/Поглед.инфо/ Интервю на Infacto с Боян Чуков, експерт по национална сигурност и международни отношения
Г-н Чуков, Европа ще се промени след като пандемията от коронавирусната инфекция премине. Можете ли да прогнозирате в каква посока?
Коронавирусът на практика се превърна в най-големия световен „революционер“. Той предизвика радикални геополитически, геоикономически, политически, финансови, социални, културни и други промени. Но най-важното, което се промени, е човешкото съзнание. Хората започнаха да гледат на света с други очи. Ако преди това огромното мнозинство анализираше (в зависимост от своите познания) само това, което вижда в общ план „на осветената международна сцена“, то днес много хора „виждат“ подробности зад завесата. Обединена Европа е прекрасна идея. Тя има бъдеще, но не в нейната днешна реализация. Исторически има различни проекти за това как да изглежда един Европейски съюз. Днешната формула с фигури като Урсула фон дер Лайен, Жозеп Борел, Франс Тимерманс, Валдис Домбровскис няма никакъв шанс. Възможни са само „кръпки“ и „запушване на пробойните“. Всички евробюрократи, предишни и сегашни, се подбират от един и същи отдел „Кадри“ на банковите групи. Тези евробюрократи имат за основна задача да обслужват глобалния финансов капитал. Битката между европейските „леви“ и европейските „десни“ е за наивни зрители. Още по-трагично е, че от началото на XX век колективният Запад се управлява теоретично от политически феномени, които би трябвало да защитават общите интереси на отделните народи, които членуват в тези организации, като например ЕС, ОССЕ, НАТО и др. Абсолютна лъжа. В действителност тези организации защитават интересите на един картел от корпорации, който се ръководи от глобалните инвестиционни банки. Чийто централен офис още от времето на Оливър Кромуел се намира в лондонското Сити. Всъщност това е ядрото на така наречената „дълбока държава“. Може да се каже, че то не е в САЩ. Експертите са наясно, че Brexit бе иницииран от банкерите от Ситито, за да получат абсолютна свобода на действие. Да се освободят от институционните тежести на ЕС. И така да управляват промените в световната валута.
Евроатлантическите държави реално не са суверенни. В геополитически план те не са субекти, а обекти. Лишени са от национален суверенитет. Евроатлантическите държави са приватизирани. Техните валути са в ръцете на частни банки. Тази скрита от погледа на европейските народи картина позволява след Втората световна война създаването на днешните европейски институции. Които формализират политически принципите и правилата на организиране на европейските народи с цел тяхното подчиняване на частни интереси. Достатъчно е да си спомним одиозни фигури като Мануел Барозу и Жан-Клод Юнкер, които бяха президенти на Европейската комисия. Самият факт, че Барозу бе прибран на работа от американската инвестиционна банка „Голдман Сакс“ е повече от красноречив. За корупция да не говорим.
Коронавирусът обаче отвори очите на европейските народи. Те сякаш изведнъж прогледнаха. Но това не е достатъчно. Ще се наложи и сами да разрушат европейската схема, изградена от световните инвестиционни банки. Защото тази схема ги ограбва, лишава ги от бъдеще и ги третира като биомаса. Ако Тръмп, Путин и Си Дзинпин успеят в битката срещу „дълбоката държава“, то ЕС много бързо ще тръгне по един нов път. С нова организационна структура и радикално променено ръководство. Искрено се надявам това да се случи ако не на нас, то на нашите деца и внуци. От нас зависи дали след „електрошока“ коронавирус ще останем да живеем в дебилния свят на Грета Тунберг.
Всяка европейска страна осъзна, че изнасянето на критично голям обем производства в Китай всъщност застрашава сигурността на Европа.
Европа и САЩ преди години решиха да изнесат своето производство в Китай. По-точно това направиха транснационалните корпорации, които не се интересуват от национална сигурност, а само от по-голяма печалба. Китайците работят срещу минимално заплащане, а финансовите потоци се преразпределят в лондонското Сити, Франкфурт, Женева и др. Чисто, без главоболия и социално напрежение. Както винаги американците първи разбраха своята огромна грешка. Коронавирусът ги убеди драматично и бързо, че са сбъркали. Много ясно се наблюдава процес на „деглобализация“ на световната индустрия. След като и европейската фирма на луксозни коли „Мазерати“ започна да шие медицински маски... САЩ дадоха пример какво ще последва. Американците се обърнаха към Мексико и Канада. Това е вече процес на регионална глобализация. Вероятно част от производството ще бъде прехвърлено от Китай в Югоизточна Азия и най-вече във Виетнам, но не в такива големи обеми както беше до този момент. Предвид обвързаността на европейските икономики с Китай и изградените през годините производствени вериги, то процесът на евентуално разкъсване на промишлената интеграция ще бъде дълъг и мъчителен.
Независимо дали е случайно възникнала или нарочно, кризата с вируса със сигурност ще се използва и за политически цели. Виждаме това най-добре в САЩ, виждаме това и в България.
Естествено, навсякъде по света управляващи и опозиция се опитват да използват кризата за повишаване на своя електорален потенциал. Кризата си е криза, но никой все още не е отменил изборите. Битката в САЩ между републиканци и демократи е невероятно ожесточена. Това виждаме на сцената. Всъщност схватката е между патриоти-националсти и либерални глобалисти. Между Тръмп и „дълбоката държава“. Американската вътрешна политика има мощна проекция във всички страни от колективния Запад, България не прави изключение. Най-ярката фигура на „дълбоката държава“ у нас е Цветан Цветанов. Ние се шегуваме, че някои от нашите политици са „Говорѝт Москва!“. Но Цветан Цветанов и неговото най-тясно обкръжение на практика са говорители у нас на „дълбоката държава“. Техните медийни роли не са интересни за общественото мнение, защото повечето хора разбраха, че са фалшиви и нямат отношение към реалността. Е, „полезни идиоти“, които да им ръкопляскат има винаги и навсякаде. У нас също. Вижте и чуйте Плевнелиев и ще се убедите.
Социологическите проучвания сочат, че рейтингът на Корнелия Нинова, съответно на БСП се срива. Какви грешки направи опозицията в тази критична ситуация?!
Последното изследване на агенция „Сова Харис“ ясно очерта съществуващите тенденции в българското обществено мнение. Подчертавам тенденции, а не конкретни числови измерения. Числата всеки може както си иска да ги оспорва. Но тенденция трудно се оспорва. Освен ако човек няма желание за каквото и да е мислене. Сриването на БСП в електорален план започна още отпреди кризата с коронавируса, ако правим сравнение с ГЕРБ, ДПС, „Воля“ и други. БСП отдавна е съизмерима по електорален потенциал с ДПС. А сега започва да се съизмерва и с „Воля“ на Марешки. Важно е да се подчертае, че БСП трябва да се състезава във всеки един момент с политическите си опоненти, а не със своите предишни електорални резултати. Защото всеки един резултат се постига в конкретен момент, при конкретна вътрешнополитическа обстановка. В местните избори на много места социалистите са трета, четвърта и т.н. политическа сила. В София само БСП-Младост е първа политическа сила. И дотук.
В момента, по време на кризата, в България се наблюдава процес, който е абсолютно противоположен на този в Европа. Във Франция „макронизмът“ се срина. Коронавирусът нанесе жесток удар и по електоралния потенциал на управляващите испански социалисти. В общи линии рейтингът на управляващите в европейските страни (с изключение на Унгария) силно пада. Причината е, че правителствата на много европейски държави закъсняха с мерките или не бяха убедителни като Италия, Испания, Великобритания, Франция и др. У нас „бойковизмът“ цъфти и връзва. Въпреки, че Борисов е на власт вече десетина години. Връзва, защото реакцията на ГЕРБ беше бърза и навременна. В сравнение с „бойковизма“, „ниновизмът“ вътре в БСП също цъфти, но не връзва. Партията се разпада, младите хора я напускат или най-често изобщо не се приближават до БСП. Оповестеното подмладяване на ръководството на БСП от г-жа Нинова с много малки изключения представлява предимно оглупяване. IQ-то на „Позитано“ 20 достигна своя исторически минимум и стана съизмеримо с експертния капацитет на еко-активистката Грета Тунберг. Струва си да отбележим, че рейтингът на БСП пада даже и като опозиция, даже и когато партията е на управленчески завет, когато Борисов е изправен пред „бурята коронавирус“, която помете властта в редица европейски страни. Не е много сложно да се досети човек, че нещо не е така както го обяснява г-жа Нинова! Истината е, че госпожа председателката постави БСП на командно дишане.
Една от личните груби грешки на Нинова е, че се опитва да поддържа активен диалог с Цветан Цветанов. Координацията между двамата излезе наяве. Нинова покани Цветанов да чете лекции и да обучава младите социалисти на политика. И когато вестник „Дума“ публикува снимки за тези топли отношения между ръководството на БСП и представителя на „дълбоката държава“ у нас, изгониха главния редактор. Само че пикантната дейност на Нинова беше силно осветена и само слепец или пък глупец би могъл да не я разбира. Нинова грозничко подвежда електората БСП към парадокасален избор на идейна безпътица.
БСП се повлича по Румен Радев, тихичко му приглася, превръща са в нещо като ехо. Вместо именно БСП да създава опозиционното говорене. Обратими ли са загубите на доверие, които наблюдаваме?
Моето мнение е, че избирането на Румен Радев е в резултат от стечение на много благоприятни обстоятелства. Твърде недалновидно е Нинова да лежи повече от три години върху резултата от президентските избори. Още в самото начало на своя президентски мандат Румен Радев се дистанцира от БСП. Само Нинова не видя този факт. Или по-точно не желае да го види. Защото не й изнася. Тя си приписа еднолично тази електорална победа. Това е един от основните й аргументи в борбата й да остане председател на партията. Затова г-жа Нинова тича всеки път след президента да се покаже до него при публични събития. Тя се опитва да „свети с отразената светлина“ на Румен Радев. И това е фатално в стратегически план. Защото, когато Радев създаде своя партия, БСП ще се лиши от значителна част от електората си. Партията е заложник на личните амбиции на Нинова, на липсата й на лидерски качества, на недостатъчната й политическа грамотност, на женските й емоции и страсти. Лично съм смутен и от финансовото „гробище“, което Нинова ще завещае в един момент на нейния приемник. Много мислещи и интелигентни партийни хора, които имат голям партиен опит и безпогрешна интуиция, считат, че Корнелия Нинова е сложена на тази позиция, за да разруши партията. Дали са прави, говорят резултатите от обърканата дейност на Нинова. БСП има спешна нужда от реализъм, от трезвост, от промяна в ръководството, от изказване на истината. Защото „ниновизмът“ в БСП е виагра за „бойковизма“. А това не е мечтата на редовия бесепар.