/Поглед.инфо/ През май в Казахстан имаше вълнения. Дали бяха народни е друг въпрос. В Казахстан през месец май се наблюдаваше пълната палитра от „оранжеви” технологии, които се приложиха преди време в Украйна и Киргизия. Защо? Казахстан е стратегически партньор на Руската федерация. Има огромна обща граница с Русия. Казахстан е една от носещите конструкции на Евразийския икономически съюз и ключова страна в Икономическия пояс на пътя на коприната.
Очевидно е, че основата е евразийството, но Казахстан е и важен елемент от интеграционните процеси, които са инициирани от Китай в Азия. А политико-икономическите планове на Русия и Китай в известна степен са синергични. Не е тайна, че Казахстан е богат на природни ресурси. Непосредствени „черноработници” по прилагането на „цветните технологии” в Казахстан са Украйна и Турция.
Естествено, Киев и Анкара са само изпълнители. Концепциите се правят от други стратегически центрове, на други места. „Жадуващите” за свобода полеви и информационни казахстански революционери се подготвят в Украйна. В Турция се тренират ударните звена на „революционните групи”. Не са оставени настрана и видните казахстански опозиционери. Те активно сътрудничат с емигрантски групи, които се намират в Лондон. Преди всичко с обкръжението на Мухтар Кабулович Аблязов, бивш министър на енергетиката, а днес бизнесмен и противник на президента Назарбаев.
Подготовката за „цветна революция” в Казахстан се води от доста време. През 2011 година работниците от нефтената промишленост в град Жанаозен спретнаха бунт, който обаче не успя да придобие общонационален характер. Повод за вълненията бяха неизплатените от работодателите заплати. Имаше и други вълнения, предимно на социална почва, без да засягат вътрешната политика на страната.
Последните парламентарни избори се състояха в Казахстан през март 2016 година. Шефът на мисията на Бюрото за демократични институции и човешки права към ОССЕ Борис Ферлиц и бивш външен министър на Словения не остана доволен от организацията на вота. Според него „избирателите са се сблъскали с недостатъчен политически избор”. И глобалните концептуалисти решиха да „подпомогнат като подбутнат” демокрацията в Казахстан. Не, че казахстанската власт не им дава поводи. Основните теми за бунт на „революционерите” са проверените във времето безобразия на „управляващото семейство” и „социалната несправедливост”. Едва ли беше разумно властите в Казахстан да строят Пантеон на националните герои, в действителност свръхелитно гробище, в населения пункт Кабанбай батир, който е на 17 километра от Астана. Стойността на мемориала е 79 милиарда тенге (1 евро струва 378 тенге). Не се приема с възторг от обществото и решението на властите да увеличат пенсионната възраст.
Сериозен опит за възбуждане на масови вълнения имаше през месец април 2016 година в Западно-Казахстанската област. Тогава активисти на общественото обединение „Абирой”, се опитаха да организират незаконни масови протестни акции. Разпространяваха се провокационни призиви. Технологията за предизвикване на масови вълнения в Казахстан абсолютно копира модела на киевския майдан. Общо взето, нищо ново под слънцето. Украински радикали обучават казахстанските си събратя. Има данни, че казахстански „революционери” се обучават на революционно дело в лагерите Конча-Заспа, Николаев и Днепропетровск на украинска територия.
Особена тревога в държавното ръководство на Казахстан предизвикаха сигнали за доставка на оръжие в Алмати и Астана. Рязко бяха активизирани призивите за сваляне на Назарбаев в социалните мрежи. Повод за вълнения на 21 май 2016 г. в Алмати беше недоволството на част от населението във връзка с приетите поправки на поземлената реформа. Логистика непосредствено преди събитията в Казахстан бе оказвана от Международният фонд за защита на свободата на словото „Адел соз”, чиито донори са посолствата на САЩ и Великобритания, „Отворено общество” на Джордж Сорос, Freedom House и Националният фонд за подкрепа на демокрацията (NED).
Като цяло местното население не разбира в достатъчна степен законодателните промени и относително лесно се манипулира. Достатъчно е да се появят редица „анализатори”, „експерти” или „свидетели”, които да „потвърдят”, че лично „са видели как казахстанските чиновници са довели китайци, които да оглеждат, за да купят земи около Медео”. После недоволството идва от само себе си. Истина е, че огромните земи на Казахстан се използват изключително неефективно. В частни ръце са едва 1 милион хектара, а останалите 99 милиона са дадени под аренда. Поправките в поземлената реформа ще позволят на арендаторите да купуват земи по преференциални условия. Опозицията ползва „готовността на властите да продават земя на чужденци”, преди всичко на китайци. А казахстанците се страхуват от жителите на Поднебесната, не ги обичат много. Естествено, не липсват и безобразия от страна на местните чиновници, които продават най-хубавите земи на „свои хора”. Във всяка страна има винаги реални поводи за недоволство на населението. В едни случаи те се използват. В други, не. Много показателен е разпространеният манифест в мрежата на бизнесмена и публицист Маргулан Сейсембаев: „От какво се страхуваме?”
От няколко неща. Първа заплаха, неизползвани земи, спекулация със земята, нереален ръст на цената на земята, разхищаване на ресурси. Втора заплаха, нахлуване на „жълтите човечета”, експанзия на миграцията, чайнатауни, бракове с китайци, отравяне на земята с химикали. Маргулан Сейсембаев предлага да се забрани на китайски фирми и китайски физически лица да купуват и вземат под аренда земя за селскостопански цели в Казахстан. Да се въведе стриктен обществен контрол на емиграцията и легализирането на престоя на китайци в републиката. Трета заплаха, руско нахлуване по украински сценарий с използване на „зелени човечета”. Маргулан Сейсембаев предлага да се забрани на руски фирми и руснаци да купуват и арендоват селскостопанска земя в северните, граничещи с Руската федерация области. Да се ограничи присъствието на руски телевизионни канали в Казахстан. Да се насърчи присъствието на украинските телевизии в републиката.
Какво общо имат руските и украинските телевизии с поземлената реформа, само Малгулан Сейсембаев си знае. Със същата малоумна логика преди време работеха в социалните мрежи и украинските активисти на майдана. След обвиненията, че „Назарбаев продава земя на китайците” последваха обвинения за „провеждането на необмислена външна политика”. Като грешка се посочва участието на Казахстан в Евразийския икономически съюз. Правителството се опита да реагира. Създадена бе обществена Комисия за поземлената реформа. Енергията на „революционерите” обаче достигна критична точка и се стигна до сблъсъци с полицията. Лозунгът на митингуващите бе в най-добрите майданни традиции: „Шал кет” („Старчок, отивай си”).
По този начин бе разкрита основната цел на организирания метеж – сваляне на президента Назарбаев. Естествено, от полицията бяха разкрити складове с оръжие, коктейли „Молотов”, подходящо огъната арматура и други атрибути, позволяващи „демократичното” волеизявление на казахстанския народ. Естествено, появиха се призиви до полицията да се „присъедини към народа”. Както и призиви да се събират личните данни на полицаите, за да им бъде „после напълно отмъстено”. Силите на реда в Казахстан пресякоха решително „цветната революция”, задържаха организаторите, прибраха оръжието и другите помощни „материали” и „революцията” към обед приключи. И всички отидоха да пият чай. Тези, които са гледали събитията през 2014 година в Киев, няма как да не оценят опита за майдан в Казахстан като „усмивки от старите ленти”.
Накратко, в Казахстан не успя опитът за държавен преврат легендиран като „справедлив бунт на народа”. Сравнете събитията и демонстрациите на недоволния народ във Франция и на този в Казахстан. Имаше възможност да се наблюдават вълненията паралелно във времето. Не трябва да имаш три педи чело, за да откриеш съществените разлики.
Основният извод е, че икономическото реинтегриране на постсъветското пространство през Евразийския икономически съюз, всъщност е предвестник на политическия Евразийски съюз. Предстои ни да наблюдаваме огромна геополитическа битка в Средна Азия. Всички средства са позволени. Най-малкото са „цветните революции”. От тази геополитическа схватка в Средна Азия ще зависи и бъдещето на света.
