Говоренето на премиера на България е най-големият му комплекс, не защото не знае как да го прави, а защото го прави по начин, който поражда усмивки и съжаление към иначе достолепната му осанка. Жалко е, че няма кой да му каже истината в очите. Жалко е, че журналистите вместо да бъдат коректив на изказа на един от първите мъже в държавата, сe забавляват. Oтразяват просторни репортажи от мястото на събитието, където „бат’ Бойко” с апломб ражда поредната си „остроумна” фраза, за да я прочете в утрешните весници или вечерните телевизионни репортажи. Вместо да използват острите си пера, за да му покажат по какъв начин унижава българския народ, журналистите покорно са свели глави, за да се спасят от Гилотината на истината. В това число са и българските интелектуалци. Или те просто не желаят да коментират, защото това би означавало да се приземят до нравственооста на един бодигард.

Жалко е, че в желанието си да бъде „момче от народа”, българският премиер принизява българския народ до езика на бодигарда-пожарникар, какъвто, за огромно съжаление, ще си остане Бойко Борисов, независимо какви позиции ще заема в държавата.

Може би, той се опитва да бъде следващият „Тато”, както всички наричат Тодор Живков, но явно Бойко нищо не е разбрал от престоя си на „Секвоя”, докато охраняваше бившия Първи. Тодор Живков може и да е имал откъслечни крилати фрази, които днес се разнасят като легенди, но никога не си е позволявал да унижава интелектуалците и българския народ. Запознати твърдят, че най-силните му оръжия като политик са били отличното познаване на политическия протокол и уважението към опонентите.

Особено днес, когато твърдим, че живеем в демократично общество, е много важно да уважаваш политическия си опонент, защото никога не знаеш как точно ще се развият политическите събития утре.

Фразата „Тези няма да ги слушам”, казана от най-високата трибуна – Народното Събрание на Р България, поражда сериозни размисли за личността на премиера и неговата същност като политик. Неуважението, високомерието и арогантността към опонента, присъщи за Борисов, показват един очевадно компексиран човек.

Психолозите твърдят, че комплексираните хора се опитват да доминират над останалите по всякакъв начин, за да преодолеят собствената си недостатъчност. Освен това, според тях, комплексите се раждат в миналото и са дълбоко вкоренени в съзнанието, и те преследват през целия ти съзнателен живот. Може би, ако се вгледаме по-внимателно в хрониката на събитията, ще ни е по-лесно да разберем действията, изказа и реакциите на момчето, което стана премиер на България.

"Татко беше сирак, майка - сирак и аз съм израснал по най-бедния начин. Да, играех със скъсани гуменки и ядях филия с мас", както сам признава Борисов, той е бедно момче и няма как това да не се е отразило на психиката му.

Съвсем естествено е, да недолюбваш по-заможните момчета и да се справяш с тях по най-лесния начин, с обиди и ритници. Използваш силата си, за да покажеш надмощието си, когато си безсилен да се справиш с думи и аргументи. Саморазправата е част от битието.

За съжаление, днес, Борисов пренася всичко това на политическата сцена. Безскруполност, безцеремонност, високомерие и арогантност, примесени с уличния език на апашите.

Момчето от Банкя е имало мечта - искало да стане полицай, но за съжаление тази негова мечта е попарена. Той кандидатства във Висшата специална школа на МВР в Симеоново, факултет „Държавна сигурност“, но e пренасочен и приет в трети факултет „Противопожарна охрана“. Самият Борисов твърди, че това пренасочване е заради миналото на дядо му, който е разстрелян от комунистите през 1944 година.

Аз лично не вярвам в тази теория, защото трима мои съученици от гимназията бяха включени в предварителната кандидат-студентска подготовка на Висшата полицейска щкола в Симеоново. Двама от тях преминаха през ситото и бяха приети и успешно завърщиха факултет „Държавна сигурност“. От тях знам, че класирането в школата се базира на показани резултати в общата подготовка, не само психическиа и физическа, и общия успех от дипломата. Днес, единият от тях продължава да работи като криминалист, а другият е адвокат на свободна практика.

Всеобща тайна е, че по времето, когато Борисов е бил кандидат-студент (1977) е било почти невъзможно да бъдеш допуснат до подготвителните курсове на школата, ако имаш подобно минало, а да не говорим колко трудно е да бъдеш приет. И ако е вярно твърдението за миналото на дядо му, как тогава баща му Методи Борисов e бил служител в Софийско градско управление на МВР, а Бойко е бил лишен от тази възможност?

Може би още в детството му, съвсем подсъзнателно, заради несправедливостта на този свят, в душата на бъдещия премиер се е възпитало неуважението към личността и иституциите. И някак от само себе си, съвсем разбираемо, Иван Костов, Георги Първанов, Ахмед Доган, Сергей Станишев, Симеон Саксбургготски и други са неговите класови врагове. Имат по-различно детство, имат доста добро възпитание и образование. Просто, те са по-различни момчета.

Момчето от Банкя се дипломира като инженер по специалността „Противопожарна техника и безопасност“ с чин лейтенант и търсейки себе си, става преподавател в този факултет. Но идва новото време и Бойко намира себе си – момчето от улицата съчетава каратето, бухалката и полицейката. Става охранител или, ако искате, го наречете бодигард. Момче за всичко.

За никого не е тайна, че първите охранителни фирми бяха създадени, за да обслужват опеделени интереси. Не случайно името на Бойко Борисов се свързва с подземния свят.

На 2 март 2007 година вашингтонският репортер Джеф Стайн публикува в изданието „Конгрешънъл куотърли“ статията „Bush’s Bulgarian Partner in the Terror War Has Mob History, Investigators Say“ („Българският партньор на Буш във войната с тероризма има бандитско минало, твърдят разследващи“)

В публикацията се казва: „Най-могъщият политик в България, най-новият съюзник на Вашингтон в глобалната война с тероризма, е близък съратник на известни гангстери и е свързан с близо 30 неразкрити убийства в черноморската република, според поверителен анализ на риска за инвестиране в страната, поръчан от частна банка.“ Проучването било извършено „при условие, че банката и наетите от нея следователи няма да бъдат назовавани“. Името на Бойко Борисов е отнесено към военно-политическите интереси на тогавашния американски президент Джордж У. Буш.

В интервю за "Дойче Веле" от март 2011 г. немският жърналист Юрген Рот твърди, че съществува подозрението, че различни престъпни групировки в България водят война помежду си, и че сега, когато Бойко Борисов е на власт, биват отстранявани пречещите му групировки. На въпрос дали според него Борисов преследва не политически, а лични интереси, когато решава срещу коя престъпна групировка да насочи усилията си, той отговаря: "Ами определени случаи ме карат да мисля точно това. В България има големи престъпни групировки, които до днес никой не е пипнал и с пръст. Това са наистина могъщи мафиоти".

За съжаление, всичко това може да бъде прочетено от всеки в Интернет.

Ако всички тези слухове за Борисов са верни, съвсем обяснимо е поведението му в парламента. От многобройните филми за мафията знаем, че това са безскрупулни хора. Те газят и унищожават всичко, те нямат ценностна система. Всяват страх и си мислят, че по този начин създават респект у беззащитните. На тях всичко им е позволено. Те са самоуверени, горди и цинични. Саморазправата е начин за изява.

Позволяват си дори от трибуната на Народното събрание да казват „Тези няма да ги слушам” за една от най-старите и авторитетни партии в съвременната ни история БСП. И безпардонно напускат залата. За да направят своя тур за овации и да ги покажат по телевизията. Заслепени от собственото си могъщество не осъзнават как постепенно и целенасочено унищожават една вековна институция.

Или, както някои слухове упорито твърдят, целта е да се омаловажи функцията и авторитета на Парламента, за да може по-бързо и лесно България да се превърне от Народна в Президентска република. Както всички знаем, заветната мечта на Борисов е да бъде Президент.

И ако погледнем през тази призма, какво се случва в държавата и по- конкретно в Народното събрание през последните две години, ще трябва да си признаем, че бат’ Бойко е най-подходящата личност за уронването престижа на държавната ценностна система.

Той е всичко: момчето от народа, което обича да си играе на полицай; момчето за което се говори, че е свързано с подземния свят и всички са наясно, че такава личност е готова да мине през всякакви препядствия, за да постигне целта си.

Или пък може би Борисов, заслепен от собстената си особа е загубил реална престава за света и прави шоу за народа, за да може да бъде отразено както подобава от всички медии. Иначе няма с какво да бъде запомнен и никой да не обръща внимание на ежедневните гафовете и неадекватната политика на правителството.

Може би суетата на Борисов е по-силна от неговите инстинкти като политик. Всеки има комплеки. И те го преследват цял живот. Както казва героят на Ал Пачино във финалната фраза на филма „Адвокат на дявола” - ”Суетата. Любимия ми грях”.

Но нека не забравяме, че Бойко Борисов е лицето на България пред света. Няма как големите политици да не се дистанцират от човек с такова минало, пък било то и само слухове. Очевадно е, че контаките им с него се свеждат в рамките на протокола и дипломацията. Може би и затова през последните две години никой да не приема България насериозно в голямата политика.

А това вече е сериозен проблем.

Жалко е, че българският народ приема това, а журналистите и интелигенцията мълчат. Може би, защото всики те се индетифицират с момчето от Банкя.