/Поглед.инфо/ „Кървавият спектакъл Сталинград на бездарния режисьор Хитлер“. Това определение не се пръкна от моите антинацистки настроения, не съм го заимствал и от някои върли русофилски глави. То прелива от хладните оценки, анализи и разсъждения за хода на Втората световна война, и по специално при Сталинград, на най-видни военачалници на Фюрера и на щабовете, разработващи в детайли сраженията. Те са категорични от самото начало – битката за Сталинград немските войски не могат да спечелят. В това време висшето ръководство на Червената армия е убедено, че тя ще победи, дори само по морално-психологически причини. Лозунгите „Нито крачка назад” и „Няма място за нас отвъд река Волга” са достатъчно красноречиви за настроенията у червеноармейците.

На 10 и 11 ноември 1942 г. са последните настъпления на немците при Сталинград, започва победният ход на русите и обратът на Втората световна война. Сега, 80 години по късно, темата отново е актуална - защото мераклиите от векове, и до днес, мечтаят да завладеят Русия, да я разчленят и дори да я унищожат.

През лятото на 1942 г. фелдмаршал фон Паулус се устремява към града с името на Сталин и като че нищо не предсказва на германския народ, че това настъпление ще завърши с ужасен крах. Нищо, освен хладните и безпощадни анализи на самите висши военни ръководители на Фюрера, които са убедени, че не могат да победят русите. Парцаливият балон на хитлеровата гениалност се пука по всичките си шевове, но Хитлер е убеден в божествеността на своите решения. Ала нито тогава, нито сега, ръководители от неговия ранг не обичат да си правят неприятни изводи. А изглежда, че целта винаги е една - трябва да заграбят за пореден път богатствата на Русия, или на Китай, за да се измъкнат от икономическия батак, в който сами са се натикали и са затънали до ушите в него.

Днес ви предлагам част от спомените и размислите на генерал-полковник Курт Цайтцлер, който става началник на генералния щаб на Вермахта през септември 1942 г. Той е категоричен. Основната причина за сталинградския разгром е преди всичко в самото решение на Хитлер армиите му да забият знамето на Райха в разрушения от него Сталинград.


„Съдбоносни решения”, колектив, второ издание, Държавно военно издателство, 1962 г.

Из „Сталинградската битка”, генерал-полковник Курт Цайтцлер

Намеренията на Хитлер

Планирайки лятното настъпление през 1942 г., Хитлер възнамеряваше преди всичко да завземе Сталинград и Кавказ.

Осъществяването на тези намерения би имало без съмнение огромно значение. Ако германската армия би успяла да форсира Волга в района на Сталинград и по такъв начин да пререже главната руска комуникационна линия, вървяща от север на юг, и ако кавказкият нефт би започнал да задоволява военните нужди на Германия, обстановката на изток би се изменила коренно и нашите надежди за благоприятен изход от войната твърде много биха пораснали. Така мислеше Хитлер.След като постигне тези цели, той искаше през Кавказ или по друг път да изпрати бързоподвижни съединения в Индия.

Трябва обаче да се има предвид реалното положение на нещата.

Военните цели винаги трябва да се привеждат в съответствие с наличните сили и средства. От чисто тактическа гледна точка не е достатъчно да се достигне целта – важното е да се закрепиш на завзетия обект. Ако това не бъде направено, настъпателната операция, колкото и съблазнителна да е нейната цел, още от самото начало ще съдържа в себе си зародиша на неуспеха, ако не и пълното поражение.

През пролетта на 1942 г. нашата фронтова линия преминаваше на 500 км от Сталинград. Кавказ беше още по-далеч, на разстояние над 600 км. Освен това тези райони се намираха на разстояние около 600 км един от друг и затова двете настъпателни операции, започнали от един участък на фронта, трябваше след това да се провеждат по разходящи оперативни направления.

Възникна естественият въпрос: достатъчни ли бяха наличните сили, за да се завземат тези два толкова отдалечени от фронтовата линия и един от друг района? Отговорът беше отрицателен. Можеха ли да се намерят необходимите за операцията сили? Този въпрос беше поставен на Хитлер от неговите военни съветници, а решението му, доколкото ми е известно, беше предложено от генерал Йодл. То се заключаваше в следното: да се поискат свежи сили от съюзниците на Германия. Тогава на Източния фронт би могло да се съсредоточат силите, необходими за осъществяване намеренията на Хитлер в кампанията през 1942 г. Това беше първата съдбоносна грешка през 1942 г.

Всеки германски офицер и войник, които воюваха на Изток през 1941 г., виждаше, че войските на германските съюзници не отговарят на изискванията за война на този суров театър на военните действия…

Начало на настъпателните действия

Настъплението започна в края на юни. Отпред, образувайки остри клинове, вървяха германските дивизии, а след тях следваха войските на нашите съюзници. Настъплението се провеждаше със силите на две групи армии… Началото на кампанията беше ознаменувано с цяла серия победи. През юли бяха завзети Краснодар и Ставропол и бяха взети много пленници. В края на август на връх Елбрус, най-високия връх на кавказките планини, беше издигнато германското знаме. В същото време нашите предни части достигнаха Волга и района на Сталинград.

Тогава на нас ни се струваше, че нашата първа главна цел е достигната, но, уви, това беше мираж. Скоро нашето настъпление тук беше спряно. Дойде краят на нашите успехи и в Кавказ, а в района на Сталинград русите започнаха да оказват отчаяна съпротива.

Битката за Сталинград продължава от 17 юли 1942 г. до 3 февруари 1943 г., а боевете в самия град се водят от 23 август 1942 г. - над 160 дни. Накрая почти не остава спомен, че тук някога е имало мирен живот.

Снимка: epicenter.bg

Кризата във върховното командване

Първият признак, че нашето настъпление се задъхва, беше снемането на фелдмаршал Лист от неговия пост…

В края на септември от поста началник на генералния щаб беше снет генерал-полковник Халдер. По това време аз бях началник-щаб на група армии. Неочаквано и без да съобщават за причината, мене ме извикаха в щаба на върховното главнокомандване. Щом пристигнах в главната квартира, Хитлер, както обикновено правеше това, се обърна към мен с многочасов монолог. Невъзможно беше да се прекъсне неговата реч, в която той изразяваше своето дълбоко недоволство от хода на събитията на Източния фронт и провала на настъплението. Както винаги, Хитлер не търсеше действителните причини за постигналите ни неуспехи. В дадения случай причина бяха погрешният избор на целта на настъплението и недостатъчните сили и средства за постигане на поставените пред войските задачи. Цялата вина Хитлер стовари върху войските и техните командири – това беше за него много по-удобно. Особено рязко той говори за уж пълната некомпетентност на фелдмаршал Лист и генерал-полковник Халдер.

Неочаквано той завърши своята реч с думите: „И така аз реших да ви назнача за началник на Генералния щаб”. Това беше обикновен метод на Хитлер. Щом сгрешеше, той прехвърляше своята вина на другиго, снемаше го от длъжност и на негово място назначаваше нов човек. Той никога не правеше правилни изводи от своите неуспехи. В противен случай той би могъл, ако не да изправи грешките, допуснати в миналото, то поне да намали влиянието им върху бъдещите действия…

След завръщането си в главната квартира Йодл разказал на Хитлер за създаденото в Кавказ положение. Това не се харесало на Хитлер и той закрещял: „На вас ви беше заповядано да заставите командирите и войските да настъпят, а не да ми говорите, че това е невъзможно!”…

Обстановката на Източния фронт

… Нашите армии на Източния фронт изпаднаха в критическо положение не по своя вина. Те воюваха блестящо. Техните бойни постижения ще изглеждат още по-внушителни, ако се вземе под внимание, че в много случаи войските водеха бойни действия без отдих в течение на 18 месеца и че почти винаги им противостояха превъзхождащи ги руски сили. Армиите понесоха големи загуби в бойна техника, а личният състав беше крайно преуморен.

Частите не бяха попълнени до щатната численост, оръжието беше недостатъчно, рядко изпращаните попълнения бяха явно недостатъчни. В такива условия на нашите войски предстоеше да изпълнят задача, която даже при идеални условия би изглеждала свръхчовешка.

Ето каква беше обстановката на Източния фронт в края на септември 1942 г. Хитлер, разбира се, знаеше за всичко това, но игнорираше големите трудности, които стояха пред нашите войски. Той продължаваше да настоява двете настъпващи групи армии да продължат придвижването си напред, въпреки пълното изтощение на техните сили… Но настъплението повсеместно беше спряно. Хитлер предполагаше, че то може да се възстанови чрез провеждане на неголеми настъпателни действия. Той заповяда да се проведат серия атаки в Сталинград с цел да се завземе градът квартал по квартал и даже сграда по сграда…

В Сталинград не остава неразрушено кътче

Снимка: dw.com

Моят доклад за обстановката

… Първата част на моя доклад беше изложена във форма, достъпна за човек, който не е компетентен по военните въпроси. Аз приведох многобройни статистически данни, таблици и карти. Например беше направена таблица за съотношението на силите на двете страни на един километър фронт. В нея се посочваха точни данни за броя на германските войници и войниците на нашите съюзници… Тук също се привеждаха аналогични цифрови данни за руските войски. По такъв начин тази таблица нагледно и внушително говореше за численото превъзходство на противника. Статистическите данни говореха за руските човешки резерви, въоръжения, боеприпаси, за едномесечното производство на танковите и оръжейните заводи и свидетелстваха за все по-увеличаващия се поток от припаси, пристигащи в Русия от САЩ…

Като началник на Генералния щаб аз постигнах тия положения да бъдат приети от всички безусловно. А на Хитлер, може без преувеличение да се каже, че моят доклад направи потресаващо впечатление. Той нито веднъж не ме прекъсна, както обикновено правеше, когато докладваните факти не му се харесваха или, както той често говореше, „имали пораженски характер”…

Ето как реагира Хитлер на моя доклад. Въпросите, повдигнати в моя доклад, той считаше за разрешени.

Германските приготовления

… Преди всичко той си даваше пълен отчет за опасността, която съществуваше на огромния участък от Източния фронт между Сталинград и групата армии Център… Сега, когато той знаеше за тази опасност, следваше да избере един от трите възможни начина, за да я избегне.

Първи начин – кардинален и най-ефективен – да се изтеглят войските от Сталинградския фронт на запад и по такъв начин да се спаси опасния ляв фланг и да се освободят голям брой дивизии, които можеха след това да се използват на друго място…

Този начин се оказа съвършено неприемлив за Хитлер. Той губеше самообладание, когато дори само се намекваше в негово присъствие за подобно решение на въпроса. Въпреки всички обстоятелства Хитлер винаги по принцип не се съгласяваше да се изостави каквато и да е територия. На този принцип, ако може да го наречем така, Хитлер особено упорито настояваше в своята знаменита реч за Сталинград, с която той се обърна към германския народ през октомври 1942 г. той каза: „Германският войник ще остане там, където стъпи кракът му”. И по нататък: „Вие можете да бъдете спокойни – никой не ще ни застави да си отидем от Сталинград.” Тези твърдения засилиха неговата упоритост и да задържи Сталинград стана сега за Хитлер въпрос на личен престиж. Нищо не можеше да го застави да го ревизира...

Намерението на русите

Сега стана очевидно, че ходът на мислите на руското върховно командване беше същият, както и на германския генерален щаб. Русите решиха да започнат своето зимно настъпление, като нанесат удар по левия фланг… Нашите лъжливи мероприятия не заблудиха русите. Те добре знаеха, че този участък на фронта се държи от войските на нашите съюзници, които по тяхна преценка бяха по-малко издръжливи при отбрана...

Руското настъпление започна

Рано сутринта на 19 ноември 1942 г. главното командване на сухопътните сили, което сега се намираше в Източна Прусия, получи следната телеграма: „Започна мощна артилерийска бомбардировка по целия румънски фронт северозападно от Сталинград.”… И така настъплението започна и ние бяхме уверени, че то ще се развива така, както не един път бяхме говорили за това на Хитлер. Сега предстоеше да се убедим правилно ли сме пресмятали силите на русите…

Артилерийската бомбардировка на румънските позиции ставаше все по-интензивна. И ето под прикритието на силна снежна виелица, при 20-градусов студ Червената армия премина в настъпление. Срещу румънците тръгнаха голямо количество танкове и пехота, качена на танковете или движеща се зад тях. Навсякъде русите имаха огромно числено превъзходство. Румънският фронт представляваше печална картина на пълен хаос и безпорядък…

Аз непрекъснато информирах по телефона Хитлер за изменението на обстановката на фронта. Отново му посочвах, че е настъпило време да се проведе основното решение, т.е. да се отстъпи от Сталинград или поне да се подготвим към изпълнението му в близко бъдеще. Това само дразнеше Хитлер. Както обикновено, той се хващаше за всяка сламка. Той искаше да види какъв ефект ще произведе въвеждането в боя на танковия корпус. Когато му казах, че този корпус може само да забави темпа на руското придвижване, но в никакъв случай не ще задържи настъплението на русите, той възприе това като песимистично изявление.

Планът на Хитлер и Йодл

… По-късно ме информираха официално, че Хитлер желае да ме види по обяд на следващия ден, за да обсъди с мен обстановката. Аз отговорих, че ще бъде твърде късно. Тогава ми беше казано, че да се види Хитлер по-рано е невъзможно, тъй като му е необходимо да отпочине след продължителното пътуване. Трябва да се отбележи, че този разговор ставаше във време, когато целият фронт гореше в огън и всеки час загиваха стотици храбри войници.

Аз игнорирах това предупреждение и в полунощ, когато трябваше да пристигне влакът на Хитлер, отидох в щаба на върховния главнокомандващ. Аз настоях Хитлер да ме приеме незабавно, тъй като забавянето дори с няколко часа може да се отрази катастрофално на хода на бойните действия. Хитлер и обкръжението му бяха вбесени, че се появих там в полунощ, без да дочакам обяда на следващия ден. Накрая все пак му пуснаха при него. Тази среща беше толкова важна за хода на бойните действия в района на Сталинград и така характерна за методите на Хитлер…

Нашият разговор започна с моя доклад за обстановката северозападно от Сталинград. Аз съобщих на Хитлер последните донесения от фронта и моите предположения относно развитието на събитията в близко бъдеще… Доклада си аз завърших със заявлението, че ако ходът на събитията не се измени, 6-та армия ще бъде неизбежно обкръжена. Това трябва да се предотврати на всяка цена, тъй като ако 6-та армия бъде обкръжена, ние не ще можем нито да я деблокираме, нито да я снабдяваме. Тук Хитлер ме прекъсна. Вън от себе си от ярост той се позова на решението, взето съвместно с Йодл. То се заключаваше само в прехвърлянето на една танкова дивизия от Кавказ…

Аз отговорих, че и това не би дало добри резултати. Опасността съществуваше в този момент и въвеждането в боя на две дивизии именно сега би могло да се отрази благоприятно върху хода на бойните действия. Но да се прехвърлят те своевременно от Кавказ беше невъзможно…

Хитлер отново силно се раздразни и започна да ме прекъсва, но аз продължих: „За това има само едно възможно решение. Вие трябва незабавно да заповядате на сталинградската армия да промени фронта и да атакува в западно направление. Този маньовър ще спаси 6-те армия от обкръжение, ще нанесе големи загуби на извършилите пробив руски войски…

Сега Хитлер съвършено загуби самообладание. Като удари с юмрук по бюрото, той завика: „Аз не ще оставя Волга, аз няма да си отида от Волга”…

* Черно на бяло

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com