Проф. Близнашки, подадохте оставка като член на Националния съвет на БСП, въпреки че съвсем наскоро бяхте преизбран. В послеслова към молбата ви се долавя ирония. Пишете следното до другарите си: „Пожелавам ви пълен успех в борбата срещу поддръжниците на плоския данък“. Кажете – плоският данък, приет в мандата на тройната коалиция, ли е причината за вашето разочарование от БСП?
- Това е една от причините, може би най-съществената. Защото въвеждането на тази крайно дясна мярка от правителството на „тройната коалиция” беше равнозначно на идейна капитулация. Горд съм с това, че не само предупредих навреме за антисоциалния и антинароден характер на този данък, но водих битката срещу него сам дълго време. Един американски проповедник е казал: и сам човек съставлява мнозинство, когато е на страната на Бога. Така че, не мога да не съм доволен от обрата, който настъпва...
А иронията идва от там, че основните поддръжници на плоския данък се намират в ръководните среди на самата БСП. Всъщност, БСП понастоящем се бори със собствената си глупост. Тези хора никога не биха допуснали ревизия на досегашната си политика, ако не беше кандидатурата на Станишев за председател на ПЕС. Абсурдно е начело на европейските социалисти да застане човек, който е въвел плоския данък в собствената си страна и така се експонира като поддръжник на екстремиски неолиберални възгледи. Защото тази мярка не се подкрепя нито от леви, нито от десни партии в Западна Европа.
Не бяхте на 48-ия конгрес. Как така ви избраха в ръководството? Откъде научихте, че сте член на новия Национален съвет?
- И аз не знам как точно съм избран, но със сигурност мога да кажа, че не съм бил кандидат за никакъв пост, включително и за член на НС. За моя огромна изненада новината научих от един телевизионен канал, който в неделния ден излъчваше пряко заседанията на Конгреса. След това започнаха поздравленията по телефона. Първоначално си помислих, че е станала грешка, но след това си дадох сметка, че съм попаднал „вътре”, за да бъда ангажиран с налаганата политическа линия, която по-очевидни причини не споделям. За това си подадох и оставката.
Бяхте номиниран за президент, но партията се довери на Ивайло Калфин. Таите ли обида? Да не би от честолюбие да обръщате гръб на БСП?
- Ни най-малко. От самото начало си давах сметка, че моята кандидатура е предизвикателство към ръководството от страна на онези среди в партията, които търсят промяна на статуквото.
БСП е особено чувствителна към хората, които й изневеряват. Не се ли опасявате, че може да охладнее и към вас след тази оставка?
-Не мисля, че оставката ми може да предидвика такъв ефект. Защото аз излизам от НС, но не напускам партията. Всички знаят, че аз съм човек на каузата, като при това никога не съм се ръководил от кариеристични подбуди. В новоизбрания НС на БСП нямам достатъчно съмишленици, за да разчитам на промяна. От дълго време БСП се върти в порочен кръг, от който трудно ще излезе. Трябва да си сляп, за да не виждаш това. Повечето от децата на номенклатурата не са никакви социалисти. По-точно казано, те са толкова социалисти, колкото и родителите им бяха комунисти...Така си дадох сметка, че нямам какво да правя в този НС. Не желая повече да нося отговорност за чужди грехове.
Конгресът мина, но се задават парламентарни избори. Ще успее ли новият стар лидер, който сега е и председател на ПЕС, да изведе партията до победа?
- Не вярвам, че Сергей Станишев може да върне доверието на хората и да преобърне обществените настроения. Той наруши един от каноните на парламентарната демокрация като отказа да си подаде оставката след тежкото поражение от 2009г. А подобно поведение не може да остане безнаказано. Вместо това ние слушаме едни и същи заклинания, които са се превърнали в клишета, втръснали се на цялото общество. Днешното ръководство на БСП е толкова изхабено, че дори когато застъпва правилни тези, няма кой да ги чуе.
На конгреса се чуха тежки упреци към управлението на ГЕРБ. Кризата също е факт, но доверието към БСП не расте. Как си го обяснявате?
- Не е достатъчно да се критикуват управляващите. Една сериозна партия в опозиция трябва да очертае убедителна управленска алтернатива. Все още партията не е изяснила пред обществото причините, които доведоха до катастрофалната загуба. Думата корупция продължава да бъде забранената дума вътре в партията. Показателно е, че ръководството не е в състояние да реагира адекватно на „сливенския казус”, а там нещата не опират само до местния лидер. Подобен стил на ръководене не дава основание да се смята, че партията си е извлякла нуждите поуки. Нещо повече, убеден съм, че с такива хора БСП не може и не трябва да се връща отново във властта.
Върху БСП тежи миналото на 45 години социализъм. Като говорите за „властелините на „Позитано“ 20, за интригантски комбинации и театрални жестове“ не я ли обременявате допълнително? Помагате ли й с острите си критики или й пречите?
- Лично аз смятам, че й помагам, но има хора, които са на точно обратното мнение. Лошото е друго: останаха твърде малко авторитетни личности в партията, които си позволяват да говорят това, което мислят. През десетилетието на Станишев конформизмът се наложи като начин на мислене и поведение. Повечето хора в ръководните среди на партията отдавна не се вълнуват от никакви идеи, ценности и принципи, а само от постовете и свързаните с тях материални облаги. Самият лидер не взе никакво участие в подготовката на новата програма на партията, а представи на обществото нелепите си разсъждения в някаква брошурка с конюнктурно предназначение. Затова моят глас звучи в дисонанс с общия хор, който по навик възхвалява поредния лидер на партията.
Позволете да цитирам ваши думи, казани преди президентските избори – че Калфин ще загуби драматично и че главата на Станишев е на дръвника от две години. За загубата познахте, за Станишев – не. Очаквахте ли той да надвие Георги Първанов в лидерското състезание? Къде сбърка доскорошният президент?
- Вижте, каквото и да се говори, Станишев си остава колос на глинени крака. Тази история с ПЕС е нещо като спасителен пояс, който му подхвърлят задгранични приятели. На всички е ясно, че той се бори за своето политическо оцеляване. Така че каквото и да стане в Брюксел неговите собствени проблеми си остават тук в България. Затова Първанов отчасти е прав, когато казва, че Станишев „запушва” партията. Той наистина няма какво повече да даде на БСП, да не говорим за ПЕС.
Що се отнася до Георги Първанов, той направи груба грешка като от висотата на президентската институция се хвърли в блатото на вътрешнопартийните борби. Още провалът с АБВ показа, че той няма визия за бъдещето на България. Никак не е случайно, че неговият сблъсък със Станишев се превърна в грозна борба за власт. И не можеше да бъде иначе, защото и двамата са еднотипни фигури, които никога през своето политическо битие не са олицетворявали каквато и да е било идейна кауза.
Оглавявахте БСП-София в първите, най-драматични години на прехода. От днешна гледна точка грешна ли бе постановката партията на всяка цена да остане единна и неделима?
- От дистанцията на времето смятам, че това беше единствено възможната линия на поведение, защото трябваше да се даде отпор на една мощна десница, която се ползваше с широка обществена подкрепа. Нека не се забравя, че политиката на национално помирение направи възможно приемането на демократичната конституция на България. Историческата промяна в страната стана без кръвопролития и граждански сблъсъци, а това не е никак малко. За съжаление, процесите на обновление вътре в партията през ранната фаза на прехода се забавиха, а това доведе до кризисни явления в управлението на страната към средатата на 90-те години на миналия век. Да не говорим за вредната роля на задкулисни фактори като т.нар. „генералско движение” и т.н.
Кои са според вас най-тежките грехове, които БСП допусна през последните 22 години?
- Най-големият грях е, че хора от партията участваха в разграбването на националното богатство, а на никой не беше потърсена отговорност за каквото и да е било. А не са малко и онези, които станаха съпричастни към делата на олигархията. Влиятелни задкулисни фактори излязоха извън контрол и се намесиха безпардонно в националния политически живот. Наложиха практика страната да се управлява не от автентични политически фигури, а от подставени и зависими лица. В определен смисъл забавеното обновление на БСП се превърна в трагедия за целия народ.
Вие сте и университетски преподавател. Новият президент и образователният министър очертаха бъдещите предизвикателства пред образованието на младите – да възпитаваме лидери, а не изпълнители. Съгласен ли сте с позицията им?
- От класическата античност до наши дни средното училище има една основна задача – да възпитава граждански добродетели у младите хора, защото държава без граждани е държава без бъдеще. Университетът може да изгражда лидерски умения, но истинските лидери се изявяват и доказват само в университета на живота. Лично аз имам привилегията да работя с умни, амбициозни и мотивирани млади хора, а това дава надежди за бъдещето.
Интервю на Таня Джоева,
публикувано в сп. „ТЕМА”, 11.06.2012 г.