/Черно на бяло/ Преди 80 години е пробита чудовищната блокада на Ленинград

Интересно е, че почти по едно и също време през Втората световна война СССР постига две знаменателни победи, които обръщат хода на военните действия и поставят началото на победния марш на Червената армия – при Сталинград и при Ленинград. На 18 януари 1943 г. е пробитаблокадата на Ленинград след обсадата от хитлеровите войски, продължила близо 900 дни, която е едно от най-трагичните и героични събития в историята на Русия.А на 27 януари 1944 г. германската чума е окончателно отхвърлена на стотици километри от Ленинград. И до днес думата блокадник, т.е. ленинградчанин, преживял блокадата, е знак, пред който жителите на цяла Русия коленичат. В блокадата на Ленинград загиват повече хора от общия сбор на военните и цивилни жертви на Великобритания и Съединените щати, взети заедно - над 1 000 000 души.

Първоначалният план на Хитлер е бил да „изравни града със земята“ , като го превземе и унищожи възможно най-бързо - още през есента на 1941 г. Когато обаче срещу него се възправят непоколебимите защитници на Ленинград, е взето решение да бъде стегнат докрай обръчът на блокадата. Започва ужасяващата гладна зима на 1941-1942 г., при минус 42 градуса, без отопление, без вода, без храна. Време, в което в Ленинград e можело да се видят обяви: „Заменям роял за 200 грама хляб“. Мъжете са на фронта, жени и деца работят в Кировския завод, произвеждат танкове… За периода на блокадата по града са изсипани около 150 хиляди снаряда и над 107 хиляди бомби. Гладът коси хората навсякъде – по улиците, в предприятията, в домовете. Измират цели семейства. Погребвани са хора всекидневно - от 3 до 10 хиляди на ден. Погребват ги в в огромни масови гробове-траншеи на Пискарьовското гробище. Само там има 186 братски могили, в които са положени 420 000 жители на града, загинали от глад, бомби и обстрели, и 70 000 воини, защитници на Ленинград.

Сега в нашия пореден злополучен парламент десните бесни вкараха проект за решение т.нар. Голодомор в СССР през 1934 г. да бъдел обявен за „геноцид над Украйна“. Няма да се занимавам тук с инсинуациите около Голодомора, но искам да попитам депутатите ни кога ще вземат решение, че блокадата на Ленинград е геноцид? (Преди доста време Градският съд на Санкт Петербург обяви за геноцид блокадата на Ленинград от войски на нацистка Германия и нейни съюзници). Няма да го вземат това решение нашите „народни избраници“, защото още през 1996 г. в българския парламент бе допуснато да бъдат оправдани топтан престъпниците, вкарали страната ни в Тристранния пакт на Хитлер, осъдени от Народния съд по искане на САЩ, Великобритания и СССР. Дори от учебниците по история бе премахната думата фашизъм, а антифашистите някои анатемосват като терористи. Още от тогава властта у нас скъса с народа си и служи на други богове. Затова и днешното ни четиво е предназначено преди всичко за българите, които още не са загубили човешкия си образ и за които фашизмът е престъпление. И могат все още да отронят сълза…

Безсмъртният ленинградски гарнизон

https://iskra-1943.mil.ru/

На 27 януари 1944 г. съветските войски снемат окончателно блокадата на Ленинград, която е продължила 872 дни.

В течение на целия този период, независимо от недостига на продоволствия и от постоянните обстрели и бомбардировки, ленинградчани продължават да оказват упорита съпротива на противника, проявявайки героизъм и твърдост.

Няколкостотин хиляди граждани се отправят като доброволци на фронта, за да отстоят своята Родина. Сформираните от тях поделения впоследствие са преобразувани в кадрови стрелкови дивизии на Червената армия, които в крайна сметка отстояват града-герой Ленинград.

От самото начало на Великата отечествена война в сборните пунктове на военкоматите на Ленинград идват хиляди хора, както подлежащи на мобилизация, така и доброволци. Като отчита стремежа на гражданите защитници на Отечеството и обстановката на фронта, съветското командване взема решение да сформира в Ленинград стохилядна армия на народното опълчение в качеството й на особен резерв.

През юни-септември 1941 година във всички райони на града започват да се образуват доброволчески подразделения и части, в които постъпват работници, служещи и интелигенция… Към септември 1941 година около 135 хиляди ленинградчани застават в строя на сформираните доброволчески дивизии и отделни батальони...

В хода на ожесточените боеве хитлеристите неведнъж подлагат Ленинград на масирани бомбардировки от въздуха. Така, за периода на блокадата те успяват да хвърлят върху домовете и улиците на ленинградчани над 107 хиляди запалителни и фугасни бомби. Но това е било само незначителна част от бойния товар, който те са имали намерение да изсипят върху града. Благодарение на зенитчиците и летците от Ленинградската армия на ПВО, сформирана за защитата на Ленинград, и на Пътя на живота (през Ладожкото езеро – бел.Хр.Г), на ударите по въздух, многонемски самолети така и не успяват да стигнат до целта...

Пробивът на блокадата: Операция „Искра“

От 12 до 30 януари 1943 година със силите на Ленинградския и Волховския фронтове във взаимодействие с Балтийския флот е проведена стратегическата операция „Искра“. Нейното успешно завършване става преломен момент в битката за Ленинград: съветските войски пробиват блокадата, отстраняват заплахата да се съединят немските и финландските войски. Инициативата минава изцяло в ръцете на съветското командване…

Из Постановление на Военния съвет на Северния фронт

Разсекретено

Съв.секретно

ПОСТАНОВЛЕНИЕ

НА ВОЕННИЯ СЪВЕТ НА СЕВЕРНИЯ Ф Р О Н Т

г. Ленинград № 3600, юни 1941 година

І.

За подсилване на отбраната на г. Ленинград да бъде помолен Щабът да разреши:

  1. Да се сформира в Ленинград на доброволни начала Армия с численост 100 000 души, главно от работници, служещи и студенти.

2. Армията да се формира, отчитайки териториално-производствения принцип - предприятие – подразделение – част.

3. В Армиятада има 7 дивизии, с количествен състав по 13 000 човека всяка…

5. В Армията да се подбират доброволци на възраст от 18 до 35 години, физически издръжливи и политически сигурни…

8. Формирането на Управлението на Армията да се възложи на Щаба на ЛВО, завършвайки формирането на 1 юли 1941 г.

9. За Командващ на Армията да се назначи генерал-майор др. Суботин А. И…

Командващ войските на СФ Членове на военния съвет на СФ

Корпусен Комисар

Генерал-Лейтенант /Клементев/

/Попов/ /Щиков/

/Кузнецов/

Съст. в 2 екз.

н.б.

Четири години, които ужасиха света и промениха Европа

В. „Дума“, 5 май 2015 г. , Велиана Христова

На 21 август 1941 г. започва епопеята на Ленинград - едно от най-страшните и най-големите престъпления на нацистите във войната.Фюрерът заповядва Ленинград да бъде изтрит от лицето на земята, а жителите му - изтребени до крак. Немците разпространяват дори поканите за победния си гуляй в хотел "Астория", разчитайки на светкавична победа над Северната столица на СССР. Те обаче никога не успяват да превземат Ленинград, защитаван от цялото си мъжко население в околностите на града. Тогава Хитлер измисля чудовищния план да превземе перлата на Петър I чрез глад и блокада. На 8 септември 1941 г. нацистите обграждат Ленинград и отрязват всички пътища до него. Блокадата продължава 900 дни при постоянни бомбардировки и обстрел[...]Само от юли до декември 1941 г. по града са изсипани 18 000 снаряда. 60 000 руски войници загиват при отбраната му.

Ленинград (Санкт Петербург) преживява най-тежката си зима през 1941/42 г. Единствената връзка със света е Ладожкото езеро ("Пътят на живота"), през чиито ледове с камиони - подадски обстрел от въздуха, се доставя хляб в блокирания град. Месеците до март 1942 г. са най-страшните. На работниците в Кировския завод, който през цялата блокада продължава да произвежда танкове, се раздават с купони по 250 гр. клисав хляб дневно. На останалите жители - по 125 грама. В чудовищен студ - минус 42, без храна, без ток, без вода, измират 700 000 души - погребани са в могилите на Пискарьовка… ..Въпреки целия ужас градът не се предава. На18 януари 1943 г. блокадата е пробита, по Ладожкото езеро е осигурен коридор, широк 8-11 км.

За блокадата на Ленинград в българските учебници по история няма нито дума...

Дневникът на Таня Савичева

Снимка: blitz.bg

„28 декември 1941 година. Женя умря в 12 часа.

Баба умря на 25 януари 1942 година, в три часа следобед.

Льока умря на 17 март в пет часа сутринта.

Чичо Вася умря на 13 април в два часа през нощта.

Чичо Льоша - на 10 май в четири часа следобед.

Мама - 13 май в 7:30 сутринта 1942 година.

Савичеви умряха.

Всички умряха.

Само Таня остана“.

Сведения за кремациите в тухления завод №1 https://azbyka.ru/otechnik/Istorija_Tserkvi/blokada-leningrada-v-dokumentah-rassekrechennyh-arhivov/5_2

9 декември 1942 г.

В тунелните пещи на тухления завод №1 чрез новоразработени технологически и топлотехнически процеси и конструктивнапромяна на пещите и вагонетките са достигнати необходимите високи температури, смятани по-рано от всички специалисти за невъзможни, и е организирана масова кремация, даваща възможност да се реши санитарният и икономически проблем за масовото погребване.

От 7 март до 1 декември са кремирани 117 300 трупа…

Началник на градското управление на промишлеността на строителни материали, ВАСИЛЬЕВ

ЦГА СПб. Ф. 2076. Оп.4. Д. 53. Л. 111. Оригинал

Знаменитият дворец в Петерхоф

Снимка: spbkk.org

Из АКТА на градската комисия за установяване и разследване на злодеянията на немско-фашистките узурпатори и техните съюзници за загубите, причинени на Ленинград от войната и блокадата

Януари 1945 г.

... От бомбардировки и артилерийски обстрел са убити 16747 ленинградчани. Освен това са ранени 33782 мирни граждани – жени, старци и деца. Сред загиналите от варварските обстрели има много представители на интелигенцията, знаменити дейци на културата, науката и техниката.

… За времето на обсадата и блокадата на Ленинград немско-фашистките варвари с бомби и снаряди разрушават и повреждат 187 исторически здания в града...

Световноизвестният Зимен дворец, построен през 1754–1764 г, от гениалния строител Растрели, търпи значителни разрушения… Грандиозното здание на Адмиралтейството, грандиозен културен паметник на Ленинград и една от най-прекрасните постройки в Европа от епохата на класицизма… също получава значителни повреди… над него са хвърлени 26 фугасни бомби, петдесет артилерийски снаряда и стотици запалителни бомби.

Сериозни разрушения и повреди са причинени на Инженерния замък, построен през 1797–1801 г… на Таврическия дворец, Строгановския дворец… зданието на бившия Пажески корпус - постройка на Растрели, Маринския дворец, ансамбъла на Петропавловската крепост … Изцяло са унищожени 151 и са повредени 27 376 музейни експоната. Десет артилерийски снаряда крупен калибър разрушават частично зданието на държавния Ермитаж … Девет фугасни бомби и 21 артилерийски снаряда са хвърлени от немците по Държавния Руски музей…

…С пряко попадение на бомби и артилерийски снаряди е разрушен Държавният академичен театър за опера и балет „ С. М. Киров“, Театърът на Ленинския комсомол…, Държавният академичен драматичен театър „А.С. Пушкин“, Държавният академичен Малък оперен театър, Държавният Болшой драматичен театър „М. Горки“, новият ТЮЗ и други…

… Повредени са Нарвските врати, Растралните колони при Фондовата борса, паметникът на жертвите на революцията на Марсово поле, паметникът на мястото на дуела на Пушкин, прекрасните паркови ансамбли на града…

…Напълно са унищожени 6 и са повредени 66 религиозни здания, Исакиевският събор, Казанският събор, Измайловският събор… Хоралната синагога и др.

…Сериозни загуби са нанесени… на световноизвестния комплекс здания на Академията на науките на Съветския съюз, намиращи се в Ленинград… Общите загуби, нанесени само на Ботаническия институт, са за 1 043 338 000 рубли. … Фашистките бандити нанасят сериозни щети също на Ленинградските висши учебни заведения… на зданието на Ленинградския държавен университет, чието построяване започва при Петър I и др.

…Детските учреждения на Ленинград са смятани за „военни обекти“ от хитлеровите бандити… Фашистките каннибали унищожават 22 училища и повреждат 393… Общите материални загуби, нанесени на училищата и детските учреждения, представляват сумата 217 402 000 руб…

...Блокадата на Ленинграда от немско-фашисткитевойски оказва пагубно действие върху жилищнотои комуналното стопанство на града… Немците лишават от покрив стотици хиляди жители на града… разрушават 840 здания от промишлено значение и повреждат 3090… За колосалните загуби във връзка с евакуацията на промишлеността (1942 г. – б. Хр. Г.) може да се съди по факта, че от Ленинград са били изведени 75% от промишленото оборудване, по-голямата част от работниците и инженерно-техническия персонал…

Председател на Ленинградската градска комисия за установяване и разследване на злодеянията на немско-фашистките узурпатори и техните съюзници, депутат на Върховния Съвет на СССР

А. КУЗНЕЦОВ

(И още 15 подписа- б. Хр. Г.)

ЦГА СПб. Ф. 8557. Оп. 6. Д. 1109. Л. 1043. Подлинник. Публикувано през 1945 г. в отдселна брошура.

Първият триумф над нацизма

В. „Дума“, 8 август 2018 г., Велиана Христова

Снимка: duma.bg

Концертът в Ленинградската филхармония на 9 август 1942 г. - на 355-ия ден от блокадата, и днес е повече от легенда, а в своето време той потриса света като символ на несъкрушимия дух на жителите и защитниците на града. Не знам доколко някои днес, особено младите, могат да си представят какво означава най-тежката зима на блокадата - 1941-1942 г., когато навън е минус 42 градуса, немците бомбардират непрекъснато града, на всеки жител се раздават само по 125 грама хляб на ден, стотици хиляди ленинградци загиват от студ и глад, а живите нямат сили да извозват шейните с трупове...

…И си представете, че на 9 август 1942 г. - в деня, когато Хитлер е планирал да превземе града на Петър Велики, да пирува в хотел "Астория" срещу Исаакиевския събор и сетне да сравни Ленинград със земята, полуживите му граждани се възправят от небитието, събират се още живите музиканти от Ленинградския академичен симфоничен оркестър и в препълнената зала на филхармонията зазвучават тръбните звуци на Седмата симфония на Дмитрий Шостакович.

"Ленинград е жив", гърми по всесъюзното радио гласът на Левитан, немците на близкия фронт, потресени, чуват музиката от високоговорителите, целият свят слуша занемял Ленинградската симфония - триумфа на хуманизма над нацизма. Нотите на симфонията обикалят половината свят, след броени дни стигат до Лондон и концертното им изпълнение там повдига духа и на англичаните.

"С още една съседка знаехме, че няма да ни стигнат силите да отидем до филхармонията. Под прозореца ми беше закрепен високоговорител и само звукът на метронома, отмерващ глухо минутите, ни показваше, че градът е още жив. Изведнъж метрономът млъкна и... после гръмна неистовата музика. Прегърнахме се и замръзнахме. После разбрахме, че плачем." Това ми разказа Маря Ивановна, когато много години по-късно ме черпеше с чай и знаменитото си сладко от клюква. Обикновена ленинградка, блокадница, работеше на пропуска на служебния вход в Театъра на Ленсъвета и живееше наблизо, все в същата комуналка от "тогава". Самичка, в една стая. Съпругът й бе загинал на Ленинградския фронт, двете й деца починали от глад в същата онази страшна зима.

...

Първите партитури на симфонията Дмитрий Шостакович пише още преди войната. Но истинската работа над най-знаменитото си произведение той започва през лятото на 1941 г., в блокадния Ленинград. Пише първата и втората част, после му е заповядано да се евакуира като повечето известни руски творци. Довършва симфонията в гр. Куйбишев (Самара), където е и първата й премиера на 5 март 1942 г. Партитурата е доставена в Ленинград от самолет, който успява да се промуши през блокадата.

Подготовката за концерта започва още през зимата. Градът и жителите му са под хитлеристка блокада вече почти година, в ужасяващо състояние. Много от професионалните музиканти вече са загинали или починали от глад, високоговорителите съобщават, че се издирват живи музиканти, докарват валдхорнисти, тромбонисти и цигулари направо от близката фронтова линия. Решено е, че ще дирижира Карл Елиасберг, за първите репетиции го довличат на шейна, защото няма сили да ходи. Отначало се събират 9 човека, после стават повече. И започват репетициите. Който е видял документалния филм за този знаменит концерт, знае как хора, приличащи на сенки, се възправят от небитието, обличат фраковете(!), застават зад инструментите на сцената и... изтегнат като струна, Елиасберг вдига диригентската палка. Мъртва тишина. И се раздават ниските звуци на цигулките и виолите.

Така започва този единствен и най-страшен концерт на всички времена. Звучат страданието, болката, ужасът от войната и накрая - несломимата вяра на съветските хора в победата. Тържествено, страшно и почти жестоко ликуване, разтърсващо сводовете на залата. Велика музика, написана с кръв! Не можеш да я заличиш като паметник на бойците от Съветската армия, както днес мнозина нови фашисти жадуват. "Музиката е моето оръжие", заявява Шостакович. Портретът му е поместен на корицата на сп. "Тайм" от 20 юли 1942 г.

Командващият Ленинградския фронт ген. Говоров през цялото време на концерта поддържа масиран огън срещу вражеските батареи, за да не пречат снарядите им на музиката! Именно тогава за пръв път немците разбират, че са загубили войната... По думите на знаменития цигулар и диригент Давид Ойстрах, по време на войната симфонията на Шостакович наистина е звучала като "пророчество за победата над фашизма".

...

"Идеята да се направи този концерт беше на Елиасберг, ние с него се познавахме. Той поиска по улиците да се сложат афиши, че събира оркестранти. Една друга съседка - тя още се движеше и отиде на концерта, после ни разказа, че през цялото време се е страхувала, че музикантите може да припаднат, дрехите им висели като на закачалка, толкова били слаби. Обаче царял всеобщ ентусиазъм, всичките полилеи светели парадно. Това тогава беше много впечатляващо за всички, понеже, за да не ни забележат немските бомбардировачи, ние постоянно стояхме на тъмно или пък покривахме прозорците с одеяла, за да не се вижда светлината и да не ги насочва. Мисля си, че много ленинградци оцеляха именно заради този концерт - той на всички ни вдъхна нови сили, нов дух, нова вяра, ние вече знаехме, че немците няма да ни победят."

Докато разказваше това, Маря Ивановна попи лекичко влагата в края на очите си с крайчеца на бялата покривка. Спомних си думите на ленинградската поетеса Олга Берголц: "Ние отдавна не плачем, защото нашата мъка е по-голяма от сълзите." И от този стон, и от тъй непосредствения жест на Маря Ивановна почувствах за пръв път какво всъщност означава "радост със сълзи на очи", макар че преди това бях чувала много пъти знаменитата песен "День победы".

Из архивите на Военно-историческия музей на артилерията, инженерните войски и войските за свръзка

https://www.artillery-museum.ru/ru/temporal/exhibitions-archive/operatsiya-iskra.html

Както е известно, към началото на 1943 година положението на блокадния Ленинград е било крайно тежко. Интензивностна на артилерийските обстрели нараства шестократно. Немците правят схема на града и набелязват няколко хиляди най-важни цели, които обстрелват всекидневно. Липсата на сухопътна връзка със страната затруднява превоза на гориво и суровини за промишлеността , не позволява да бъдат задоволени насъщните потребности на воската и населението от храна…

Разработването на плана на операцията за пробив на блокадата на Ленинград от съветските войски започва през есента на 1942 г. Смята се, че названието на операцията – „Искра“, е било предложено от Й.В. Сталин, който го обяснил с това, че всички предишни опити да се разкъса блокадата са завършили неуспешно, а сега от тази искра трябва да се запали „пламъкът“. За подготовка на операцията е отделен месец, денят на готовност е 1 януари 1943 година… Координацията между двата фронта (Ленинградския и Волховския – б. Хр. Г.) са осъществявали маршалът на СССР К.Е. Ворошилов и армейски генерал Г.К. Жуков…

…В първата половина на деня 18 януари войската на 2-ра ударна армия на Волховския фронт и 67-ма армия на Ленинградския фронт се съединяват в района на Роботническите райони № 1 и № 5. Към края на деня южният бряг на Ладожкото езеро е очистено от врага, а ръзпокъсаните му групи са ликвидирани. Активна помощ на настъпващите войски оказва артилерията на Червенознаменния Балтийски флот…

Тясната полоса земя между Ленинград и Волховския железопътен възел… е построена всичко на всичко за 18 дни. През Нева строителите вдигат временен железопътен мост. Сутринта на 7 февруари ленинградчани посрещат първия железопътен състав, пристигнал от Голямата земя.

Грамота на Ленинград

http://blokada.otrok.ru/mem.php?n=2

От името на народа на Съединените щати на Америка аз предоставям тази грамота на град Ленинград

в памет на неговите доблестни воини и на неговите верни мъже, жени и деца, които бидейки изолирани от узурпатора от останалата част на своя народ, и въпреки постоянните бомбардировки и неописуемите страдания от студ, глад и болести, защитаваха успешно своя любим град в течение на критичния период от 7 септември 1941 до 18 януари 1943 г. и с това символизираха неустрашимия дух на Съюза на съветските социалистически републики и на всички народи по света, да противостоят на силите на агресията.

ФРАНКЛИН Д. РУЗВЕЛТ

17 май1944 г.

Вашингтон

Превод на текстовете от руски Велиана Христова

* Черно на бяло

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?