстихоокеанското сътрудничество. Публично обявиха неопределени намерения, но това прилича повече на шоу. САЩ са принудени да прехвърлят своята политическа и икономическа дейност на западното крайбрежие. По-близо до новите геополитически центрове. А това е изключително болезнен процес. За възстановяване САЩ се нуждаят от дълъг период на самоизолация.
Без да се опростяват нещата, и без да се търсят конспирологични аргументации, може да се каже, че има наченки на координиране на действията между Русия, Китай и Великобритания. Естествено, всяка една от страните си има своя собствена геополитическа стратегия. На този етап има определено съвпадение на стратегическите интереси. През юни 2015 г. в град Уфа между Русия и Китай бяха подписани документи за синхронизиране на Евразийския икономически съюз и „Икономическия пояс на пътя на коприната“. От друга страна, Великобритания търси тясно взаимодействие с Поднебесната, но няма достатъчен ресурс да играе сама срещу нея. Британците се приближават географски към Китай, прехвърлат капитали и злато в Поднебесната. Великобритания се нуждае от допълнителна военна сила, която да гарантира запазването на капиталите и стриктно изпълнение на договореностите от страна на Пекин. Такава сила е само Руската федерация. Събитията в Близкия Изток могат да се погледнат от страна на изграждания нов финансов ред в света. В момента в Сирия руската авиация унищожава ислямистите, които биха могли за „заразят“ азиатските мюсюлмански страни като Индонезия и Малайзия. Старият „център на света“ беше християнски. Новият, които се изгражда в Азия, е доста по-сложен в религиозно-идеологически план. В него е индуистка Индия, огромни територии населени в Югоизточна Азия с будисти, конфуциански Китай, почти христиански Филипините, Русия, Австралия, Нова Зеландия и мюсюлманските Индонезия и Малайзия. Останалите живи джихадисти в Близкия Изток ще се изтласкват с миграционните потоци в Европа. Старият континент, поради своя неграмотен и продажен елит, се превръща в „заден двор“ на света. След разпаденето на ЕС, европейците ще бъдат поставени под контрола на Русия. Русия подобно на САЩ също ще трябва да извърши болезнени промени. Москва е далеч от Тихия океан, далеч от бъдещите геополитически центрове. Не е случайно, че в руските медии периодично се поставя въпросът за преместване на руската столица зад Урал или в западен Сибир.
Най-тежка в бъдеще ще се окаже съдбата на Европа. Тя ще пострада в географски, икономически, политически и даже в климатичен план. Гълфстрийм живее своите последни години. Със западането на Европа ще дойдат и суровите ледени зими. Даже по-лоши от руските. Гълфстрийм не само ще загине, но и ще бъде сменен от противоположно студено течение от Арктика. Старият континент особено откъм западните брегове ще трябва да забрави за богатите селскостопански реколти, за ниската консумация на енергия при отопление и други подобни. В същото време, климатичната картина по бреговете на Далечния Изток в Азия ще се промени коренно. Топло течение ще обгърне Япония. Климатът в Камчатка и Чукотка ще стане мек и топъл, подобен на този по източното крайбрежие на САЩ. Много европейци ще напуснат Стария континент. Някои ще отидат в Австралия, Нова Зеландия, някои в Югоизточна Азия или Китай, а някои в Русия. Тези, които останат в Европа ще трябва да се борят и съжителстват с мигрантите от Близкия Изток и Африка. С упадъка на Европа и самоизолирането на САЩ ще си отиде от света евролиберализма, пропагандиран като благо от различните политически фамилии в Европа. Ще си отидат гей-парадите, нереалистичната толерантност, инцеста, педофилията, всички онези свободи, които превърнаха мъжете в жени, а жените в мъже.
