/Поглед.инфо/ След 24 февруари 2022 г. светът се промени окончателно. Път назад няма. Дали се осъзнава този факт?! Очевидно, не от всички. Един от най-големите проблеми, с който се сблъскваме в наши дни, е загубата на субектност на човека. Много хора, коментиращи въпросите на националната сигурност, не правят изключение. Дългите и постоянно повтаряни словосъчетания като „демокрация“, „граждански права“, „национален суверенитет“, „пазарна икономика“, „свобода на словото“, „национален интерес“, „международно право“, „национална сигурност“ и други не позволяват уверено да твърдим, че експертните аналитични и оценъчни продукти са обективени, а не манипулирани. Често са само клиширани лакърдии. В България понятието „независим експерт“ е изпразнено от съдържание поради това, че той често е обвързан с НПО, финансирани от чужбина. В разузнавателните и контраразузнавателните структури би трябвало да има експертиза, която е изцяло финансирана от държавата и е независима. Но пък идва въпросът дали днешните български специализирани институции притежават достатъчен експертен потенциал. И това е въпрос, който няма категоричен отговор. Проблемът е, че специалните служби стават все по-политизирани и тяхната информационно-аналитична продукция се моделира с цел да удовлетвори текущите потребности на управляващите. Началниците искат да запазят своите постове. Но това е ситуация, която се наблюдава в много страни по света.

През последните месеци геостратегическата среда се промени радикално и продължава да се променя. Високата й непредсказуемост затруднява точното регистриране и извеждане на новопоявилите се тенденции, които с времето имат потенциал да влошат рязко параметрите на нашата национална сигурност. Поради липсата на стратегическо разузнаване в България и отсъствието на критичен обем експертен потенциал ние не разполагаме с изпреварващо детектиране на зараждащи се тенденции в организацията на живот, за които страната ни не е готова: става дума за предугаждане на предстоящо формиране на дадени реалности в международните отношения, форми на управление на глобалните финанси, информационни политики и форми на организация на съзнанието на населението на страни, които влизат в полезрението на нашите интереси. Едно е сигурно. При радикално променяща се геостратегическа среда, за да бъдат защитени националните интереси, са необходими професионални и смели действия. Познатите ни досега действия от предишната предсказуема и почти статична обстановка трудно биха могли да бъдат резултатни.

Преди векове окованият роб е бил по-субектен от днешния консуматор на хамбургери и бира пред телевизионния екран. Тялото може да бъде оковано, но робовладелецът не е могъл да подчини съзнанието и духа на роба. Спартак и Прометей са символи на субектния индивид. Не е случайно, че името Прометей на старогръцки означава „мислещ предварително“. През последните 30-на години на нас, българите, ни липсва точно това умение. Да мислим предварително! На немалка част от експертите по национална сигурност мисленето им е програмирано с цел достигане до конкретни изводи, които форматират последващите действия. Правят се изводи, които не излизат от идеологизираната либерална когнитивна матрица. Когато един експерт заседне в евроатлантическата ценностна система, той се превръща в елемент на въпросната система и започва да я обслужва, загубвайки своята ментална независимост. Е, в личен план си осигурява спокойна кариера и материални бонуси. Ограниченията в либерална когнитивна матрица определят и правилата, и менталния фундамент, върху които се произвежда аналитично-информационната продукция днес. По този начин се задава предварително „правилният“ резултат, а впоследствие се стига и до „правилното“ вземане на решение. Днешната схватка между глобалните фактори е война на полето на аксиомахията, която е борба на ценностни системи.

Свеждането на всичко до икономическа конкуренция е редуциране на проблема. Практиката да се ползва науката и информацията за идеологическо прикритие на геостратегически и политически проекти е достатъчно стара. Манипулирането на информационно-аналитичната продукция с цел манипулиране на света съществува и това го наблюдаваме ежедневно. Но това означава, че има изградени и функциониращи механизми на зависимост на науката, деликатно казано, от „експертен клуб на бенефициенти“. Механизмите са пределно ясни: идейна зависимост, материална зависимост, клиентелизъм, кланова зависимост, статусна зависимост. Дали анализираме реалния свят или неговия симулакрум? Това е въпросът. Дали не сме потънали във виртуален свят, който няма оригинал? Коя сигурност на България обсъждаме? Тази в реалния свят, в който живеем? Или тази във виртуалното евроатлантическо пространство? Колко от нас са чели чл. 5 от устава на НАТО? Той дава ли достатъчна гаранции за нашата сигурност, та затова за 30-на години превърнахме нашата сериозна и добре въоръжена армия в бутиково военно формирование. Българската армия преди 30-на години бе съизмерима с тази на Гърция. А днес?

Да погледнем „Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България“, приета на 14 март 2018 г. Тя е с времеви хоризонт до 2025 г. В т. 8 е записано: „Рисковете и заплахите за сигурността на Република България и нейните граждани до голяма степен съвпадат или са сходни с тези за други страни от ЕС и НАТО и за организациите като цяло“. Формулировката е обтекаема и може да се тълкува многовекторно. Днес е очевидно, че глобалните и регионални държави, които са членки на ЕС и НАТО, имат разнопосочни, че даже и антагонистични национални интереси, които „не съвпадат до голяма степен“ с тези на останалите по-малки държави. Не е случаен процесът Brexit, който се вписа отлично в британската стратегия „Глобална Британия“. След 24 февруари 2022 г. светът се намира в точка на бифуркация. Даже по-скоро на полифуркация. Тогава как можем да ползваме същите стари формулировки, които не отчитат геополитическия разлом в света и зародилите се нови мощни глобални и регионални тенденции. Геостратегическата среда не е относително статична, каквато беше преди няколко години. Тя е изключително динамична. И най-добрият сензор за анализиране на средата, в която живее българският народ, е стратегическото разузнаване. То работи с разузнавателни признаци и ползва научни достижения. Разузнавателните признаци се улавят прецизно от професионалистите в сектора.

Първо, трябва да имаме ясна представа какво се случва в света и къде сме ние в оформящата се нова геополитическа мозайка. Геополитическият код на България е локален и тази възможно най-слаба позиция ни прави предразположени към лесни манипулации от страна на неприятели, приятели и съюзници, които имат регионален или глобален геополитически код. Евроатлантическата когнитивна матрица ни държи в стерилен кувьоз, който ни пречи да разсъждаваме трезво и да дишаме свеж въздух. Генерал Шарл дьо Гол бе казал приблизително следното: „Ако ще влизам във война, то искам тази война да е моята. В чужди войни не искам да влизам“. И Франция излезе от военната организация на НАТО на 21 февруари 1966 г. За генерал Дьо Гол тази операция става „последната най-важна битка“ за защита на френските национални интереси. Франция остана само в политическата структура на Североатлантическия съюз. Войната, която води НАТО в Украйна срещу Русия, не е наша война. България е принудена като член на НАТО и ЕС да участва в реализирането на англосаксонската геостратегия срещу Русия и Китай.

Един нагледен пример: всеки що годе приличен експерт знае, че стремежът от 200 години на англосаксонското цивилизационно ядро е да овладее и контролира акваторията на Черно море. Постоянно повтаряната мантра за „руска заплаха“ в Черно море през последните години на практика обслужва 200-годишната цел на англосаксонците да контролират черноморската акватория. От известно време Румъния и България включват „руската заплаха“ в своите официални документи, касаещи националната им сигурност. НАТО иска да ни защитава от Русия, но не компенсира тежките икономически щети, които търпим в резултат на нашата солидарност с англосаксонската геостратегия. Да не говорим за военните рисковете, на които подлагаме собствения си народ. Турция например като черноморска държава, която е член на НАТО, не приема Русия за заплаха за турската териториална цялост и не се солидаризира с НАТО. Преди два дни Ердоган дори нарече „братя“ Путин и иранския президент. В замяна на това инкасира сериозни икономически ползи от динамичните двустранни руско-турски отношения. Турция, България и Румъния са членки на НАТО, но очевидно имат различна национална експертна и управленческа оптика, през която разглеждат Русия.

Както казах не всички осъзнават последствията и промените в света след 24 февруари. Светът вече не е еднополярен. Той не се регламентира от набор правила, измислени и наложени през 90-те от САЩ. Днес да приемем императивно, че всички масово по света спазват международното право е много рисковано. Въпросното международно право редовно се ползва или неглижира избирателно от глобалните и регионални фактори. Разбира се, в зависимост от техните интереси и геостратегически проекти. Международното право е поставено в „реанимационна зала“ особено след войната в Югославия и появата на квазидържавата Косово, която се вписа прекрасно в геостратегията на Балканите на тогавашния безпорен глобалния хегемон САЩ. После се появиха казусите „Ирак“, „Либия“, „Сирия“, „Крим“ и така до наши дни. Но кутията на Пандора беше отворена в Косово. Организирането на преврати тип regime change, наричани поетично „цветни революции“, се интерпретира по два коренно различни начина. Първи, промяната става в резултат на волята на народа и обективния ход на историята. Втори, става въпрос за организиран от задкулисен фактор преврат съгласно методиката на Джоузеф Най. Има и наръчник по тази тема. По този начин има две коренно различни интерпретации за едно и също събитие.

За да говорим днес за националната сигурност на България, задължително е да направим обективна оценка на ситуацията, в която се намира нашата страна. Подчертавам оценка! Необходима е обективна оценка за днешното състояние на българската държавност. Вероятно оценката няма да ни хареса, а тези, които не са волеви личности и са по натура песимисти, може и да се отчаят. Но е необходима обективна оценка за мястото на България в глобалния геополитически пъзел, който в момента бързо се пренарежда. Ще се опитам да напусна наратива, който е стандартизиран в рамките на официалния евроатлантически и либерален коловоз. В множеството документи, касаещи националната сигурност, фигурира понятието „демокрация“ и съответното множество от производни клишета. Но днес понятието „демокрация“ се е превърнало в евфемизъм. Нещо като математическа лема, която не е полезна сама за себе си, а служи за доказателство на друти твърдения. Съдържанието на понятието „демокрация“ зависи както показва практиката много от географската точка и цивилизационната проекция. Зависи и за коя държава става дума. Дали тя е с локален, регионален или глобален код. И в коя геополитическа орбита се върти. Това е началната точка, която определя коефициентът на деформация на изготвяните национални оценки и анализи. Можем ли да считаме, че демокрацията е една и съща в САЩ, Франция, Япония, Индия, Мексико, Албания или Индонезия. Очевидно, че не. Навсякъде се наблюдава национална специфика, която не може да се стандартизира и да бъде универсална за всички. Във всяка една цивилизация понятието „демокрация“ има своята неповторима специфика. Един от големите проблеми на българската национална сигурност е, че все още не сме направили обективна и честна оценка на т. нар. демократичен преход след 1989 г. Нямаме отговор и на това как се отрази мероприятието „перестройка“ в началото на 90-те, когато се полагаха основите на демократична България, на нейните държавни институции, на нейните силови структури и специални служби.

В началото на 90-те се опитвах да разбера как се извършва контрол на специалните служби в утвърдените демокрации. Бях силно изненадан, когато прочетох в аналитичен документ, че във Великобритания специалните служби се контролират от специална парламентарна комисия в състав от 6-7 депутати. Парламентаристите се избират лично от премиера, независимо от политическата им принадлежност. Групата се свиква и заседава само по решение на премиера и обсъжда теми, определени пак само от премиера. Практиката показва, че реалната формула за функциониране и контрол на специалните служби зависи от държавата. Да си представим няколко концентрични окръжности. В центъра с най-малък радиус е тази, която олицетворява конституцията на страната. Следващата с по-голям радиус са законите на страната. Третата по големина са нормативните документи, регламентиращи дейността на специалните служби. Накрая, четвъртата окръжност, която е най-голяма и с различен радиус за различните демократични държави, се нарича СЪЩЕСТВУВАЩА ПРАКТИКА.

Никога не си задаваме откровени въпроси и не търсим неудобните отговори за реалните механизми, които функционират у нас, при селекцията или антиселекцията на българския политически елит и съответно управленските кадри на най-високо институционално ниво. Въпросните механизми са пряко свързани със сигурността на България. Едва последната година при формирането на последното българско правителство успяхме да видим по един експлицитен начин как се кадрува кабинета на Дондуков-1. Как се търси мнозинство в НС чрез финикийски поголовен морален катарзис на депутати от най-различни парламентарно представени партии. И естествено, нескритото участие на едно посолство, което също в последно време не се старае да бъде малко по-куртоазно. Има ли фактори, които пишат сценарии за разграване на „демократичен“ политически процес в страната? Тези фактори чужди ли са или национални? А дали чуждите фактори използат местни авторитети и олигарси за прокарване на свои интереси? Тези интереси на транснационални корпорации ли са или на конкретни държави? Защо в НС имаме 240 депутати, а не 120 например, поради относително малобройния електорат? Теорията на хаоса показва, че колкото повече са депутатите в парламента, толкова по-лесно той се хаотизира и толкова по-лесно се крият центровете за манипулиране на депутатския корпус.

Ключов въпрос, на който трябва да имаме задължително точен отговор, е отново: Как се стигна до 24 февруари 2022 г.? Без съмнение началото на процеса е след разпадането на СССР и пълния погром на руската държава. Както и последвалото взривно разширяване на изток на НАТО. Кога Русия започна да се готви за реванш? Считам, че началото на подготовката за връщане на загубените първоначални геополитически позиции на СССР започва през 2000 г., когато Москва умиротворяваше Чечения. Когато възцари мир в Грозни, Владимир Путин обеща на чеченците просперитет, а на Запада – бумеранг. Путин беше мотивиран от западното задкулисно участие във войната в Чечения. Трябва да сме наясно, че СВО не е предназначена толкова за Украйна, а се фокусира предимно върху световната геополитика и глобалното разпределение на силите след 20-30 години. Време, в което ще се реши и нашето бъдеще. Ако имаме поведение на книжно корабче, влачено след пороен дъжд в мътен поток, не ни чака нищо хубаво в бъдеще.

Повтарям, че в този сложен момент за България е от жизнено значение наличието на стратегическо разузнаване, с каквото нашата държава не разполага. То трябва да може да формулира и фиксира структурата на метасценариите - верига от сценарии, определящи формата на политическите глобални операции, които обезпечават реализацията на целите на даден глобален или регионален фактор. Тази сложна задача може да се реши само от национално стратегическо и концептуално разузнаване, чието формиране като институция не е в интерес на съюзници, приятели, партньори, противници и врагове... защото ще работи само и единствено за защита на българските национални интереси. Каква е ползата от стратегическото разузнаване? Именно то е призвано да „вижда“ какво ще се случи в по-близкото и по-далечно бъдеще в условията на формиращия се многопроектен свят, наричан още многополюсен.

Една от най-важните стратегически задачи е преодоляване на демографската криза в България, тъй като при настоящите тенденции ще възникне въпросът за управляемостта на някои особено ценни територии като Сакар планина и Родопите, които със своите водни ресурси са от регионално значение на Балканите. Биополитическият суверенитет на страната е с екзистенциална важност. Неговото разрушаване е една от най-големите заплахи за нашата националност сигурност. И понеже накрая е логично да ме запитате „Добре! Е, и какво предлагаш?“, ще изброя накратко най-належащите стъпки, които според мен трябва да предприеме нашата държава.

  1. В спешен порядък към МС е необходимо да се създаде звено за Стратегическо разузнаване, което да се съсредоточи в изготвянето на аналитична и прогностична продукция, ползвайки всички информационни канали, с които разполага държавата. Такава продукция в момента липсва. А тя трябва да циркулира по институционалните върхове на българската държава. Въпросното звено може да се формира с участието на 4-5 доказани експерти със сериозен стаж в специалните служби, от 2-3 опитни дипломати от МВнР и 2-3 експерти от академичната общност. Стратегическото разузнаване може да се приюти в реформирания Съвет за сигурност към МС или да се оформи като самостоятелна Дирекция в МС на пряко подчинение на премиера.

  2. Предвид рязката промяна на геостратегическата среда се появяват възможности за нестандартни ходове, които могат да се окажат ключови инвестиции за бъдещето на България:

  • Иницииране на стъпки за напускане на военната организация на НАТО по формулата на Шарл дьо Гол. И оставане само в политическата структура наСевероатлантическия съюз.

  • Искане на статут на наблюдател (подобно на Унгария) в Съвета за сътрудничество на тюркскоговорящите страни. В организацията представители на България могат да бъдат например изявени политици от ДПС, които ще бъдат приети определено дружелюбно.

  • Преоценка на нашата политика по отношение на Турция. Излизане от формулата „България-Турция“ през призмата на личните отношения между Борисов и Ердоган. И рестартиране на двустранните отношения на нова принципна основа, без преекспонирани личностни проекции и индивидуални бонуси.

  • Динамизиране на връзките между София и Казан. Ускоряване на процеса на побратимяване на български градове с градове от Татарстан и други подходящи републики или автономни области в РФ, в които живеят наследници на двете исторически български държави от Евразия.

  • Рязко ускоряване на българо-китайския диалог и наваксване на пропуснатите възможности и ползи от Борисов преди около 10-на години.

  • Разкриване на нови фериботни връзки между Варна или Бургас с пристанищата в Донецка, Запорожка, Херсонска и евентуално Одеска област. В момента това е невъзможно, но точно сега може да се планира подготвителната работа и конкретните наработки.

  • Изработване на радикално по-смела политика по отношение на българските общности в чужбина. Да се фокусира вниманието върху българските общности в Молдова и Украйна. Държавата да се подготви и създаде благоприятни условия за приемане на бежанци, които са с български етнически произход. Държавата да обяви официално, че подкрепя българите в Молдова и Украйна.

  • Динамизиране на двустранните отношения с Косово и дипломатически усилия за признаване на българско малцинство. Откриване на културен център в Призрен.

Знам, че тези предложения ще бъдат оценени най-малко като екстравагантни, но времената са такива, че печелят само смелите. Не разполагаме с много време да се колебаем и да проявяваме нерешителност. Една държава може да бъде в криза. Но може да я сполети и катастрофа. Не дай Боже да стигне до колапс. България отдавна е в криза. А видимо днес вече не наблюдаваме просто институционална, политическа, икономическа, културна и демографска криза. Ние неусетно се доближаваме до третата фатална фаза, наречена колапс. България загива в цивилизационно-органичен смисъл. Темелите, върху които е изградена българската нация, са взривени. Нашият културен канон бързо се доразрушава. Ние сме полегнали върху отломки от нашата същност. А без идентичност не съществува нито суверенитет, нито просперитет. Нацията гасне...

* Доклад на научна конференция на тема „Кризите и България“, УНСС 21 юли 2022 г.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели