/Поглед.инфо/ Колко е лесно да лъжеш тези, които са доверчиви и немислещи. Истината е здравословна за мислещите хора и е абсолютна отрова за немислещите, интоксикира техните болни мозъци...
В предстоящите избори в редица страни от Европа либералните глобалисти се опитват още веднъж да употребят многократно успешно използваната през годините схема „леви” срещу „десни”. Трябва да се има предвид, че независимо дали става въпрос за „ляво” или „дясно”, въпросната псевдоалтернатива обслужва във всички случаи либералните глобалисти. След избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ в най-мощната държава на света дойдоха на власт консерваторите националисти. В Европа реалният сблъсък е между либералните глобалисти и консерваторите националисти. Европейското „ляво” е по-силно заразено от либералния глобализъм. Последователите на троцкизма са много силни там. След Втората световна война транснационалният банков капитал бе поставил акцент върху своето проникване в лявото политическо пространство. И един много важен „детайл”. Либералният глобализъм по света се ползва от логистиката на изградените през годините гъсти мрежи от НПО-та, финансирани от Джордж Сорос. При опасност либералните глобалисти да загубят някъде по света своята власт, веднага се организират платени мащабни протести на „средната класа”, на „умните и красивите” и други подобни. Народът изведнъж се вдига да недоволства както се случи съвсем наскоро в съседна Румъния. Повод ще се намери винаги. Корупция, граждански свободи, репресирани малцинства и други подобни. Това е технологията за елиминиране и отстраняване от властта на враговете на либералния глобализъм. Независимо дали тези врагове са „леви” или „десни”.
В измамната схема на либералните глобалисти най-потърпевшо е „лявото”. То трябва постоянно да мимикрира, да ползва определена риторика, адаптирана към левия електорат. Да обещава леви реформи и лява политика. В последно време е принудено да ползва и „патриотична риторика”. Но в крайна сметка трябва да обслужва либералните глобалисти и транснационалните корпорации. Прави впечатление, че някои от лидерите на европейската левица, а и на десницата, по един или друг начин са свързани „интимно” с големите световни банкови групи. Било то лично или чрез членове на своите семейства. Типичен пример е случаят с бившия председател на ЕК Жозе Мануел Барозу. Започнал своята политическа кариера като маоист, преминал през най-висшия пост на евробюрокрацията, той кротко и безшумно акостира... в най-голямото подразделение на банковата група „Голдман Сакс”, базирано в Лондон. А дали е само той? Това е причината все по-често да се поставя въпросът: А какво точно е съдържанието, какъв е смисълът на европейското „ляво”? „Лявата” идеология на френския кандидат за президент Еманюел Макрон, отгледан in vitro от Ротшилд и Франсоа Оланд е учебно помагало при търсенето на истината. Това е. Въобще големите банкови групи имат исторически опит в отглеждането in vitro на „лявото” по света. Даже са създадени за тази цел множество световни и европейски леви международни организации. Които се „борят” със зъби и нокти за интересите на бедните по света чрез отглеждане и хранене на „леви” международни функционери, обслужващи либералния глобализъм.
Във Франция битката е между „левия” либерален глобалист Еманюел Макрон и консерваторката националистка Марин Льо Пен. Това е причина либерално-глобалисткият медиен мейнстрийм да полива с помия Марин Льо Пен и Франсоа Фийон. Последният е наследник на остатъчния голизъм във Франция и може само да попречи на протежето на Ротшилд Еманюел Макрон да се противопостави успешно във „финалната битка” във втория тур на президентските избори срещу лидерката на Националния фронт. Ако на втория тур на президентските избори във Франция застанат Еманюел Макрон срещу Франсоа Фийон, то шансовете за успех на „момчето” на Ротшилд драстично намаляват. Почти отсъстват.
Картината е малко по-различна в Германия. Но по същество е същата. Разиграва се битка между „дясното” и „лявото”. Но и двете идеологически тенденции са страни на една и съща монета. Монетата е либералния глобализъм. Поради това, че Ангела Меркел се провали със своята политика по отношение на бежанците, нейният рейтинг спадна драстично и от резервната скамейка на „левите” либерални глобалисти бе изваден Мартин Шулц, който започна да загрява на пистата. Самият Мартин Шулц е неуспял бивш футболист, който е имал проблеми с алкохола и е бивш кмет на малко градче. Но чрез либералните медии неговият рейтинг се помпа по аналогичен начин както и на неговия „брат близнак” във Франция Еманюел Макрон. Целта е германските гласоподаватели отново да затънат в битката между либералното местно „ляво” и „дясно”. Но изминалите години категорично доказаха, че и двете служат на транснационалните корпорации. Така се прави опит да се сложи бариера пред електоралния възход на политически формации от типа на „Алтернатива за Германия”, чиято идеология е национализъм, евроскептицизъм, национален консерватизъм. По-ясно казано, класическите европейски „ляво” и „дясно”, обслужвайки каузата на либералния глобализъм, ще влязат за пореден път срещу националния консерватизъм, чийто автентичен носител могат да бъдат само политически формации като Националния фронт във Франция, „Алтернатива за Германия” и други подобни партии на Стария континент.
Днес светът е коренно различен. Във Вашингтон в Белия дом стопанин е Доналд Тръмп. В Кремъл управлява Владимир Путин. Във Великобритания след Brexit управлява Тереза Мей. Какво ги обединява? Всички те са носители на новата вълна в света, наречена „националистичен консерватизъм”. У нас президентът Румен Радев помете Цецка Цачева за това, че се качи върху новата вълна, която се олицетворява персонално от големите световни политически фигури като Доналд Тръмп, Владимир Путин, Тереза Мей и други. За съжаление все още и тази година моделът „ляво или дясно” на европейските либерални глобалисти не е изчерпал своя ресурс. Все още има потенциал да заблуждава масовия електорат. Там, където хората най-бързо успеят да проумеят новите реалии, там най-бързо ще тръгнат напред. В желаната от тях посока за развитие на техните страни. В противен случай отново ще бъде завъртян поредният цикъл „надежди-избори-разочарование”. В този случай поне усещането няма да бъде непознато. Светът е пред алтернативата очертана от бившия председател на ЕС Херман Ван Ромпой: „Понятията „народ” и „родина” трябва да отидат на бунището на историята”. Надеждата е, че новите силни на деня Тръмп, Путин, Мей и други ще започнат да сменят своите партньори по света, като така самите либерални глобалисти ще отидат на „бунището на историята”. А една голяма част от хората ще осъзнаят измамата, в която живеят от доста години.
