/Поглед.инфо/ Монархът на Англия дарява златна сабя за победата на сталинградчани над фашистките агресори

Светът е футбол, както казват медиите през този месец. И докато някои забравят за всичко друго, докато ги заливат емоциите на първенството, други използват умно повода, за да напомнят на читателите си малко... история. Вижте как британският в. "Таймс" интригува футболните запалянковци в страната, като им припомня за подкрепата на Англия за Русия в кървавите събития на Втората световна война, разказва как Чърчил в чест на победата при Сталинград дарява на съветския ръководител Сталин златен меч от крал Джордж  VІ и уверява читателите си, че руските домакини не са забравили "руско-британското братство" от онези години.

Да напомним и ние, че през февруари т.г. се навършиха 75 години от края на продължилата 200 денонощия грандиозна битка при Сталинград (днес Волгоград), която обръща хода на войната. Войските на Германия и съюзниците й Румъния, Италия и Унгария губят около 1/4 от личния си състав, а Червената армия - над 1 милион войници. Загубите са тежки и за двете воюващи страни, но това е началото на края за хитлеровата армия. Целият свят тогава следи със затаен дъх изхода - там се решава не само съдбата на Съветска Русия, но и на цяла Европа. Всеки метър земя в града е бил осеян с 500 до 1250 шрапнела, но съветската армия и жителите на Сталинград устояват. Не е чудно, че Рузвелт и Чърчил изричат възторжени слова за подвига на руския народ.

Днес предлагаме кратък автентичен разказ за онзи, почти забравен, но особено тържествен и красноречив епизод - подаръка от краля на Англия Джордж VІ . Нещо нечувано и невиждано в световната история се случва в Техеран - потомствен британски аристократ връчва толкова високо отличие на сина (Сталин - б.а.) на един кърпач на обувки, при това болшевик.

В. "Times": Не вярвайте на плашилата
Във Волгоград към британците се отнасят със симпатия

Въпреки предупрежденията на властите на Обединеното кралство за възможни антибритански настроения в Русия, във Волгоград към англичаните се отнасят с голяма симпатия. Топлото отношение на волгоградчани към жителите на мъгливия Албион има дълбоки корени и се е зародило още по времето на Втората световна война.

Хиляди фенове на националния отбор на Англия ще пристигнат по време на тези почивни дни, за да гледат играта между техния национален отбор и Тунис. Местните жители призовават да не вярваме на плашила и обещават на англичаните "героично радушен прием".

Полицията на Великобритания въпреки всичко призовава своите запалянковци да не пеят неуместни песни и да не развяват английски знамена, за да не изглеждат "империалисти" там, където по време на Втората световна война в сраженията за града са загинали около 1,8 милиона души. Това е било най-кръвопролитното сражение през онази война и неин повратен момент.

МВнР на Британия на свой ред предупреди своите граждани за "възможни анти британски настроения" вследствие на политическото напрежение, предизвикано от отравянето на двамата Скрипал. Също остават опасения по повод на руските хулигани.

Междувременно въпреки, че английските фенове действително трябва да се държат внимателно около мемориалите и паметниците, във Волгоград към британците се отнасят с голяма симпатия. Това е свързано именно със събитията от времето на Втората световна война, с онези "дни на ужас и кошмарно кръвопролитие". През 1943 г. на Техеранската конференция британският премиер Уинстън Чърчил поднася на Йосиф Сталин меч като дар от крал Джордж VI. Този "символ на руско-британското братство" под названието "Мечът на Сталинград" и досега е популярен експонат в един от волгоградските музеи. На него има надпис на руски и английски език: "На гражданите на Сталинград, силни като стомана, в знак на дълбоко възхищение от британския народ".

Освен това по време на войната жените от британския Ковънтри, който през 1944 г. стана град-побратим на Сталинград, са изпратили писма с подкрепа, пари и покривка с бродирани на нея имената на 830 британки и думите "По-добре малка помощ, отколкото голямо съжаление".

67-годишната Татяна Кузмина, сътрудник на музея-панорама "Сталинградската битка" е била в състава на делегация през 2004 г. в град Ковънтри. Тя е огорчена от днешното рязко влошаване на англо-руските отношения, настъпило след отравянето на бившия руския агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри. Тя счита този инцидент за провокация, устроена с цел да бъде очернена страната й.
"Създава се усещането, че Западът иска да направи от Русия чудовище - каза тя. - Но това няма да развали моите топли спомени за Англия. Нека вашите запалянковци да дойдат, ние ще се радваме да ги видим."

Волгоград носи официалното звание град-герой за това, че се е съпротивлявал на придвижването на нацистите. По време на строителството на стадиона "Волгоград Арена", на който в понеделник ще се състои мачът с участието на англичаните, са били намерени 386 снаряда и останките на двама бойци. Група доброволци и досега търсят в околностите на града останките на войници, паднали по време на Втората световна война и всяка година намират десетки загинали.

35-годишният Андрей Орешкин, който се занимава с военни разкопки, държи малък музей с премети, открити заедно с останките: тук има и очила, и котелки, и домино, и казашка обица.

Нито британците, нито американците са се сражавали тук рамо до рамо със съветските войници, но търсачите са намирали следи от помощта от страна на съюзниците: гумен ток от получени по ленд-лизата ботуши, част от британска видеокамера, приспособена към съветските самолети.

"Хората постоянно говорят, че Русия е страна-агресор, но на феновете от Англия ще бъде оказан добър прием във Волгоград - заяви Орешкин - Всички тези истории за това, че нашите момчета имат намерение да устроят нещо от типа смесени бойни изкуства е лъжа".

(Източник и превод: Поглед инфо, 19.06. 2018 г.)
Из мемоарите  на Елиот Рузвелт "През очите на Рузвелт",
ИК "Гея", 1947 г.

"Ние станахме и отидохме в Заседателната зала. Там всичко бе приготвено на церемонията, с която Чърчил щеше да подари на Сталин от името на краля и британския народ една двуръчна сабя, дар за героите и героините на непобедимия Сталинград, където гръбнакът на нацистката офанзива бе завинаги пречупен и легендата за непобедимостта на нацистите разрушена.

Залата бе препълнена с хора: Една почетна стража от офицери  на Червената армия и британските томи, една военна музика от Червената армия и военните и морски водачи на трите велики сили бяха събрани тук, срещу нацистите. Когато баща ми и аз влязохме, Сталин и Чърчил бяха вече там. Музиката засвири първо съветския, а после британския национален марш... Лицето на всеки един от присъстващите изразяваше тържественост. Първият министър каза:

- Натоварен съм от негово величество крал Георг VІ да ви поднеса като дар за Сталинградската община тази сабя на почит, чийто мотив негово величество избра и одобри. Тази сабя бе изработена от английски занаятчии, чиито прадеди от поколения са ковали саби. Сабята носи следния надпис: "На гражданите със стоманени сърца от Сталинград един дар от крал Георг VІ в знак на признателност от британския народ."

Един британски младши офицер подаде на Чърчил сабята.

Той я взе, завъртя я, и я подаде на маршал Сталин. Зад него стражата на Червената армия стоеше неподвижна, но не и безучастна. С карабини, кръстосани на гърдите, те наблюдаваха своя главнокомандващ, когато взе сабята от Чърчил, подържа я за късо време, издигна я до устата си и целуна дръжката. Той с мъка преглътна.

Отговорът му бе преведен за нас.

- От името на гражданите от Сталинград искам да изразя моите дълбоки чувства за подаръка на крал Георг VІ. Гражданите на Сталинград ще ценят високо този дар и аз искам, господин пръв министре, да предадете тяхната благодарност на негово величество краля...

Настъпи мълчание, след което маршал Сталин тържествено мина през залата, отиде до баща ми, който седеше, и му подаде сабята да я разгледа. Първият министър държеше ножницата, докато баща ми изтегли петдесетте инча кована стомана. Когато я издигна, тя блесна пред очите ми. Ръцете му се губеха върху грамадната дръжка на сабята. Кралят на една империя бе изпратил чрез своя втори министър един подарък, изкован от занаятчии, които в изкуството си бяха аристократи и които работеха едно аристократично и средновековно занятие. Сега този дар бе даден на сина на един кърпач на обуща, един болшевик, водач на една пролетарска диктатура, който наблюдаваше сабята, докато водачът на най-големия световен арсенал на производство я държеше високо пред себе си.

- Действително те имат сърца от стомана - промърмори баща ми.

Баща ми сложи сабята в ножницата. Най-великият момент от тяхното обединение завърши. Първият министър заедно със Сталин се оттеглиха на терасата на посолството, където щяха да правят снимки заедно с баща ми. Тримата седнаха на столове, поставени в средата между шестте големи колони на терасата...

Из "Мемоари", Уинстън Чърчил, том 5,
КК "Труд", 1995 г.

Преди началото на второто пленарно заседание в 16.00 часа по нареждане на краля подарих почетния меч, който по искане на Негово величество беше специално проектиран и изкован да напомня за славната отбрана на Сталинград... Когато след няколко обяснителни изречения подадох великолепното оръжие на маршал Сталин, той го повдигна с много внушителен жест и целуна ножицата. После го подаде на Ворошилов, който го изтърва. Мечът бе изнесен от залата с голяма тържественост под ескорта на руска почетна стража. Докато процесията се отдалечаваше, забелязах, че президентът, седнал встрани в залата, очевидно е развълнуван от церемонията...

Рузвелт: Синоними на силата на духа

Из сборника с дипломатически документи "Преписка на председателя на министерския съвет на СССР с президентите на САЩ и министър-председателите на Великобритания по време на Великата отечествена война", Партиздат, 1983 г.

До негово превъзходителство Йосиф В. Сталин, върховен главнокомандващ въоръжените сили на Съюза на съветските социалистически републики

Москва

Уважаеми маршал Сталин,

Изпращам Ви две грамоти за Сталинград и за Ленинград - градовете, които спечелиха истинското възхищение на американския народ. Героизмът на гражданите на тези два града и на воините, които ги защитаваха така умело, не само въодушеви народа на Съединените щати, но и помогна да се укрепи още по-силно дружбата между нашите два народа. Сталинград и Ленинград станаха синоними на силата на духа и издръжливостта, които ни дадоха възможност да се съпротивяваме и които в крайна сметка ще ни дадат възможност да превъзмогнем агресията на нашите врагове.

Надявам се, че при връчването на тези грамоти на двата града ще сметнете за възможно да предадете на техните граждани личния ми израз на дружба и възхищение и надеждата ми, че нашите народи ще развиват и занапред дълбокото взаимно разбирателство, което ознаменува съвместните ни усилия.

Искрено Ваш Франклин Д. Рузвелт, 25 май 1944 г.

Чарли Чаплин: "Руснаци, бъдещето е ваше!"
Февруари 1943 г.

Червената армия и Сталинград - тези две думи прозвучаха по целия свят, и те ще отекнат като ехо през цялата история на човечеството. Тези две думи завинаги ще изпълнят сърцето на всеки руски човек с гордост и увереност. Тези две думи са доказателство за това, че врагът никога повече няма да се реши да нападне вашата родина, тъй като тези думи всяха ужас в сърцата на вашите врагове. Тези врагове се питат какво вълшебство притежавате, не сте ли вие дяволи по рождение? Но отговорът е един - вашият боеви дух, вашата непоколебима вяра и увереност в бъдещето на вашата велика Съветска република станаха символ на надеждата на всички демократично настроени хора, които вярват в братството, които вярват във великото бъдеще.

Русия, ти завоюва възхищението на целия свят! Твоите герои загинаха не напразно. В бъдните мирни дни от сълзите и вашата кръв ще израсне бъдещата слава на великата Съветска република, защото тази слава е в резултат на същата решителност и боеви дух, които вие проявявате сега. Нищо не може да спре вашето настъпление!

Руснаци, бъдещето е ваше!

Източник: sci.house

Дума

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели